В тази строфа особено важна е думата а̄др̣тах̣, защото тя показва, че Видура изпитвал естествена склонност да слуша трансценденталните разкази за Върховната Божествена Личност и колкото и да слушал, никога не можел да им се насити. Той искал да слуша още и още, за да могат тези трансцендентални повествования да му носят все повече щастие и блаженство.

Шрӣмад Бха̄гаватам е изпълнен с трансцендентални повествования за Божествената Личност и чистите предани. В абсолютния свят няма качествена разлика между Върховния Бог и неговия чист предан. Затова слушането за Бога и слушането за характера и делата на чистия предан водят до един и същ резултат – развиване на склонността към предано служене.

Трансцендентални ученици се наричат тези, които се подлагат на сурови отречения, за да получат правилно обучение, като слушат Ведите от истински духовен учител. Те трябва да слушат не само за дейностите на Бога, но и за трансценденталните качества на преданите, които в сърцето си постоянно помнят лотосовите нозе на Бога. Чистият предан не се разделя с лотосовите нозе на Бога дори за миг. Безспорно Богът се намира в сърцата на всички живи създания. Те обаче не знаят това, защото са заблудени от илюзорната материална енергия. Ала преданите ясно осъзнават присъствието на Бога и затова постоянно съзерцават лотосовите му нозе вътре в сърцето си. Такива чисти предани са велики колкото самия Бог. Нещо повече, Богът казва, че тях човек трябва да обожава много по-ревностно, отколкото самия него. Обожаването на предания крие в себе си по-голяма сила от обожаването на Бога. Затова трансценденталните ученици са длъжни да слушат за чистите предани, и то пак от чисти предани на Бога, защото човек не може да обясни дейностите на Бога или на неговия предан, ако самият той не е чист предан.

В тази строфа особено внимание заслужава думата сахасра-шӣрш̣н̣ах̣. Сахасра-шӣрш̣н̣ах̣ се нарича този, който притежава многообразни енергии, удивителни умствени способности и умее да върши най-разностранни дейности. С такива качества се отличава само Божествената Личност Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Никой друг не притежава подобни характеристики. Понякога Богът се възползвал от удоволствието да се храни заедно с Видура у дома му, а когато си почивал, поставял лотосовите си нозе в неговия скут. Мисълта за това необикновено щастие на Видура силно въодушевила Маитрея. Космите по тялото му настръхнали и той започнал да разказва за Божествената Личност с изключително удоволствие и наслада.

Синът не би трябвало да превръща баща си в снабдител, който задоволява всичките му прищевки. Дълг на порасналия син е да служи на баща си. Такъв е законът на творението, който води началото си още от времето на Брахма̄. Дълг на бащата е да храни сина си, докато той порасне, а когато синът стане зрял човек, негов дълг е да служи на баща си.

Брахма̄ получил ведическото знание от самата Божествена Личност и всеки, който изпълнява своя дълг в ученическата последователност, водеща началото си от Брахма̄, непременно ще се прослави в този си живот и ще постигне освобождение в следващия. Ученическата последователност, която започва от Брахма̄, се нарича Брахма-сампрада̄я и се развива по следния начин: Брахма̄, На̄рада, Вя̄са, Мадхва Муни (Пӯрн̣апрагя), Падмана̄бха, Нр̣хари, Ма̄дхава, Акш̣обхя, Джаятӣртха, Гя̄насиндху, Дая̄нидхи, Видя̄нидхи, Ра̄джендра, Джаядхарма, Пуруш̣оттама, Брахман̣ятӣртха, Вя̄сатӣртха, Лакш̣мӣпати, Ма̄дхавендра Пурӣ, Ӣшвара Пурӣ, Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху, Сварӯпа Да̄модара и Шрӣ Рӯпа Госва̄мӣ заедно с другите, Шрӣ Рагхуна̄тха да̄са Госва̄мӣ, Кр̣ш̣н̣ада̄са Госва̄мӣ, Нароттама да̄са Т̣ха̄кура, Виш̣вана̄тха Чакравартӣ, Джаганна̄тха да̄са Ба̄ба̄джӣ, Бхактивинода Т̣ха̄кура, Гауракишора да̄са Ба̄ба̄джӣ, Шрӣмад Бхактисиддха̄нта Сарасватӣ, А. Ч. Бхактиведанта Свами.

