Шрӣмад Бха̄гаватам 3.12.26
Деванагари
हृदि कामो भ्रुव: क्रोधो लोभश्चाधरदच्छदात् ।
आस्याद्वाक्सिन्धवो मेढ्रान्निऋर्ति: पायोरघाश्रय: ॥ २६ ॥
आस्याद्वाक्सिन्धवो मेढ्रान्निऋर्ति: पायोरघाश्रय: ॥ २६ ॥
Стих
хр̣ди ка̄мо бхрувах̣ кродхо
лобхаш ча̄дхара-даччхада̄т
а̄ся̄д ва̄к синдхаво мед̣хра̄н
нирр̣тих̣ па̄йор агха̄шраях̣
лобхаш ча̄дхара-даччхада̄т
а̄ся̄д ва̄к синдхаво мед̣хра̄н
нирр̣тих̣ па̄йор агха̄шраях̣
Дума по дума
хр̣ди — от сърцето; ка̄мах̣ — похот; бхрувах̣ — от веждите; кродхах̣ — гняв; лобхах̣ — алчност; ча — също така; адхара-даччхада̄т — от устните; а̄ся̄т — от устата; ва̄к — реч; синдхавах̣ — моретата; мед̣хра̄т — от половия орган; нирр̣тих̣ — отвратителни дейности; па̄йох̣ — от ануса; агха-а̄шраях̣ — вместилище на всички пороци.
Превод
Похотта и желанието се появиха от сърцето на Брахма̄, гневът – от точката между веждите му, алчността – от устните му, речта – от устата му, океанът – от половия му орган, а порочните и отвратителните дейности – от ануса му, който е източникът на всички грехове.
Пояснение
Обусловената душа се намира под влиянието на собствения си ум. Колкото и образован и ерудиран да е един човек от материална гледна точка, той въпреки това не може да се освободи от влиянието на психичните дейности. Затова докато не започне да отдава предано служене на Бога, човек много трудно може да се избави от похотта и порочните желания. Когато похотта и желанията за отвратителни дейности остават неудовлетворени, в ума се поражда гняв, който се освобождава от точката между веждите. Затова на обикновените хора се препоръчва да концентрират ума си, като се съсредоточат върху точката между веждите, докато преданите на Бога поставят върху трона на ума си Върховната Божествена Личност. Теорията, която твърди, че човек трябва да се освободи от всички желания, е несъстоятелна, защото умът не може да не изпитва желания. Когато се препоръчва човек да се освободи от желания, се има предвид, че той не трябва да желае неща, които са пагубни за духовния му напредък. Умът на предания постоянно е изпълнен с мисли за Бога, затова няма нужда той да се освобождава от желанията си, след като всичките му желания са свързани със служенето за Бога. Говорната способност се нарича Сарасватӣ, богинята на знанието. Тя се ражда от устата на Брахма̄. Дори ако някой се ползва с благоразположението на богинята на знанието, сърцето му пак може да е пълно с похот и материални желания, а между веждите му да се забелязват признаците на гнева. Човек може да изглежда много учен в очите на обществото, но това ни най-малко не означава, че е превъзмогнал низките дейности на похотта и гнева. Добри качества могат да се открият само у чистия предан, който винаги с дълбока вяра мисли за Бога, т.е. постоянно е потопен в сама̄дхи.