Шрӣмад Бха̄гаватам 3.13.47
Деванагари
स इत्थं भगवानुर्वीं विष्वक्सेन: प्रजापति: ।
रसाया लीलयोन्नीतामप्सु न्यस्य ययौ हरि: ॥ ४७ ॥
रसाया लीलयोन्नीतामप्सु न्यस्य ययौ हरि: ॥ ४७ ॥
Стих
са иттхам̇ бхагава̄н урвӣм̇
виш̣ваксенах̣ праджа̄патих̣
раса̄я̄ лӣлайоннӣта̄м
апсу няся яяу харих̣
виш̣ваксенах̣ праджа̄патих̣
раса̄я̄ лӣлайоннӣта̄м
апсу няся яяу харих̣
Дума по дума
сах̣ — Той; иттхам — по този начин; бхагава̄н — Божествената Личност; урвӣм — Земята; виш̣ваксенах̣ — друго име на Виш̣н̣у; праджа̄-патих̣ — Господарят на живите същества; раса̄я̄х̣ — от водните дълбини; лӣлая̄ — много лесно; уннӣта̄м — извади; апсу — върху водата; няся — оставяйки; яяу — се върна в своята обител; харих̣ — Божествената Личност.
Превод
Така Божествената Личност Виш̣н̣у, който поддържа съществуването на всички живи същества, извади Земята от водните дълбини, остави я да плува върху водната повърхност и отново се върна в обителта си.
Пояснение
Божествената Личност Виш̣н̣у в неизброимите си инкарнации слиза в материалния свят по своя воля, за да осъществи някаква определена цел, след което отново се връща в обителта си. Когато идва в материалния свят, Той се нарича авата̄ра, което означава буквално „този, който слиза“. Нито Богът, нито упълномощените му предани, които идват на Земята, са обикновени същества като нас.