Skip to main content

ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА

ГЛАВА ДВАНАДЦЯТА

Сътворяването на Кума̄рите и на другите

Створення Кумар та інших істот

ТЕКСТ 1:
Шрӣ Маитрея каза: О, учени Видура, дотук ти описах величието на Върховния Бог в неговия аспект ка̄ла. Сега чуй какво сътвори Брахма̄, притежателят на цялото ведическо знание.
1:
Шрі Майтрея сказав: Отож, вчений Відуро, я пояснив тобі велич Верховного Бога-Особи, втіленого в образі кали. А тепер послухай про те, як Брахма, вмістище всього ведичного життя, творить світ.
ТЕКСТ 2:
Най-напред Брахма̄ създаде проявите на невежеството – самоизмамата, чувството за смърт, гнева, породен от разочарование, лъжливото чувство за собственост, както и илюзорната телесна концепция за живота, или забравата на истинската самоличност.
2:
Насамперед Брахма створив функції невігластва, як оце хибне самоототожнення, страх смерті, викликаний розчаруванням гнів, оманне почуття власності, а також ілюзія тілесної концепції життя, чи забуття про свою істинну сутність.
ТЕКСТ 3:
Тъй като Брахма̄ гледаше на сътворяването на подобни заблуди като на греховна задача, той не изпитваше особено удоволствие от работата си и за да се пречисти, започна да медитира върху Божествената Личност. След това пристъпи към друг етап от сътворението.
3:
Вважаючи створення цих форм ілюзії за гріховне завдання, Брахма був не дуже втішений і тому став медитувати на Бога-Особу, щоб очистити себе. Після того він взявся до наступного етапу творення.
ТЕКСТ 4:
В началото Брахма̄ създаде четиримата мъдреци, наречени Санака, Сананда, Сана̄тана и Санат-кума̄ра. Никой от тях нямаше желание да се занимава с материални дейности, защото и четиримата бяха изключително извисени, а семето им се движеше нагоре.
4:
Спочатку Брахма створив чотирьох великих мудреців: Санаку, Сананду, Санатану й Санат-кумару. Їхнє сім’я текло догори, завдяки чому вони піднялися на дуже високий рівень духовного розвитку, і тому ніхто з них не хотів братися до матеріалістичної діяльності.
ТЕКСТ 5:
След като сътвори синовете си, Брахма̄ се обърна към тях и им каза: „Скъпи мои деца, сега трябва да създадете потомство“. Но тъй като бяха привързани към Ва̄судева, Върховната Божествена Личност, синовете му се стремяха единствено към освобождение и не пожелаха да изпълнят тази молба.
5:
Породивши на світ цих синів, Брахма звернувся до них з такими словами: «Любі діти, приведіть на світ нащадків». Але завдяки своїй прив’язаності до Ва̄судеви, Верховного Бога-Особи, вони прагнули тільки звільнення і тому висловили небажання виконувати батьків наказ.
ТЕКСТ 6:
Когато синовете му отказаха да изпълнят неговата бащина воля, Брахма̄ бе обзет от силен гняв, възникнал в ума му. Той обаче се опита да се овладее и да не го прояви.
6:
Коли сини відмовилися виконати батьків наказ, розум Брахми охопив великий гнів. Брахма намагався опанувати його й не подати ніякого знаку.
ТЕКСТ 7:
Брахма̄ се опита да потисне гнева си, но не успя и той избликна от точката между веждите му, като прие формата на дете, което бе синьо-червено на цвят.
7:
Хоч як Брахма стримував свій гнів, він раптом вирвався в Брахми з-поміж брів і проявився в формі дитя з синьо-червоним тілом.
ТЕКСТ 8:
Щом се появи, детето започна да вика: О, повелителю на съдбата, учителю на вселената, моля те, назови моето име и място.
8:
З’явившись на світ, дитя з плачем закричало: Вершителю долі, вчителю всесвіту, скажи, будь ласка, як мене звати і де мені бути!
ТЕКСТ 9:
Всемогъщият Брахма̄, който се бе родил от лотосовия цвят, успокои момчето с нежни думи и отвръщайки на молбата му, каза: Не плачи, непременно ще направя това, което искаш.
9:
Всемогутній Брахма, що народився на лотосі, заспокоїв дитину лагідними словами і, відповідаючи на його прохання, мовив: Не плач. Я зроблю все, що ти хочеш.