Линията на ученическата последователност, която започва от Брахма̄, е духовна, докато генеалогичната последователност, водеща началото си от Ману, е материална, но и двете водят към постигането на една и съща цел – Кр̣ш̣н̣а съзнание.

Взаимоотношенията баща – син винаги са били пример за безкористност и благородство. Бащата по естествен начин желае доброто на сина си и винаги е готов да му помага в живота. Но въпреки добрите намерения на баща си синът понякога злоупотребява с личната си независимост и тръгва в погрешна посока. Всяко живо същество, независимо дали е малко или голямо, има свободата да избира. Ако синът се оставя да бъде воден от своя баща, желанието на бащата да го напътства и ръководи се усилва десетократно. Синовните отношения между Брахма̄ и Ману, на които сме свидетели тук, са пример за съвършенство. В случая и бащата, и синът са безупречни, затова цялото човечество трябва да следва техния пример. Синът Ману искрено помолил баща си Брахма̄ за наставления и Брахма̄, който притежавал цялата ведическа мъдрост, с радост откликнал. Ако хората стриктно се придържат към този пример, даден от бащата на човечеството, синовните взаимоотношения в човешкото общество ще станат съвършени.

Когато четиримата първородни сина на Брахма̄, мъдреците Санака, Сана̄тана, Санандана и Санат-кума̄ра, отказали да се подчинят на баща си, той се почувствал много огорчен и гневът му се проявил под формата на Рудра. Брахма̄ не бил забравил тази случка и затова покорството на Ману Сва̄ямбхува много го зарадвало. От материална гледна точка постъпката на четиримата мъдреци, които отказали да се подчинят на волята на баща си, била много недостойна. Но тъй като отказали в името на по-висша кауза, те били освободени от последствията на това неподчинение. Онези обаче, които не се покоряват на бащите си от чисто материални съображения, ще трябва да изтърпят наказание заради постъпките си. Покорството на Ману имало материална основа, но то определено показвало, че Ману се е освободил от всякаква завист, затова хората, които живеят в материалния свят, са длъжни да следват този пример.

Тази строфа ясно посочва каква е целта на материалното сътворение, което Брахма̄ осъществил. Всеки човек заедно със съпругата си трябва да даде живот на добри деца, и то като жертвоприношение, посветено на обожаването на Върховната Божествена Личност чрез предано служене. Във Виш̣н̣у Пура̄н̣а (3.8.9) се казва:

„Човек може да обожава Върховната Божествена Личност Виш̣н̣у, като изпълнява по правилен начин задълженията на своята варн̣а и своя а̄шрам. Няма друг начин хората да живеят в мир с Бога, освен като следват принципите на системата варн̣а̄шрама“.

Най-висшата цел на човешкия живот е да обожаваме Виш̣н̣у. Тези, които искат да се възползват от правото си на сетивно наслаждение и с тази цел започват семеен живот, са длъжни да поемат и отговорността да удовлетворят Върховната Божествена Личност Виш̣н̣у. А първата крачка към удовлетворяването на Бога е системата варн̣а̄шрама дхарма. Варн̣а̄шрама дхарма е социална система, която помага на хората постепенно да напредват в обожаването на Виш̣н̣у. Ако човек обаче е непосредствено зает с предано служене за Върховната Божествена Личност, той не е длъжен да се подчинява на всички правила на системата варн̣а̄шрама дхарма. Такъв бил случаят с другите синове на Брахма̄, Кума̄рите – те се посветили единствено и изцяло на преданото служене и затова не били длъжни да следват принципите на варн̣а̄шрама дхарма.

