Шрӣмад Бха̄гаватам 3.15.7

Тази строфа обяснява каква е целта на практикуването на йога. В нея се казва, че като управлява процеса на дишане, опитният мистик постига пълен контрол над сетивата и над ума си. Следователно управляването на дишането не е крайната цел на йога. Истинската цел на практикуването на йога е да се овладеят ума и сетивата. Всеки, който е постигнал тази цел, трябва да бъде смятан за съвършен йогӣ мистик. Тук се казва, че един йогӣ, който е обуздал ума и сетивата си, е получил истинската благословия на Бога и напълно се е освободил от страха. С други думи, човек не може да получи милостта и благословията на Върховния Бог, ако не е в състояние да контролира ума и сетивата си. А този контрол е възможен само когато човек е изцяло зает с дейности в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Човек, чиито сетива и ум са постоянно заети в трансценденталното служене за Бога, няма възможност да се занимава с материални дейности. Преданите на Бога не търпят поражение никъде във вселената. Шрӣмад Бха̄гаватам (6.17.28) потвърждава: на̄ра̄ян̣а-пара̄х̣ сарве – този, който е на̄ра̄ян̣а-пара, т.е. предан на Върховната Божествена Личност, не знае страх, независимо къде се намира – в ада или в рая.