Шрӣмад Бха̄гаватам 3.12.47

स्पर्शस्तस्याभवज्जीव: स्वरो देह उदाहृत ।
ऊष्माणमिन्द्रियाण्याहुरन्त:स्था बलमात्मन: ।
स्वरा: सप्त विहारेण भवन्ति स्म प्रजापते: ॥ ४७ ॥
спаршас тася̄бхавадж джӣвах̣
сваро деха уда̄хр̣та
ӯш̣ма̄н̣ам индрия̄н̣й а̄хур
антах̣-стха̄ балам а̄тманах̣
свара̄х̣ сапта виха̄рен̣а
бхаванти сма праджа̄патех̣

Дума по дума

спаршах̣буквите от ка до ма; тасянегов; абхаватстана; джӣвах̣душата; сварах̣гласни; дехах̣неговото тяло; уда̄хр̣тах̣изразени; ӯш̣ма̄н̣амбуквите ша, ша, са и ха; индрия̄н̣исетивата; а̄хух̣се наричат; антах̣-стха̄х̣буквите, които се наричат така (я, ра, ла и ва); баламенергия; а̄тманах̣на душата; свара̄х̣музика; саптаседем; виха̄рен̣аот сетивните дейности; бхаванти смасе появиха; праджа̄патех̣на господаря на живите същества.

Превод

Душата на Брахма̄ се прояви под формата на съгласните, тялото му намери израз в гласните, сетивата му – в шипящите звукове, силата му – в полугласните, а сетивните му дейности – в седемте музикални ноти.

Пояснение

В санскритския език има тринайсет гласни и трийсет и пет съгласни. Гласните са а, а̄, и, ӣ, у, ӯ, р̣, Р̣̄, л̣, е, аи, о, ау, а съгласните са ка, кха, га, гха и т.н. Първите двайсет и пет съгласни се наричат спарша. Освен тях има и четири звука, наречени антах̣-стха. Ӯш̣мите са трите шипящи звука, наречени та̄лавя, мӯрдханя и дантя. Музикалните ноти са ш̣а, р̣, га̄, ма, па, дха и ни. Всички тези звуци изначално се наричат шабда-брахма, духовни звуци. Затова се казва, че Брахма̄ бил създаден в Маха̄-калпа като въплъщение на духовния звук. Ведите са духовен звук, затова звуците на ведическите писания не се нуждаят от материални тълкувания. Ведите трябва да се възпроизвеждат такива, каквито са, независимо че символично се представят с букви, за които знаем, че обозначават материални звуци. В крайна сметка нищо не е материално, защото всичко има своите корени в духовния свят. Затова материалното проявление се нарича илюзия в истинския смисъл на тази дума. Себепозналите се души виждат всичко съществуващо като дух.