Цялата система на управление на вселената е предназначена да даде възможност на живите същества да се върнат вкъщи, обратно при Бога. Брахма̄ е представител на Върховната Божествена Личност, а Ману е представител на Брахма̄. Всички царе, които управляват отделните планети, на свой ред са представители на Ману. Ману сам̇хита̄ е сборник от закони за цялото човечество, които насочват дейностите на хората към трансценденталното служене за Бога. И така, всеки цар трябва да знае, че неговите административни задължения не се изчерпват само със събирането на данъци. Царят поема и лична отговорност поданиците му да се научат да обожават Виш̣н̣у. Всеки трябва да знае как да обожава Виш̣н̣у. И всеки трябва да участва в преданото служене, посветено на Хр̣ш̣ӣкеша, собственика на сетивата. Обусловените души са създадени не за да задоволяват своите материални сетива, а за да удовлетворят сетивата на Хр̣ш̣ӣкеша, Върховната Божествена Личност. Това е целта, която стои пред съвършената система за обществено управление. А съвършен държавен глава е оня, който знае тази тайна, както се вижда от словата на Брахма̄. Управникът, който не знае споменатата тайна, е управник само на думи. Като възпитава поданиците си в дух на предано служене, държавният глава успешно се справя с поверената му отговорност. В противен случай той търпи неуспех в осъществяването на трудната задача, която му е възложена, и ще трябва да бъде наказан от върховната власт. За този, който е поел задължението да управлява, няма друга алтернатива.

На Брахма̄ е възложена задачата да бъде върховният управник във вселената, а той на свой ред упълномощава Ману и останалите да бъдат негови представители, които да отговарят за хода на делата в материалния свят. Цялата тази система обаче има една-единствена цел: да бъде удовлетворена Върховната Божествена Личност. Брахма̄ знае как да удовлетвори Бога, знаят и личностите, които му помагат да осъществи своя предварително замислен план. Богът може да бъде удовлетворен само чрез предано служене, а то включва в себе си девет процеса: слушане, възпяване и т.н. В интерес на всеки е да следва предначертания път на преданото служене. Човек, който пренебрегва този процес, потъпква собствените си интереси. Всеки се стреми да задоволи сетивата си, без да знае, че над сетивата стои умът, над ума – интелигентността, над интелигентността – индивидуалната душа, а над индивидуалната душа – Свръхдушата. А по-висша дори от Свръхдушата е Върховната Божествена Личност, виш̣н̣у-таттва. Шрӣ Кр̣ш̣н̣а е изначалният Бог и причината на всички причини. Съвършеният метод за отдаване на съвършено служене е да се удовлетворяват трансценденталните сетива на Бог Кр̣ш̣н̣а, известен като Джана̄рдана.

Великите води, за които става дума тук, са водите на океана Гарбходака, изпълващи половината вселена.

Джӣва Госва̄мӣ смята, че събитията, които са описани тук, се отнасят към различни милениуми. Настоящата случка е от милениума Швета-вара̄ха, но по-нататък в тази глава ще се описват и събития от милениума Ча̄кш̣уш̣а.

Преданите на Бога, които са му близки слуги и са заслужили неговото доверие, понякога изпадат в затруднено положение и не знаят как да изпълнят дълга си. Ала те никога не се обезсърчават. Преданите имат пълна вяра в Бога и Богът сам отстранява всички препятствия по пътя им, за да могат да изпълнят дълга си.

Никога по-рано Брахма̄ не бил виждал подобна форма и тъй като бил най-издигнатото същество във вселената, веднага се досетил, че глиганът, който се появил по такъв удивителен начин, е инкарнация на Виш̣н̣у. Необикновените признаци, с които се отличават инкарнациите на Бога, са в състояние да озадачат дори Брахма̄.

Очевидно планините също могат да реват, защото и те са живи същества. Силата на възпроизвеждания звук е правопропорционална на размерите на материалното тяло. Докато Брахма̄ правел догадки за появяването на Бога в образа на глиган, самият Бог потвърдил предположенията му, като изревал с величествения си глас.

