Описание на Божието царство

Великият мъдрец Шрӣ Маитрея разказвал на Видура за дейностите на Брахма̄ и на другите полубогове. Когато Дити узнала от съпруга си, че синовете, които носела в утробата си, ще причинят големи беди и страдания на полубоговете, тя не се почувствала никак щастлива. Хората се делят на два вида: предани и неотдадени. Тези, които са неотдадени, се наричат още демони, а преданите са известни като полубогове. Нито един разумен човек не може да гледа равнодушно как неотдадените причиняват страдания на преданите. Затова Дити не бързала да роди децата си. Тя ги задържала в утробата си цели сто години, за да може поне за това време да предпази полубоговете от нещастията.

От тази строфа на Шрӣмад Бха̄гаватам става ясно, че слънцето е източник на светлина за всички планети във вселената. Съвременните научни представи, че във всяка вселена има множество слънца, не намира потвърждение в тази строфа. Във всяка вселена има само едно слънце и то дава светлина на всички планети в тази вселена. В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че Луната също е една от звездите. Звездите във вселената са безброй. Когато ги видим да блещукат в нощния небосвод, лесно можем да разберем, че светят с отразена светлина. Както лунната светлина е отразена слънчева светлина, така и другите планети светят с отразена слънчева светлина. А има и много планети, които не можем да видим с просто око. Демоничното влияние на синовете, които Дити носела в утробата си, се разстлало под формата на мрак из цялата вселена.

В тази строфа полубоговете наричат Брахма̄ „Вибху“ и „Божествена Личност“. Брахма̄ е инкарнация на Върховната Божествена Личност, въплъщение на гун̣ата на страстта в материалния свят. Като представител на Бога, той не се различава от самия него и затова влиянието на времето е безсилно да го докосне. Времето, което се проявява като минало, настояще и бъдеще, не може да влияе върху висшите личности, такива като Брахма̄ и останалите полубогове. Понякога полубоговете и великите мъдреци, постигнали това съвършенство, са наричани три-ка̄ла-гя.

Брахма̄ е почти равен на Божествената Личност, затова тук е наречен „бог на полубоговете“. И понеже е вторичният създател на вселената, полубоговете го наричат „вседържител на вселената“. Той е най-главният от всички полубогове, затова в тази строфа е наречен „бисер сред полубоговете“. Той знае всичко, което се случва в духовните и в материалните светове, и познава сърцата и намеренията на всички, затова полубоговете го помолили да обясни случилото се. Защо бременността на Дити причинявала толкова тревоги из цялата вселена?

Ведите са изначалният източник на цялото знание и съдържат сведения из областта на всички клонове на науката. Върховната Божествена Личност вложила цялото това знание най-напред в сърцето на Брахма̄. Ето защо Брахма̄ е първоначалният източник на цялото знание. Той се родил направо от трансценденталното тяло на Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у, който е невидим за създанията в материалната вселена и по такъв начин винаги си остава непроявен. Затова тук се казва, че Брахма̄ се е родил от непроявения източник. Брахма̄ е инкарнация, която отговаря за гун̣ата на страстта в материалната природа – отделената, външна енергия на Върховния Бог.

Тази строфа обяснява каква е целта на практикуването на йога. В нея се казва, че като управлява процеса на дишане, опитният мистик постига пълен контрол над сетивата и над ума си. Следователно управляването на дишането не е крайната цел на йога. Истинската цел на практикуването на йога е да се овладеят ума и сетивата. Всеки, който е постигнал тази цел, трябва да бъде смятан за съвършен йогӣ мистик. Тук се казва, че един йогӣ, който е обуздал ума и сетивата си, е получил истинската благословия на Бога и напълно се е освободил от страха. С други думи, човек не може да получи милостта и благословията на Върховния Бог, ако не е в състояние да контролира ума и сетивата си. А този контрол е възможен само когато човек е изцяло зает с дейности в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Човек, чиито сетива и ум са постоянно заети в трансценденталното служене за Бога, няма възможност да се занимава с материални дейности. Преданите на Бога не търпят поражение никъде във вселената. Шрӣмад Бха̄гаватам (6.17.28) потвърждава: на̄ра̄ян̣а-пара̄х̣ сарве – този, който е на̄ра̄ян̣а-пара, т.е. предан на Върховната Божествена Личност, не знае страх, независимо къде се намира – в ада или в рая.

Ведическите писания са законниците на Върховната Божествена Личност. Както човек няма право да нарушава законите на държавата, така той не може да нарушава и постулатите на ведическите писания. Всяко живо същество, което се стреми към истинско благо, трябва да действа според напътствията на Ведите. Животът на обусловените души, които са дошли в материалния свят, за да търсят материално сетивно наслаждение, е регламентиран от наставленията на ведическата литература. Сетивното наслаждение е като солта – човек не може да слага нито прекалено много, нито прекалено малко от нея; но при всички случаи трябва да сложи сол в храната си, за да бъде тя вкусна. Обусловените души, които са дошли в материалния свят, трябва да използват сетивата си според напътствията на Ведите, в противен случай ще бъдат принудени да живеят сред още по-тежки страдания. Нито един човек и нито един полубог не може да създаде закони като законите на ведическите писания, защото тези закони са дадени от самия Върховен Бог.

Пълният мрак във вселената нарушил нормалния ход на живота и дейностите по всички планети. Понякога на Северния и Южния полюс на нашата планета денят не се различава от нощта. По същия начин, когато слънчевата светлина не достига до планетите във вселената, напълно се заличава разликата между деня и нощта.

Тази строфа обяснява, че мракът, който обхванал вселената, бил причинен от плода, заченат в утробата на Дити от семето на Кашяпа.

Брахма̄ знаел за прегрешението на Дити и затова се усмихнал, когато чул какво се е случило. Той отвърнал на събралите се полубогове така, че те да разберат.

Когато казваме „желания“, имаме предвид желанието за материално сетивно наслаждение. Святите личности като Санака, Сана̄тана, Санандана и Санат-кума̄ра нямат материални желания, но въпреки това пътуват по собствена воля из цялата вселена, за да проповядват преданото служене за Бога.

Материалният свят е изпълнен с грижи и страхове. На всяка планета, като се започне от най-висшата и се стигне до най-низшата (Па̄та̄ла), живите същества са изпълнени с тревоги и безпокойства, защото на материалните планети човек не може да живее вечно. Ала самите живи същества по природа са вечни. Те искат вечен дом, вечна обител, но понеже са приели за убежище тленната обител на материалния свят, постоянно са изпълнени със страхове. Планетите в духовния свят се наричат Вайкун̣т̣хи, защото жителите им не знаят тревоги. За тях раждането, смъртта, старостта и болестите не съществуват и те живеят спокойно. За разлика от тях, жителите на материалните планети постоянно изпитват страх от раждането, смъртта, болестите и старостта и затова вечно са изпълнени с безпокойство.

Тази строфа описва обитателите на Вайкун̣т̣ха и техния начин на живот. Те всички приличат на Върховната Божествена Личност На̄ра̄ян̣а. Четириръкият На̄ра̄ян̣а, пълно проявление на Кр̣ш̣н̣а, е божеството, което господства на планетите във Вайкун̣т̣ха. Жителите на Вайкун̣т̣халока също са четириръки, противно на представите ни тук, в материалния свят. В материалния свят никъде няма да намерим човек с четири ръце. Във Вайкун̣т̣халока единственото занимание е служенето, отдавано на Бога, и това служене е напълно безкористно. Въпреки че с всяко служене се постига някакъв резултат, преданите никога не се стремят към осъществяване на собствените си желания. Всичките техни желания са насочени към трансценденталното любовно служене за Бога.

Царството на Върховната Божествена Личност в духовния свят не може да бъде разбрано по никакъв друг начин, освен чрез описанието му във Ведите. Човек не може да отиде там и да го види. Дори в материалния свят е така – когато човек не може да си купи билет, за да отиде до някое далечно място, той може да научи за него от достоверни описания в книгите. Планетите Вайкун̣т̣хи в духовното небе са далеч отвъд материалния свят. Съвременните учени, които се опитват да летят в космоса, срещат трудности да отидат дори до най-близката планета, Луната, какво да говорим за висшите планети във вселената. Те по никакъв начин не могат да напуснат пределите на материалния космос, да проникнат в духовното небе и сами да видят Вайкун̣т̣ха, духовните планети. Следователно Божието царство в духовния свят може да бъде разбрано само от автентичните описания във Ведите и Пура̄н̣ите.

В материалния свят съществуват три гун̣и, т.е. три материални качества – добро, страст и невежество. Но в духовния свят няма и следа от гун̣ите на страстта и невежеството. Там съществува единствено гун̣ата на доброто, лишена от всякакви примеси на невежество и страст. В материалния свят дори ако човек е изцяло в гун̣ата на доброто, понякога неизбежно се замърсява с примеси от невежество и страст. Но в света на Вайкун̣т̣ха, в духовното небе, съществува само гун̣ата на доброто в своята чиста форма. На планетите във Вайкун̣т̣ха живеят Богът и преданите му и те всичките имат една и съща трансцендентална природа – шуддха-саттва, т.е. гун̣ата на чистото добро. Планетите във Вайкун̣т̣ха са много скъпи на ваиш̣н̣авите, затова Богът лично помага на преданите си да напредват и постепенно да стигнат до царството му.

Земята, дърветата, плодовете, цветята, кравите – всичко на планетите във Вайкун̣т̣ха е духовно и личностно. Дърветата там са дървета на желанията. На нашата материална планета дърветата раждат плодове и цветове според законите на материалната енергия, докато на планетите във Вайкун̣т̣ха дърветата, земята, хората и животните са напълно духовни. Там няма разлика между дървото, животното и човека. Думата мӯртимат посочва, че в духовния свят всичко има духовна форма. Представите на имперсоналистите за аморфността, т.е. за безформеността на духа не намират потвърждение в тази строфа. На Вайкун̣т̣хите всичко е духовно, но със своя специфична духовна форма. И дърветата, и хората имат своя форма. Въпреки различните форми обаче, понеже всичко е духовно, между дърветата, хората и животните няма разлика.

