Шрӣмад Бха̄гаватам 3.15.31

Съгласно ведическата традиция сання̄сӣте, т.е. хората, приели да живеят в отречение, носят дрехи с цвят на шафран. Шафранената дреха е нещо като паспорт, който позволява на отшелниците и сання̄сӣте да ходят навсякъде. Сання̄сӣте имат за дълг да просвещават хората, като им дават Кр̣ш̣н̣а съзнание. Оня, който е приел живот в отречение, няма други задължения, освен да проповядва навсякъде славата и могъществото на Върховната Божествена Личност. Ето защо според ведическата социална концепция сання̄сӣте не бива да бъдат ограничавани. Те са свободни да ходят навсякъде, където пожелаят, а семейните са длъжни да им дават всичко, което сання̄сӣте поискат от тях. И така, четиримата Кума̄ри отишли да видят Върховната Божествена Личност На̄ра̄ян̣а. Тук заслужава внимание думата сухр̣ттама – „най-добрият приятел“. В Бхагавад-гӣта̄ Бог Кр̣ш̣н̣а казва, че е най-добрият приятел на всички живи същества: сухр̣дам̇ сарва-бхӯта̄на̄м. Никой не може да бъде по-верен приятел и искрен доброжелател на живото същество от Върховната Божествена Личност. Върховният Бог е толкова дружелюбно настроен към всеки от нас, че дори когато напълно сме забравили връзката си с него, Той идва при нас – понякога лично, както Бог Кр̣ш̣н̣а дошъл на Земята, друг път като свой предан, както дошъл Бог Чайтаня Маха̄прабху – или изпраща упълномощени от него предани, за да спаси падналите души. Следователно Той е най-добрият приятел и най-искреният доброжелател на всеки, затова Кума̄рите изгаряли от нетърпение да го видят. Пазачите били длъжни да знаят, че четиримата мъдреци нямат никакви други намерения и затова не е редно да ги възпират.

В тази строфа метафорично се казва, че когато пазачите попречили на мъдреците да видят своя любим Върховен Бог, там мигновено се появил по-малкият брат на желанието. По-малкият брат на желанието е гневът. Той идва, когато желанията на човека не могат да се изпълнят. Тук си заслужава да отбележим, че дори такива велики светци, каквито били Кума̄рите, понякога се гневят. Те обаче не се разгневили заради тесните си лични интереси, а защото им забранили да влязат в двореца да видят Божествената Личност. Следователно настоящата строфа опровергава представата, че когато се издигне до равнището на съвършенството, човек спира да се гневи. Гневът продължава да съществува дори когато човек е постигнал състоянието на освобождение. Четиримата братя отшелници, Кума̄рите, били освободени личности, но въпреки това се разгневили, когато им попречили да служат на Бога. Разликата между гнева на обикновения човек и гнева на личността, постигнала освобождение, е в това, че обикновеният човек се разгневява, когато не се изпълняват желанията на сетивата му, а освободените личности като четиримата Кума̄ри се разгневяват, когато някой им пречи да изпълняват задълженията си във връзка със служенето за Върховната Божествена Личност.

В предишната строфа ясно беше казано, че Кума̄рите са освободени личности. Видита̄тма-таттва означава „този, който е постигнал истинската си природа“. Човек, който не е постигнал истината на себепознанието, се нарича невежа. Обратното, този, който разбира аза, Свръхаза, отношението между тях и дейностите, чрез които се постига себепознание, се нарича видита̄тма-таттва. Кума̄рите били освободени личности, но въпреки това изпитали гняв. Този момент е много важен. Освобождението не означава край на сетивните дейности. Дейностите на сетивата продължават дори когато човек е постигнал освобождение. Разликата се състои в това, че сетивните дейности в освободеното състояние винаги са свързани с Кр̣ш̣н̣а съзнание, докато сетивните дейности в обусловеното състояние се извършват за лично наслаждение.