Шрӣмад бха̄гаватам 3.13.27
Текст
сат̣а̄ видхунван кхара-ромаша-твак
кхура̄хата̄бхрах̣ сита-дам̇ш̣т̣ра ӣкш̣а̄-
джьотир бабха̄се бхагава̄н махӣдхрах̣
Дума по дума
уткш̣ипта-ва̄лах̣ – разсичайки с опашката си; кха-чарах̣ – в небето; кат̣хорах̣ – твърда; сат̣а̄х̣ – четина; видхунван – настръхнала; кхара – остри; ромаша-твак – козина; кхура-а̄хата – ударени от копитата; абхрах̣ – облаците; сита-дам̇ш̣т̣рах̣ – бели бивни; ӣкш̣а̄ – поглед; джьотих̣ – лъчезарен; бабха̄се – започна да излъчва сияние; бхагава̄н – Божествената Личност; махӣ-дхрах̣ – крепителят на Земята.
Превод
Преди да се гмурне във водата, за да избави Земята, Бог Глиган политна в небето, разсичайки го с опашката си. Твърдата му четина бе настръхнала, погледът му лъчезарно сияеше, а с копитата и с бляскавите си бели бивни Той разпръсна облаците в небето.
Пояснение
Когато преданите отдават на Бога молитви, в тях те описват трансценденталните му дейности. Тук са споменати някои от трансценденталните черти от облика на Бог Глиган. Става ясно, че докато жителите на трите висши планетарни системи се молели, тялото на Бога изпълнило цялото небе, чак до най-горната планета – Брахмалока, или Сатялока. В Брахма сам̇хита̄ се казва, че Слънцето и Луната са очите на Бога, затова щом Бог Глиган докоснал с поглед небето, то се озарило така ярко, както от сиянието на Слънцето и Луната. В тази строфа Богът е назован с думата махӣдхрах, което означава „огромна планина“ или „крепител на Земята“. С други думи, тялото на Бога било огромно и твърдо като Хималаите, иначе Той не би могъл да издържи върху белите си бивни тежестта на цялата планета Земя. Поетът Джаядева, велик предан, е възпял това уникално събитие в молитвите си към различните инкарнации на Бога:
шашини калан̇ка-калева нимагна̄
кешава дхр̣та-шӯкара-рӯпа джая джагадӣша харе
„Вечна слава на Бог Кешава (Кр̣ш̣н̣а), който се появи във формата на глиган. С бивните си, които приличаха на лунни бразди, Той държеше Земята“.