Преди същинското сътворение на различните видове живи същества Брахма̄ създал условията, в които живите създания щели да живеят в материалния свят. Ако не забрави истинската си същност, живото същество няма да може да живее в материалната атмосфера. Затова първото условие за съществуване в материалния свят е човек да забрави истинската си самоличност. А когато забрави своята самоличност, той неизбежно ще се бои от смъртта, въпреки че чистата душа никога не се ражда и не умира. Лъжливото отъждествяване с материалната природа води до появата на измамното усещане, че нещата, дадени на живото същество от по-висшата сила, са негова собственост. Материалните ресурси са предоставени на живото същество, за да може да живее мирно и да изпълнява задълженията си в обусловеното съществуване, като се стреми към себепознание. Но лъжливото самоотъждествяване на обусловената душа поражда у нея измамното чувство за собственост и това чувство я кара да смята за свои нещата, които принадлежат на Бога. От тази строфа става ясно, че самият Брахма̄ е творение на Върховния Бог, а петте прояви на невежеството, които обуславят живите същества в материалния свят, са творение на Брахма̄. Човек, който знае, че обусловените души са подвластни на магическата пръчица на Брахма̄, може да разбере колко нелепо е да мислим, че живото същество е равно на Върховното Същество. Патан̃джали също признава съществуването на петте прояви на невежеството, които са споменати тук.

Когато създавал различните проявления на невежеството, Брахма̄ не изпитвал удоволствие, но бил принуден да свърши тази неблагодарна работа, защото точно това искали по-голямата част от обусловените души. В Бхагавад-гӣта̄ (15.15) Бог Кр̣ш̣н̣а казва, че присъства във всяко сърце и дава възможност на всички или да помнят, или да забравят. Някой може да попита защо Богът, който е всемилостив, помага на едни да помнят, а на други – да забравят. Всъщност неговата милост не се изразява под формата на пристрастие към едни и враждебност към други. Като частица от Бога, живото същество притежава известна независимост, защото в определена степен е надарено с качествата на Бога. Всеки, който има някаква независимост, от невежество може да злоупотреби с нея. Когато живото същество предпочете да злоупотреби с независимостта си и да се устреми надолу към невежеството, всемилостивият Бог най-напред се опитва да го спаси от бездната, но ако то продължи да упорства да пропадне до ада, Богът му помага да забрави истинското си положение. Богът позволява на деградиралото живо същество да пропадне до най-ниската точка просто за да му даде възможност само да се убеди дали може да стане щастливо, като злоупотребява с независимостта си.

Почти всички обусловени души, които гният в материалния свят, злоупотребяват с независимостта си и затова са подвластни на петте вида невежество. Тъй като е покорен слуга на Бога, по необходимост Брахма̄ създава проявите на невежеството, но не изпитва от това никакво удоволствие, защото преданият на Бога се чувства нещастен, когато вижда как някой деградира и забравя истинското си положение. Хората, които не се стремят към себепознание, получават от Бога пълната възможност да осъществят намеренията си, а Брахма̄ винаги им помага в това начинание.

По необходимост Брахма̄ създал принципите на невежеството, предназначени за живите същества, които по волята на Бога са обречени на невежество, но въпреки това не се почувствал удовлетворен от изпълнението на тази неблагодарна задача. Тогава Брахма̄ създал четирите принципа на знанието: са̄н̇кхя, или емпиричната философия, която се занимава с аналитично изучаване на материалното обкръжение; йога, или мистичната практика, която има за цел да освободи чистата душа от робството на материята; ваира̄гя, или пълния отказ от материално наслаждение, който издига човека до най-висшето духовно прозрение, и тапас, или различните видове доброволни отречения, които човек извършва в името на духовното усъвършенстване. Брахма̄ създал четиримата велики мъдреци Санака, Сананда, Сана̄тана и Санат, за да им повери тези четири принципа на духовното развитие. И за да разпространяват бхакти, те на свой ред основали своя духовна школа, или сампрада̄я, известна като Кума̄ра-сампрада̄я, а по-късно и като Нимба̄рка-сампрада̄я. Тези велики мъдреци станали велики предани, защото без предано служене към Божествената Личност не може да се постигне успех в нито една духовна дейност.