Когато Богът се появява в някоя от многобройните си инкарнации, сърцето на Брахма̄ и на премъдрите бра̄хман̣и, които познават Върховната Божествена Личност, се изпълва с радостен трепет. Появата на необикновената гигантска инкарнация на Виш̣н̣у в образа на глиган, огромен като планина, не предизвикала у бра̄хман̣ите никакъв страх, въпреки че тътнещият глас на Бога проехтял ужасяващо във всички посоки като открита заплаха към всички демони, които биха дръзнали да предизвикат всемогъществото на Бога.

В тази строфа особено внимание заслужава думата ма̄я̄мая. Ма̄я̄ означава „милост“, „конкретно знание“, а също и „илюзия“, от което следва, че Бог Глиган бил едновременно всичко: Той бил милостив, бил въплъщение на цялото знание, а също така Той бил и илюзията. На звука, който Богът издал в инкарнацията си като глиган, великите мъдреци от планетите Джаналока, Таполока и Сатялока откликнали с ведически химни. Посочените планети са обители за живите същества, които притежават изключително развит интелект и са най-благочестиви от всички. Щом чули необикновения глас на глигана, те веднага разбрали, че подобен безпримерен звук може да идва само от Бога и от никого другиго. Затова в отговор започнали да се молят с ведически химни. По това време земната планета била заседнала в тинята на океанското дъно, но щом чули неповторимия звук, който Богът издал, жителите на висшите планети започнали да ликуват от щастие – те знаели, че Богът е дошъл, за да спаси Земята. Сърцето на Брахма̄ и на всички мъдреци – Бхр̣гу, другите синове на Брахма̄ и мъдрите бра̄хман̣и – се преизпълнило с радост и всички в хор започнали да възславят Бога с трансценденталните звуци на ведическите химни. Най-важен сред тези химни е стихът от Бр̣хан-на̄радӣя Пура̄н̣а: Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе.

Формата на Бога във всяко негово превъплъщение е винаги трансцендентална и изпълнена с милост и знание. Тя е олицетворение на мъдростта, съдържаща се във Ведите, затова Богът унищожава цялото материално замърсяване. Всички Веди обожават трансценденталната форма на Бога. В една от ведическите мантри преданите се обръщат към Бога с молба да отмести ослепителното сияние, което скрива истинския му лик. За това се говори в Ӣшопаниш̣ад. Богът няма материална форма, но с помощта на Ведите човек може да разбере истинската му форма. За Ведите се казва, че са диханието на Бога. Брахма̄ бил първият, който поел това дихание и овладял ведическото знание. Диханието от ноздрите на Брахма̄ на свой ред станало причина за появяването на Бог Глиган. Затова тази инкарнация на Бога е олицетворение на Ведите, а мъдреците от висшите планети я възхвалявали с истински ведически химни. Когато някъде се отдава възхвала на Бога, това означава, че задължително се декламират ведически мантри. И така, Богът бил много доволен, задето чистите предани пеели такива ведически мантри, и за да ги насърчи, изревал още веднъж, след което се гмурнал във водата, за да извади оттам потъналата Земя.

Когато преданите отдават на Бога молитви, в тях те описват трансценденталните му дейности. Тук са споменати някои от трансценденталните черти от облика на Бог Глиган. Става ясно, че докато жителите на трите висши планетарни системи се молели, тялото на Бога изпълнило цялото небе, чак до най-горната планета – Брахмалока, или Сатялока. В Брахма сам̇хита̄ се казва, че Слънцето и Луната са очите на Бога, затова щом Бог Глиган докоснал с поглед небето, то се озарило така ярко, както от сиянието на Слънцето и Луната. В тази строфа Богът е назован с думата махӣдхрах, което означава „огромна планина“ или „крепител на Земята“. С други думи, тялото на Бога било огромно и твърдо като Хималаите, иначе Той не би могъл да издържи върху белите си бивни тежестта на цялата планета Земя. Поетът Джаядева, велик предан, е възпял това уникално събитие в молитвите си към различните инкарнации на Бога:

„Вечна слава на Бог Кешава (Кр̣ш̣н̣а), който се появи във формата на глиган. С бивните си, които приличаха на лунни бразди, Той държеше Земята“.

