Шрӣмад Бха̄гаватам 3.13.41

त्रयीमयं रूपमिदं च सौकरं
भूमण्डलेनाथ दता धृतेन ते ।
चकास्ति श‍ृङ्गोढघनेन भूयसा
कुलाचलेन्द्रस्य यथैव विभ्रम: ॥ ४१ ॥
трайӣмаям̇ рӯпам идам̇ ча саукарам̇
бхӯ-ман̣д̣алена̄тха дата̄ дхр̣тена те
чака̄сти шр̣н̇год̣ха-гханена бхӯяса̄
кула̄чалендрася ятхаива вибхрамах̣

Дума по дума

трайӣ-маямолицетворените Веди; рӯпамформа; идамтази; часъщо; саукарамглиган; бхӯ-ман̣д̣аленаот планетата Земя; атхасега; дата̄с бивните; дхр̣тенадържана от; тетвой; чака̄стисияе; шр̣н̇га-ӯд̣хадържани на върховете; гханенаоблаците; бхӯяса̄по-славен; кула-ачала-индрасяна високите планини; ятха̄както; еванесъмнено; вибхрамах̣украса.

Превод

О, Господи, както върховете на високите планини стават още по-хубави, когато са украсени от белоснежните облаци, така твоето трансцендентално тяло многократно се разхубави, когато с върха на бивните си Ти повдигна Земята.

Пояснение

Тук заслужава внимание думата вибхрамах̣. Вибхрамах̣ означава „илюзия“ и „красота“. Когато над високия планински връх се е спрял облак, на човек му се струва, че облакът е опрян на самия връх. И в същото време облакът прави планинския връх много красив. Богът не е принуден да държи Земята върху бивните си, но когато стори това, светът става по-красив, както самият Бог се разхубавява още повече заради чистите си предани на Земята. Въпреки че Богът е трансценденталното олицетворение на всички ведически химни, Той станал още по-красив, когато повдигнал Земята.