ТЕКСТ 10:
После Брахма̄ каза: О, главен сред полубоговете, задето така отчаяно викаше, хората ще те наричат с името Рудра.
10:
Далі Брахма сказав: О найголовніший з півбогів, люди зватимуть тебе Рудрою, тому що ти так жалібно плакав.
ТЕКСТ 11:
Скъпо мое момче, вече избрах местата, които ще бъдат твое жилище: сърцето, сетивата, жизнения въздух, небето, въздуха, огъня, водата, земята, слънцето, луната и отречението.
11:
Любий синку, для твого перебування я вже вибрав такі місця: серце, чуття, життєве повітря, небо, повітря, вогонь, вода, земля, сонце, місяць і аскеза.
ТЕКСТ 12:
Брахма̄ каза: мое скъпо момче Рудра, ти ще имаш още единайсет имена: Маню, Ману, Махинаса, Маха̄н, Шива, Р̣тадхваджа, Уграрета̄, Бхава, Ка̄ла, Ва̄мадева и Дхр̣таврата.
12:
Господь Брахма вів далі: Любий Рудро, синку, ти матимеш також одинадцять інших імен: Ман’ю, Ману, Махінаса, Махан, Шіва, Рітадгваджа, Уґрарета, Бгава, Кала, Вамадева й Дгрітаврата.
ТЕКСТ 13:
О, Рудра, ти ще имаш и единайсет съпруги, наречени Рудра̄н̣ӣ: Дхӣ, Дхр̣ти, Расала̄, Ума̄, Ниют, Сарпи, Ила̄, Амбика̄, Ира̄ватӣ, Свадха̄ и Дӣкш̣а̄.
13:
О Рудро, також ти маєш одинадцять дружин, відомих як Рудрані. Це Дгі, Дгріті, Расала, Ума, Ніюта, Сарпі, Іла, Амбіка, Іраваті, Свадга і Дікша.
ТЕКСТ 14:
Скъпо дете, сега можеш да приемеш всички имена и места, отредени за теб и за съпругите ти. И понеже вече си един от господарите на живите същества, трябва да увеличиш многократно броя на населението.
14:
Синку, тепер прийми всі свої імена, визначені тобі місця перебування і своїх дружин. Ти один з повелителів живих істот, отож насели всесвіт своїми численними нащадками.
ТЕКСТ 15:
Могъщият Рудра, чието тяло бе синьо-червено на цвят, създаде много потомци, които по външност, сила и по необуздан нрав приличаха изцяло на него.
15:
Надзвичайно могутній Рудра, що має тіло синьо-червоного кольору, породив численних нащадків, достоту схожих на нього зовнішністю, силою та несамовитим норовом.
ТЕКСТ 16:
Синовете и внуците, създадени от Рудра, бяха безброй и като се събраха заедно, те се опитаха да погълнат вселената. Когато видя това, Брахма̄, бащата на живите същества, силно се разтревожи.
16:
Синам і внукам Рудри не було ліку. Зібравшись разом, вони спробували проковтнути весь усесвіт. Коли Брахма, прабатько всіх живих істот, побачив, що відбувається, його взяв страх.
ТЕКСТ 17:
Брахма̄ каза на Рудра: О, най-велики от полубоговете, няма нужда да създаваш същества с такава природа. С огнени пламъци, изригващи от очите им, те започнаха да опустош̣ават всичко от всички страни и се осмелиха да нападнат даже и мен.
17:
Брахма сказав Рудрі: О найліпший серед півбогів, більше не треба породжувати на світ живих істот з такою природою. Вогненними язиками, що виривалися з їхніх очей, вони стали нищити все навколо і навіть кинулися на мене.
ТЕКСТ 18:
Скъпи сине, по-добре се отдай на отречения. Това е благотворно за всички живи същества и ще ощастливи и самия тебе. Само чрез отречения ще можеш да създадеш вселената такава, каквато беше преди.
18:
Синку, ліпше присвяти себе аскезі, що дарує благо всім живим істотам і що принесе тобі всі благословення. Тільки завдяки аскезі ти зможеш знову створити всесвіт таким, як він був.
ТЕКСТ 19:
Единствено чрез отречения човек може да се приближи до Божествената Личност, която се намира в сърцето на всяко живо същество и в същото време е недостъпна за сетивата.
19:
Тільки аскеза дає можливість наблизитися до Бога-Особи, що перебуває в серці кожної живої істоти, але разом з тим цілковито недосяжний для чуттів.