Винаги трябва да помним, че макар тялото на обикновения глиган да е материално, формата на глиган, която Богът приел, не била осквернена с материя. Един земен глиган никога не може да придобие такава огромна форма, която да изпълни цялото небе чак до Сатялока. Тялото на Бога винаги, във всички обстоятелства остава трансцендентално. Следователно Той приел формата на глиган просто за да се забавлява. Тялото му е олицетворение на всички Веди, с други думи, то е напълно трансцендентално. Но тъй като бил приел образа на глиган, Богът започнал да души, за да открие Земята по миризмата ѝ, както правят обикновените диви свине. Богът може да изиграе по съвършен начин ролята на всяко живо същество. Неговата внушителна глиганска форма всяла ужас в сърцата на неотдадените, но чистите предани не изпитали никакъв страх. Напротив, Богът ги погледнал с такава обич, че те всички почувствали трансцендентално блаженство.

Скокът на трансценденталния глиган, който бил тежък като огромна планина, всял смут дори у великия океан. Океанът изпитал истински ужас, сякаш бил изправен пред неминуема гибел.

Понякога думата раса̄я̄м се употребява в значение на „Раса̄тала, най-низшата планетарна система“. Но както отбелязва Виш̣вана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура, в случая думата раса̄я̄м не е употребена в това си значение. Земята е разположена седем пъти по-високо в сравнение с планетарните системи Тала, Атала, Тала̄тала, Витала, Раса̄тала, Па̄та̄ла и т.н. Следователно тя не може да се намира в планетарната система Раса̄тала. Във Виш̣н̣у дхарма се казва:

От това следва, че Богът открил Земята на дъното на океана Гарбходака, където планетите пребивават по време на опустошението в края на деня на Брахма̄.

Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ е на мнение, че ведическите текстове описват появата на Бог Вара̄ха (на Бога, приел формата на Глиган) в две различни унищожения: унищожението, настъпило по времето на Ча̄кш̣уш̣а, и унищожението по времето на Сва̄ямбхува. Това появяване на Бога в образа на глиган, за което се говори в досегашните строфи, се осъществило при унищожението по времето на Сва̄ямбхува, когато всички планети с изключение на най-висшите – Джана, Махар и Сатя – потънали във водите на опустошението. Тогава жителите на тези планети имали възможност да наблюдават споменатата инкарнация на Бога. Шрӣла Виш̣вана̄тха Чакравартӣ предполага, че мъдрецът Маитрея обединява двете събития и съвсем накратко разказва на Видура наведнъж и за двете глигански инкарнации, дошли в различни епохи.

Богът може да приеме всякаква форма, каквато пожелае, но винаги, във всички обстоятелства си остава причината на всички причини. Неговата форма винаги е трансцендентална и Той винаги е Върховната Божествена Личност, какъвто е и в Причинния океан като Маха̄-виш̣н̣у. От порите на трансценденталното тяло на Бога се раждат безбройните вселени, затова тялото му олицетворява Ведите. Той е този, който се наслаждава на резултата от всички жертвоприношения, и Той е непобедимата Върховна Божествена Личност. Независимо че приел формата на глиган, за да повдигне Земята, дори в тази форма Той пак си оставал Върховният Бог. Такова било единодушното мнение на мъдреците и великите личности като Брахма̄ и другите обитатели на висшите планетарни системи.

Има една категория грешници, които в Бхагавад-гӣта̄ са наречени веда-вадӣ. Те претендират, че са стриктни последователи на Ведите, но в същото време не вярват в съществуването на инкарнациите на Бога, още по-малко пък в появата на Бога под формата на божествен глиган. Тези хора смятат, че обожанието на различните форми и инкарнации на Бога е вид антропоморфизъм. Шрӣмад Бха̄гаватам определя тези хора като грешници, а в Бхагавад-гӣта̄ (7.15) Кр̣ш̣н̣а ги нарича не само грешници, но и глупаци и най-низши сред човешкия род. Той казва още, че знанието на такива хора с атеистична природа е ограбено от илюзията. Тези създания сами се обричат никога да не могат да видят инкарнацията на Бога под формата на огромен глиган. „Стриктните“ последователи на Ведите, които се отнасят с презрение към вечните форми на Бога, биха могли да научат от Шрӣмад Бха̄гаватам, че инкарнациите на Бога са олицетворени форми на Ведите. Кожата на Бог Глиган, очите му и порите по тялото му тук са описани като различни части на Ведите. Затова Богът е олицетворение на ведическите химни, и в частност на мантрата Га̄ятрӣ.

