Шрӣмад Бха̄гаватам 3.13.23
Деванагари
इति मीमांसतस्तस्य ब्रह्मण: सह सूनुभि: ।
भगवान् यज्ञपुरुषो जगर्जागेन्द्रसन्निभ: ॥ २३ ॥
भगवान् यज्ञपुरुषो जगर्जागेन्द्रसन्निभ: ॥ २३ ॥
Стих
ити мӣма̄м̇сатас тася
брахман̣ах̣ саха сӯнубхих̣
бхагава̄н ягя-пуруш̣о
джагарджа̄гендра-саннибхах̣
брахман̣ах̣ саха сӯнубхих̣
бхагава̄н ягя-пуруш̣о
джагарджа̄гендра-саннибхах̣
Дума по дума
ити — по този начин; мӣма̄м̇сатах̣ — докато размишляваше; тася — негов; брахман̣ах̣ — на Брахма̄; саха — заедно със; сӯнубхих̣ — своите синове; бхагава̄н — Божествената Личност; ягя — Бог Виш̣н̣у; пуруш̣ах̣ — Върховната Личност; джагарджа — отекна; ага-индра — огромна планина; саннибхах̣ — като.
Превод
Докато Брахма̄ размишляваше заедно със синовете си, Върховната Божествена Личност Виш̣н̣у изрева гръмогласно, сякаш с грохот отекна огромна планина.
Пояснение
Очевидно планините също могат да реват, защото и те са живи същества. Силата на възпроизвеждания звук е правопропорционална на размерите на материалното тяло. Докато Брахма̄ правел догадки за появяването на Бога в образа на глиган, самият Бог потвърдил предположенията му, като изревал с величествения си глас.