Шрӣмад Бха̄гаватам 3.12.34
Деванагари
कदाचिद् ध्यायत: स्रष्टुर्वेदा आसंश्चतुर्मुखात् ।
कथं स्रक्ष्याम्यहं लोकान् समवेतान् यथा पुरा ॥ ३४ ॥
कथं स्रक्ष्याम्यहं लोकान् समवेतान् यथा पुरा ॥ ३४ ॥
Стих
када̄чид дхя̄ятах̣ сраш̣т̣ур
веда̄ а̄сам̇ш чатур-мукха̄т
катхам̇ сракш̣я̄мй ахам̇ лока̄н
самавета̄н ятха̄ пура̄
веда̄ а̄сам̇ш чатур-мукха̄т
катхам̇ сракш̣я̄мй ахам̇ лока̄н
самавета̄н ятха̄ пура̄
Дума по дума
када̄чит — веднъж; дхя̄ятах̣ — докато размишляваше; сраш̣т̣ух̣ — на Брахма̄; веда̄х̣ — ведическата литература; а̄сан — се появи; чатух̣-мукха̄т — от четирите усти; катхам сракш̣я̄ми — как да сътвори; ахам — аз; лока̄н — всички светове; самавета̄н — събрани; ятха̄ — такива, каквито бяха; пура̄ — в миналото.
Превод
Веднъж, докато Брахма̄ размишляваше как да сътвори световете такива, каквито бяха в миналия милениум, от четирите му усти се появиха четирите Веди, които съдържат всички видове знание.
Пояснение
Както огънят поглъща всичко, без да се замърси, така по милостта на Бога огънят на величието на Брахма̄ погълнал греховното му желание за полова близост със собствената му дъщеря. Ведите са източник на цялото знание и по милостта на Върховната Божествена Личност били открити първо на Брахма̄, докато той размишлявал върху новото сътворение на материалния свят. Брахма̄ станал могъщ благодарение на преданото служене, което отдавал на Бога, а Богът винаги е готов да прости на предания си, който неволно се е отклонил от възвишения път на преданото служене. Шрӣмад Бха̄гаватам (11.5.42) потвърждава това по следния начин:
сва-па̄да-мӯлам̇ бхаджатах̣ прияся
тяктва̄ня-бха̄вася харих̣ пареш̣ах̣
викарма яч чотпатитам̇ катхан̃-чид
дхуноти сарвам̇ хр̣ди саннвиш̣т̣ах̣
тяктва̄ня-бха̄вася харих̣ пареш̣ах̣
викарма яч чотпатитам̇ катхан̃-чид
дхуноти сарвам̇ хр̣ди саннвиш̣т̣ах̣
„Този, който изцяло се е посветил на трансценденталното любовно служене в лотосовите нозе на Бога, е много скъп на Божествената Личност Хари. Богът, който се намира в сърцето на този предан, му прощава всички случайно извършени грехове“. Никой не предполагал, че такава велика личност като Брахма̄ ще помисли за физическа близост със собствената си дъщеря. Това, което се случило с Брахма̄, само идва да покаже, че материалната природа е толкова могъща, че може да въздейства всекиму, дори и на Брахма̄. По милостта на Бога Брахма̄ бил спасен и изтърпял съвсем малко наказание, и при това дори не загубил престижа си на велика личност.