Шрӣмад Бха̄гаватам 3.12.41

Четирите начина на живот в обществото – брахмачаря (ученичеството), гр̣хастха (семейният живот), ва̄напрастха (оттеглянето от светския живот с цел аскетично съществуване) и сання̄са (животът в отречение, посветен на проповядването на истината) – са четирите опори на религията. Разделянето според професионалните занимания оформя групите на бра̄хман̣ите (интелигенцията), кш̣атриите (управниците), вайшите (търговците и земеделците) и шӯдрите (неквалифицираните работници). Брахма̄ замислил и последователно създал тези съсловия и начини на живот, за да могат хората да се издигат нагоре към себепознанието. Ученичеството има за цел да даде на човека най-добро образование; по време на семейния живот човек може да задоволява сетивата си, но при условие че запазва склонността си към благотворителност; целта на оттеглянето от семейния живот е аскетизмът, благодарение на който човек напредва духовно; а когато приеме живот в отречение, той трябва да проповядва на хората Абсолютната Истина. Взаимното сътрудничество между членовете на обществото създава благоприятна обстановка за осъществяване мисията на човешкия живот. Основа на тази обществена структура е образованието, чието предназначение е да пречисти човешкото същество, като го освободи от животинските му склонности. А най-висшият метод за пречистване е опознаването на Върховната Личност на Бога, който е най-чист от всичко чисто.