ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА
Сътворяването на Кума̄рите и на другите
ТЕКСТ 1: Шрӣ Маитрея каза: О, учени Видура, дотук ти описах величието на Върховния Бог в неговия аспект ка̄ла. Сега чуй какво сътвори Брахма̄, притежателят на цялото ведическо знание.
ТЕКСТ 2: Най-напред Брахма̄ създаде проявите на невежеството – самоизмамата, чувството за смърт, гнева, породен от разочарование, лъжливото чувство за собственост, както и илюзорната телесна концепция за живота, или забравата на истинската самоличност.
ТЕКСТ 3: Тъй като Брахма̄ гледаше на сътворяването на подобни заблуди като на греховна задача, той не изпитваше особено удоволствие от работата си и за да се пречисти, започна да медитира върху Божествената Личност. След това пристъпи към друг етап от сътворението.
ТЕКСТ 4: В началото Брахма̄ създаде четиримата мъдреци, наречени Санака, Сананда, Сана̄тана и Санат-кума̄ра. Никой от тях нямаше желание да се занимава с материални дейности, защото и четиримата бяха изключително извисени, а семето им се движеше нагоре.
ТЕКСТ 5: След като сътвори синовете си, Брахма̄ се обърна към тях и им каза: „Скъпи мои деца, сега трябва да създадете потомство“. Но тъй като бяха привързани към Ва̄судева, Върховната Божествена Личност, синовете му се стремяха единствено към освобождение и не пожелаха да изпълнят тази молба.
ТЕКСТ 6: Когато синовете му отказаха да изпълнят неговата бащина воля, Брахма̄ бе обзет от силен гняв, възникнал в ума му. Той обаче се опита да се овладее и да не го прояви.
ТЕКСТ 7: Брахма̄ се опита да потисне гнева си, но не успя и той избликна от точката между веждите му, като прие формата на дете, което бе синьо-червено на цвят.
ТЕКСТ 8: Щом се появи, детето започна да вика: О, повелителю на съдбата, учителю на вселената, моля те, назови моето име и място.
ТЕКСТ 9: Всемогъщият Брахма̄, който се бе родил от лотосовия цвят, успокои момчето с нежни думи и отвръщайки на молбата му, каза: Не плачи, непременно ще направя това, което искаш.
ТЕКСТ 10: После Брахма̄ каза: О, главен сред полубоговете, задето така отчаяно викаше, хората ще те наричат с името Рудра.
ТЕКСТ 11: Скъпо мое момче, вече избрах местата, които ще бъдат твое жилище: сърцето, сетивата, жизнения въздух, небето, въздуха, огъня, водата, земята, слънцето, луната и отречението.
ТЕКСТ 12: Брахма̄ каза: мое скъпо момче Рудра, ти ще имаш още единайсет имена: Маню, Ману, Махинаса, Маха̄н, Шива, Р̣тадхваджа, Уграрета̄, Бхава, Ка̄ла, Ва̄мадева и Дхр̣таврата.
ТЕКСТ 13: О, Рудра, ти ще имаш и единайсет съпруги, наречени Рудра̄н̣ӣ: Дхӣ, Дхр̣ти, Расала̄, Ума̄, Ниют, Сарпи, Ила̄, Амбика̄, Ира̄ватӣ, Свадха̄ и Дӣкш̣а̄.
ТЕКСТ 14: Скъпо дете, сега можеш да приемеш всички имена и места, отредени за теб и за съпругите ти. И понеже вече си един от господарите на живите същества, трябва да увеличиш многократно броя на населението.
ТЕКСТ 15: Могъщият Рудра, чието тяло бе синьо-червено на цвят, създаде много потомци, които по външност, сила и по необуздан нрав приличаха изцяло на него.
ТЕКСТ 16: Синовете и внуците, създадени от Рудра, бяха безброй и като се събраха заедно, те се опитаха да погълнат вселената. Когато видя това, Брахма̄, бащата на живите същества, силно се разтревожи.
ТЕКСТ 17: Брахма̄ каза на Рудра: О, най-велики от полубоговете, няма нужда да създаваш същества с такава природа. С огнени пламъци, изригващи от очите им, те започнаха да опустош̣ават всичко от всички страни и се осмелиха да нападнат даже и мен.
ТЕКСТ 18: Скъпи сине, по-добре се отдай на отречения. Това е благотворно за всички живи същества и ще ощастливи и самия тебе. Само чрез отречения ще можеш да създадеш вселената такава, каквато беше преди.
ТЕКСТ 19: Единствено чрез отречения човек може да се приближи до Божествената Личност, която се намира в сърцето на всяко живо същество и в същото време е недостъпна за сетивата.
