Шрӣмад Бха̄гаватам 3.12.32
Деванагари
तस्मै नमो भगवते य इदं स्वेन रोचिषा ।
आत्मस्थं व्यञ्जयामास स धर्मं पातुमर्हति ॥ ३२ ॥
आत्मस्थं व्यञ्जयामास स धर्मं पातुमर्हति ॥ ३२ ॥
Стих
тасмаи намо бхагавате
я идам̇ свена рочиш̣а̄
а̄тма-стхам̇ вян̃джая̄м а̄са
са дхармам̇ па̄тум архати
я идам̇ свена рочиш̣а̄
а̄тма-стхам̇ вян̃джая̄м а̄са
са дхармам̇ па̄тум архати
Дума по дума
тасмаи — на него; намах̣ — почитания; бхагавате — на Божествената Личност; ях̣ — който; идам — това; свена — чрез собственото си; рочиш̣а̄ — сияние; а̄тма-стхам — пребивавайки в себе си; вян̃джая̄м а̄са — прояви; сах̣ — Той; дхармам — религия; па̄тум — за защитата; архати — дано се смили да направи това.
Превод
Отдаваме смирените си поклони на Божествената Личност, на Бога, който, пребивавайки в самия себе си, чрез собственото си сияние създаде космоса. Нека Той защити религията за благото на всички създания.
Пояснение
Страстта за полово сношение е толкова силна, че както по всичко изглежда, Брахма̄ не могъл да се откаже от намеренията си въпреки увещанията на великите си синове, предвождани от Марӣчи. Затова синовете му започнали да се молят на Върховния Бог да върне на Брахма̄ здравия му разум. Единствено по милостта на Бога човек може да устои на съблазънта на похотливите материални желания. Богът дава покровителство на преданите, които постоянно са заети с трансцендентално любовно служене за него, и по безпричинната си милост им прощава неволните грешки. Затова Марӣчи и другите мъдреци започнали да се молят за милостта на Бога и молитвите им дали резултат.