На думи веда-ва̄дӣте издигат в култ Ведите и описаните в тях жертвени церемонии. Неотдавна в своите среди те въведоха правило, което изисква ежедневно да се извършват жертвоприношения. Но всичко това е лишено от смисъл, тъй като те палят малък огън и предлагат в него каквото им хрумне, без да следват стриктните правила и ограничения, изброени във Ведите. Според ведическите предписания за едно жертвоприношение са необходими различни жертвени съдове: срак, срува̄, бархис, ча̄тур-хотра, ид̣а̄, чамаса, пра̄шитра, граха и агни-хотра. Човек не може да постигне резултата, който произтича от извършването на жертвоприношения, ако не спазва стриктно всички правила. Практически в днешно време е невъзможно жертвоприношенията да се извършват в съответствие с всички ведически предписания. Затова в съвременната епоха, епохата на Кали, жертвоприношенията са забранени. Вместо тях човек трябва да извършва изключително сан̇кӣртана-ягя. Ягйешвара е инкарнация на Върховния Бог, а ако човек не почита инкарнацията на Бога, той не може да извършва жертвоприношенията по съвършен начин. С други думи, истинското извършване на всички видове жертвоприношения е човек да приеме подслон при Бога и да му служи. Различните жертвени съдове съответстват на различните части на тялото на Божията инкарнация. В Единадесета песен на Шрӣмад Бха̄гаватам недвусмислено се посочва, че човек е длъжен да извършва сан̇кӣртана-ягя, за да може да удовлетвори инкарнацията на Бога в образа му на Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху. Затова ако иска да постигне резултата от ягята, която извършва, човек стриктно трябва да следва това предписание.

Всички привърженици на ведическите ритуали извършват седем вида традиционни яги: агниш̣т̣ома, атягниш̣т̣ома, уктха, ш̣од̣ашӣ, ва̄джапея, атира̄тра и а̄пторя̄ма. Този, който редовно извършва посочените яги, постепенно постига Бога. Но се смята, че оня, който е свързан с Върховния Бог чрез преданото служене, което му отдава, вече е извършил всички жертвоприношения.

Характерният белег, по който се разпознава бхакти, преданото служене за Бога, е липсата на всякакви материални замърсявания и желания у предания. Това състояние се нарича ваира̄гя – отреченост от материалните привързаности. Този, който извършва предано служене за Бога според всички регулиращи принципи, неусетно се освобождава от материалните желания и в такова чисто състояние на ума може да осъзнае Божествената Личност. Богът, който се намира в сърцето на всекиго, лично насочва предания по пътя на чистото предано служене, помагайки му накрая да постигне лично общуване с Бога. Бхагавад-гӣта̄ (10.10) потвърждава това по следния начин:

„На тези, които постоянно ми служат с любов, Аз давам разбирането, чрез което да дойдат при мен“.

И така, човек трябва да победи ума си, а това той може да стори, като следва ведическите ритуали и изпълнява различните видове жертвоприношения. Крайната цел на тези церемонии е постигането на бхакти, предано служене за Бога. Без бхакти човек не може да разбере Върховната Божествена Личност. Изначалната Божествена Личност и нейните безбройни експанзии като Виш̣н̣у са единственият обект, който се обожава с всички ведически ритуали и жертвени церемонии.

Тук се възславя необикновеното щастие на планетата Земя, която била държана от самия Бог. Нейната великолепна красота е сравнена с лотосов цвят в хобота на слон. Както лотосът с изящните си листа изглежда още по-прекрасен, когато е обвит от хобота на слона, така светът с многобройните си планини изглеждал прекрасен върху бивните на Бог Глиган.