ТЕКСТ 20:
Шрӣ Маитрея каза: Като получи тази поръка, Рудра обиколи баща си, господаря на Ведите. Той изрази съгласието си и се запъти към гората, за да се подложи на сурови отречения.
20:
Шрі Майтрея сказав: Почувши таким чином Брахмину волю, Рудра обійшов навколо свого батька, повелителя Вед. Висловивши свою згоду, він вирушив у ліс, щоб присвятити себе суворій аскезі.
ТЕКСТ 21:
Тогава Брахма̄, който бе надарен с могъщество от Върховната Божествена Личност, намисли да създаде живи същества и зачена десет сина, които да продължат рода.
21:
Думаючи про те, як творити живі істоти, Брахма, вповноважений від Верховного Бога-Особи, породив десять синів, щоб з їхньої допомогою збільшити населення всесвіту.
ТЕКСТ 22:
Така се родиха Марӣчи, Атри, Ан̇гира̄, Пуластя, Пулаха, Крату, Бхр̣гу, Васиш̣т̣ха и Дакш̣а, а десетият син беше На̄рада.
22:
Так народилися Марічі, Атрі, Анґіра, Пуласт’я, Пулаха, Крату, Бгріґу, Васіштга, Дакша і, десятий син, Нарада.
ТЕКСТ 23:
На̄рада се роди от мисълта на Брахма̄, която е най-важната част от тялото му. Васиш̣т̣ха се роди от диханието му, Дакш̣а – от палеца му, Бхр̣гу – от осезанието му, а Крату – от дланта му.
23:
Нарада народився з Брахминої розсудливості, найліпшої частини його тіла. Васіштга народився з його подиху, Дакша    —    з великого пальця на руці, Бгріґу    —    з його шкіри, а Крату    —    з руки.
ТЕКСТ 24:
Пуластя се появи от ушите на Брахма̄, Ан̇гира̄ – от устата му, Атри – от очите му, Марӣчи – от ума му, а Пулаха – от пъпа на Брахма̄.
24:
Пуласт’я народився з вух Брахми, Анґіра    —    з його вуст, Атрі    —    з очей, Марічі    —    з розуму, а Пулаха    —    з пупа.
ТЕКСТ 25:
Религията се появи от гърдите на Брахма̄, където се намира Върховната Божествена Личност На̄ра̄ян̣а, а безбожието излезе от гърба му, откъдето страшната смърт покосява живото същество.
25:
Релігія проявилася з грудей Брахми, де перебуває Верховний Бог-Особа Нараяна, а безбожність з’явилася з його спини, звідки до живої істоти приходить жаска смерть.
ТЕКСТ 26:
Похотта и желанието се появиха от сърцето на Брахма̄, гневът – от точката между веждите му, алчността – от устните му, речта – от устата му, океанът – от половия му орган, а порочните и отвратителните дейности – от ануса му, който е източникът на всички грехове.
26:
Хіть і жадання з’явилися з серця Брахми, гнів    —    з-поміж його брів, жадність    —    з-поміж його вуст, дар мови    —    з його рота, океан    —    з його статевого члена, а низька й відразлива діяльність    —    із його ануса, джерела всіх гріхів.
ТЕКСТ 27:
Мъдрецът Кардама, съпругът на великата Девахӯти, се появи от сянката на Брахма̄. Така всичко съществуващо се появи или от тялото, или от ума на Брахма̄.
27:
Мудрець Кардама, чоловік славетної Девахуті, з’явився з тіні Брахми. Так, усе, що є у всесвіті, з’явилося або з Брахминого тіла, або з його розуму.
ТЕКСТ 28:
О, Видура, чувал съм, че Брахма̄ имал и дъщеря, на име Ва̄к, която се родила от тялото му и възбудила в ума му похотливи желания, въпреки че тя самата не изпитвала влечение към него.
28:
Відуро, як ми чули, Брахма мав дочку на ім’я Вак, що народилася з його тіла. Вона викликала в розумі Брахми бажання сексу, хоча сама вона не бажала статевих стосунків з ним.
ТЕКСТ 29:
Когато видяха, че баща им до такава степен е в плен на илюзията, че се кани да извърши една безнравствена постъпка, мъдреците, синове на Брахма̄, предвождани от Марӣчи, много почтително му заговориха със следните думи.
29:
Побачивши, що їхнього батько покрила ілюзія і він опустився до такої аморальної поведінки, мудреці на чолі з Марічі, що були синами Брахми, шанобливо звернулися до нього.
