Шрӣмад Бха̄гаватам 3.12.2
Деванагари
ससर्जाग्रेऽन्धतामिस्रमथ तामिस्रमादिकृत् ।
महामोहं च मोहं च तमश्चाज्ञानवृत्तय: ॥ २ ॥
महामोहं च मोहं च तमश्चाज्ञानवृत्तय: ॥ २ ॥
Стих
сасарджа̄гре 'ндха-та̄мисрам
атха та̄мисрам а̄ди-кр̣т
маха̄мохам̇ ча мохам̇ ча
тамаш ча̄гя̄на-вр̣ттаях̣
атха та̄мисрам а̄ди-кр̣т
маха̄мохам̇ ча мохам̇ ча
тамаш ча̄гя̄на-вр̣ттаях̣
Дума по дума
сасарджа — създадени; агре — най-напред; андха-та̄мисрам — чувството за смърт; атха — тогава; та̄мисрам — гняв, породен от разочарование; а̄ди-кр̣т — всички тези; маха̄-мохам — притежаване на обекти за наслаждение; ча — също; мохам — илюзорна представа; ча — също; тамах̣ — невежество за природата на собственото аз; ча — както и; агя̄на — невежество; вр̣ттаях̣ — занимания.
Превод
Най-напред Брахма̄ създаде проявите на невежеството – самоизмамата, чувството за смърт, гнева, породен от разочарование, лъжливото чувство за собственост, както и илюзорната телесна концепция за живота, или забравата на истинската самоличност.
Пояснение
Преди същинското сътворение на различните видове живи същества Брахма̄ създал условията, в които живите създания щели да живеят в материалния свят. Ако не забрави истинската си същност, живото същество няма да може да живее в материалната атмосфера. Затова първото условие за съществуване в материалния свят е човек да забрави истинската си самоличност. А когато забрави своята самоличност, той неизбежно ще се бои от смъртта, въпреки че чистата душа никога не се ражда и не умира. Лъжливото отъждествяване с материалната природа води до появата на измамното усещане, че нещата, дадени на живото същество от по-висшата сила, са негова собственост. Материалните ресурси са предоставени на живото същество, за да може да живее мирно и да изпълнява задълженията си в обусловеното съществуване, като се стреми към себепознание. Но лъжливото самоотъждествяване на обусловената душа поражда у нея измамното чувство за собственост и това чувство я кара да смята за свои нещата, които принадлежат на Бога. От тази строфа става ясно, че самият Брахма̄ е творение на Върховния Бог, а петте прояви на невежеството, които обуславят живите същества в материалния свят, са творение на Брахма̄. Човек, който знае, че обусловените души са подвластни на магическата пръчица на Брахма̄, може да разбере колко нелепо е да мислим, че живото същество е равно на Върховното Същество. Патан̃джали също признава съществуването на петте прояви на невежеството, които са споменати тук.