ТЕКСТ 20: Шрӣ Маитрея каза: Като получи тази поръка, Рудра обиколи баща си, господаря на Ведите. Той изрази съгласието си и се запъти към гората, за да се подложи на сурови отречения.
ТЕКСТ 21: Тогава Брахма̄, който бе надарен с могъщество от Върховната Божествена Личност, намисли да създаде живи същества и зачена десет сина, които да продължат рода.
ТЕКСТ 22: Така се родиха Марӣчи, Атри, Ан̇гира̄, Пуластя, Пулаха, Крату, Бхр̣гу, Васиш̣т̣ха и Дакш̣а, а десетият син беше На̄рада.
ТЕКСТ 23: На̄рада се роди от мисълта на Брахма̄, която е най-важната част от тялото му. Васиш̣т̣ха се роди от диханието му, Дакш̣а – от палеца му, Бхр̣гу – от осезанието му, а Крату – от дланта му.
ТЕКСТ 24: Пуластя се появи от ушите на Брахма̄, Ан̇гира̄ – от устата му, Атри – от очите му, Марӣчи – от ума му, а Пулаха – от пъпа на Брахма̄.
ТЕКСТ 25: Религията се появи от гърдите на Брахма̄, където се намира Върховната Божествена Личност На̄ра̄ян̣а, а безбожието излезе от гърба му, откъдето страшната смърт покосява живото същество.
ТЕКСТ 26: Похотта и желанието се появиха от сърцето на Брахма̄, гневът – от точката между веждите му, алчността – от устните му, речта – от устата му, океанът – от половия му орган, а порочните и отвратителните дейности – от ануса му, който е източникът на всички грехове.
ТЕКСТ 27: Мъдрецът Кардама, съпругът на великата Девахӯти, се появи от сянката на Брахма̄. Така всичко съществуващо се появи или от тялото, или от ума на Брахма̄.
ТЕКСТ 28: О, Видура, чувал съм, че Брахма̄ имал и дъщеря, на име Ва̄к, която се родила от тялото му и възбудила в ума му похотливи желания, въпреки че тя самата не изпитвала влечение към него.
ТЕКСТ 29: Когато видяха, че баща им до такава степен е в плен на илюзията, че се кани да извърши една безнравствена постъпка, мъдреците, синове на Брахма̄, предвождани от Марӣчи, много почтително му заговориха със следните думи.
ТЕКСТ 30: О, татко, деянието, в което се опитваш да се въвлечеш, не са си позволявали да извършат нито другите Брахми, нито самият ти в предишните калпи, нито пък някой ще се осмели да го стори в бъдеще. Ти си върховното живо същество във вселената, как можеш да желаеш полово сношение със собствената си дъщеря и да не си в състояние да овладееш желанието си?
ТЕКСТ 31: Макар че си най-могъщото същество във вселената, тази постъпка не ти прави чест – нали обикновените хора вземат пример тъкмо от теб, за да постигнат духовно съвършенство.
ТЕКСТ 32: Отдаваме смирените си поклони на Божествената Личност, на Бога, който, пребивавайки в самия себе си, чрез собственото си сияние създаде космоса. Нека Той защити религията за благото на всички създания.
ТЕКСТ 33: Като чу как говорят синовете му, Брахма̄, бащата на всички Праджа̄пати, бе обзет от страшен срам и мигновено напусна тялото си. По-късно това тяло се разстла във всички посоки като зловеща черна мъгла.
ТЕКСТ 34: Веднъж, докато Брахма̄ размишляваше как да сътвори световете такива, каквито бяха в миналия милениум, от четирите му усти се появиха четирите Веди, които съдържат всички видове знание.
ТЕКСТ 35: После се появиха четирите неща, необходими за извършване на огнена жертва: извършителят (който пее мантрите), този, който предлага, огънят и самият ритуал, както е описан в допълненията към Ведите. Появиха се и четирите принципа на религията (истина, отречение, милосърдие и чистота) и задълженията на четирите подразделения на обществото.
ТЕКСТ 36: Видура каза: О, велики мъдрецо, чието единствено богатство е отречението, моля те, кажи ми как и с чия помощ Брахма̄ утвърди ведическото знание, което се появи от устата му.
ТЕКСТ 37: Маитрея каза: Четирите Веди – Р̣к, Яджур, Са̄ма и Атхарва – се появиха една след друга, като се започне от това лице на Брахма̄, което гледа напред. После един след друг бяха утвърдени никога дотогава непроизнасяните ведически химни, свещените ритуали, текстовете за рецитиране и трансценденталните дейности.
ТЕКСТ 38: Той създаде също медицината, военното изкуство, музиката и архитектурата, които са части от Ведите. Всички тези раздели на знанието се появиха един след друг, като се започне от това лице, което гледа напред.
