Шрӣмад Бха̄гаватам 3.13.25
Деванагари
निशम्य ते घर्घरितं स्वखेद-
क्षयिष्णु मायामयसूकरस्य ।
जनस्तप:सत्यनिवासिनस्ते
त्रिभि: पवित्रैर्मुनयोऽगृणन् स्म ॥ २५ ॥
क्षयिष्णु मायामयसूकरस्य ।
जनस्तप:सत्यनिवासिनस्ते
त्रिभि: पवित्रैर्मुनयोऽगृणन् स्म ॥ २५ ॥
Стих
нишамя те гхаргхаритам̇ сва-кхеда-
кш̣айиш̣н̣у ма̄я̄мая-сӯкарася
джанас-тапах̣-сатя-нива̄синас те
трибхих̣ павитраир мунайо 'гр̣н̣ан сма
кш̣айиш̣н̣у ма̄я̄мая-сӯкарася
джанас-тапах̣-сатя-нива̄синас те
трибхих̣ павитраир мунайо 'гр̣н̣ан сма
Дума по дума
нишамя — веднага щом чуха; те — тези; гхаргхаритам — гръмовния звук; сва-кхеда — лични скърби; кш̣айиш̣н̣у — унищожаващ; ма̄я̄-мая — всемилостив; сӯкарася — на Бог Глиган; джанах̣ — планетата Джаналока; тапах̣ — планетата Таполока; сатя — планетата Сатялока; нива̄синах̣ — жители; те — всички; трибхих̣ — от трите Веди; павитраих̣ — благодатни мантри; мунаях̣ — великите мислители и мъдреци; агр̣н̣ан сма — запяха.
Превод
Щом великите мъдреци и мислители от планетите Джаналока, Таполока и Сатялока чуха гръмовния глас на Бог Глиган – звук, с който всемилостивият Бог благославяше целия свят, – те запяха благодатни химни от трите Веди.
Пояснение
В тази строфа особено внимание заслужава думата ма̄я̄мая. Ма̄я̄ означава „милост“, „конкретно знание“, а също и „илюзия“, от което следва, че Бог Глиган бил едновременно всичко: Той бил милостив, бил въплъщение на цялото знание, а също така Той бил и илюзията. На звука, който Богът издал в инкарнацията си като глиган, великите мъдреци от планетите Джаналока, Таполока и Сатялока откликнали с ведически химни. Посочените планети са обители за живите същества, които притежават изключително развит интелект и са най-благочестиви от всички. Щом чули необикновения глас на глигана, те веднага разбрали, че подобен безпримерен звук може да идва само от Бога и от никого другиго. Затова в отговор започнали да се молят с ведически химни. По това време земната планета била заседнала в тинята на океанското дъно, но щом чули неповторимия звук, който Богът издал, жителите на висшите планети започнали да ликуват от щастие – те знаели, че Богът е дошъл, за да спаси Земята. Сърцето на Брахма̄ и на всички мъдреци – Бхр̣гу, другите синове на Брахма̄ и мъдрите бра̄хман̣и – се преизпълнило с радост и всички в хор започнали да възславят Бога с трансценденталните звуци на ведическите химни. Най-важен сред тези химни е стихът от Бр̣хан-на̄радӣя Пура̄н̣а: Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе.