Шрӣмад Бха̄гаватам 3.12.47
Деванагари
स्पर्शस्तस्याभवज्जीव: स्वरो देह उदाहृत ।
ऊष्माणमिन्द्रियाण्याहुरन्त:स्था बलमात्मन: ।
स्वरा: सप्त विहारेण भवन्ति स्म प्रजापते: ॥ ४७ ॥
ऊष्माणमिन्द्रियाण्याहुरन्त:स्था बलमात्मन: ।
स्वरा: सप्त विहारेण भवन्ति स्म प्रजापते: ॥ ४७ ॥
Стих
спаршас тася̄бхавадж джӣвах̣
сваро деха уда̄хр̣та
ӯш̣ма̄н̣ам индрия̄н̣й а̄хур
антах̣-стха̄ балам а̄тманах̣
свара̄х̣ сапта виха̄рен̣а
бхаванти сма праджа̄патех̣
сваро деха уда̄хр̣та
ӯш̣ма̄н̣ам индрия̄н̣й а̄хур
антах̣-стха̄ балам а̄тманах̣
свара̄х̣ сапта виха̄рен̣а
бхаванти сма праджа̄патех̣
Дума по дума
спаршах̣ — буквите от ка до ма; тася — негов; абхават — стана; джӣвах̣ — душата; сварах̣ — гласни; дехах̣ — неговото тяло; уда̄хр̣тах̣ — изразени; ӯш̣ма̄н̣ам — буквите ша, ша, са и ха; индрия̄н̣и — сетивата; а̄хух̣ — се наричат; антах̣-стха̄х̣ — буквите, които се наричат така (я, ра, ла и ва); балам — енергия; а̄тманах̣ — на душата; свара̄х̣ — музика; сапта — седем; виха̄рен̣а — от сетивните дейности; бхаванти сма — се появиха; праджа̄патех̣ — на господаря на живите същества.
Превод
Душата на Брахма̄ се прояви под формата на съгласните, тялото му намери израз в гласните, сетивата му – в шипящите звукове, силата му – в полугласните, а сетивните му дейности – в седемте музикални ноти.
Пояснение
В санскритския език има тринайсет гласни и трийсет и пет съгласни. Гласните са а, а̄, и, ӣ, у, ӯ, р̣, Р̣̄, л̣, е, аи, о, ау, а съгласните са ка, кха, га, гха и т.н. Първите двайсет и пет съгласни се наричат спарша. Освен тях има и четири звука, наречени антах̣-стха. Ӯш̣мите са трите шипящи звука, наречени та̄лавя, мӯрдханя и дантя. Музикалните ноти са ш̣а, р̣, га̄, ма, па, дха и ни. Всички тези звуци изначално се наричат шабда-брахма, духовни звуци. Затова се казва, че Брахма̄ бил създаден в Маха̄-калпа като въплъщение на духовния звук. Ведите са духовен звук, затова звуците на ведическите писания не се нуждаят от материални тълкувания. Ведите трябва да се възпроизвеждат такива, каквито са, независимо че символично се представят с букви, за които знаем, че обозначават материални звуци. В крайна сметка нищо не е материално, защото всичко има своите корени в духовния свят. Затова материалното проявление се нарича илюзия в истинския смисъл на тази дума. Себепозналите се души виждат всичко съществуващо като дух.