От тази строфа ясно личи, че планетите във Вайкун̣т̣ха са изпълнени с всякакви богатства. Там има въздушни кораби, с които жителите заедно с любимите си пътуват из духовното небе. Лекият ветрец, напоен с благоуханието на разцъфналите цветя, разнася навсякъде цветен прашец. Ала жителите на Вайкун̣т̣ха са дотолкова погълнати от възславянето на Бога, че този приятен ветрец ги дразни, когато ги разсейва и смущава песните им за неговото величие. С други думи, обитателите на Вайкун̣т̣ха са чисти предани. Те смятат възславянето на Бога за по-важно от собственото си сетивно наслаждение. Всъщност на планетите във Вайкун̣т̣ха и дума не може да става за стремеж към сетивно наслаждение. Да вдъхваш благоуханието на разцъфналите цветя, е безспорно много приятно, но това е само сетивно наслаждение. Жителите на Вайкун̣т̣ха отдават по-голямо значение на служенето за Бога, отколкото на личното си сетивно удоволствие. Служенето за Бога в състояние на трансцендентална любов им доставя такова трансцендентално блаженство, че в сравнение с него всяко сетивно наслаждение им изглежда непривлекателно.

Тази строфа разкрива абсолютната природа на Вайкун̣т̣ха – там няма разлика между птиците и хората. В духовния свят всичко е духовно и изпълнено с многообразие. Присъствието на духовно разнообразие означава, че всичко е одушевено. Дори дърветата, пръстта, растенията, цветята, птиците и животните имат съзнание за Кр̣ш̣н̣а. Отличителна черта на Вайкун̣т̣ха е, че там никой не мисли за сетивно наслаждение. В материалния свят дори магарето се наслаждава на звуците, които издава, но на планетите във Вайкун̣т̣ха пауните, чакрава̄ките, кукувиците и другите сладкопойни птици предпочитат да слушат как пчелите славят величието на Бога. В света на Вайкун̣т̣ха тържествуват принципите на преданото служене, сред които най-важни са слушането и възпяването.

В тази строфа се подчертава какво голямо значение имат листата на туласӣ. Растенията туласӣ и техните листа са много важни за преданото служене. Преданите всеки ден трябва да поливат дръвчето туласӣ и да събират листа от него, с които да обожават Бога. Веднъж един сва̄мӣ атеист беше казал: „Каква полза има да поливаме туласӣ? По-добре да поливаме патладжани. Като поливаме патладжани, накрая поне набираме нещо. А какво получаваме, като поливаме туласӣ?“ Такива глупаци, които нямат никаква представа от преданото служене, с брътвежите си объркват умовете на обикновените хора.

Най-важното нещо в духовния свят е, че между преданите няма завист. Това се отнася дори за цветята – те всички осъзнават величието на туласӣ. В света на Вайкун̣т̣ха, където влезли четиримата Кума̄ри, дори птиците и цветята отдават служене на Бога.

В материалния свят богатствата се постигат със собствен труд. Човек може да се наслаждава на материално благосъстояние само ако работи ден и нощ, за да го постигне. Но преданите на Бога, които живеят в трансценденталния свят на Вайкун̣т̣ха, се наслаждават на изобилие от скъпоценни камъни и изумруди. Златните украшения, в които са инкрустирани скъпоценни камъни, те придобиват не с тежък труд, а с благословията на Бога. Иначе казано, преданите в света на Вайкун̣т̣ха, а дори и в материалния свят не живеят в лишения, както понякога се говори. Те имат несметни богатства, но не са полагали никакви усилия, за да ги получат. Освен това е известно, че съпругите на жителите във Вайкун̣т̣ха са хилядократно по-красиви от жените в материалния свят, дори и от тези, които живеят на висшите планети. В дадената строфа се споменава по-специално това, че закръглените бедра на жените във Вайкун̣т̣ха са изключително привлекателни и разпалват страстта на мъжете. Но Вайкун̣т̣ха се отличава с една удивителна особеност – въпреки закръглените бедра и красивите лица на жените, въпреки техните накити от изумруди и други скъпоценни камъни мъжете са толкова погълнати от Кр̣ш̣н̣а съзнание, че великолепните женски тела не ги съблазняват. С други думи, там присъства наслаждението от общуването с другия пол, но няма полови отношения. Жителите на Вайкун̣т̣ха изпитват много по-висши удоволствия, затова не чувстват никаква потребност от сексуалното удоволствие.

В Брахма сам̇хита̄ се казва, че в Божията обител стотици милиони богини на щастието вечно служат на Върховния Бог Говинда. Лакш̣мӣ-сахасра-шата-самбхрама-севяма̄нам. Тези милиони и милиарди богини на щастието, които живеят на планетите във Вайкун̣т̣ха, не са съпруги на Върховната Божествена Личност. Те са съпруги на преданите на Бога, но също са се посветили на служене за него. Тук се казва, че на планетите Вайкун̣т̣хи домовете са изградени от мрамор. А в Брахма сам̇хита̄ ще открием, че земята на Вайкун̣т̣ха е от философски камък. Мраморът на Вайкун̣т̣ха не се нуждае от почистване, защото по него не може да се задържи никакъв прах, но все пак, за удоволствие на Бога, жените постоянно бършат мраморните стени. Защо? Защото по този начин се стремят да спечелят благосклонността му.

В тази строфа се казва още, че богините на щастието, които живеят на Вайкун̣т̣хите, са лишени от недостатъци. Обикновено богинята на щастието не остава дълго време на едно място. Тя носи името Чан̃чала̄, което значи „непостоянна“. Затова се случва да видим как някой много богат човек изведнъж се превръща в последен бедняк. Или да вземем за пример Ра̄ван̣а. Той отвел Лакш̣мӣ (Сӣта̄джӣ) в царството си, но вместо да стане щастлив чрез милостта ѝ, неговият род и цялото му царство били унищожени. Затова се казва, че в дома на Ра̄ван̣а Лакш̣мӣ е Чан̃чала̄, непостоянна. Хората от типа на Ра̄ван̣а искат да задържат само Лакш̣мӣджӣ, без съпруга ѝ На̄ра̄ян̣а. И точно заради това бъдещето им става много несигурно. Хората, които са изпълнени с материални желания, упрекват за всичко Лакш̣мӣджӣ. Но във Вайкун̣т̣ха тя е много постоянна и неизменно служи на Бога. Въпреки че е богиня на щастието, без милостта на Бога тя не може да бъде щастлива. Дори богинята на щастието се нуждае от благоволението на Бога, за да бъде щастлива. И все пак в материалния свят всеки, дори Брахма̄, най-висшето сътворено същество, в стремежа си към щастие се опитва да спечели благоразположението на Лакш̣мӣ.

Когато мъжът целуне съпругата си, лицето ѝ се разхубавява. Така е и във Вайкун̣т̣ха – богинята на щастието е ослепително красива, но въпреки това тя чака целувката на Бога, която я прави още по-хубава. Когато в градините си богинята на щастието обожава Бога с листа от туласӣ, прекрасното ѝ лице се отразява в кристалните води на трансценденталните езера.

Най-злощастните хора са имперсоналистите, които не могат да разберат трансценденталното многообразие на духовния свят. Те се боят да говорят за красотата на планетите във Вайкун̣т̣ха, защото мислят, че многообразието е атрибут на материалния свят. Имперсоналистите смятат, че духовният свят е пуст, т.е. че е напълно лишен от многообразие. Настоящата строфа определя този начин на мислене като ку-катха̄ мати-гхнӣх̣ – „интелигентност, объркана от недостойни за слушане думи“. Философията за пустотата и за безличностната природа на духовния свят е категорично осъдена в тази строфа, защото заблуждава човека. Как имперсоналистите и будистите могат да разсъждават за изпълнения с разнообразие материален свят и после да отричат многообразието на духовния свят? Както е известно, материалният свят е изопачено отражение на духовния свят; ако духовният свят беше лишен от разнообразие, не би могло да съществува и ефимерното многообразие на материалния свят. Фактът, че човек може да се издигне отвъд материалния свят и да постигне трансцендентално равнище, не означава, че трансценденталният свят е лишен от разнообразие.

В Бха̄гаватам, и конкретно в тази строфа, се подчертава, че хората, които говорят за духовното небе и Вайкун̣т̣хите и се стремят да проумеят тяхната истинска, духовна природа, са честити. Многообразието на планетите във Вайкун̣т̣ха е свързано с трансценденталните забавления на Бога. Но вместо да се опитат да разберат духовната обител и духовните дейности на Бога, хората се интересуват повече от политика и икономика. Те организират какви ли не конгреси, срещи и дискусии, за да разрешат проблемите на съвременния свят, в който ще останат броени години, но никога не проявяват и най-малък интерес към духовната природа на света във Вайкун̣т̣ха. Хората със светла съдба се стремят да се върнат вкъщи, обратно при Бога. Иначе, ако не разберат духовния свят, те остават вечно да гният в материалния мрак.

Брахма̄джӣ много категорично осъжда положението на човека, който не проявява интерес към Божествената Личност и трансценденталната обител Вайкун̣т̣ха. Даже самият Брахма̄ мечтае да се роди като човек. Телата на Брахма̄ и на другите полубогове са много по-съвършени от човешките, но въпреки това полубоговете, в това число и самият Брахма̄, желаят да се родят сред хората, защото само в човешката форма на съществуване живото същество може да постигне трансценденталното знание и крайната цел на религията. Завръщането при Бога не може да се постигне в рамките на един живот, но тези, които са се родили хора, поне трябва да разберат коя е целта на живота и да започнат процеса на Кр̣ш̣н̣а съзнание. Казва се, че човешкият живот е голямо преимущество, защото е най-подходящият кораб, с който може да се прекоси океанът от невежество. Духовният учител е опитният капитан на кораба, а знанието, съдържащо се в писанията, е попътният вятър. Човешкото същество, което не се възползва от тези преимущества на своята форма, върши самоубийство. И така, този, който не започне да следва процеса на Кр̣ш̣н̣а съзнание, докато е в човешка форма, предава живота си в ръцете на заблуждаващата енергия. Брахма̄ искрено съжалява за неговата печална участ.