Кума̄рите, четиримата синове на Брахма̄, отказали да създадат семейства въпреки молбата на великия си баща. Тези, които истински желаят да се освободят от материалното робство, не трябва да се заплитат в лъжовните мрежи на семейните отношения. Някой може да попита как Кума̄рите са си позволили да не изпълнят повелята на Брахма̄, който не само че им е баща, но е и създател на вселената. Отговорът е следният: човек, който е ва̄судева-пара̄ян̣а, т.е. който истински се е отдал на предано служене за Божествената Личност Ва̄судева, не е длъжен да се подчинява на никакви други задължения и отговорности. В Бха̄гаватам (11.5.41) се казва:

„Този, който е изоставил всички светски взаимоотношения и е приел пълен подслон в лотосовите нозе на Бога – дарителя на освобождение и единственото сигурно убежище, – вече не е длъжник и слуга на никого: нито на полубоговете, нито на прадедите си, нито на мъдреците, на другите живи същества, на роднините и съотечествениците си“. Следователно в действията на Кума̄рите, които отказали да изпълнят молбата на великия си баща да станат семейни, нямало нищо осъдително.

Брахма̄ е повелител на гун̣ата на страстта в материалната природа, затова било естествено да се разгневи от неподчинението на синовете си, които отказали да изпълнят волята му. Въпреки че Кума̄рите били прави, когато не му се подчинили, Брахма̄, погълнат от гун̣ата на страстта, не могъл да възпре яростта си. Но той не ѝ дал воля, защото знаел, че синовете му са изключително напреднали в духовното знание и не бива да излива гнева си пред тях.

Лицето на гнева е едно и също, независимо дали той е породен от невежество или от знание. Брахма̄ се опитал да обуздае гнева си, но не успял, въпреки че е върховното същество. Гневът му избликнал в истинския си вид от точката между веждите и приел образа на Рудра, чийто цвят е смесица от синьо (невежество) и червено (страст), защото гневът се поражда от страстта и невежеството.

Появяването на Рудра от точката между веждите на Брахма̄ като последица от неговия гняв, породен от гун̣ата на страстта в частичен контакт с невежеството, е наситено с много дълбок смисъл. Принципът Рудра е описан в Бхагавад-гӣта̄ (3.37). Кродха (гневът) е продукт на ка̄ма (похотта), която е следствие от гун̣ата на страстта. Когато похотта и желанията остават неудовлетворени, се ражда елементът кродха – страшният враг на обусловената душа. Това най-греховно и погубващо проявление на страстта намира израз под формата на ахан̇ка̄ра – лъжливото егоцентрично чувство, което кара човека да си мисли, че е центърът на всичко. В Бхагавад-гӣта̄ егоцентризмът на обусловената душа, която е изцяло под властта на материалната природа, е определен като глупав. Той е проявление на принципа Рудра в сърцето на живото същество, откъдето възниква кродха (гневът). Гневът се заражда в сърцето, а след това се изявява чрез сетивата: очите, ръцете, краката. Когато човек е разярен, очите му се наливат с кръв, той свива юмруци или рита с крака – така той дава израз на гнева си. Подобни прояви на принципа Рудра са доказателство за присъствието на Рудра в тези части на тялото. Когато човек се разгневи, дишането му се учестява – така се проявява Рудра, който е в жизнения въздух, т.е. в дишането на човека. Принципът Рудра се проявява и когато небето се покрие с тежки облаци, загърми от гняв и зафучи яростен вятър. Когато в морето се издигнат побеснели вълни, там отново прозират мрачните черти на Рудра, които всяват ужас в сърцата на простосмъртните. Присъствието на Рудра може да се усети и в бушуващия пожар, както и в пороищата, които заливат земята по време на наводнение.

Има много земни създания, които са въплъщение на принципа Рудра. Такива неизменни представители са змията, тигърът и лъвът. Понякога под палещите лъчи на слънцето хората получават топлинен удар, а от силния студ, който се дължи на влиянието на луната, изпадат в безсъзнание. Известни са много примери за това, как мъдреци, придобили сила чрез отреченията си, йогӣ, философи и велики аскети са попадали под влиянието на принципа Рудра. Обзети от гнева и страстта, характерни за Рудра, те решават да демонстрират могъществото, което са постигнали. Под влиянието на същия принцип Рудра великият йогӣ Дурва̄са̄ се скарал с Маха̄ра̄джа Амбарӣш̣а, а едно момче бра̄хман̣а проклело великия цар Парӣкш̣ит. Когато принципът Рудра се проявява у хора, които не се занимават с предано служене на Върховната Божествена Личност, гневът ги събаря от върховете на съвършенството, до което са стигнали. Това се потвърждава по следния начин:

Жалкото падение на имперсоналиста се дължи на неговата измамна и напълно неоснователна представа, че е равен на Върховния.

