Шрӣмад бха̄гаватам 3.13.41
Текст
бхӯ-ман̣д̣алена̄тха дата̄ дхр̣тена те
чака̄сти шр̣н̇год̣ха-гханена бхӯяса̄
кула̄чалендрася ятхаива вибхрамах̣
Дума по дума
трайӣ-маям – олицетворените Веди; рӯпам – форма; идам – тази; ча – също; саукарам – глиган; бхӯ-ман̣д̣алена – от планетата Земя; атха – сега; дата̄ – с бивните; дхр̣тена – държана от; те – твой; чака̄сти – сияе; шр̣н̇га-ӯд̣ха – държани на върховете; гханена – облаците; бхӯяса̄ – по-славен; кула-ачала-индрася – на високите планини; ятха̄ – както; ева – несъмнено; вибхрамах̣ – украса.
Превод
О, Господи, както върховете на високите планини стават още по-хубави, когато са украсени от белоснежните облаци, така твоето трансцендентално тяло многократно се разхубави, когато с върха на бивните си Ти повдигна Земята.
Пояснение
Тук заслужава внимание думата вибхрамах̣. Вибхрамах̣ означава „илюзия“ и „красота“. Когато над високия планински връх се е спрял облак, на човек му се струва, че облакът е опрян на самия връх. И в същото време облакът прави планинския връх много красив. Богът не е принуден да държи Земята върху бивните си, но когато стори това, светът става по-красив, както самият Бог се разхубавява още повече заради чистите си предани на Земята. Въпреки че Богът е трансценденталното олицетворение на всички ведически химни, Той станал още по-красив, когато повдигнал Земята.