Шрӣмад Бха̄гаватам 3.15.37

एवं तदैव भगवानरविन्दनाभ:
स्वानां विबुध्य सदतिक्रममार्यहृद्य: ।
तस्मिन् ययौ परमहंसमहामुनीना-
मन्वेषणीयचरणौ चलयन् सहश्री: ॥ ३७ ॥
евам̇ тадаива бхагава̄н аравинда-на̄бхах̣
сва̄на̄м̇ вибудхя сад-атикрамам а̄ря-хр̣дях̣
тасмин яяу парамахам̇са-маха̄-мунӣна̄м
анвеш̣ан̣ӣя-чаран̣ау чалаян саха-шрӣх̣

Дума по дума

евамтака; тада̄ евав този миг; бхагава̄нВърховната Божествена Личност; аравинда-на̄бхах̣от чийто пъп израства лотос; сва̄на̄мна собствените си слуги; вибудхянаучи за; сатна великите мъдреци; атикрамамобидата; а̄ряна благочестивите; хр̣дях̣радостта; тасминтам; яяуотиде; парамахам̇саотшелници; маха̄-мунӣна̄мот великите мъдреци; анвеш̣ан̣ӣякоито са обект на стремеж; чаран̣аудвата лотосови нозе; чалаянвървейки; саха-шрӣх̣с богинята на щастието.

Превод

В този миг Богът, който заради лотоса, израснал от пъпа му, се нарича Падмана̄бха, Богът, извор на радост за благочестивите, научи за обидата, която собствените му слуги бяха нанесли на светците. Заедно със съпругата си, богинята на щастието, Той лично пристигна там, воден от същите тези нозе, към които се стремят отшелниците и великите мъдреци.

Пояснение

В Бхагавад-гӣта̄ Кр̣ш̣н̣а заявява, че неговите предани никога не могат да бъдат погубени. Богът разбрал, че разпрата между пазачите и мъдреците взема опасен обрат и затова веднага излязъл от двореца си. Той дошъл при тях, за да предотврати гибелта на своите предани, пазачите.