ТЕКСТ 30:
О, татко, деянието, в което се опитваш да се въвлечеш, не са си позволявали да извършат нито другите Брахми, нито самият ти в предишните калпи, нито пък някой ще се осмели да го стори в бъдеще. Ти си върховното живо същество във вселената, как можеш да желаеш полово сношение със собствената си дъщеря и да не си в състояние да овладееш желанието си?
30:
Батьку, те, що ти намагаєшся зробити, ніколи не робили ані інші Брахми, ані ти сам за попередніх калп, ані хто-небудь іще, і ніхто не дозволятиме собі цього в майбутньому. Ти найвища істота у всесвіті, тому як ти можеш домагатися статевих зносин зі своєю дочкою, не приборкуючи своє бажання?
ТЕКСТ 31:
Макар че си най-могъщото същество във вселената, тази постъпка не ти прави чест – нали обикновените хора вземат пример тъкмо от теб, за да постигнат духовно съвършенство.
31:
Хоча ти наймогутніша істота, така поведінка не личить тобі, тому що всі люди задля духовного розвитку наслідують твої дії.
ТЕКСТ 32:
Отдаваме смирените си поклони на Божествената Личност, на Бога, който, пребивавайки в самия себе си, чрез собственото си сияние създаде космоса. Нека Той защити религията за благото на всички създания.
32:
Ми шанобливо схиляємося перед Богом-Особою, що, залишаючись втвердженим у Собі, Своїм сяйвом проявив цей космос. Нехай же Він захистить релігію задля загального добра.
ТЕКСТ 33:
Като чу как говорят синовете му, Брахма̄, бащата на всички Праджа̄пати, бе обзет от страшен срам и мигновено напусна тялото си. По-късно това тяло се разстла във всички посоки като зловеща черна мъгла.
33:
Коли батько всіх праджапаті, Брахма, побачив, як вони вмовляють його, йому стало дуже соромно і він одразу ж покинув тіло. Страшним туманом, від якого западає морок, це тіло розсіялося всіма сторонами світу.
ТЕКСТ 34:
Веднъж, докато Брахма̄ размишляваше как да сътвори световете такива, каквито бяха в миналия милениум, от четирите му усти се появиха четирите Веди, които съдържат всички видове знание.
34:
Якось, коли Брахма розмірковував над тим, як йому створити всі світи так само, як за попередньої епохи, з його чотирьох ротів з’явилися чотири Веди, що містять у собі все розмаїття знання.
ТЕКСТ 35:
После се появиха четирите неща, необходими за извършване на огнена жертва: извършителят (който пее мантрите), този, който предлага, огънят и самият ритуал, както е описан в допълненията към Ведите. Появиха се и четирите принципа на религията (истина, отречение, милосърдие и чистота) и задълженията на четирите подразделения на обществото.
35:
З’явилися чотири складники вогняного жертвопринесення: виконавець [співець гімнів], офірувач, вогонь і ритуальні дії, засновані на додатковій ведичній літературі. Разом з тим постали чотири засади релігії [правдивість, аскетизм, милосердя і чистота], а також обов’язки чотирьох суспільних станів.
ТЕКСТ 36:
Видура каза: О, велики мъдрецо, чието единствено богатство е отречението, моля те, кажи ми как и с чия помощ Брахма̄ утвърди ведическото знание, което се появи от устата му.
36:
Відура сказав: О великий мудрче, єдине багатство якого становить аскеза, розкажи, будь ласка, як і за чиєю допомогою Брахма запровадив ведичну науку, що вийшла з його вуст.
ТЕКСТ 37:
Маитрея каза: Четирите Веди – Р̣к, Яджур, Са̄ма и Атхарва – се появиха една след друга, като се започне от това лице на Брахма̄, което гледа напред. После един след друг бяха утвърдени никога дотогава непроизнасяните ведически химни, свещените ритуали, текстовете за рецитиране и трансценденталните дейности.
37:
Майтрея сказав: З вуст Брахми, починаючи з голови, зверненої вперед, постали одна за одною чотири Веди: «Рік», «Яджур», «Сама» і «Атгарва». Після них, одне за одним, проявилися ведичні гімни, які до того ще не читали, жрецькі ритуали, гімни для читців і трансцендентні обряди.
ТЕКСТ 38:
Той създаде също медицината, военното изкуство, музиката и архитектурата, които са части от Ведите. Всички тези раздели на знанието се появиха един след друг, като се започне от това лице, което гледа напред.