В тази строфа ясно е казано, че царството на Бога се намира отвъд материалните вселени. Както над Земята са разположени стотици хиляди по-висши планети, така съществуват и милиони духовни планети, които са част от духовното небе. Тук Брахма̄джӣ казва, че духовното царство е отвъд планетите на полубоговете. Човек може да проникне в царството на Върховния Бог само когато е развил нужните качества. У личността на предания можем да открием всички добродетели. Шрӣмад Бха̄гаватам (5.18.12) потвърждава, че този, който е осъзнат за Кр̣ш̣н̣а, е надарен с всички качества на полубоговете. В материалния свят качествата на полубоговете се ценят много високо. Възпитаният човек е по-уважаван от невежия или от човека с невъздържан характер. Полубоговете от висшите планети имат много по-висши качества от земните жители.

Брахма̄джӣ утвърждава, че само хората, които са развили нужните качества, могат да влязат в царството на Бога. Тези качества са двайсет и шест на брой и са описани в Чайтаня чарита̄мр̣та: преданият е много добър, не се кара с никого, приема Кр̣ш̣н̣а съзнание като най-висшата цел на живота си, отнася се по еднакъв начин към всички, никой не може да открие недостатъци в характера му; той е великодушен, благ и винаги чист – физически и духовно, не претендира да притежава нищо на този свят, благодетел е на всички живи същества, спокоен е и е безрезервно предан на Кр̣ш̣н̣а; той няма материални желания, той е кротък, смирен и винаги постоянен, овладял е сетивата си, не яде повече, отколкото е необходимо за поддържането на тялото, лишен е от привързаност към материалната си същност, уважава другите и не изисква никаква почит за себе си; той е много сдържан, много състрадателен и много доброжелателен; той е поетичен, умее да върши много вещо всички дейности и никога не говори безсмислици. Качествата на святите личности са описани и в Шрӣмад Бха̄гаватам (3.25.21). Там се казва, че святият човек, който е достоен да влезе в царството на Бога, е много търпелив и много милостив към всички живи същества, той е безпристрастен и е състрадателен както към хората, така и към животните. Той няма да прояви глупостта да убие На̄ра̄ян̣а във формата на коза, за да нахрани На̄ра̄ян̣а във формата на човек (даридра-на̄ра̄ян̣а). Святият човек е много добър с всички живи същества и затова няма врагове и, накрая, той е много спокоен. Такива са качествата на този, който заслужава да влезе в царството на Бога. Шрӣмад Бха̄гаватам (5.5.2) потвърждава, че такъв човек постепенно постига освобождение и влиза в Божието царство. В Шрӣмад Бха̄гаватам (2.3.24) също се казва, че ако човек не плаче и тялото му не се променя под влияние на екстаза, когато повтаря святото име на Бога без оскърбления, такъв човек е с желязно сърце, което не трепва дори при възпяването на святото име на Бога, Харе Кр̣ш̣н̣а. Причина за споменатите промени в тялото е екстазът, роден от чистото възпяване на святите имена: Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе.

Тук му е мястото да отбележим, че има десет оскърбления срещу святото име на Бога, които трябва да се избягват. Първото оскърбление е да се говори пренебрежително за ония, които са посветили целия си живот на това да разпространяват славата и величието на Бога. Хората се нуждаят от знание за величието на Върховния. Ето защо никога не трябва да се отнасяме пренебрежително към преданите, които проповядват величието на Бога – това е най-голямото оскърбление. Освен това повтарянето на святото име на Виш̣н̣у носи на човека най-голямото благо и между него и забавленията на Бога няма разлика. Много невежи твърдят, че е все едно дали човек повтаря мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а или името на Ка̄лӣ, Дурга̄ или Шива, защото между тези имена няма разлика. Ако човек мисли, че имената и дейностите на полубоговете са равностойни на святото име на Върховната Божествена Личност или пък ако смята святото име на Виш̣н̣у за материална звукова вибрация, той извършва оскърбление. Третото оскърбление е да мислим духовния учител, който разпространява величието на Бога, за обикновен човек. Четвъртото оскърбление е да смятаме ведическите произведения, например Пура̄н̣ите и другите свещени писания, за обикновени книги, в които се съдържа някакво знание. Петото оскърбление е да мислим, че преданите преувеличават значението на святото име на Бога. Действителният факт е, че Богът не се различава от своето име. Най-висше осъзнаване на духовните истини човек постига, като възпява святото име на Бога, както е предписано за тази епоха – Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе. Шестото оскърбление е да се интерпретира по собствени начини святото име на Бога. Седмото оскърбление е човек да извършва греховни дейности, като се уповава на святото име на Бога. Знае се, че човек може да се освободи от последиците на всичките си грехове просто като повтаря святото име на Бога. Но ако си мисли, че това му дава правото да върши всякакви грехове, той допуска оскърбление. Осмото оскърбление е да се слага знак за равенство между повтарянето на Харе Кр̣ш̣н̣а и другите духовни дейности – медитацията, отреченията, аскетизма и жертвоприношенията. Те не са равностойни в нито едно отношение. Деветото оскърбление е да се възхвалява силата на святото име пред хора, които не се интересуват от него. Десетото оскърбление е в процеса на духовното развитие човек да остава привързан към измамното чувство за собственост или да смята тялото си за своето аз.

Когато някой престане да допуска тези десет оскърбления, свързани с повтарянето на святото име на Бога, в тялото му започват да се проявяват екстатични изменения, наречени пулака̄шру. Пулака означава „признаци на щастие“, а ашру – „сълзи в очите“. У този, който повтаря святото име на Бога без оскърбления, неизбежно намират израз признаците на щастието, а очите му се изпълват със сълзи. Настоящата строфа на свой ред утвърждава, че хората, които наистина са постигнали признаците на щастието и от чиито очи бликат сълзи, когато възпяват величието на Бога, са достойни да влязат в Божието царство. В Чайтаня чарита̄мр̣та се отбелязва, че ако човек не показва подобни симптоми, докато повтаря Харе Кр̣ш̣н̣а, това значи, че все още допуска оскърбления. След това авторът предлага добро разрешение за подобни случаи. В А̄ди-лӣла̄ (8.31) той казва, че човек може да се освободи от всички посочени оскърбления, като приеме подслон при Бог Чайтаня и просто продължи да повтаря святото име на Бога, Харе Кр̣ш̣н̣а.

Богът, Върховната Личност, е единствен и неповторим. Няма никой, който да му е равен или да го превъзхожда. Затова тук Той е наречен виш̣ва-гуру. Богът е главното живо същество в цялото материално и духовно творение, затова Той е бхуванаика-вандям – единствената личност в трите свята, достойна за обожание. Самолетите в духовното небе излъчват сияние и се управляват от велики предани на Бога. С други думи, на планетите във Вайкун̣т̣ха не липсва нищо, там има всичко, което може да се открие в материалния свят, но в духовния свят всички тези неща са много по-ценни, защото са духовни, което значи вечни и пълни с блаженство. Мъдреците изпитали несравнимо щастие, защото господар на Вайкун̣т̣ха не е някое обикновено човешко създание. Планетите във Вайкун̣т̣ха се управляват от експанзии на Кр̣ш̣н̣а, които носят различни имена: Мадхусӯдана, Ма̄дхава, На̄ра̄ян̣а, Прадюмна и прочее. Тези трансцендентални планети са обект на обожание, защото се управляват от самата Божествена Личност. В настоящата строфа се казва, че мъдреците достигнали трансценденталното небе, духовния свят, благодарение на мистичните си сили. Това е точката на съвършенството в процеса на йога. Дихателните упражнения и техниките, които поддържат здравето в добро състояние, не са крайната цел на напредъка в йога. Под йога повечето хора разбират аш̣т̣а̄н̇га йога, или сиддхи, осемте вида мистични съвършенства. Благодарение на тях човек може да стане по-лек и от най-лекото и по-тежък и от най-тежкото, може да отиде където поиска и да придобие богатства, каквито пожелае. Р̣ш̣ите, четиримата Кума̄ри, стигнали до Вайкун̣т̣ха, като станали по-леки и от най-лекото и така прекосили пространството на материалния свят. Съвременните космически кораби и механични съоръжения не са сполучливо изобретение, защото не могат да достигнат до висшите владения на материалното творение и определено не могат да проникнат в духовното небе. А чрез съвършенството в йога човек може да пътува не само из материалния космос, но може да се издигне и отвъд него и да навлезе в духовния свят. Този факт намира потвърждение в инцидента с Дурва̄са̄ Муни и Маха̄ра̄джа Амбарӣш̣а. В продължение на една година Дурва̄са̄ Муни обикалял из материалния свят, като накрая отишъл и в духовния, за да се срещне с Върховната Божествена Личност На̄ра̄ян̣а. Според изчисленията въз основа на съвременните научни теории, ако човек пътува със скоростта на светлината, ще са му необходими четирийсет хиляди години, за да стигне до най-висшата планета в материалния свят. Методите на йога обаче могат да го отведат навсякъде без никакви трудности. В тази строфа е използвана думата йога-ма̄я̄: йога-ма̄я̄-балена викун̣т̣хам. Трансценденталното щастие, с което е проникнат духовният свят, както и всичко друго, намиращо се там, съществува благодарение на йога-ма̄я̄, вътрешната енергия на Върховната Божествена Личност.