Тук заслужава внимание думата вибхрамах̣. Вибхрамах̣ означава „илюзия“ и „красота“. Когато над високия планински връх се е спрял облак, на човек му се струва, че облакът е опрян на самия връх. И в същото време облакът прави планинския връх много красив. Богът не е принуден да държи Земята върху бивните си, но когато стори това, светът става по-красив, както самият Бог се разхубавява още повече заради чистите си предани на Земята. Въпреки че Богът е трансценденталното олицетворение на всички ведически химни, Той станал още по-красив, когато повдигнал Земята.

Тук т.нар. закон за гравитацията, който държи планетите в орбитите им, е наречен енергия на Бога. Богът влага в планетите тази енергия, както опитният жрец бра̄хман̣а със силата на ведическите мантри влага огън в дървото аран̣и. По този начин светът става обитаем за движещите се и неподвижните същества. Обусловените души, които живеят в материалния свят, биват поставяни в утробата на майката Земя, както бащата влага семето си в утробата на майката. Тази концепция, представяща Бога като баща, а Земята – като майка, е изложена в Бхагавад-гӣта̄ (14.4). Обусловените души обичат майката-родина, земята, на която са се родили, но не познават своя баща. Майката не може да създаде децата си сама. По същия начин и материалната природа не може да създаде живите същества, без да се свърже с върховния баща, Върховната Божествена Личност. Шрӣмад Бха̄гаватам ни учи да отдаваме почитания не само на майката, но и на Бащата, Върховния Бог, защото именно Той опложда майката с всички енергии, необходими за поддържането и съществуването на всички движещи се и неподвижни живи създания.

Когато някой учен направи впечатляващо за невежите откритие, хората, без дори да се замислят, приемат откритието му като забележително постижение. Но човекът, който наистина има интелигентност, не се удивява толкова много на подобни открития. Той отдава цялата заслуга на онзи, който е създал забележителния мозък на самия учен. Обикновеният човек е поразен от невероятните действия на материалната природа и затова се прекланя пред космическото мироздание. Но оня, който е осъзнал Кр̣ш̣н̣а и има истинско знание, разбира добре, че в основата на космическото мироздание стои интелектът на Кр̣ш̣н̣а, както потвърждава и Бхагавад-гӣта̄ (9.10): мая̄дхякш̣ен̣а пракр̣тих̣ сӯяте са-чара̄чарам. Щом Кр̣ш̣н̣а може да управлява дори удивителния материален космос, за него очевидно не представлява особена трудност да приеме формата на огромен глиган и да извади Земята от водните дълбини. Преданите не се смайват от появата на този невероятен глиган, защото знаят, че с енергиите си, които ще си останат непостижими и за най-великия учен, Богът може да върши далеч по-невероятни чудеса.

Обикновено тялото на свинята се смята за нечисто, но това не означава, че инкарнацията в образа на глиган, която Богът приел, също била нечиста. Тази форма на Бога е олицетворение на Ведите и е трансцендентална. Обитателите на локите Джана, Тапас и Сатя са най-благочестивите личности в цялата вселена, но понеже техните планети все пак са в материалния свят, там също има много материални замърсявания. Затова когато капчиците вода по гривата на Бога опръскали жителите от висшите планети, последните се почувствали пречистени. Водата на Ганг е пречистваща, защото извира от палеца на крака на Бога. А между водата, която извира от палеца на Бога, и капчиците по гривата на Бог Глиган няма никаква разлика. И двете са абсолютни и трансцендентални.

Философите емпирици, които искат да определят границите на Безграничния, са безумци. Те са в плен на външните енергии на Бога и най-доброто нещо, което могат да направят, е да признаят, че Богът е непроницаем и недостижим, и да му се отдадат, защото по този начин ще получат безпричинната му милост. Молитвата, която четем в тази строфа, била произнесена от жителите на висшите планетарни системи Джана, Тапас и Сатя, а те притежават много по-развит интелект и много по-голямо могъщество от хората.

