Шрӣмад Бха̄гаватам 4.7.24
Деванагари
अप्यर्वाग्वृत्तयो यस्य महि त्वात्मभुवादय: ।
यथामति गृणन्ति स्म कृतानुग्रहविग्रहम् ॥ २४ ॥
यथामति गृणन्ति स्म कृतानुग्रहविग्रहम् ॥ २४ ॥
Стих
апй арва̄г-вр̣ттайо яся
махи тв а̄тмабхув-а̄даях̣
ятха̄-мати гр̣н̣анти сма
кр̣та̄нуграха-виграхам
махи тв а̄тмабхув-а̄даях̣
ятха̄-мати гр̣н̣анти сма
кр̣та̄нуграха-виграхам
Дума по дума
апи — все пак; арва̄к-вр̣ттаях̣ — отвъд предела на умствените способности; яся — чието; махи — величие; ту — но; а̄тмабхӯ-а̄даях̣ — Брахма̄ и другите; ятха̄-мати — в съответствие с възможностите си; гр̣н̣анти сма — се помолиха; кр̣та-ануграха — проявена по неговата милост; виграхам — трансцендентална форма.
Превод
Макар че безграничното величие на Върховния Бог бе непонятно за мисълта дори на Брахма̄ и на другите полубогове, по милостта на Върховната Божествена Личност всички успяха да видят трансценденталната форма на Бога. И само заради тази милост те успяха, всеки според възможностите си, да му отдадат благоговейни молитви.
Пояснение
Върховният Бог, Божествената Личност, е безграничен и никой не е в състояние да обозре всичките му удивителни качества, дори и такъв велик полубог като Брахма̄. Казва се, че Ананта, който е непосредствена инкарнация на Бога, с безбройните си усти от незапомнени времена се опитва да разкаже за неговото величие, но никога не може да свърши, защото достойнствата на Бога нямат край. Обикновеното живо същество не е в състояние да разбере и да възслави безкрайната Божествена Личност, но то може да се помоли на Бога и да му служи според възможностите си. И благодарение на желанието му за служене тези негови възможности ще нарастват. Думите севонмукхе хи джихва̄дау означават, че служенето за Бога започва от езика. Под това се разбира, че човек трябва да повтаря святите имена. Като започнем да повтаряме мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а, ние започваме да служим на Бога. Другата функция на езика е да усеща вкусове, т.е. да приема праса̄д от Бога. Човек трябва да започне да служи на Безграничния с езика си, като усвои до съвършенство повтарянето на имената му и почита неговия праса̄д. Този, който се храни с праса̄д от Бога, е в състояние да владее всичките си сетива. Езикът е считан за най-необузданото сетиво, защото постоянно иска да се наслаждава на вкуса на нездравословни храни и по този начин обрича живото същество на затворничество в обусловеното материално съществуване. Странствайки из различните форми на живот, живото същество е принудено да яде какви ли не противни неща, които не могат да бъдат дори описани. Ето защо, за да овладеем другите си сетива, първо трябва да накараме езика да повтаря святите имена и да яде праса̄д от Бога. Повтарянето на святите имена е лекарството, а праса̄дът – лечебната диета. Като следва този процес, човек започва да служи на Бога и колкото повече му служи, толкова повече Богът се открива пред него. И тъй като величието на Бога е безгранично, служенето за Бога не знае предел.