Понеже бил баща на Рудра, Брахма̄ му избрал съпруги, места, на които да живее, а също и имена. Синът трябва да приеме съпругата, която баща му е избрал за него, както приема от баща си своето име или наследство. Това е нормалният начин за увеличаване на населението в света. От друга страна обаче, Кума̄рите не приели предложението на баща си, защото били твърде издигнати за подобна дейност като зачеването на много синове. Както синът може да откаже да се подчини на волята на баща си в името на по-висши идеали, така и бащата в името на по-висши цели може да откаже да издържа синовете си, които са заети със създаване на потомство.

Потомството на Рудра – въплъщението на гнева – толкова сериозно застрашавало поддържането на вселената, че дори Брахма̄, бащата на живите същества, се уплашил от тези създания. Последователите и поклонниците на Рудра също са опасни. Понякога те представляват заплаха дори за самия Рудра. Получили благословиите му, те понякога кроят планове да убият самия него. Такава е природата на всички, които обожават Рудра.

Трите божества Брахма̄, Виш̣н̣у и Махешвара, или Шива, отговарят за сътворението, поддържането и унищожението на космическото проявление. Брахма̄ посъветвал Рудра да не унищожава, докато трае периодът на сътворението и поддържането, а да се подложи на отречения и да чака времето на унищожението, когато ще има нужда от неговите услуги.

Брахма̄ посъветвал Рудра да се подложи на отречения и с личен пример да покаже на синовете и последователите си, че отреченията са необходими, ако човек иска да спечели благосклонността на Върховната Божествена Личност. В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че обикновените хора следват пътя, който очертават авторитетите. Затова Брахма̄, който бил възмутен от отвратителното поведение на потомците на Рудра и се боял, че самият той може да бъде погълнат от това непрекъснато нарастващо население, помолил Рудра да спре да създава подобно нежелано потомство и да се подложи на отречения, за да постигне благосклонността на Върховния Бог. Затова художниците винаги рисуват Рудра потънал в медитация, с която се опитва да постигне милостта на Бога. По косвен начин Брахма̄ помолил синовете и последователите на Рудра да спрат разрушителните си дейности, основани на принципа Рудра, за да може самият той спокойно да продължи със сътворението.

Целият процес на сътворението, поддържането и унищожението има за цел да даде възможност на обусловените души да се върнат вкъщи, при Бога. Брахма̄ създал Рудра, за да има помощник в съзидателната си дейност, но Рудра още от самото начало започнал да поглъща творението и Брахма̄ трябвало да обуздава разрушителните наклонности на своя син. Тогава Брахма̄ решил да създаде нови, по-добри синове, които да бъдат по-склонни към материални плодоносни дейности. Но той много добре знаел, че без предано служене за Бога обусловените души няма да постигнат нищо добро и затова накрая създал най-достойния си син, На̄рада, който е върховният духовен учител на всички трансценденталисти. Ако не отдава предано служене на Бога, човек не може да постигне успех в нито една област на действие, въпреки че самият път на преданото служене не зависи от нищо материално. Истинската цел на живота може да се постигне единствено чрез трансцендентално любовно служене за Бога, затова служенето, което отдава Шрӣман На̄рада Муни, е най-висшето от всички дейности, извършвани от синовете на Брахма̄.

На̄рада се родил от най-добрата част в тялото на Брахма̄ – неговата мисъл – и затова бил способен да даде Върховния Бог на всеки, на когото поиска. Никакво ведическо знание или аскетизъм не могат да ни помогнат да осъзнаем Върховната Божествена Личност. Но чистият предан на Бога, такъв като На̄рада, може да даде Върховния Бог на всеки, стига само да пожелае. Самото име На̄рада посочва, че той може да ни дари Върховния Бог. На̄ра означава „Върховен Бог“, а да значи „този, който може да даде“. Фактът, че На̄рада може да даде на живото същество Върховния Бог, не означава, че Върховният Бог е някаква вещ, която може да бъде дадена на всеки. На̄рада може да дари всяко същество с трансцендентално любовно служене за Бога, така че то да стане слуга, приятел, родител или любим на Бога според желанието си, породено от собствената му трансцендентална любов към Бога. С други думи, само На̄рада може да открие пред нас пътя на бхакти йога, най-висшето мистично средство за постигане на Бога.