В тази строфа особено внимание заслужават думите виш̣вам̇ самастам, които подчертават съществуването и на материален, и на духовен свят. Мъдреците се молят: „И двата свята са омагьосани от енергиите Ти. Онези, които са в духовния свят, са погълнати от любовното служене за теб и затова забравят и себе си, и тебе самия, а съществата в материалния свят са унесени от материалното сетивно наслаждение и затова също те забравят. Никой не може да те узнае, защото Ти си безкраен. Най-добре е да не се опитваме да те узнаваме чрез безплодни умозрителни разсъждения. Моля те, благослови ни, за да можем да те обожаваме с безкористно предано служене“.

Земята била поставена върху водната повърхност благодарение на необозримата енергия на Бога. Богът е всемогъщ и затова според желанието си може да поддържа огромните планети върху повърхността на водата или във въздуха. Нищожният човешки мозък не е в състояние да проумее как действат енергиите на Бога. Човекът може да даде някакво най-общо обяснение на законите, по които се осъществяват тези явления, но на практика нищожният му мозък не е в състояние да обхване дейностите на Бога. Затова те се наричат необозрими. И все пак последователите на „жабешката философия“ продължават да упорстват и още се опитват да измислят някакво „научно“ обяснение на всичко това.

Божествената Личност Виш̣н̣у в неизброимите си инкарнации слиза в материалния свят по своя воля, за да осъществи някаква определена цел, след което отново се връща в обителта си. Когато идва в материалния свят, Той се нарича авата̄ра, което означава буквално „този, който слиза“. Нито Богът, нито упълномощените му предани, които идват на Земята, са обикновени същества като нас.

Богът се появява под формата на различни инкарнации, извършва удивителни дейности и оставя след себе си повествования, които са трансцендентални като него самия. Всеки човек в този свят обича да слуша увлекателни разкази, но повечето от нещата, които е принуден да слуша, нито са благотворни, нито са достойни да бъдат слушани, защото притежават низшите качества на материалната природа. Природата на живото същество е по-висша – то е душа, – затова материалните неща не могат да оказват върху него благотворно въздействие. С други думи, хората, които са интелигентни, трябва да слушат и да разказват на всички повествованията, които описват дейностите на Бога, защото това разкъсва оковите на материалното съществуване. Единствено от безпричинна милост Богът идва на Земята и оставя след себе си своите милостиви дейности, за да могат преданите да извличат от тях трансцендентално блаженство.

Както се казва в Бхагавад-гӣта̄ (10.10), Богът дава на чистите предани необходимата интелигентност, за да могат да постигнат най-висшето съвършенство. Тук отново се потвърждава, че чистият предан, който постоянно е зает с предано служене, получава цялото знание, необходимо за постигането на Върховната Божествена Личност. Такъв предан не се стреми към нищо друго, освен да служи на Бога, защото за него всичко останало е лишено от стойност. Ако човек служи на Бога с вяра и преданост, той непременно ще постигне съвършенството, защото Богът лично поема грижата за неговия напредък. Богът се намира в сърцето на всекиго и познава подбудите, които движат предания, затова му помага да постигне всичко, което желае. С други думи, псевдопреданият, който се стреми към материални облаги, не може да постигне най-висшето съвършенство, защото Богът знае подбудите, които го движат. Човек просто трябва да бъде искрен в намеренията си и тогава Богът ще му помогне по всякакви начини.

Разказите за дейностите на Божествената Личност са като непресъхващ извор, от който се лее нектар. Никой не би отказал да пие с пълни шепи от този нектар, с изключение на тези, които не могат да бъдат наречени човеци. Преданото служене за Бога е най-висшият смисъл в живота на всяко човешко създание. И то започва от момента, когато човек слуша за трансценденталните дейности на Божествената Личност. Само едно животно или човек, който почти се е превърнал в животно, може да откаже да слуша трансценденталното послание на Бога. Светът е пълен с безброй художествени и исторически произведения, но с изключение на разказите за Божествената Личност нито едно от тях не може да освободи човека от бремето на материалните страдания. Затова ония, които твърдо са решили да сложат край на материалното си битие, трябва да слушат и разказват за трансценденталните деяния на Божествената Личност. В противен случай те са недостойни да се нарекат човеци.