Шрӣмад Бха̄гаватам 3.13.24
Деванагари
ब्रह्माणं हर्षयामास हरिस्तांश्च द्विजोत्तमान् ।
स्वगर्जितेन ककुभ: प्रतिस्वनयता विभु: ॥ २४ ॥
स्वगर्जितेन ककुभ: प्रतिस्वनयता विभु: ॥ २४ ॥
Стих
брахма̄н̣ам̇ харш̣ая̄м а̄са
харис та̄м̇ш ча двиджоттама̄н
сва-гарджитена какубхах̣
пратисванаята̄ вибхух̣
харис та̄м̇ш ча двиджоттама̄н
сва-гарджитена какубхах̣
пратисванаята̄ вибхух̣
Дума по дума
брахма̄н̣ам — на Брахма̄; харш̣ая̄м а̄са — изпълни с радост; харих̣ — Божествената Личност; та̄н — всички тях; ча — също; двиджа-уттама̄н — изключително издигнати бра̄хман̣и; сва-гарджитена — с удивителния си глас; какубхах̣ — във всички посоки; пратисванаята̄ — който проехтя; вибхух̣ — всемогъщият.
Превод
Всемогъщата Върховна Божествена Личност отново изрева оглушително и звукът от нейния удивителен глас, който проехтя във всички посоки, изпълни с радост сърцето на Брахма̄ и на останалите премъдри бра̄хман̣и.
Пояснение
Когато Богът се появява в някоя от многобройните си инкарнации, сърцето на Брахма̄ и на премъдрите бра̄хман̣и, които познават Върховната Божествена Личност, се изпълва с радостен трепет. Появата на необикновената гигантска инкарнация на Виш̣н̣у в образа на глиган, огромен като планина, не предизвикала у бра̄хман̣ите никакъв страх, въпреки че тътнещият глас на Бога проехтял ужасяващо във всички посоки като открита заплаха към всички демони, които биха дръзнали да предизвикат всемогъществото на Бога.