Това, че религията се появила от мястото, където се намира самата Божествена Личност, има много дълбок смисъл, защото религията, както утвърждават Бхагавад-гӣта̄ и Бха̄гаватам, означава предано служене на Божествената Личност. Последното наставление на Бхагавад-гӣта̄ е, че човек трябва да остави всички други религиозни занимания и да се подслони при Божествената Личност. Шрӣмад Бха̄гаватам също утвърждава, че най-съвършената религия е тази, която води до безкористно предано служене за Бога, незнаещо никакви материални прегради. Преданото служене за Бога е съвършената форма на религията, а безбожието е нейната противоположност. Сърцето е най-важната част на тялото, а гърбът е място, на което никой не обръща внимание. Когато ни нападне враг, ние инстинктивно излагаме на ударите гърба си, за да можем да запазим гърдите си. Всички видове безбожие се раждат от гърба на Брахма̄, а истинската религия, преданото служене за Бога, се появява от гърдите му, където пребивава На̄ра̄ян̣а. Нещата, което не водят до предано служене за Бога, са безбожие, а всичко, което води до предано служене, е религия.

Обусловената душа се намира под влиянието на собствения си ум. Колкото и образован и ерудиран да е един човек от материална гледна точка, той въпреки това не може да се освободи от влиянието на психичните дейности. Затова докато не започне да отдава предано служене на Бога, човек много трудно може да се избави от похотта и порочните желания. Когато похотта и желанията за отвратителни дейности остават неудовлетворени, в ума се поражда гняв, който се освобождава от точката между веждите. Затова на обикновените хора се препоръчва да концентрират ума си, като се съсредоточат върху точката между веждите, докато преданите на Бога поставят върху трона на ума си Върховната Божествена Личност. Теорията, която твърди, че човек трябва да се освободи от всички желания, е несъстоятелна, защото умът не може да не изпитва желания. Когато се препоръчва човек да се освободи от желания, се има предвид, че той не трябва да желае неща, които са пагубни за духовния му напредък. Умът на предания постоянно е изпълнен с мисли за Бога, затова няма нужда той да се освобождава от желанията си, след като всичките му желания са свързани със служенето за Бога. Говорната способност се нарича Сарасватӣ, богинята на знанието. Тя се ражда от устата на Брахма̄. Дори ако някой се ползва с благоразположението на богинята на знанието, сърцето му пак може да е пълно с похот и материални желания, а между веждите му да се забелязват признаците на гнева. Човек може да изглежда много учен в очите на обществото, но това ни най-малко не означава, че е превъзмогнал низките дейности на похотта и гнева. Добри качества могат да се открият само у чистия предан, който винаги с дълбока вяра мисли за Бога, т.е. постоянно е потопен в сама̄дхи.

Въпреки че във всеки един момент доминира някоя от трите гун̣и на материалната природа, тези гун̣и никога не се срещат в чист вид. Дори там, където изцяло преобладава влиянието на двете низши качества (страстта и невежеството), пак има нюанс и от гун̣ата на доброто. Всички синове, родени от тялото или ума на Брахма̄, били в гун̣ите на страстта и на невежеството, но независимо от това някои от тях, например Кардама, се родили в гун̣ата на доброто. А На̄рада се родил, когато Брахма̄ бил в трансцендентално състояние.

Балава̄н индрия-гра̄мо видва̄м̇сам апи карш̣ати (Шрӣмад Бха̄гаватам, 9.19.17). Казано е, че сетивата са толкова необуздани и силни, че могат да подведат дори най-мъдрия и образования. Затова се препоръчва мъжът да не остава насаме дори със собствената си майка, сестра или дъщеря. Видва̄м̇сам апи карш̣ати означава, че и мъдрецът може да стане жертва на силното полово желание. Маитрея се колебаел дали да разкаже за това отклонение в поведението на Брахма̄, който изпитал полово влечение към собствената си дъщеря. Но все пак споменал този инцидент, защото понякога се случват и такива неща, и жив пример за това е самият Брахма̄, въпреки че той е първото, най-мъдрото живо същество в цялата вселена. Щом дори той могъл да стане жертва на половия инстинкт, какво остава за другите хора с техните слабости и недостатъци? Брахма̄ проявил тази нечувана безнравственост в една от миналите калпи, но не в калпата, когато чул от самия Бог четирите изначални строфи на Шрӣмад Бха̄гаватам, защото след като предал на Брахма̄ уроците си върху Бха̄гаватам, Богът го благословил никога повече, в никоя калпа да не става жертва на заблудата. Това означава, че Брахма̄ могъл да стане жертва на подобно полово влечение единствено преди да е чул Шрӣмад Бха̄гаватам, защото след това такова нещо било вече невъзможно.