ТЕКСТ 39: И тъй като той можеше да вижда и в миналото, и в настоящето, и в бъдещето, след това от всичките му усти излезе петата Веда – Пура̄н̣ите и историческите хроники.
ТЕКСТ 40: Всички видове огнени жертви (ш̣од̣ашӣ, уктха, пурӣш̣и, агниш̣т̣ома, а̄пторя̄ма, атира̄тра, ва̄джапея и госава) се появиха тази уста на Брахма̄, която е обърната на изток.
ТЕКСТ 41: Знанието, благотворителността, отречението и честността са четирите опори на религията. И за да ги овладее човек, има четири начина на живот и система от касти, изградена в съответствие с призванието на хората. Всичко това постепенно бе създадено от Брахма̄.
ТЕКСТ 42: След това бе създадена церемонията, при която два пъти родените получават свещен шнур, както и правилата, които трябва да се следват поне една година след приемането на Ведите, правилата за пълно въздържание от полов живот, предписаните от Ведите занимания, различните професионални задължения на семейните и начинът да се преживява без ничия помощ, като се събира изхвърленото зърно.
ТЕКСТ 43: Четирите стъпала на оттеглянето от светския живот са ваикха̄наса, ва̄лакхиля, аудумбара и пхенапа, а четирите равнища на живота в отречение са кут̣ӣчака, бахвода, хам̇са и ниш̣крия. Всички те са се появили от Брахма̄.
ТЕКСТ 44: Науката логика, утвърдените във Ведите цели на живота, редът и законността, етичните норми и прочутите химни бхӯх̣, бхувах̣ и свах̣ – всички те се появиха от устите на Брахма̄, а пран̣ава ом̇ка̄ра се появи от сърцето му.
ТЕКСТ 45: След това от космите по тялото на всемогъщия Праджа̄пати се появи изкуството на изящната словесност, уш̣н̣ик. Основният ведически химн, га̄ятрӣ, възникна от кожата на господаря на живите същества, триш̣т̣уп – от плътта му, ануш̣т̣уп – от вените му, а джагатӣ – от костите му.
ТЕКСТ 46: Пан̇кти, изкуството на стихосложението, се появи от костния му мозък, а бр̣хатӣ, друг вид словесно изкуство, произлезе от диханието на господаря на живите същества.
ТЕКСТ 47: Душата на Брахма̄ се прояви под формата на съгласните, тялото му намери израз в гласните, сетивата му – в шипящите звукове, силата му – в полугласните, а сетивните му дейности – в седемте музикални ноти.
ТЕКСТ 48: Като източник на трансценденталния звук, Брахма̄ представя самата Върховна Божествена Личност и затова е отвъд концепцията за проявено и непроявено. Брахма̄ е пълната форма на Абсолютната Истина и у него са вложени многообразни енергии.
ТЕКСТ 49: После Брахма̄ прие друго тяло, в което половият живот не бе забранен, и изцяло се отдаде на сътворението.
ТЕКСТ 50: О, сине на Кауравите, когато Брахма̄ видя, че въпреки присъствието на могъщите велики мъдреци населението на света не нараства достатъчно, той сериозно се замисли как да го направи по-многобройно.
ТЕКСТ 51: Брахма̄ си мислеше: Не е ли удивително, че макар да се разпространих навсякъде, вселената продължава да е слабонаселена, както преди. Няма никаква друга причина за това нещастие, освен самата съдба.
ТЕКСТ 52: Докато бе потънал в размишления и съзерцаваше свръхестествената сила, от тялото му се родиха две нови форми, които и до днес са смятани за тяло на Брахма̄.
ТЕКСТ 53: Двете току-що отделили се тела се сляха едно с друго в полов акт.
ТЕКСТ 54: Притежателят на мъжкото тяло стана известен като Сва̄ямбхува Ману, а жената започна да се нарича Шатарӯпа̄, царица на великата душа Ману.
ТЕКСТ 55: След това чрез полови отношения те постепенно създадоха поколение след поколение и така умножиха броя на населението.
ТЕКСТ 56: О, сине на Бхарата, след известно време на Ману и Шатарӯпа̄ им се родиха пет деца: двама сина – Прияврата и Утта̄напа̄да – и три дъщери – А̄кӯти, Девахӯти и Прасӯти.
ТЕКСТ 57: Бащата Ману даде първата си дъщеря, А̄кӯти, за жена на мъдреца Ручи; средната дъщеря, Девахӯти, даде на мъдреца Кардама, а най-малката, Прасӯти, даде на Дакш̣а. От тях целият свят се насели с потомство.