Мъдреците така горели от желание да зърнат Бога във Вайкун̣т̣ха-пурӣ, че дори не се спрели да разгледат трансценденталната украса на шестте порти, през които минали. Но при седмата порта те се натъкнали на двама пазачи, които били на еднаква възраст. Еднаквата възраст на двамата означава, че на планетите във Вайкун̣т̣ха никой не остарява и затова човек не може да различи възрастта на обитателите. Жителите на Вайкун̣т̣ха носят украшения като тези, с които е окичена Върховната Божествена Личност: шан̇кха, чакра, гада̄ и падма (раковина, диск, боздуган и лотос).

Гирляндите на пазачите привличали рояци пчели, защото били направени от свежи цветя. В света на Вайкун̣т̣ха всичко е свежо, ново и трансцендентално. Жителите на Вайкун̣т̣ха имат синкави тела и четири ръце като На̄ра̄ян̣а.

Въпреки че били на преклонна възраст, великите мъдреци Санака, Сана̄тана, Санандана и Санат-кума̄ра изглеждали като малки деца. Лишени от всякакви задни мисли, те се приближили към портата също като деца, които ходят навсякъде, без да знаят що е чужда собственост. Такава е детската природа. Едно дете може да влезе навсякъде, без никой да го спре. Нещо повече, обикновено всички го посрещат с радост, където и да отиде. Но ако някой му попречи да влезе някъде, то се разсърдва и започва да плаче. Такава е природата на детето. Точно така станало и сега. Святите личности, които изглеждали като деца, минали през шестте порти на двореца, без никой да ги спре, но когато се опитали да минат през седмата порта и пазачите, препречвайки входа с жезлите си, не им позволили да влязат, те се почувствали дълбоко оскърбени и се разсърдили. В подобна ситуация едно обикновено дете би се разплакало, но понеже не били обикновени деца, мъдреците веднага се приготвили да накажат пазачите заради тежкото оскърбление, което им били нанесли. Дори и днес в Индия никой не си позволява да възпира святите личности, ако те пожелаят да влязат в нечий дом.

Четиримата мъдреци, Кума̄рите, били първородните синове на Брахма̄. Следователно всички останали живи същества, включително и Шива, били по-млади от тях, защото се родили по-късно. Въпреки че изглеждали като петгодишни момчета и пътували голи, Кума̄рите били по-стари от всички останали живи създания и били постигнали истината за аза. Пазачите не трябвало да забраняват на тези светци да влязат във Вайкун̣т̣ха, но станало така, че те не ги пуснали. Това не било редно. Богът винаги е готов да служи на мъдреци като Кума̄рите. Ала макар добре да знаели това, пазачите с нечувана дързост им забранили да влязат.

Съгласно ведическата традиция сання̄сӣте, т.е. хората, приели да живеят в отречение, носят дрехи с цвят на шафран. Шафранената дреха е нещо като паспорт, който позволява на отшелниците и сання̄сӣте да ходят навсякъде. Сання̄сӣте имат за дълг да просвещават хората, като им дават Кр̣ш̣н̣а съзнание. Оня, който е приел живот в отречение, няма други задължения, освен да проповядва навсякъде славата и могъществото на Върховната Божествена Личност. Ето защо според ведическата социална концепция сання̄сӣте не бива да бъдат ограничавани. Те са свободни да ходят навсякъде, където пожелаят, а семейните са длъжни да им дават всичко, което сання̄сӣте поискат от тях. И така, четиримата Кума̄ри отишли да видят Върховната Божествена Личност На̄ра̄ян̣а. Тук заслужава внимание думата сухр̣ттама – „най-добрият приятел“. В Бхагавад-гӣта̄ Бог Кр̣ш̣н̣а казва, че е най-добрият приятел на всички живи същества: сухр̣дам̇ сарва-бхӯта̄на̄м. Никой не може да бъде по-верен приятел и искрен доброжелател на живото същество от Върховната Божествена Личност. Върховният Бог е толкова дружелюбно настроен към всеки от нас, че дори когато напълно сме забравили връзката си с него, Той идва при нас – понякога лично, както Бог Кр̣ш̣н̣а дошъл на Земята, друг път като свой предан, както дошъл Бог Чайтаня Маха̄прабху – или изпраща упълномощени от него предани, за да спаси падналите души. Следователно Той е най-добрият приятел и най-искреният доброжелател на всеки, затова Кума̄рите изгаряли от нетърпение да го видят. Пазачите били длъжни да знаят, че четиримата мъдреци нямат никакви други намерения и затова не е редно да ги възпират.

В тази строфа метафорично се казва, че когато пазачите попречили на мъдреците да видят своя любим Върховен Бог, там мигновено се появил по-малкият брат на желанието. По-малкият брат на желанието е гневът. Той идва, когато желанията на човека не могат да се изпълнят. Тук си заслужава да отбележим, че дори такива велики светци, каквито били Кума̄рите, понякога се гневят. Те обаче не се разгневили заради тесните си лични интереси, а защото им забранили да влязат в двореца да видят Божествената Личност. Следователно настоящата строфа опровергава представата, че когато се издигне до равнището на съвършенството, човек спира да се гневи. Гневът продължава да съществува дори когато човек е постигнал състоянието на освобождение. Четиримата братя отшелници, Кума̄рите, били освободени личности, но въпреки това се разгневили, когато им попречили да служат на Бога. Разликата между гнева на обикновения човек и гнева на личността, постигнала освобождение, е в това, че обикновеният човек се разгневява, когато не се изпълняват желанията на сетивата му, а освободените личности като четиримата Кума̄ри се разгневяват, когато някой им пречи да изпълняват задълженията си във връзка със служенето за Върховната Божествена Личност.

В предишната строфа ясно беше казано, че Кума̄рите са освободени личности. Видита̄тма-таттва означава „този, който е постигнал истинската си природа“. Човек, който не е постигнал истината на себепознанието, се нарича невежа. Обратното, този, който разбира аза, Свръхаза, отношението между тях и дейностите, чрез които се постига себепознание, се нарича видита̄тма-таттва. Кума̄рите били освободени личности, но въпреки това изпитали гняв. Този момент е много важен. Освобождението не означава край на сетивните дейности. Дейностите на сетивата продължават дори когато човек е постигнал освобождение. Разликата се състои в това, че сетивните дейности в освободеното състояние винаги са свързани с Кр̣ш̣н̣а съзнание, докато сетивните дейности в обусловеното състояние се извършват за лично наслаждение.

Разликата между жителите на Вайкун̣т̣ха и обитателите на материалния свят се свежда до това, че всички жители на Вайкун̣т̣ха служат на Бога и притежават неговите добри качества. Великите личности са установили, че когато обусловената душа се освободи и се посвети на Бога, тя придобива около седемдесет и девет процента от всички достойнства на Бога. Следователно е невъзможно между Бога и жителите на Вайкун̣т̣ха да има враждебни чувства. Тук, в материалния свят, гражданите често изпитват неприязън към държавния глава или правителството, но във Вайкун̣т̣ха подобни настроения не съществуват. Човек не може да влезе във Вайкун̣т̣ха, ако не е постигнал всички добродетели. А основният принцип на доброто е човек да приеме подчиненото си положение спрямо Върховната Божествена Личност. Ето защо мъдреците били удивени, когато открили, че двамата пазачи, които им попречили да влязат в двореца, не приличали на жители на Вайкун̣т̣ха. Някой може да възрази, че дълг на пазача е да определя кой да влиза в двореца и кой не. Но в случая това твърдение няма стойност, защото никой не може да стигне до планетите във Вайкун̣т̣ха, ако не се е посветил изцяло на предано служене за Върховния Бог. Нито един враг на Бога не може да влезе във Вайкун̣т̣халока. Така Кума̄рите стигнали до заключението, че единствената причина, поради която пазачите биха могли да им препречат пътя, е че те вероятно са самозванци.

Както всяка държава в материалния свят притежава два типа институции – граждански и наказателни, – така в творението на Бога има две области на съществуване. В материалния свят наказателните институции са далеч по-малко от гражданските. По същия начин материалният свят, който всъщност представлява наказателна институция, съставлява само една четвърт от цялото творение на Бога. Всички живи същества, които населяват материалните вселени, са в една или друга степен престъпници, защото не искат да се подчиняват на волята на Бога или се противопоставят срещу дейностите, които са в хармония с тази воля. Принципът, който стои в основата на сътворението, е че Върховният Бог, Божествената Личност, който е блажен по природа, се умножава, за да увеличи трансценденталното си блаженство. Живите същества, каквито сме ние, са неотделими частици от Върховния Бог и затова са предназначени да удовлетворяват сетивата на Бога. Щом тази хармония се наруши, живото същество веднага попада в плен на ма̄я̄, илюзията.

Външната енергия на Бога се нарича материален свят, а царството на вътрешната му енергия се нарича Вайкун̣т̣ха, или царство на Бога. Между Бога и жителите на Вайкун̣т̣ха няма дисхармония и противоречия. С други думи, Божието творение във Вайкун̣т̣ха е съвършено. Там няма причина за страх. Царството на Бога представлява такова съвършено и хармонично цяло, че в него няма никакво място за неприязън. Всичко там е абсолютно. Както в тялото има най-различни физиологични системи, които работят съгласувано за удовлетворяването на стомаха, както хилядите части на машината работят в синхрон, обезпечавайки функционирането ѝ, така жителите на планетите във Вайкун̣т̣ха служат по съвършен начин на съвършения Бог.