И все пак, човек трябва да извлече сериозна поука от този инцидент. Човекът е обществено животно и свободното общуване с нежния пол води мъжа до падение. Безспорно е, че неограничената свобода в отношенията между мъжете и жените, особено сред младото поколение, е препятствие по пътя на духовното развитие. Заплитането в мрежите на половите отношения е причина за материалното робство, затова неограничаваното от нищо общуване между мъжа и жената е огромна пречка за духовния напредък. Маитрея разказал споменатата случка от живота на Брахма̄, за да насочи вниманието ни към тази наистина сериозна опасност.

Марӣчи и другите мъдреци били прави, когато се възпротивили срещу действията на великия си баща. Но те знаели много добре, че макар баща им да е извършил грешка, зад случилото се трябва да се крие някакъв много дълбок смисъл, иначе той не би допуснал да стане така. Може би Брахма̄ е искал да предупреди подчинените си за заложените в човешката природа слабости, които се проявяват в общуването с жените. Това общуване е много опасно за хората, поели пътя на себепознанието. Човек не трябва да се отнася с пренебрежение към великите личности като Брахма̄ дори когато те грешат. Затова Марӣчи и другите мъдреци не си позволили да проявят неуважение към баща си единствено заради необичайното му поведение.

Брахма̄ заема най-високия пост във вселената. От тази строфа става ясно, че освен вселената, в която се намираме ние, има и много други вселени и други Брахми. Съществото, което заема поста на Брахма̄, трябва да има безукорно поведение, защото дава пример на всички останали живи същества. Брахма̄, който е най-благочестивото и духовно най-извисеното живо същество, заема позиция, идваща непосредствено след позицията на Божествената Личност.

Казва се, че едно изключително могъщо живо същество може да направи всичко, което поиска, и постъпките му няма да окажат върху него никакво влияние. Например слънцето, което е най-могъщата огнена планета във вселената, може да изпари вода от всяко място, но си остава пак толкова могъщо, колкото и преди. То изпарява вода от мръсни места, но въпреки това не се замърсява. По същия начин и Брахма̄ остава неопетнен независимо от делата си. Но все пак, тъй като е духовен учител на всички живи същества, поведението и характерът му трябва да бъдат безукорни, за да могат хората да следват примера му и да постигнат най-висшето духовно благо. Ето защо той не трябвало да се държи по подобен начин.

Страстта за полово сношение е толкова силна, че както по всичко изглежда, Брахма̄ не могъл да се откаже от намеренията си въпреки увещанията на великите си синове, предвождани от Марӣчи. Затова синовете му започнали да се молят на Върховния Бог да върне на Брахма̄ здравия му разум. Единствено по милостта на Бога човек може да устои на съблазънта на похотливите материални желания. Богът дава покровителство на преданите, които постоянно са заети с трансцендентално любовно служене за него, и по безпричинната си милост им прощава неволните грешки. Затова Марӣчи и другите мъдреци започнали да се молят за милостта на Бога и молитвите им дали резултат.

Най-добрият начин човек да изкупи греховете си, е веднага да напусне тялото си и Брахма̄, предводителят на живите същества, показал това с личния си пример. Брахма̄ живее необикновено дълго, но заради ужасния си грях бил принуден да напусне своето тяло, въпреки че съгрешил само в мислите си, а не на дело.

Тази случка е урок, който показва на живите същества какъв голям грях е да се води неограничаван от нищо полов живот. Грях е дори самата мисъл за отвратителни полови отношения и за да плати за този свой грях, човек трябва да се раздели с тялото си. С други думи, греховните деяния съкращават живота на човека, лишават го от благословиите, богатството и т.н., а най-опасният вид грях е неограничаваното от нищо полово общуване.