38:
Також він створив медицину, воєнне мистецтво, музику й архітектуру, підрозділи ведичної науки. Одне за другим, вони з’явилися на світ з Брахминих облич, починаючи зі зверненого на схід.
ТЕКСТ 39:
И тъй като той можеше да вижда и в миналото, и в настоящето, и в бъдещето, след това от всичките му усти излезе петата Веда – Пура̄н̣ите и историческите хроники.
39:
Далі Брахма, що бачить минуле, теперішнє й майбутнє, зі своїх вуст створив п’яту Веду    —    Пурани та історії.
ТЕКСТ 40:
Всички видове огнени жертви (ш̣од̣ашӣ, уктха, пурӣш̣и, агниш̣т̣ома, а̄пторя̄ма, атира̄тра, ва̄джапея и госава) се появиха тази уста на Брахма̄, която е обърната на изток.
40:
З Брахминих вуст, звернених на схід з’явилися всі форми вогняних жертвопринесень [шодаші, уктга, пуріші, аґніштома, аптор’яма, атіратра, ваджапея та ґосава].
ТЕКСТ 41:
Знанието, благотворителността, отречението и честността са четирите опори на религията. И за да ги овладее човек, има четири начина на живот и система от касти, изградена в съответствие с призванието на хората. Всичко това постепенно бе създадено от Брахма̄.
41:
Мудрість, роздачу милостині, аскетичність та правдивість називають чотирма ногами, на яких стоїть релігія, а для опанування цими засадами існують чотири уклади життя, а також поділ на касти згідно з професією. Усі ці засади і уклади систематично створив Брахма.
ТЕКСТ 42:
След това бе създадена церемонията, при която два пъти родените получават свещен шнур, както и правилата, които трябва да се следват поне една година след приемането на Ведите, правилата за пълно въздържание от полов живот, предписаните от Ведите занимания, различните професионални задължения на семейните и начинът да се преживява без ничия помощ, като се събира изхвърленото зърно.
42:
Далі створено обряд посвяти, під час якої двічінароджені отримують священний шнур, а також правила учнівства протягом одного року, впродовж вивчення Вед і правила повного утримання від статевого життя; створено також різні визначені у Ведах форми діяльності, фахові обов’язки сімейної людини і методи добувати прожиток ні в кого не прохаючи допомоги і харчуючись тільки покинутим зерном.
ТЕКСТ 43:
Четирите стъпала на оттеглянето от светския живот са ваикха̄наса, ва̄лакхиля, аудумбара и пхенапа, а четирите равнища на живота в отречение са кут̣ӣчака, бахвода, хам̇са и ниш̣крия. Всички те са се появили от Брахма̄.
43:
Чотири стадії відходу від активного життя    —    це вайкганаса, валакгілія, аудумбара та пгенапа. Чотири стадії відреченого життя    —    це кутічака, бахвода, хамса та нішкрія. Всі вони проявилися з Брахми.
ТЕКСТ 44:
Науката логика, утвърдените във Ведите цели на живота, редът и законността, етичните норми и прочутите химни бхӯх̣, бхувах̣ и свах̣ – всички те се появиха от устите на Брахма̄, а пран̣ава ом̇ка̄ра се появи от сърцето му.
44:
Наука логічного доведення, визначені в Ведах життєві цілі, а також закон та порядок, моральні норми і славетні гімни бгӯх̣, бгувах̣ і свах̣ з’явилися з вуст Брахми, а пранава омкара проявилася з його серця.
ТЕКСТ 45:
След това от космите по тялото на всемогъщия Праджа̄пати се появи изкуството на изящната словесност, уш̣н̣ик. Основният ведически химн, га̄ятрӣ, възникна от кожата на господаря на живите същества, триш̣т̣уп – от плътта му, ануш̣т̣уп – от вените му, а джагатӣ – от костите му.
45:
Потім із волосся на тілі всемогутнього Праджапаті з’явився мистецький поетичний розмір ушнік. Основний ведичний гімн, ґаятрі, з’явився зі шкіри, тріштуп    —    із плоті, ануштуп    —    із вен, а джаґаті    —    з кісток владики живих істот.
ТЕКСТ 46:
Пан̇кти, изкуството на стихосложението, се появи от костния му мозък, а бр̣хатӣ, друг вид словесно изкуство, произлезе от диханието на господаря на живите същества.
