Шрӣмад бха̄гаватам 3.13.31
Текст
са уттхитах̣ сам̇руруче раса̄я̄х̣
татра̄пи даитям̇ гадая̄патантам̇
суна̄бха-сандӣпита-тӣвра-манюх̣
Дума по дума
сва-дам̇ш̣т̣рая̄ – с бивните си; уддхр̣тя – повдигайки; махӣм – Земята; нимагна̄м – потънала; сах̣ – Той; уттхитах̣ – изправяйки се; сам̇руруче – излъчваше великолепие; раса̄я̄х̣ – от водата; татра – там; апи – също; даитям – на демона; гадая̄ – с боздугана; а̄патантам – втурнал се към него; суна̄бха – диска на Кр̣ш̣н̣а; сандӣпита – сияещ; тӣвра – жесток; манюх̣ – гняв.
Превод
Бог Глиган с лекота пое Земята върху бивните си и като я извади от водата, се изправи в цялото си великолепие. След това, от гняв сияещ като диска Сударшана, Той в един миг погуби демона (Хиран̣я̄кш̣а), макар че демонът опита да се бие.
Пояснение
Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ е на мнение, че ведическите текстове описват появата на Бог Вара̄ха (на Бога, приел формата на Глиган) в две различни унищожения: унищожението, настъпило по времето на Ча̄кш̣уш̣а, и унищожението по времето на Сва̄ямбхува. Това появяване на Бога в образа на глиган, за което се говори в досегашните строфи, се осъществило при унищожението по времето на Сва̄ямбхува, когато всички планети с изключение на най-висшите – Джана, Махар и Сатя – потънали във водите на опустошението. Тогава жителите на тези планети имали възможност да наблюдават споменатата инкарнация на Бога. Шрӣла Виш̣вана̄тха Чакравартӣ предполага, че мъдрецът Маитрея обединява двете събития и съвсем накратко разказва на Видура наведнъж и за двете глигански инкарнации, дошли в различни епохи.