Шрӣмад Бха̄гаватам 3.15.42
Деванагари
अत्रोपसृष्टमिति चोत्स्मितमिन्दिराया:
स्वानां धिया विरचितं बहुसौष्ठवाढ्यम् ।
मह्यं भवस्य भवतां च भजन्तमङ्गं
नेमुर्निरीक्ष्य नवितृप्तदृशो मुदा कै: ॥ ४२ ॥
स्वानां धिया विरचितं बहुसौष्ठवाढ्यम् ।
मह्यं भवस्य भवतां च भजन्तमङ्गं
नेमुर्निरीक्ष्य नवितृप्तदृशो मुदा कै: ॥ ४२ ॥
Стих
атропаср̣ш̣т̣ам ити чотсмитам индира̄я̄х̣
сва̄на̄м̇ дхия̄ вирачитам̇ баху-сауш̣т̣хава̄д̣хям
махям̇ бхавася бхавата̄м̇ ча бхаджантам ан̇гам̇
немур нирӣкш̣я на витр̣пта-др̣шо муда̄ каих̣
сва̄на̄м̇ дхия̄ вирачитам̇ баху-сауш̣т̣хава̄д̣хям
махям̇ бхавася бхавата̄м̇ ча бхаджантам ан̇гам̇
немур нирӣкш̣я на витр̣пта-др̣шо муда̄ каих̣
Дума по дума
атра — в това, което се отнася до красотата; упаср̣ш̣т̣ам — сломена; ити — така; ча — и; утсмитам — гордост заради красотата; индира̄я̄х̣ — на богинята на щастието; сва̄на̄м — на своите предани; дхия̄ — с интелигентността; вирачитам — съзерцавана; баху-сауш̣т̣хава-а̄д̣хям — великолепно украсен; махям — на мен; бхавася — на Шива; бхавата̄м — на всички вас; ча — и; бхаджантам — обект на обожание; ан̇гам — фигурата; немух̣ — поклониха се; нирӣкш̣я — щом видяха; на — не; витр̣пта — заситени; др̣ш̣ах̣ — погледи; муда̄ — прелели от щастие; каих̣ — с главите си.
Превод
Ослепителната красота на На̄ра̄ян̣а, многократно усилена от интелигентността на преданите му, бе толкова неотразима, че сломяваше гордостта на богинята на щастието, която се мислеше за най-красивата. Скъпи полубогове, Богът, който се появи по този начин, е обожаван от мен, от Шива и от всички вас. Мъдреците го съзерцаваха с ненаситни погледи и прелели от щастие, склониха глави в лотосовите му нозе.
Пояснение
Красотата на Бога била толкова пленителна, че е трудно да се опише с думи. Богинята на щастието е известна като най-красивото създание в духовното и материалното творение на Бога. Тя е най-красивата, ала дори нейната красота помръкнала, когато се появил Богът. С други думи, в присъствието на Бога красотата на богинята на щастието отстъпва на заден план. Поетите ваиш̣н̣ави казват, че красотата на Бога е толкова омайна, че може да покори хиляди Купидони. Затова Богът се нарича Мадана-мохана. Известно е обаче, че понякога красотата на Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ подлудява дори Бога. Поетите описват, че тогава Бог Кр̣ш̣н̣а, въпреки че е Мадана-мохана, става Мадана-да̄ха, пленник на красотата на Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ. Всъщност красотата на Бога няма равна на себе си и засенчва дори красотата на Лакш̣мӣ във Вайкун̣т̣ха. Преданите във Вайкун̣т̣ха искат Богът да е най-красивият, но преданите в Гокула и Кр̣ш̣н̣алока искат Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ да е по-красива от Кр̣ш̣н̣а. И тогава Богът, който е бхакта-ватсала, или този, който се стреми да удовлетвори своите предани, приема такъв образ, че да достави удоволствие на Брахма̄, Шива, полубоговете и другите предани. Така станало и сега: заради преданите си, мъдреците Кума̄ри, Богът се появил в най-прекрасния си облик. Те го гледали, без да могат да се наситят, и искали вечно да го виждат пред себе си.