46:
Ще один елемент віршового мистецтва, панкті, проявився з кісткового мозку, а бріхаті, інший різновид вірша, постав із життєвого повітря владики живих істот.
ТЕКСТ 47:
Душата на Брахма̄ се прояви под формата на съгласните, тялото му намери израз в гласните, сетивата му – в шипящите звукове, силата му – в полугласните, а сетивните му дейности – в седемте музикални ноти.
47:
З душі Брахми проявилися проривні літери, з його тіла    —    голосні, з чуттів    —    шиплячі, із сили    —    напівголосні, а з діяльності чуттів    —    сім музичних нот.
ТЕКСТ 48:
Като източник на трансценденталния звук, Брахма̄ представя самата Върховна Божествена Личност и затова е отвъд концепцията за проявено и непроявено. Брахма̄ е пълната форма на Абсолютната Истина и у него са вложени многообразни енергии.
48:
Як джерело трансцендентного звуку, Брахма представляє в цьому світі Самого Верховного Бога-Особу, і тому виходить за рамки концепцій проявленого і непроявленого. Брахма    —    це довершене втілення Абсолютної Істини і наділений найрізноманітнішими енерґіями.
ТЕКСТ 49:
После Брахма̄ прие друго тяло, в което половият живот не бе забранен, и изцяло се отдаде на сътворението.
49:
Потім Брахма прийняв інше тіло, в якому статеве життя не заборонене, і зосередився на тому, як йому далі творити світ.
ТЕКСТ 50:
О, сине на Кауравите, когато Брахма̄ видя, че въпреки присъствието на могъщите велики мъдреци населението на света не нараства достатъчно, той сериозно се замисли как да го направи по-многобройно.
50:
О сину Куру, коли Брахма побачив, що незважаючи на присутність наділених велетенською могутністю мудреців населення не зростає достатньою мірою, він серйозно замислився над тим, як його збільшити.
ТЕКСТ 51:
Брахма̄ си мислеше: Не е ли удивително, че макар да се разпространих навсякъде, вселената продължава да е слабонаселена, както преди. Няма никаква друга причина за това нещастие, освен самата съдба.
51:
Брахма міркував: Як дивно, скільки я не силкуюся, у всесвіті все одно дуже мало жителів. В цьому лихові винувата тільки доля.
ТЕКСТ 52:
Докато бе потънал в размишления и съзерцаваше свръхестествената сила, от тялото му се родиха две нови форми, които и до днес са смятани за тяло на Брахма̄.
52:
Коли Брахма був занурений в ці роздуми, обмірковуючи дію надприродних сил, з його тіла проявилися дві інші форми, які й нині вважають за тіло Брахми.
ТЕКСТ 53:
Двете току-що отделили се тела се сляха едно с друго в полов акт.
53:
Два новоз’явлених розділених тіла з’єдналися разом у статевому акті.
ТЕКСТ 54:
Притежателят на мъжкото тяло стана известен като Сва̄ямбхува Ману, а жената започна да се нарича Шатарӯпа̄, царица на великата душа Ману.
54:
Із цих двох істота з чоловічим тілом стала відома як Ману, отримавши ім’я Сваямбгува, а жінка отримала ім’я Шатарупа, ставши царицею Ману, дружиною цієї великої душі.
ТЕКСТ 55:
След това чрез полови отношения те постепенно създадоха поколение след поколение и така умножиха броя на населението.
55:
Вступаючи в статеві зносини і зачинаючи дітей, вони поступово збільшили населення всесвіту.
ТЕКСТ 56:
О, сине на Бхарата, след известно време на Ману и Шатарӯпа̄ им се родиха пет деца: двама сина – Прияврата и Утта̄напа̄да – и три дъщери – А̄кӯти, Девахӯти и Прасӯти.
56:
О сину Бгарати, з плином часу [Ману] породив із Шатарупою п’ятьох дітей: двох синів, Пріяврату й Уттанападу, і трьох дочок, Акуті, Девахуті й Прасуті.
ТЕКСТ 57:
Бащата Ману даде първата си дъщеря, А̄кӯти, за жена на мъдреца Ручи; средната дъщеря, Девахӯти, даде на мъдреца Кардама, а най-малката, Прасӯти, даде на Дакш̣а. От тях целият свят се насели с потомство.
57:
Свою старшу дочку, Акуті, Ману віддав за Ручі, середню дочку, Девахуті, він віддав мудрецю Кардамі, а наймолодшу Прасуті, він віддав Дакші. Народжене від них потомство залюднило весь світ.