Шрӣмад Бха̄гаватам 3.15.39

Когато дошъл, Богът бил доволен от всички – затова тук се казва кр̣тсна-праса̄да-сумукхам. Той знаел, че съгрешилите пазачи също са му чисти предани, въпреки че неволно са извършили оскърбление в нозете на други предани. Оскърбленията срещу преданите са много опасни за преданото служене. Бог Чайтаня казва, че оскърблението срещу предан е като побеснял слон, пуснат на воля. Когато влезе в някоя градина, побеснелият слон унищожава всички растения. По същия начин оскърбленията в нозете на чист предан унищожават всички постижения на човека в преданото служене. Самият Бог не се чувствал обиден, защото Той не обръща внимание на оскърбленията, които искреният предан неволно му нанася. Но преданият трябва да е много внимателен да не оскърби друг предан. Богът се отнася по един и същ начин към всички, но е особено предразположен към преданите си. Ето защо Той погледнал еднакво милостиво и оскърбителите, и оскърбените. Това негово отношение било следствие от безкрайните му трансцендентални качества. Радостта на Бога била толкова сърдечна и трогателна, че просто с усмивката си Той изцяло покорил преданите. Пленителната усмивка на Бога засенчва не само богатствата на висшите планети от материалния свят; пред нея помръкват дори богатствата на духовния свят. Обикновените хора нямат представа за живота на висшите материални планети, които са многократно по-богати във всяко отношение. Планетите във Вайкун̣т̣ха обаче са толкова възхитителни, че ги сравняват с най-големия скъпоценен камък, който стои в центъра на огърлица от скъпоценни камъни.

В тази строфа думите спр̣ханӣя-дха̄ма посочват, че Богът е непресъхващ извор на блаженство, защото притежава всички трансцендентални качества. Личностите, които търсят блаженство в сливането с имперсоналния Брахман, се стремят само към някои от тези трансцендентални качества, ала има и други трансценденталисти, които се стремят към лично общуване с Бога в ролята на негови слуги. Богът е толкова добър, че дава подслон на всички – и на имперсоналистите, и на преданите. На имперсоналистите Той предоставя убежище в безличностното си сияние Брахман, а на преданите – в своите обители, наречени Вайкун̣т̣халоки. Богът е особено благоразположен към предания си. С усмивката и с погледа си Той докосва най-съкровените дълбини на сърцето му. Както се казва в Брахма сам̇хита̄, на Вайкун̣т̣халока стотици хиляди богини на щастието постоянно служат на Бога (лакш̣мӣ-сахасра-шата-самбхрама-севяма̄нам). В материалния свят човек се прославя, ако е спечелил дори само прашинка от благоволението на богинята на щастието. Можем да си представим тогава колко по-славно и по-велико е Божието царство в духовния свят, където стотици хиляди богини на щастието постоянно служат на Бога. Друг интересен момент в тази строфа е, че тя директно посочва къде се намират Вайкун̣т̣халоките. Те са разположени над всички райски планети, които пък на свой ред се намират над слънчевия глобус в горната половина на вселената и се наричат Сатялока, или Брахмалока. Духовният свят, Вайкун̣т̣халока, е разположен отвъд пределите на вселената. Затова в дадената строфа се казва, че той е апогеят на всички планетарни системи.