В дадената строфа философите ма̄я̄ва̄дӣ (имперсоналистите) виждат доказателство за тъждеството на малката част от небето с цялата небесна сфера, но тези представи са напълно необосновани. Примерът с голямата и малката небесна сфера е приложим и към човешкото тяло. В този случай голямата небесна сфера ще бъде цялото тяло, а червата и останалите телесни органи – отделните участъци от небето. Всеки орган на тялото запазва своята индивидуалност, въпреки че заема малка част от тялото като цяло. По същия начин творението е тялото на Върховния Бог, а ние, сътворените същества, и всичко друго, което е сътворено, сме само малка част от това тяло. Органите на тялото никога не са равностойни на цялото тяло. Това е невъзможно. В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че живите същества, които са неотделими частици от Върховния Бог, вечно остават частици. Според философите ма̄я̄ва̄дӣ обсебеното от илюзията живо същество се смята за частица, въпреки че в действителност е тъждествено на върховното цяло. Тази теория е напълно несъстоятелна. Цялото и частицата са еднакви само в качествено отношение. Качествената еднаквост на малкия и на големия участък от пространството обаче не предполага, че малкият участък става голям.

На планетите във Вайкун̣т̣ха не съществуват предпоставки за тактиката „Разделяй и владей“. Там няма страх, защото Богът и жителите имат общи интереси. Ма̄я̄ означава дисхармония между живите същества и Върховния Бог, а Вайкун̣т̣ха предполага хармония между тях. Всъщност Богът, който е върховното живо същество, снабдява останалите живи същества с всичко необходимо за съществуването им. Но макар да са напълно зависими от върховното живо същество, глупавите създания въстават срещу него. Това състояние се нарича ма̄я̄. Понякога те отказват да приемат, че има Бог. Те заявяват: „Всичко е пустота“. А друг път го отричат по друг начин: „Може и да има Бог, но Той няма форма“. И двете концепции възникват от нежеланието на живото същество да се подчини. Докато това настроение на непокорство доминира, в материалния свят няма да има хармония.

Хармонията и дисхармонията зависят от законите, които съществуват на дадено място. Религията е законът, установен от Върховния Бог. От Шрӣмад Бхагавад-гӣта̄ научаваме, че религия означава предано служене, т.е. съзнание за Кр̣ш̣н̣а. Кр̣ш̣н̣а казва: „Остави всички други религиозни принципи и просто стани душа, посветена на мен“. Това е религия. Истинска религия е човек да има ясното съзнание, че Кр̣ш̣н̣а е най-висшият наслаждаващ се и Върховният Бог, и дейностите му да са в съгласие с това разбиране. Нещо, което противоречи на този принцип, не може да се нарича религия. Затова Кр̣ш̣н̣а казва: „Остави всички други религиозни принципи“. В духовния свят всичко е в хармония с този принцип на Кр̣ш̣н̣а съзнание. Затова духовният свят се нарича Вайкун̣т̣ха. Ако в дейностите си хората се ръководят от същия този принцип, материалният свят също ще стане Вайкун̣т̣ха. Тази истина важи за всяко общество, включително и за Международното общество за Кр̣ш̣н̣а съзнание. Ако членовете на Международното общество за Кр̣ш̣н̣а съзнание поставят в центъра на живота си Кр̣ш̣н̣а, имат вяра в него и живеят според повелята и принципите на Бхагавад-гӣта̄, те на практика ще живеят във Вайкун̣т̣ха, а не в материалния свят.

В Бхагавад-гӣта̄ (7.27) се обяснява защо чистите души попадат в материалния свят, който е като затвор, създаден от Върховния Бог. Там се казва, че докато живото същество се запазва чисто, то е в пълна хармония с желанията на Бога, но веднага щом се замърси, тази хармония се нарушава. Заради замърсяванията си живото същество е принудено да отиде в материалния свят, където съществата като него имат трима врагове: желанието, гнева и похотта. Тези врагове принуждават живото същество да продължава материалното си съществуване. Когато се освободи от тях, то е достойно да влезе в царството на Бога. И така, от това следва, че човек не трябва да се гневи, когато липсват възможности за сетивно наслаждение, и не трябва да жадува за повече от това, което му е необходимо. В настоящата строфа недвусмислено се казва, че двамата пазачи заслужават да бъдат изпратени в материалния свят, където пребивават престъпниците. Щом основни стълбове на престъпността са сетивното наслаждение, гневът и необузданата похот, ония, които се оставят да бъдат водени от тези трима врагове на живото същество, никога не се издигат до Вайкун̣т̣ха. Хората трябва да четат Бхагавад-гӣта̄ и да се научат да приемат Върховната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а, като всевластен господар на всичко съществуващо. Те трябва да удовлетворяват сетивата на Върховния Бог, вместо да се опитват да доставят удоволствие на собствените си сетива. Така, възпитани в дух на Кр̣ш̣н̣а съзнание, те ще могат да стигнат до Вайкун̣т̣ха.

По стечение на обстоятелствата пазачите допуснали грешка, като не позволили на бра̄хман̣ите да минат през портите на Вайкун̣т̣ха. Ала още в същия миг те осъзнали тежестта на проклятието, което ги чака. Човек може да допусне много видове оскърбления, но най-непростимо е оскърблението срещу предан на Бога. Тъй като самите те били предани на Бога, пазачите веднага разбрали грешката си и почувствали ужас, когато четиримата Кума̄ри се приготвили да ги прокълнат.

Преданият е в състояние да понесе всяко наказание, освен онова, което го кара да забрави Върховния Бог. Пазачите, които също били предани, разбирали какво наказание им е отсъдено, защото осъзнавали голямото оскърбление, което сторили, като не позволили на мъдреците да влязат във Вайкун̣т̣халока. В низшите форми на живот, в това число и в животинските, живото същество напълно забравя Бога. Пазачите разбирали, че отиват в затвора на материалния свят, и затова не изключвали възможността да попаднат в най-низшите форми на съществуване и да забравят Върховния Бог. Ето защо те се молели какъвто и живот да приемат по силата на проклятието, никога да не забравят Бога. В Бхагавад-гӣта̄ (16.19 – 20) се казва, че онези, които ненавиждат Бога и преданите му, биват захвърляни в отвратителни форми на съществуване. Живот след живот тези глупци остават напълно лишени от възможност да си спомнят Върховната Божествена Личност и затова непрекъснато пропадат все по-надолу и по-надолу.

В Бхагавад-гӣта̄ Кр̣ш̣н̣а заявява, че неговите предани никога не могат да бъдат погубени. Богът разбрал, че разпрата между пазачите и мъдреците взема опасен обрат и затова веднага излязъл от двореца си. Той дошъл при тях, за да предотврати гибелта на своите предани, пазачите.

В тази строфа е употребена думата ачакш̣ата̄кш̣а-виш̣аям. Върховният Бог, който не може да бъде видян с просто око, сега станал видим за взора на Кума̄рите. Друга дума, която заслужава внимание, е думата сама̄дхи-бха̄гям. Като следват процеса на йога, медитиращите йогӣ могат да имат щастието да видят в сърцето си Бога в неговия образ на Виш̣н̣у. Но да видиш Бога лице в лице, е нещо съвсем друго. То е по силите само на чистите предани. Затова когато видели, че Богът се приближава заедно със спътниците си, които носели чадър и ветрило ча̄мара, Кума̄рите останали поразени, че го виждат лице в лице. В Брахма сам̇хита̄ се казва, че преданите, които са постигнали любов към Бога, постоянно виждат Шя̄масундара, Върховната Божествена Личност, вътре в сърцето си. А когато напреднат още повече, те започват да го виждат непосредствено, лице в лице. Богът не е видим за взора на обикновените хора. И все пак когато човек осъзнава важността на святото име и отдава предано служене, започвайки от езика – като възпява имената на Бога и приема праса̄д, – Богът постепенно се разкрива пред него. Така преданият постоянно вижда Бога вътре в сърцето си. А когато стане още по-зрял, той започва да го вижда непосредствено, както виждаме всичко около себе си.

Когато дошъл, Богът бил доволен от всички – затова тук се казва кр̣тсна-праса̄да-сумукхам. Той знаел, че съгрешилите пазачи също са му чисти предани, въпреки че неволно са извършили оскърбление в нозете на други предани. Оскърбленията срещу преданите са много опасни за преданото служене. Бог Чайтаня казва, че оскърблението срещу предан е като побеснял слон, пуснат на воля. Когато влезе в някоя градина, побеснелият слон унищожава всички растения. По същия начин оскърбленията в нозете на чист предан унищожават всички постижения на човека в преданото служене. Самият Бог не се чувствал обиден, защото Той не обръща внимание на оскърбленията, които искреният предан неволно му нанася. Но преданият трябва да е много внимателен да не оскърби друг предан. Богът се отнася по един и същ начин към всички, но е особено предразположен към преданите си. Ето защо Той погледнал еднакво милостиво и оскърбителите, и оскърбените. Това негово отношение било следствие от безкрайните му трансцендентални качества. Радостта на Бога била толкова сърдечна и трогателна, че просто с усмивката си Той изцяло покорил преданите. Пленителната усмивка на Бога засенчва не само богатствата на висшите планети от материалния свят; пред нея помръкват дори богатствата на духовния свят. Обикновените хора нямат представа за живота на висшите материални планети, които са многократно по-богати във всяко отношение. Планетите във Вайкун̣т̣ха обаче са толкова възхитителни, че ги сравняват с най-големия скъпоценен камък, който стои в центъра на огърлица от скъпоценни камъни.

