Шрӣмад Бха̄гаватам 4.7.38

योगेश्‍वरा ऊचु
प्रेयान्न तेऽन्योऽस्त्यमुतस्त्वयि प्रभो
विश्वात्मनीक्षेन्न पृथग्य आत्मन: ।
अथापि भक्त्येश तयोपधावता-
मनन्यवृत्त्यानुगृहाण वत्सल ॥ ३८ ॥
йогешвара̄ ӯчух̣
прея̄н на те 'ньо 'стй амутас твайи прабхо
вишва̄тманӣкш̣ен на пр̣тхаг я а̄тманах̣
атха̄пи бхактйеша тайопадха̄вата̄м
ананя-вр̣ття̄нугр̣ха̄н̣а ватсала

Дума по дума

йога-ӣшвара̄х̣великите мистици; ӯчух̣казаха; прея̄низключително скъп; нане; тена теб; анях̣друг; астиима; амутах̣от този; твайив теб; прабхоо, Господи; вишва-а̄тманив Свръхдушата на всички живи същества; ӣкш̣етвиждат; нане; пр̣тхакразличен; ях̣който; а̄тманах̣живите същества; атха апитолкова повече; бхактя̄с преданост; ӣшао, Господи; тая̄с него; упадха̄вата̄мна тези, които обожават; ананя-вр̣ття̄неизменна; анугр̣ха̄н̣аблагосклонност; ватсалао, милостиви Господи.

Превод

Великите мистици казаха: О, Господи, тези, които съзнават, че не се различават от тебе, защото в образа си на Свръхдуша Ти пребиваваш в сърцата на всички живи създания, са Ти много скъпи. Ти си изключително благосклонен към всички, които Ти служат с преданост и Те приемат за свой господар, а себе си – за твои слуги. Ти си толкова милостив, че винаги се грижиш за тях.

Пояснение

От тази строфа става ясно, че монистите и великите мистици осъзнават единството си с Върховната Божествена Личност. Това единство обаче няма нищо общо с погрешната концепция за пълното тъждество на живото същество с Върховната Божествена Личност. Техният монизъм почива на чистото знание, изложено в Бхагавад-гӣта̄ (7.17): прийо хи гя̄нино 'тяртхам ахам̇ са ча мама приях̣. Богът казва, че тези, които са достигнали висотите в трансценденталното знание и са вещи в науката на Кр̣ш̣н̣а съзнание, са му много скъпи и Той също им е много скъп. Човек, който е овладял до съвършенство учението за Бога, знае, че живите същества принадлежат към по-висшата енергия на Върховния Бог. За това се говори в седма глава на Бхагавад-гӣта̄, където Кр̣ш̣н̣а нарича материята своя низша енергия, а живите същества – висша енергия. Енергията не се различава от източника си, затова тя проявява същите качества като него. Тези, които притежават пълно знание за Върховния Бог, защото анализират разнообразните му енергии и съзнават своето присъщо положение, са много, много скъпи на Бога. Но Той е още по-благосклонен към ония, които дори без да притежават достатъчно знания, винаги мислят за него с любов и вяра и съзнават, че Той е велик, а те са негови неотделими частици и вечни слуги. Забележителното в тази строфа е, че Богът е наречен ватсала. Думата ватсала значи „винаги благосклонен“. Богът често е наричан бхакта-ватсала, което посочва, че винаги е благоразположен към преданите. Но никъде във ведическите писания Той не е наречен гя̄ни-ватсала.