Шрӣмад Бха̄гаватам 3.13.31

स्वदंष्ट्रयोद्‍धृत्य महीं निमग्नां
स उत्थित: संरुरुचे रसाया: ।
तत्रापि दैत्यं गदयापतन्तं
सुनाभसन्दीपिततीव्रमन्यु: ॥ ३१ ॥
сва-дам̇ш̣т̣райоддхр̣тя махӣм̇ нимагна̄м̇
са уттхитах̣ сам̇руруче раса̄я̄х̣
татра̄пи даитям̇ гадая̄патантам̇
суна̄бха-сандӣпита-тӣвра-манюх̣

Дума по дума

сва-дам̇ш̣т̣рая̄с бивните си; уддхр̣тяповдигайки; махӣмЗемята; нимагна̄мпотънала; сах̣Той; уттхитах̣изправяйки се; сам̇руручеизлъчваше великолепие; раса̄я̄х̣от водата; татратам; аписъщо; даитямна демона; гадая̄с боздугана; а̄патантамвтурнал се към него; суна̄бхадиска на Кр̣ш̣н̣а; сандӣпитасияещ; тӣвражесток; манюх̣гняв.

Превод

Бог Глиган с лекота пое Земята върху бивните си и като я извади от водата, се изправи в цялото си великолепие. След това, от гняв сияещ като диска Сударшана, Той в един миг погуби демона (Хиран̣я̄кш̣а), макар че демонът опита да се бие.

Пояснение

Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ е на мнение, че ведическите текстове описват появата на Бог Вара̄ха (на Бога, приел формата на Глиган) в две различни унищожения: унищожението, настъпило по времето на Ча̄кш̣уш̣а, и унищожението по времето на Сва̄ямбхува. Това появяване на Бога в образа на глиган, за което се говори в досегашните строфи, се осъществило при унищожението по времето на Сва̄ямбхува, когато всички планети с изключение на най-висшите – Джана, Махар и Сатя – потънали във водите на опустошението. Тогава жителите на тези планети имали възможност да наблюдават споменатата инкарнация на Бога. Шрӣла Виш̣вана̄тха Чакравартӣ предполага, че мъдрецът Маитрея обединява двете събития и съвсем накратко разказва на Видура наведнъж и за двете глигански инкарнации, дошли в различни епохи.