В тази строфа думите спр̣ханӣя-дха̄ма посочват, че Богът е непресъхващ извор на блаженство, защото притежава всички трансцендентални качества. Личностите, които търсят блаженство в сливането с имперсоналния Брахман, се стремят само към някои от тези трансцендентални качества, ала има и други трансценденталисти, които се стремят към лично общуване с Бога в ролята на негови слуги. Богът е толкова добър, че дава подслон на всички – и на имперсоналистите, и на преданите. На имперсоналистите Той предоставя убежище в безличностното си сияние Брахман, а на преданите – в своите обители, наречени Вайкун̣т̣халоки. Богът е особено благоразположен към предания си. С усмивката и с погледа си Той докосва най-съкровените дълбини на сърцето му. Както се казва в Брахма сам̇хита̄, на Вайкун̣т̣халока стотици хиляди богини на щастието постоянно служат на Бога (лакш̣мӣ-сахасра-шата-самбхрама-севяма̄нам). В материалния свят човек се прославя, ако е спечелил дори само прашинка от благоволението на богинята на щастието. Можем да си представим тогава колко по-славно и по-велико е Божието царство в духовния свят, където стотици хиляди богини на щастието постоянно служат на Бога. Друг интересен момент в тази строфа е, че тя директно посочва къде се намират Вайкун̣т̣халоките. Те са разположени над всички райски планети, които пък на свой ред се намират над слънчевия глобус в горната половина на вселената и се наричат Сатялока, или Брахмалока. Духовният свят, Вайкун̣т̣халока, е разположен отвъд пределите на вселената. Затова в дадената строфа се казва, че той е апогеят на всички планетарни системи.

Тази строфа ни предоставя пълно описание на Божествената Личност, която мъдреците непосредствено видели. Тялото на Бога било покрито с жълта дреха, а талията му била тънка и изящна. Когато Богът или някой от спътниците му във Вайкун̣т̣ха носи гирлянд от цветя на гърдите си, в описанието винаги се казва, че около гирлянда кръжат пчели. Всички тези подробности са много очарователни и силно привличат преданите. Едната си ръка Богът бил положил върху своя носач Гаруд̣а, а в другата си играел с лотос. Това са все специфични особености, характерни за Божествената Личност На̄ра̄ян̣а.

Красотата на Бога била толкова пленителна, че е трудно да се опише с думи. Богинята на щастието е известна като най-красивото създание в духовното и материалното творение на Бога. Тя е най-красивата, ала дори нейната красота помръкнала, когато се появил Богът. С други думи, в присъствието на Бога красотата на богинята на щастието отстъпва на заден план. Поетите ваиш̣н̣ави казват, че красотата на Бога е толкова омайна, че може да покори хиляди Купидони. Затова Богът се нарича Мадана-мохана. Известно е обаче, че понякога красотата на Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ подлудява дори Бога. Поетите описват, че тогава Бог Кр̣ш̣н̣а, въпреки че е Мадана-мохана, става Мадана-да̄ха, пленник на красотата на Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ. Всъщност красотата на Бога няма равна на себе си и засенчва дори красотата на Лакш̣мӣ във Вайкун̣т̣ха. Преданите във Вайкун̣т̣ха искат Богът да е най-красивият, но преданите в Гокула и Кр̣ш̣н̣алока искат Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ да е по-красива от Кр̣ш̣н̣а. И тогава Богът, който е бхакта-ватсала, или този, който се стреми да удовлетвори своите предани, приема такъв образ, че да достави удоволствие на Брахма̄, Шива, полубоговете и другите предани. Така станало и сега: заради преданите си, мъдреците Кума̄ри, Богът се появил в най-прекрасния си облик. Те го гледали, без да могат да се наситят, и искали вечно да го виждат пред себе си.

От тази строфа разбираме, че четиримата Кума̄ри били имперсоналисти, т.е. последователи на монистичната философия, чиято крайна цел е сливането с Бога. Но щом съзрели чертите на Бога, в ума им веднага настъпила промяна. С други думи, имперсоналистите, които намират трансцендентално удоволствие в опитите да се слеят с Бога, търпят поражение, когато зърнат красивите му трансцендентални черти. Кума̄рите се променили благодарение на уханието на лотосовите нозе на Бога, което ветрецът носел заедно с аромата на туласӣ. И вместо да се сливат с Бога, те решили да станат предани. Да си слуга в лотосовите нозе на Бога, е много по-щастлива участ от това да се слееш в едно с него.

В тази строфа много добре е описана крайната цел, до която може да ни изведе процесът на йога. При това категорично се отбелязва, че обект на медитацията за последователите на йога-ма̄рга е четириръката форма на Бог На̄ра̄ян̣а. Съвременната епоха изобилства от какви ли не мними йогӣ, които не насочват медитацията си към четириръката форма на На̄ра̄ян̣а. Някои от тях се опитват да медитират върху нещо безличностно или върху пустотата, въпреки че великите йогӣ, последователи на автентичния метод, не одобряват подобни занимания. Истинският процес на йога-ма̄рга изисква човек да владее сетивата си, да седи на усамотено свято място и да медитира върху четириръката форма на На̄ра̄ян̣а, украсена така, както се описва в тази глава – формата, която видели четиримата мъдреци. Тази форма на На̄ра̄ян̣а е експанзия на Кр̣ш̣н̣а. Следователно можем да заключим, че движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание, което днес се разпространява по целия свят, е истинската, най-висшата форма на йога.

Кр̣ш̣н̣а съзнание е най-висшата форма на йога и се практикува от йогӣ, възпитани в преданост. Осемте съвършенства, които мистичната йога обещава, са практически недостижими за обикновения човек. А тук се казва, че Богът, който се появил пред четиримата мъдреци, притежавал всичките осем съвършенства в тяхната пълна степен. Най-висшето постижение в йога-ма̄рга е способността човек денонощно да е съсредоточен върху Кр̣ш̣н̣а. Именно тази медитация се нарича Кр̣ш̣н̣а съзнание. Йога системата, за която се говори в Шрӣмад Бха̄гаватам и Бхагавад-гӣта̄ или която се препоръчва от Патан̃джали, коренно се различава от съвременната хат̣ха йога, практикувана в западните страни. Истинската йога изисква човек да се научи да владее сетивата си и когато постигне контрол над тях, да съсредоточи ума си върху Върховната Божествена Личност Шрӣ Кр̣ш̣н̣а във формата му на На̄ра̄ян̣а. Бог Кр̣ш̣н̣а е изначалната Божествена Личност, а всички останали форми на Виш̣н̣у – с четири ръце, украсени с раковина, лотос, боздуган и диск – са пълни експанзии на Кр̣ш̣н̣а. В Бхагавад-гӣта̄ се препоръчва човек да медитира върху формата на Бога. За да може да съсредоточи ума си, той трябва да практикува йога в уединено място със свята атмосфера и по време на медитацията да държи тялото си изправено. Йогӣте трябва да съблюдават правилата и ограниченията на брахмачаря – да живеят аскетичен живот на лишения и полово въздържание. Човек не може да практикува йога в пренаселения град, позволявайки си всевъзможни излишества, като неограничен полов живот и чревоугодничество. Практикуването на йога изисква контрол над сетивата, а контролът над сетивата започва с контрола върху езика. Този, който може да ограничава езика си, ще може да обуздае и останалите сетива. Не е възможно човек да яде всякакви забранени храни, да употребява алкохол и в същото време да напредва в йога. За голямо съжаление, на Запад идват много псевдойогӣ, които злоупотребяват със склонността на хората към йога. Тези мними йогӣ си позволяват дори да твърдят, че човек може да употребява алкохол и в същото време да се занимава с медитация.

Преди пет хиляди години, когато Бог Кр̣ш̣н̣а препоръчал на Арджуна да се занимава с йога, Арджуна открито признал, че не е в състояние да следва строгите правила и ограничения на тази система. С каквото и да се занимава, човек трябва да е много практичен и да не си губи времето с безсмислени гимнастически упражнения, рекламирани като йога. Истинската йога означава човек да търси в сърцето си четириръката Свръхдуша и постоянно да я съзерцава в медитация. Тази непрекъсната медитация се нарича сама̄дхи, а неин обект е четириръкият На̄ра̄ян̣а, чиито украшения са описани в настоящата глава на Шрӣмад Бха̄гаватам. Но ако въпреки всичко човек иска да медитира върху пустотата или върху нещо безличностно, ще му е необходимо много дълго време, за да постигне успех в йога. Никой не е в състояние да съсредоточи ума си върху нещо безличностно или пусто. Истинската йога означава съсредоточаване на ума върху формата на Бога, четириръкия На̄ра̄ян̣а, който се намира в сърцето на всекиго.

С помощта на медитацията човек може да разбере, че Богът се намира във всяко сърце. Дори да не съзнаваме този факт, Богът пак се намира в сърцето на всекиго. Нещо повече, Той е не само в сърцата на хората, но и в сърцата на котките и кучетата. Бхагавад-гӣта̄ потвърждава този факт с неговите собствени думи: ӣшварах̣ сарва-бхӯта̄на̄м̇ хр̣д-деше. Ӣшвара, върховният повелител на света, се намира във всяко сърце. И не само във всяко сърце, но и във всеки един атом. Няма място, което да е лишено от присъствието на Бога. За това се говори в Ӣшопаниш̣ад. Богът се намира навсякъде и има право на собственост върху всичко. Аспектът, чрез който Той присъства навсякъде, се нарича Парама̄тма̄. А̄тма̄ е индивидуалната душа, а Парама̄тма̄ е индивидуалната Свръхдуша. Както а̄тма̄, така и Парама̄тма̄ са индивидуалности, личности. Разликата между тях е, че а̄тма̄ (душата) присъства само в едно конкретно тяло, докато Парама̄тма̄ присъства навсякъде. По този повод е много подходящо сравнението със слънцето. Една индивидуална личност може да се намира само на едно определено място, докато слънцето, макар също да е индивидуално по същността си, се намира над главата на всяка индивидуална личност. Това се обяснява в Бхагавад-гӣта̄. Следователно въпреки че Богът и живите същества имат еднакви качества, Свръхдушата се различава от индивидуалната душа по своята способност да се разпространява. Богът, или Свръхдушата, може да се разпространи в милиони различни форми, докато индивидуалната душа не е в състояние да направи това.