Невежеството е причината за греховния живот, а греховният живот поражда най-грубо невежество. Символ на невежеството са мракът и мъглата. Те и до ден-днешен покриват цялата вселена и единствената сила, която може да ги разсее, е слънцето. Този, който е приел подслон при Бога, вечната светлина, няма причина да се бои, че ще бъде погълнат от тъмната мъгла на невежеството.

Както огънят поглъща всичко, без да се замърси, така по милостта на Бога огънят на величието на Брахма̄ погълнал греховното му желание за полова близост със собствената му дъщеря. Ведите са източник на цялото знание и по милостта на Върховната Божествена Личност били открити първо на Брахма̄, докато той размишлявал върху новото сътворение на материалния свят. Брахма̄ станал могъщ благодарение на преданото служене, което отдавал на Бога, а Богът винаги е готов да прости на предания си, който неволно се е отклонил от възвишения път на преданото служене. Шрӣмад Бха̄гаватам (11.5.42) потвърждава това по следния начин:

„Този, който изцяло се е посветил на трансценденталното любовно служене в лотосовите нозе на Бога, е много скъп на Божествената Личност Хари. Богът, който се намира в сърцето на този предан, му прощава всички случайно извършени грехове“. Никой не предполагал, че такава велика личност като Брахма̄ ще помисли за физическа близост със собствената си дъщеря. Това, което се случило с Брахма̄, само идва да покаже, че материалната природа е толкова могъща, че може да въздейства всекиму, дори и на Брахма̄. По милостта на Бога Брахма̄ бил спасен и изтърпял съвсем малко наказание, и при това дори не загубил престижа си на велика личност.

Храненето, спането, самозащитата и съвкуплението са четирите принципа, или основни потребности на материалното тяло, които са общи за животните и за хората. Единственото, което отличава човешкото общество от животинското, са религиозните дейности, извършвани в системата на обществените и духовните подразделения. Тези обществени подразделения и степени в духовното развитие са обяснени подробно във ведическата литература. Те се появили от Брахма̄, след като от четирите му усти се родили четирите Веди. Така били определени задълженията, произтичащи от общественото положение и начина на живот на цивилизованите хора. Всички, които спазват традицията на тези принципи, се наричат а̄ряни, или хора, които напредват по духовния път.

Ведите съдържат съвършено знание, което обхваща всички науки, необходими не само на хората от тази планета, но и на жителите на другите планети. Военното изкуство е необходимо на хората, за да поддържат ред в обществото, както е необходима и музиката. Всички тези клонове на знанието се наричат упапура̄н̣а, или допълнения към Ведите. Въпреки че се занимават предимно с духовни въпроси, Ведите, както вече бе споменато, дават сведения и из много други области на живота, за да насърчат духовния стремеж на хората към познание.

Има исторически хроники, които описват миналото на различните страни и народи, има и произведения, които описват световната история, но Пура̄н̣ите разказват историята на цялата вселена, и то не само по времето на един милениум, а в продължение на много калпи. Тъй като първоначално били съставени от Брахма̄, те са част от Ведите и са наречени пета Веда.

Четирите начина на живот в обществото – брахмачаря (ученичеството), гр̣хастха (семейният живот), ва̄напрастха (оттеглянето от светския живот с цел аскетично съществуване) и сання̄са (животът в отречение, посветен на проповядването на истината) – са четирите опори на религията. Разделянето според професионалните занимания оформя групите на бра̄хман̣ите (интелигенцията), кш̣атриите (управниците), вайшите (търговците и земеделците) и шӯдрите (неквалифицираните работници). Брахма̄ замислил и последователно създал тези съсловия и начини на живот, за да могат хората да се издигат нагоре към себепознанието. Ученичеството има за цел да даде на човека най-добро образование; по време на семейния живот човек може да задоволява сетивата си, но при условие че запазва склонността си към благотворителност; целта на оттеглянето от семейния живот е аскетизмът, благодарение на който човек напредва духовно; а когато приеме живот в отречение, той трябва да проповядва на хората Абсолютната Истина. Взаимното сътрудничество между членовете на обществото създава благоприятна обстановка за осъществяване мисията на човешкия живот. Основа на тази обществена структура е образованието, чието предназначение е да пречисти човешкото същество, като го освободи от животинските му склонности. А най-висшият метод за пречистване е опознаването на Върховната Личност на Бога, който е най-чист от всичко чисто.

