Шрӣмад Бха̄гаватам 3.15.23
Деванагари
यन्न व्रजन्त्यघभिदो रचनानुवादा-
च्छृण्वन्ति येऽन्यविषया: कुकथा मतिघ्नी: ।
यास्तु श्रुता हतभगैर्नृभिरात्तसारा-
स्तांस्तान् क्षिपन्त्यशरणेषु तम:सु हन्त ॥ २३ ॥
च्छृण्वन्ति येऽन्यविषया: कुकथा मतिघ्नी: ।
यास्तु श्रुता हतभगैर्नृभिरात्तसारा-
स्तांस्तान् क्षिपन्त्यशरणेषु तम:सु हन्त ॥ २३ ॥
Стих
ян на враджантй агха-бхидо рачана̄нува̄да̄ч
чхр̣н̣ванти йе 'ня-виш̣ая̄х̣ кукатха̄ мати-гхнӣх̣
я̄с ту шрута̄ хата-бхагаир нр̣бхир а̄тта-са̄ра̄с
та̄м̇с та̄н кш̣ипантй ашаран̣еш̣у тамах̣су ханта
чхр̣н̣ванти йе 'ня-виш̣ая̄х̣ кукатха̄ мати-гхнӣх̣
я̄с ту шрута̄ хата-бхагаир нр̣бхир а̄тта-са̄ра̄с
та̄м̇с та̄н кш̣ипантй ашаран̣еш̣у тамах̣су ханта
Дума по дума
ят — Вайкун̣т̣ха; на — никога не; враджанти — се обръщат; агха-бхидах̣ — на унищожаващия всички грехове; рачана̄ — на творението; анува̄да̄т — вместо повествованията; шр̣н̣ванти — слушат; йе — тези, които; аня — други; виш̣ая̄х̣ — теми; ку-катха̄х̣ — нечисти думи; мати-гхнӣх̣ — унищожаващи интелигентността; я̄х̣ — които; ту — но; шрута̄х̣ — се слушат; хата-бхагаих̣ — от злочестите; нр̣бхих̣ — хора; а̄тта — отнемат; са̄ра̄х̣ — жизнените ценности; та̄н та̄н — такива хора; кш̣ипанти — са низвергвани; ашаран̣еш̣у — лишени от убежище; тамах̣су — в най-тъмните части на материалното битие; ханта — уви.
Превод
Колко жалко, че злочестите хора, вместо да говорят за прекрасните описания на планетите във Вайкун̣т̣ха, се занимават с въпроси, които само оскверняват слуха и объркват разума им. Тези, които се отказват да слушат за Вайкун̣т̣ха, за да подемат разговори за материалния свят, пропадат до най-тъмните владения на невежеството.
Пояснение
Най-злощастните хора са имперсоналистите, които не могат да разберат трансценденталното многообразие на духовния свят. Те се боят да говорят за красотата на планетите във Вайкун̣т̣ха, защото мислят, че многообразието е атрибут на материалния свят. Имперсоналистите смятат, че духовният свят е пуст, т.е. че е напълно лишен от многообразие. Настоящата строфа определя този начин на мислене като ку-катха̄ мати-гхнӣх̣ – „интелигентност, объркана от недостойни за слушане думи“. Философията за пустотата и за безличностната природа на духовния свят е категорично осъдена в тази строфа, защото заблуждава човека. Как имперсоналистите и будистите могат да разсъждават за изпълнения с разнообразие материален свят и после да отричат многообразието на духовния свят? Както е известно, материалният свят е изопачено отражение на духовния свят; ако духовният свят беше лишен от разнообразие, не би могло да съществува и ефимерното многообразие на материалния свят. Фактът, че човек може да се издигне отвъд материалния свят и да постигне трансцендентално равнище, не означава, че трансценденталният свят е лишен от разнообразие.
В Бха̄гаватам, и конкретно в тази строфа, се подчертава, че хората, които говорят за духовното небе и Вайкун̣т̣хите и се стремят да проумеят тяхната истинска, духовна природа, са честити. Многообразието на планетите във Вайкун̣т̣ха е свързано с трансценденталните забавления на Бога. Но вместо да се опитат да разберат духовната обител и духовните дейности на Бога, хората се интересуват повече от политика и икономика. Те организират какви ли не конгреси, срещи и дискусии, за да разрешат проблемите на съвременния свят, в който ще останат броени години, но никога не проявяват и най-малък интерес към духовната природа на света във Вайкун̣т̣ха. Хората със светла съдба се стремят да се върнат вкъщи, обратно при Бога. Иначе, ако не разберат духовния свят, те остават вечно да гният в материалния мрак.