Шрӣмад Бха̄гаватам 3.15.38
Деванагари
तं त्वागतं प्रतिहृतौपयिकं स्वपुम्भि-
स्तेऽचक्षताक्षविषयं स्वसमाधिभाग्यम् ।
हंसश्रियोर्व्यजनयो: शिववायुलोल-
च्छुभ्रातपत्रशशिकेसरशीकराम्बुम् ॥ ३८ ॥
स्तेऽचक्षताक्षविषयं स्वसमाधिभाग्यम् ।
हंसश्रियोर्व्यजनयो: शिववायुलोल-
च्छुभ्रातपत्रशशिकेसरशीकराम्बुम् ॥ ३८ ॥
Стих
там̇ тв а̄гатам̇ пратихр̣таупайикам̇ сва-пумбхис
те 'чакш̣ата̄кш̣а-виш̣аям̇ сва-сама̄дхи-бха̄гям
хам̇са-шрийор вяджанайох̣ шива-ва̄ю-лолач-
чхубхра̄тапатра-шаши-кесара-шӣкара̄мбум
те 'чакш̣ата̄кш̣а-виш̣аям̇ сва-сама̄дхи-бха̄гям
хам̇са-шрийор вяджанайох̣ шива-ва̄ю-лолач-
чхубхра̄тапатра-шаши-кесара-шӣкара̄мбум
Дума по дума
там — него; ту — но; а̄гатам — приближавайки се; пратихр̣та — носени; аупайикам — атрибутите; сва-пумбхих̣ — от собствените му придружители; те — великите мъдреци (Кума̄рите); ачакш̣ата — видяха; акша-виш̣аям — сега обект на зрението; сва-сама̄дхи-бха̄гям — видим единствено в екстатичния транс; хам̇са-шрийох̣ — красиви като бели лебеди; вяджанайох̣ — ча̄марите (ветрила от бели косми); шива-ва̄ю — благоприятни ветрове; лолат — движещи се; шубхра-а̄тапатра — белия чадър; шаши — луната; кесара — перли; шӣкара — капки; амбум — вода.
Превод
Мъдреците, предвождани от Санака Р̣ш̣и, видяха, че Върховната Божествена Личност, Виш̣н̣у, когото по-рано можеха да съзерцават само в сърцата си по време на екстатичния транс, сега е пред очите им. Той се приближаваше към тях, съпровождан от спътниците си, които държаха над него чадър, вееха му с ветрила ча̄мари и носеха всички останали принадлежности. Белите опашки на ча̄марите се движеха грациозно като два лебеда и от техния нежен повей перлите, с които бе обшит чадърът, се полюшваха подобно на капчици нектар, падащи от сребристата кръгла луна, или на водни капчици, когато ледът се топи под полъха на вятъра.
Пояснение
В тази строфа е употребена думата ачакш̣ата̄кш̣а-виш̣аям. Върховният Бог, който не може да бъде видян с просто око, сега станал видим за взора на Кума̄рите. Друга дума, която заслужава внимание, е думата сама̄дхи-бха̄гям. Като следват процеса на йога, медитиращите йогӣ могат да имат щастието да видят в сърцето си Бога в неговия образ на Виш̣н̣у. Но да видиш Бога лице в лице, е нещо съвсем друго. То е по силите само на чистите предани. Затова когато видели, че Богът се приближава заедно със спътниците си, които носели чадър и ветрило ча̄мара, Кума̄рите останали поразени, че го виждат лице в лице. В Брахма сам̇хита̄ се казва, че преданите, които са постигнали любов към Бога, постоянно виждат Шя̄масундара, Върховната Божествена Личност, вътре в сърцето си. А когато напреднат още повече, те започват да го виждат непосредствено, лице в лице. Богът не е видим за взора на обикновените хора. И все пак когато човек осъзнава важността на святото име и отдава предано служене, започвайки от езика – като възпява имената на Бога и приема праса̄д, – Богът постепенно се разкрива пред него. Така преданият постоянно вижда Бога вътре в сърцето си. А когато стане още по-зрял, той започва да го вижда непосредствено, както виждаме всичко около себе си.