Skip to main content

2

ТЕКСТ 2

Текст

Текст

сасарджа̄ґре ’ндга-та̄місрам
атга та̄місрам а̄ді-кр̣т
маха̄мохам̇ ча мохам̇ ча
тамаш́ ча̄джн̃а̄на-вр̣ттайах̣
сасарджа̄гре 'ндха-та̄мисрам
атха та̄мисрам а̄ди-кр̣т
маха̄мохам̇ ча мохам̇ ча
тамаш ча̄гя̄на-вр̣ттаях̣

Послівний переклад

Дума по дума

сасарджа  —  створив; аґре  —  спочатку; андга-та̄місрам  —  страх смерті; атга  —  тоді; та̄місрам  —  гнів, що виникає від розчарування; а̄ді-кр̣т  —  ці всі; маха̄-мохам  —  володіння об’єктами насолоди; ча  —  також; мохам  —  ілюзорні уявлення; ча  —  також; тамах̣  —  темрява, яка покриває знання про свою сутність; ча  —  а також; аджн̃а̄на  —  невігластва; вр̣ттайах̣  —  дії.

сасарджа – създадени; агре – най-напред; андха-та̄мисрам – чувството за смърт; атха – тогава; та̄мисрам – гняв, породен от разочарование; а̄ди-кр̣т – всички тези; маха̄-мохам – притежаване на обекти за наслаждение; ча – също; мохам – илюзорна представа; ча – също; тамах̣ – невежество за природата на собственото аз; ча – както и; агя̄на – невежество; вр̣ттаях̣ – занимания.

Переклад

Превод

Насамперед Брахма створив функції невігластва, як оце хибне самоототожнення, страх смерті, викликаний розчаруванням гнів, оманне почуття власності, а також ілюзія тілесної концепції життя, чи забуття про свою істинну сутність.

Най-напред Брахма̄ създаде проявите на невежеството – самоизмамата, чувството за смърт, гнева, породен от разочарование, лъжливото чувство за собственост, както и илюзорната телесна концепция за живота, или забравата на истинската самоличност.

Коментар

Пояснение

ПОЯСНЕННЯ: Перш ніж творити самі живі істоти в різних видах життя, Брахма створив умови для їхнього існування в матеріальному світі. Якщо жива істота не забуде свою істинну сутність, вона не зможе існувати в умовах матеріального буття. Тому перша передумова матеріального існування    —    це забуття про власну справжню сутність. А якщо істота забуває про свою справжнє сутність, вона неодмінно буде боятися смерті, хоча чиста жива душа безсмертна і ненароджена. Через це оманне ототожнення з матеріальною природою людина хибно вважає себе власником речей, які насправді вона одержує в користування від вищої влади. Жива істота отримує всі матеріальні ресурси, для того щоб спокійно жити в матеріальному світі й виконувати свій обов’язок    —    пізнавати свою сутність. Але через оманне самоототожнення зумовлена душа потрапляє в пастку хибного почуття власності, вважаючи своїм те, що належить Верховному Господеві.

З цих віршів випливає, що Верховний Господь створив Брахму, а Брахма створив п’ять форм невігластва, що зумовлюють живих істот в матеріальному світі. Якщо взяти до уаги підпорядкованість зумовлених душ чарам Брахми, теорія про рівність живої істоти із Всевишнім виглядає просто сміховинною. П’ять згаданих тут форм невігластва визнає також Патанджалі.

Преди същинското сътворение на различните видове живи същества Брахма̄ създал условията, в които живите създания щели да живеят в материалния свят. Ако не забрави истинската си същност, живото същество няма да може да живее в материалната атмосфера. Затова първото условие за съществуване в материалния свят е човек да забрави истинската си самоличност. А когато забрави своята самоличност, той неизбежно ще се бои от смъртта, въпреки че чистата душа никога не се ражда и не умира. Лъжливото отъждествяване с материалната природа води до появата на измамното усещане, че нещата, дадени на живото същество от по-висшата сила, са негова собственост. Материалните ресурси са предоставени на живото същество, за да може да живее мирно и да изпълнява задълженията си в обусловеното съществуване, като се стреми към себепознание. Но лъжливото самоотъждествяване на обусловената душа поражда у нея измамното чувство за собственост и това чувство я кара да смята за свои нещата, които принадлежат на Бога. От тази строфа става ясно, че самият Брахма̄ е творение на Върховния Бог, а петте прояви на невежеството, които обуславят живите същества в материалния свят, са творение на Брахма̄. Човек, който знае, че обусловените души са подвластни на магическата пръчица на Брахма̄, може да разбере колко нелепо е да мислим, че живото същество е равно на Върховното Същество. Патан̃джали също признава съществуването на петте прояви на невежеството, които са споменати тук.