Шрӣмад Бха̄гаватам 3.15.21

В Брахма сам̇хита̄ се казва, че в Божията обител стотици милиони богини на щастието вечно служат на Върховния Бог Говинда. Лакш̣мӣ-сахасра-шата-самбхрама-севяма̄нам. Тези милиони и милиарди богини на щастието, които живеят на планетите във Вайкун̣т̣ха, не са съпруги на Върховната Божествена Личност. Те са съпруги на преданите на Бога, но също са се посветили на служене за него. Тук се казва, че на планетите Вайкун̣т̣хи домовете са изградени от мрамор. А в Брахма сам̇хита̄ ще открием, че земята на Вайкун̣т̣ха е от философски камък. Мраморът на Вайкун̣т̣ха не се нуждае от почистване, защото по него не може да се задържи никакъв прах, но все пак, за удоволствие на Бога, жените постоянно бършат мраморните стени. Защо? Защото по този начин се стремят да спечелят благосклонността му.

В тази строфа се казва още, че богините на щастието, които живеят на Вайкун̣т̣хите, са лишени от недостатъци. Обикновено богинята на щастието не остава дълго време на едно място. Тя носи името Чан̃чала̄, което значи „непостоянна“. Затова се случва да видим как някой много богат човек изведнъж се превръща в последен бедняк. Или да вземем за пример Ра̄ван̣а. Той отвел Лакш̣мӣ (Сӣта̄джӣ) в царството си, но вместо да стане щастлив чрез милостта ѝ, неговият род и цялото му царство били унищожени. Затова се казва, че в дома на Ра̄ван̣а Лакш̣мӣ е Чан̃чала̄, непостоянна. Хората от типа на Ра̄ван̣а искат да задържат само Лакш̣мӣджӣ, без съпруга ѝ На̄ра̄ян̣а. И точно заради това бъдещето им става много несигурно. Хората, които са изпълнени с материални желания, упрекват за всичко Лакш̣мӣджӣ. Но във Вайкун̣т̣ха тя е много постоянна и неизменно служи на Бога. Въпреки че е богиня на щастието, без милостта на Бога тя не може да бъде щастлива. Дори богинята на щастието се нуждае от благоволението на Бога, за да бъде щастлива. И все пак в материалния свят всеки, дори Брахма̄, най-висшето сътворено същество, в стремежа си към щастие се опитва да спечели благоразположението на Лакш̣мӣ.