Шрӣмад Бха̄гаватам 3.15.36
Деванагари
भूयादघोनि भगवद्भिरकारि दण्डो
यो नौ हरेत सुरहेलनमप्यशेषम् ।
मा वोऽनुतापकलया भगवत्स्मृतिघ्नो
मोहो भवेदिह तु नौ व्रजतोरधोऽध: ॥ ३६ ॥
यो नौ हरेत सुरहेलनमप्यशेषम् ।
मा वोऽनुतापकलया भगवत्स्मृतिघ्नो
मोहो भवेदिह तु नौ व्रजतोरधोऽध: ॥ ३६ ॥
Стих
бхӯя̄д агхони бхагавадбхир ака̄ри дан̣д̣о
йо нау харета сура-хеланам апй ашеш̣ам
ма̄ во 'нута̄па-калая̄ бхагават-смр̣ти-гхно
мохо бхавед иха ту нау враджатор адхо 'дхах̣
йо нау харета сура-хеланам апй ашеш̣ам
ма̄ во 'нута̄па-калая̄ бхагават-смр̣ти-гхно
мохо бхавед иха ту нау враджатор адхо 'дхах̣
Дума по дума
бхӯя̄т — нека; агхони — за грешните; бхагавадбхих̣ — от вас; ака̄ри — извършено; дан̣д̣ах̣ — наказание; ях̣ — това, което; нау — по отношение на нас; харета — трябва да унищожи; сура-хеланам — презирайки великите мъдреци; апи — несъмнено; ашеш̣ам — безкрайно; ма̄ — не; вах̣ — на вас; анута̄па — разкаяние; калая̄ — с малко; бхагават — на Върховната Божествена Личност; смр̣ти-гхнах̣ — загуба на паметта; мохах̣ — илюзия; бхавет — трябва да бъде; иха — в низшите форми на живот; ту — но; нау — на нас; враджатох̣ — които отиват; адхах̣ адхах̣ — долу в материалния свят.
Превод
Щом мъдреците изрекоха проклятието си, пазачите проговориха: Това, че ни наказахте, задето се отнесохме непочтително с такива мъдреци като вас, бе съвсем справедливо. Но ви молим: заради това че сега се разкайваме, бъдете състрадателни и не ни позволявайте, когато пропаднем долу, в илюзията си да забравим Върховната Божествена Личност.
Пояснение
Преданият е в състояние да понесе всяко наказание, освен онова, което го кара да забрави Върховния Бог. Пазачите, които също били предани, разбирали какво наказание им е отсъдено, защото осъзнавали голямото оскърбление, което сторили, като не позволили на мъдреците да влязат във Вайкун̣т̣халока. В низшите форми на живот, в това число и в животинските, живото същество напълно забравя Бога. Пазачите разбирали, че отиват в затвора на материалния свят, и затова не изключвали възможността да попаднат в най-низшите форми на съществуване и да забравят Върховния Бог. Ето защо те се молели какъвто и живот да приемат по силата на проклятието, никога да не забравят Бога. В Бхагавад-гӣта̄ (16.19 – 20) се казва, че онези, които ненавиждат Бога и преданите му, биват захвърляни в отвратителни форми на съществуване. Живот след живот тези глупци остават напълно лишени от възможност да си спомнят Върховната Божествена Личност и затова непрекъснато пропадат все по-надолу и по-надолу.