По време на ученичеството си брахмача̄рӣте получавали подробни наставления за смисъла на човешкия живот. Основите, върху които се градяло образованието, били такива, че да подтикнат ученика да се откаже от бремето на семейния живот. Само тези, които не били способни да приемат такъв обет, получавали разрешение да се върнат вкъщи и да се оженят за подходяща девойка. В противен случай ученикът оставал брахмача̄рӣ и през целия си живот съблюдавал обета за пълно полово въздържание. Всичко зависело от равнището на подготовката, която ученикът получавал. Ние имахме възможността да срещнем такъв брахмача̄рӣ в лицето на нашия духовен учител Ом̇ Виш̣н̣упа̄да Шрӣ Шрӣмад Бхактисиддха̄нта Госва̄мӣ Маха̄ра̄джа, който никога не бе нарушавал този обет. Такава велика душа се нарича наиш̣т̣хика-брахмача̄рӣ.

Варн̣а̄шрама дхарма, институцията на четирите обществени подразделения и четирите степени в духовния живот, не е творение на съвременната епоха, както твърдят несведущите. Брахма̄ установил тази система още в началото на сътворението. Бхагавад-гӣта̄ (4.13) потвърждава това: ча̄тур-варн̣ям̇ мая̄ ср̣ш̣т̣ам.

В санскритския език има тринайсет гласни и трийсет и пет съгласни. Гласните са а, а̄, и, ӣ, у, ӯ, р̣, Р̣̄, л̣, е, аи, о, ау, а съгласните са ка, кха, га, гха и т.н. Първите двайсет и пет съгласни се наричат спарша. Освен тях има и четири звука, наречени антах̣-стха. Ӯш̣мите са трите шипящи звука, наречени та̄лавя, мӯрдханя и дантя. Музикалните ноти са ш̣а, р̣, га̄, ма, па, дха и ни. Всички тези звуци изначално се наричат шабда-брахма, духовни звуци. Затова се казва, че Брахма̄ бил създаден в Маха̄-калпа като въплъщение на духовния звук. Ведите са духовен звук, затова звуците на ведическите писания не се нуждаят от материални тълкувания. Ведите трябва да се възпроизвеждат такива, каквито са, независимо че символично се представят с букви, за които знаем, че обозначават материални звуци. В крайна сметка нищо не е материално, защото всичко има своите корени в духовния свят. Затова материалното проявление се нарича илюзия в истинския смисъл на тази дума. Себепозналите се души виждат всичко съществуващо като дух.

Постът на Брахма̄ е най-висшият и най-отговорният във вселената и се поверява на най-съвършената личност в цялото мироздание. Понякога самата Върховната Божествена Личност се принуждава да стане Брахма̄, ако се окаже, че няма живо същество, което да е достойно за този пост. Брахма̄ е пълномощен представител на Бога в материалния свят и от него произлиза трансценденталният звук пран̣ава. Брахма̄ е надарен с многообразни енергии, от които произлизат всички полубогове, такива като Индра, Чандра и Варун̣а. Трансценденталната му значимост не бива да се омаловажава просто заради факта че пожелал да се наслаждава на собствената си дъщеря. Това поведение на Брахма̄ има особен смисъл, затова Брахма̄ не бива да бъде съден като обикновено живо същество.

Предишното тяло на Брахма̄ било трансцендентално и изключвало влечението към полово общуване. Затова Брахма̄ трябвало да приеме друго тяло, за да може да влиза в полови отношения. Така той продължил да твори. Предишното му тяло се превърнало в мъгла, за което вече говорихме.

От тялото на Брахма̄ се появили две тела. Едното имало мустаци, а другото – заоблени гърди. Никой не може да обясни източника на тяхното появяване, затова и до днес те са познати като ка̄ям, или тяло на Брахма̄; за тях никога не се говори като за син или дъщеря на Брахма̄.

В тази строфа се описва историята на заселването на вселената. Брахма̄ е първото живо същество във вселената, а от него се родили Ману Сва̄ямбхува и съпругата му Шатарӯпа̄. Ману имал двама сина и три дъщери и те станали родоначалници на всички обитатели, които населяват различните планети до наши дни. Затова Брахма̄ е дядо на всички, а Върховният Бог, който е баща на Брахма̄, е праотец на живите същества. Бхагавад-гӣта̄ (11.39) потвърждава това по следния начин:

„Ти си господарят на въздуха, върховният съдник Яма, огънят и повелителят на дъжда. Ти си Луната и великият праотец. Затова отново и отново Ти отдавам смирените си почитания“.