Шрӣмад Бха̄гаватам 3.13.7
Деванагари
त्वमेक: सर्वभूतानां जन्मकृद् वृत्तिद: पिता ।
तथापि न: प्रजानां ते शुश्रूषा केन वा भवेत् ॥ ७ ॥
तथापि न: प्रजानां ते शुश्रूषा केन वा भवेत् ॥ ७ ॥
Стих
твам еках̣ сарва-бхӯта̄на̄м̇
джанма-кр̣д вр̣ттидах̣ пита̄
татха̄пи нах̣ праджа̄на̄м̇ те
шушрӯш̣а̄ кена ва̄ бхавет
джанма-кр̣д вр̣ттидах̣ пита̄
татха̄пи нах̣ праджа̄на̄м̇ те
шушрӯш̣а̄ кена ва̄ бхавет
Дума по дума
твам — ти; еках̣ — единствен; сарва — всички; бхӯта̄на̄м — живи създания; джанма-кр̣т — прародител; вр̣тти-дах̣ — източник на средства за съществуване; пита̄ — бащата; татха̄ апи — но; нах̣ — ние; праджа̄на̄м — на всички, които са родени; те — на теб; шушрӯш̣а̄ — служене; кена — как; ва̄ — дали; бхавет — е възможно.
Превод
Ти си бащата на всички живи създания и източникът на средствата за тяхното съществуване, защото те всички са родени от теб. Моля те, кажи ни как бихме могли да ти служим.
Пояснение
Синът не би трябвало да превръща баща си в снабдител, който задоволява всичките му прищевки. Дълг на порасналия син е да служи на баща си. Такъв е законът на творението, който води началото си още от времето на Брахма̄. Дълг на бащата е да храни сина си, докато той порасне, а когато синът стане зрял човек, негов дълг е да служи на баща си.