Свръхдушата, която се намира в сърцето на всеки, може да наблюдава всички дейности, извършвани в миналото, в сегашното и тези, които ще се извършат в бъдеще. В Упаниш̣адите се описва, че Свръхдушата стои до индивидуалната душа като свидетел и приятел. Като приятел на индивидуалната душа, Свръхдушата постоянно се стреми да я върне обратно вкъщи, при себе си. В ролята си на свидетел Тя дарява живото същество с благословии и осигурява всекиму резултатите от дейностите, които е вършил. Свръхдушата предоставя на индивидуалната душа всички възможности да постигне онова, към което се стреми, за да се наслаждава в материалния свят. Страданието идва като следствие от склонността на живото същество да се опитва да господства в материалния свят. Но Богът учи индивидуалната душа – своя син и приятел – да изостави всички подобни занимания и просто да му се предаде, за да постигне вечно блаженство и вечен живот, изпълнен със знание. Това е последното наставление на Бхагавад-гӣта̄, най-авторитетната и най-популярната книга за всички видове йога. Следователно в последното наставление на Бхагавад-гӣта̄ е формулирана най-висшата цел на йога.

В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че човекът, който постоянно е потопен в Кр̣ш̣н̣а съзнание, е най-великият йогӣ. Но какво е Кр̣ш̣н̣а съзнание? Както индивидуалната душа благодарение на съзнанието си присъства в цялото тяло, така Свръхдушата (Парама̄тма̄) чрез свръхсъзнанието присъства в цялото творение. Индивидуалната душа, която има ограничено съзнание, се опитва да подражава на енергията на свръхсъзнанието. Аз разбирам какво става в границите на моето тяло, но не мога да почувствам какво става в тялото на друго живо същество. Чрез съзнанието си аз присъствам в цялото си тяло, но моето съзнание не може да проникне в ничие друго тяло. Ала Свръхдушата (Парама̄тма̄), която се намира навсякъде и у всеки, притежава съзнание за съществуването на всеки. Представата, че душата и Свръхдушата са едно, е несъстоятелна, защото не се потвърждава от авторитетната ведическа литература. Съзнанието на индивидуалната душа не може да действа като свръхсъзнание. Но свръхсъзнанието може да бъде постигнато, като индивидуалното съзнание се съгласува със съзнанието на Върховния. Именно този процес на съгласуване се нарича отдаване на Бога, или Кр̣ш̣н̣а съзнание. От Бхагавад-гӣта̄ научаваме, че отначало Арджуна не искал да се сражава със своите братя и роднини, но когато разбрал наставленията, изложени в Бхагавад-гӣта̄, подчинил своето съзнание на свръхсъзнанието на Кр̣ш̣н̣а. Тогава той бил в Кр̣ш̣н̣а съзнание.

Човек, който е в пълно Кр̣ш̣н̣а съзнание, действа според волята на Кр̣ш̣н̣а. В началото той узнава волята на Кр̣ш̣н̣а чрез кристалното посредничество на духовния учител. Когато човек научи достатъчно и действа със смирена вяра и любов към Кр̣ш̣н̣а, направляван от истински духовен учител, процесът на съгласуване с Бога постепенно става по-сигурен и по-прецизен. Това равнище в преданото служене, постигнато от предания в Кр̣ш̣н̣а съзнание, е най-висшето съвършенство в йога. Тогава Кр̣ш̣н̣а, Свръхдушата, насочва предания отвътре, а отвън той получава помощ от духовния учител, действителен представител на Кр̣ш̣н̣а. Кр̣ш̣н̣а помага на предания отвътре, тъй като е чайтя и се намира във всяко сърце. Ала не е достатъчно да разберем, че Богът се намира във всяко сърце. Трябва да разпознаваме Бога както вътре в себе си, така и отвън и да приемаме наставленията му както отвътре, така и отвън, за да можем да действаме в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Това е най-висшето равнище на човешко съществуване и най-голямото съвършенство, до което извежда йога.

Един съвършен йогӣ може да постигне осем вида свръхестествени способности: да става по-лек от въздуха, по-малък от атома и по-голям от планина, да получава всичко, което пожелае, да има власт, подобна на властта на Бога и пр. Но когато човек се издигне до съвършенството да получава наставления от Бога, това завоевание е по-велико от всички споменати по-горе материални постижения. Дихателните йогийски упражнения, които хората обикновено практикуват, са само началото на този процес. Медитацията върху Свръхдушата е следващата крачка напред. Ала най-висшето съвършенство е човек да постигне непосредствено общуване със Свръхдушата и да приема наставления от нея. Дихателните упражнения и медитацията са били изключително трудни дори преди пет хиляди години, иначе Арджуна нямаше да отхвърли предложението на Кр̣ш̣н̣а да следва тази система. Епохата на Кали се нарича епоха на деградацията. В нея хората живеят твърде кратко и трудно усвояват истините на себепознанието и духовния живот. Те са изключително окаяни и дори ако някой прояви известен интерес към себепознанието, много лесно става жертва на измамници. Единственият начин да се постигне съвършеното равнище на йога е да се следват принципите на Бхагавад-гӣта̄ по примера, оставен от Бог Чайтаня. Това е най-простият метод за постигане на висшето съвършенство в йога. Бог Чайтаня лично показал на хората как да практикуват Кр̣ш̣н̣а съзнание, като повтарят святото име на Кр̣ш̣н̣а според предписанията на Веда̄нта, Шрӣмад Бха̄гаватам, Бхагавад-гӣта̄ и други важни Пура̄н̣и.

Посочената йога се следва от огромен брой индийци, постепенно тя започва се разпространява и в много градове на Съединените щати. Тя е много проста и напълно достъпна за хората от тази епоха, особено за ония, които наистина се стремят към успех в йога. В съвременната епоха нито един друг метод на йога не може да се следва успешно. Медитацията е била възможна в златната епоха, Сатя юга, когато хората са живеели стотици хиляди години. И така, тези, които наистина искат да постигнат успех в заниманията си с йога, трябва да повтарят Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе. Тогава те сами ще почувстват как напредват към целта. В Бхагавад-гӣта̄ този процес на Кр̣ш̣н̣а съзнание е наречен ра̄джа-видя̄, цар на цялото знание.

Хората, които следват възвишената система на бхакти йога и извършват предано служене с трансцендентална любов към Кр̣ш̣н̣а, могат да потвърдят колко прост и същевременно приятен е този процес. В текст 43 се описа, че четиримата мъдреци Санака, Сана̄тана, Санандана и Санат-кума̄ра също били привлечени от чертите на Бога и от трансценденталното ухание на праха в лотосовите му нозе.

Йога изисква да се контролират сетивата, а бхакти йога, или Кр̣ш̣н̣а съзнание, е процес за пречистване на сетивата. Когато човек е пречистил сетивата си, те спонтанно и естествено са под контрол. Човек не може да спре сетивата си насила. Ако обаче ги пречисти, като служи на Бога, те не само няма да се увличат от безсмислени занимания, но и ще участват в трансценденталното служене за Бога, към което се стремели четиримата мъдреци. Следователно Кр̣ш̣н̣а съзнание не е измислица, родена в блуждаещия ум на някой философ. То е авторитетен процес, предписан от Бхагавад-гӣта̄ (9.34): ман-мана̄ бхава мад-бхакто мад-я̄джӣ ма̄м̇ намаскуру.

Тук се говори за йогӣте, които в медитацията си се концентрират върху безличностната пустота. Тази строфа на Шрӣмад Бха̄гаватам описва хората, за които се смята, че са много опитни йогӣ, занимаващи се с медитация, но които не откриват Върховната Божествена Личност в сърцето си. В случая те са наречени дура̄тма̄ – хора със зли сърца, неинтелигентни хора, които са пълна противоположност на маха̄тмите – хората с благородни сърца. Тези псевдойогӣ се занимават с медитация, но понеже не са благородни по душа, не могат да открият четириръката форма на На̄ра̄ян̣а, която се намира в сърцето им. Осъзнаването на безличностния Брахман е първата фаза от постигането на Върховната Абсолютна Истина, но човек не бива да се задоволява с това, че съзерцава безличностното сияние на Върховния Бог. В Ӣшопаниш̣ад преданият се моли Богът да отстрани от очите му ослепителното сияние Брахман, за да може да го види в неговия истински аспект, като личност, и така да постигне пълно удовлетворение. Отначало Богът остава невидим, защото е скрит зад блестящото сияние на тялото си, но ако преданият има искрено желание да го види, Богът му се разкрива. В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че не можем да видим Бога с несъвършените си очи, да го чуем с несъвършените си уши, както и да усетим присъствието му с несъвършените си сетива. Но ако му служим с вяра и преданост, Той сам се разкрива пред нас.

Тук четиримата мъдреци Санат-кума̄ра, Сана̄тана, Санандана и Санака са описани като много искрени предани. Въпреки че били чували от баща си Брахма̄ за личностния аспект на Бога, те познавали само Брахман, неговия безличностен аспект. Но понеже искрено се стремели към Бога, накрая успели да видят и личностния му аспект, който напълно отговарял на описанието, дадено от баща им. Затова те били съвършено удовлетворени. В тази строфа четиримата изразяват благодарността си за това, че макар отначало да били ограничени имперсоналисти, по милостта на Бога имали щастието да видят природата му на личност. Друг важен момент в тази строфа е, че мъдреците споменават как са слушали от баща си Брахма̄, който е роден от самия Бог. Тоест тук се утвърждава ученическата последователност, започнала с Бога и продължила през Брахма̄, На̄рада, Вя̄са и т.н. Кума̄рите били синове на Брахма̄ и затова имали възможността да получат ведическото знание в линията на ученическата последователност, водеща началото си от него. Ето защо въпреки старта си като имперсоналисти, накрая те достигнали положението, в което можели непосредствено да виждат личностната форма на Бога.

