Шрӣмад Бха̄гаватам 3.12.6
Деванагари
सोऽवध्यात: सुतैरेवं प्रत्याख्यातानुशासनै: ।
क्रोधं दुर्विषहं जातं नियन्तुमुपचक्रमे ॥ ६ ॥
क्रोधं दुर्विषहं जातं नियन्तुमुपचक्रमे ॥ ६ ॥
Стих
со 'вадхя̄тах̣ сутаир евам̇
пратя̄кхя̄та̄нуша̄санаих̣
кродхам̇ дурвиш̣ахам̇ джа̄там̇
ниянтум упачакраме
пратя̄кхя̄та̄нуша̄санаих̣
кродхам̇ дурвиш̣ахам̇ джа̄там̇
ниянтум упачакраме
Дума по дума
сах̣ — той (Брахма̄); авадхя̄тах̣ — така пренебрегнат; сутаих̣ — от синовете си; евам — така; пратя̄кхя̄та — отказали да се подчинят; ануша̄санаих̣ — волята на баща им; кродхам — гняв; дурвиш̣ахам — прекалено нетърпим; джа̄там — така възникнал; ниянтум — да овладее; упачакраме — опита всичко възможно.
Превод
Когато синовете му отказаха да изпълнят неговата бащина воля, Брахма̄ бе обзет от силен гняв, възникнал в ума му. Той обаче се опита да се овладее и да не го прояви.
Пояснение
Брахма̄ е повелител на гун̣ата на страстта в материалната природа, затова било естествено да се разгневи от неподчинението на синовете си, които отказали да изпълнят волята му. Въпреки че Кума̄рите били прави, когато не му се подчинили, Брахма̄, погълнат от гун̣ата на страстта, не могъл да възпре яростта си. Но той не ѝ дал воля, защото знаел, че синовете му са изключително напреднали в духовното знание и не бива да излива гнева си пред тях.