Абсолютната Истина може да бъде разбрана в три аспекта: безличностен Брахман, локализирана Парама̄тма̄ и Бхагава̄н, Върховната Божествена Личност. В тази строфа се потвърждава, че постигането на Върховната Божествена Личност е най-висшата фаза в осъзнаването на Абсолютната Истина. Въпреки че четиримата Кума̄ри били наставлявани от Брахма̄, своя велик и мъдър баща, те не могли да разберат докрай Абсолютната Истина. Те я разбрали едва когато видели Божествената Личност със собствените си очи. С други думи, ако човек види или осъзнае Върховната Божествена Личност, едновременно с това той постига и останалите два аспекта на Абсолютната Истина – безличностния Брахман и локализираната Парама̄тма̄. Затова Кума̄рите заявили: „Ти си окончателната Абсолютна Истина“. Имперсоналистите могат да възразят, че щом Върховният Бог е бил толкова богато украсен, Той не може да е Абсолютната Истина. Но настоящата строфа подчертава, че в абсолютната сфера цялото многообразие е изградено от шуддха-саттва, чисто добро. В материалния свят доброто, страстта и невежеството не съществуват в чист вид. Тук дори доброто е замърсено с примеси от страст и невежество. Ала в трансценденталния свят има само чисто добро, в което не може да се открие и най-слаб оттенък от страст и невежество. Следователно формата на Върховната Божествена Личност и многообразните забавления и атрибути на Бога са изтъкани изцяло от чиста саттва-гун̣а. Богът проявява това многообразие от чисто добро за удоволствие на преданите си. Преданият не желае да вижда у Върховната Личност, Абсолютната Истина, пустота или нещо безличностно. В известен смисъл абсолютното трансцендентално многообразие е предназначено единствено за преданите, защото отличителните му черти могат да бъдат разбрани само по милостта на Върховния Бог. Нито философските разсъждения, нито възходящия метод на познанието са адекватни средства за постигане на Абсолютната Истина. Казва се, че човек може да разбере Върховната Божествена Личност, ако Богът го дари поне с капчица от милостта си. Без тази милост той може да размишлява в продължение на хиляди години и пак да не успее да разбере какво е Абсолютната Истина. Богът дарява предания с милостта си, когато той напълно се освободи от замърсяванията. Затова се казва, че само когато изхвърли от сърцето си всички материални замърсявания и стане напълно равнодушен към материалните изкушения, преданият е в състояние да получи милостта на Бога.

Трансценденталното блаженство, на което се наслаждават преданите на Бога, е съвсем различно от материалното щастие на глупаците. Нискоинтелигентните хора в материалния свят следват четирите основни принципа на материалния просперитет, наречени дхарма, артха, ка̄ма и мокш̣а. Обикновено такива хора се обръщат към религията, за да постигнат някакви материални придобивки, с които да задоволят сетивата си. Когато в хода на този процес се разочароват и проумеят, че не могат да разполагат с максимално количество сетивно наслаждение, те се опитват да станат едно с Върховния, което в техните представи е мукти, освобождение. Освобождението може да бъде пет вида и от тях най-незначителният е са̄юджя, сливането с Върховния. Преданите не се интересуват от това освобождение, защото са истински интелигентни. Те не са склонни да приемат и другите четири вида освобождение – да живеят на една планета заедно с Бога, да бъдат негови спътници, да притежават богатство като неговото или да имат същия външен облик. Тяхното единствено желание е да възславят Върховния Бог и благодатните му дейности. Чистото предано служене е шраван̣ам̇ кӣртанам. Чистите предани, които изпитват трансцендентално удоволствие да слушат за величието на Бога и да възпяват славата му, не се стремят към нито един вид освобождение. В Трета песен на Бха̄гаватам се казва, че дори когато им предлагат петте вида освобождение, те пак отказват да ги приемат. Хората, пълни с материални желания, се стремят към сетивните удоволствия, които могат да се изпитат в райското царство, но преданите спонтанно отхвърлят подобни материални наслади. Тях не ги блазни дори постът на Индра. Те знаят, че с течение на времето ще дойде краят на всяка материална позиция, колкото и приятна да е тя. Дори ако човек завоюва положението на Индра, Чандра или някой друг полубог, ще дойде време, когато ще трябва да умре. Преданият ни най-малко не се интересува от подобни преходни удоволствия. От ведическите писания научаваме, че понякога дори Брахма̄ и Индра деградират и изпадат в илюзия. Но преданите в трансценденталната обител на Бога никога не падат. Бог Чайтаня също препоръчва човек да постигне това трансцендентално състояние на живот, в което ще изпитва трансцендентално удоволствие да слуша за забавленията на Бога. Когато Той разговарял с Ра̄ма̄нанда Ра̄я, Ра̄ма̄нанда изброил няколко пътя, които водят към духовно себепознание, но Бог Чайтаня отхвърлил всичките, с изключение на един – че човек трябва да слуша за величието на Бога в обществото на чисти предани. Всеки може да следва този процес, особено в съвременната епоха. Човек трябва да слуша от чистите предани за дейностите на Бога, защото това е върховната благословия за цялото човечество.

Тук четиримата мъдреци смирено се предават на Божествената Личност, съжалявайки за надменността, с която проклели двама предани на Бога. Безспорно двамата пазачи, Джая и Виджая, ги оскърбили, като не им позволили да влязат във Вайкун̣т̣ха, но мъдреците били ваиш̣н̣ави и не трябвало в гнева си да ги проклинат. След това произшествие четиримата мъдреци осъзнали, че са сгрешили, и започнали да се молят на Бога да не се отклоняват от служенето в лотосовите нозе на На̄ра̄ян̣а дори ако попаднат в ада. Преданите на Бога са готови да понесат всякакви условия на живот, стига постоянно да са заети в служене на Бога. За на̄ра̄ян̣а-пара – преданите на На̄ра̄ян̣а, Върховната Божествена Личност – се казва: на куташчана бибхяти (Шрӣмад Бха̄гаватам, 6.17.28). Те не се боят от ада, защото тези, които са изцяло погълнати от трансценденталното любовно служене за Бога, се чувстват еднакво и в рая, и в ада. Между рая и ада в материалния свят всъщност няма голяма разлика, защото и двете места са материални и са лишени от служенето за Бога. По тази причина ония, които служат на Бога, не правят разлика между рая и ада; единствено материалистите предпочитат едното пред другото.

Четиримата предани се молели на Бога да не забравят да му служат дори ако заради проклятието, което изрекли, ще трябва да отидат в ада. Трансценденталното любовно служене за Бога се извършва по три начина – с тяло, ум и слова. В случая мъдреците се молят словата им постоянно да възславят Върховния Бог. Човек може да умее да говори много гладко и образно и да се изразява безупречно на правилен литературен език, но ако словата му с нищо не допринасят за служенето на Бога, те са лишени от аромат и губят всякакъв смисъл. В разглежданата строфа се дават за пример листата на туласӣ. Те са много ценни за медицинската практика, защото притежават антисептични свойства. Освен това те се смятат за свещени и се предлагат в лотосовите нозе на Бога. С две думи, листата на туласӣ имат редица прекрасни качества, но ако не се предлагат в лотосовите нозе на Бога, те губят своята стойност. По същия начин човек може да говори безупречно от гледна точка на реториката, с което да заслужи признанието на материалистите, но словата му ще са лишени от стойност, ако не са подчинени на служенето за Бога. Отворите на ушите са много малки и могат да се напълнят и от най-незначителния звук. Тогава как биха могли да възприемат такава велика вибрация като възхвалата на Бога? – Ушните отвори са като небето. Както небето никога не може да се напълни, така и ухото е устроено по такъв начин, че човек може да излива в него всякакви видове вибрации, ала то винаги е в състояние да приема още и още. Преданият не се бои да отиде дори в ада, ако там ще има възможност постоянно да слуша за величието на Бога. В това е безспорното преимущество на повтарянето на мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе. В каквито и условия на живот да попадне човек, Богът винаги му предоставя възможността да повтаря Харе Кр̣ш̣н̣а. И ако продължи да повтаря святото име независимо от условията, в които живее, той никога няма да се почувства нещастен.

В началото на духовния си живот четиримата мъдреци били имперсоналисти, но по-късно по милостта на своя баща и духовен учител (Брахма̄) разбрали вечната духовна форма на Бога и се почувствали напълно удовлетворени. С други думи, трансценденталистите, които се стремят към безличностния Брахман или локализираната Парама̄тма̄, не са удовлетворени докрай и затова продължават да жадуват за нещо по-висше. Дори ако умовете им са удовлетворени, трансценденталното им зрение остава неудовлетворено. Но когато осъзнаят Върховната Божествена Личност, те постигат пълно удовлетворение. С други думи, те стават предани и искат да съзерцават формата на Бога непрекъснато. В Брахма сам̇хита̄ се потвърждава, че този, който е развил трансцендентална любов към Кр̣ш̣н̣а, като е намазал очите си с елея на любовта, постоянно съзерцава вечната форма на Бога. Във връзка с това е използвана думата ана̄тмана̄м – тя назовава хората, които не могат да овладеят ума и сетивата си и по тази причина се отдават на умозрителни разсъждения и се стремят да станат едно с Бога. Такива хора никога не могат да изпитат удоволствието да видят вечната форма на Бога. За имперсоналистите и мнимите йогӣ Богът винаги си остава скрит зад завесата от йога-ма̄я̄. В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че дори когато Бог Кр̣ш̣н̣а бил на Земята и всички го виждали, имперсоналистите и мнимите йогӣ пак не можели да го видят, защото не притежавали зрението на предаността. Теорията на имперсоналистите и мнимите йогӣ е, че Върховният Бог няма форма и приема определена форма само когато влезе в съприкосновение с ма̄я̄. Именно тази концепция им пречи да видят Върховната Божествена Личност такава, каквато е. Затова Богът винаги остава отвъд зрението на тези неотдадени личности. Четиримата мъдреци били безкрайно благодарни на Бога и отново и отново му отдавали смирените си поклони.