Шрӣмад Бха̄гаватам 3.15.49

Тук четиримата мъдреци смирено се предават на Божествената Личност, съжалявайки за надменността, с която проклели двама предани на Бога. Безспорно двамата пазачи, Джая и Виджая, ги оскърбили, като не им позволили да влязат във Вайкун̣т̣ха, но мъдреците били ваиш̣н̣ави и не трябвало в гнева си да ги проклинат. След това произшествие четиримата мъдреци осъзнали, че са сгрешили, и започнали да се молят на Бога да не се отклоняват от служенето в лотосовите нозе на На̄ра̄ян̣а дори ако попаднат в ада. Преданите на Бога са готови да понесат всякакви условия на живот, стига постоянно да са заети в служене на Бога. За на̄ра̄ян̣а-пара – преданите на На̄ра̄ян̣а, Върховната Божествена Личност – се казва: на куташчана бибхяти (Шрӣмад Бха̄гаватам, 6.17.28). Те не се боят от ада, защото тези, които са изцяло погълнати от трансценденталното любовно служене за Бога, се чувстват еднакво и в рая, и в ада. Между рая и ада в материалния свят всъщност няма голяма разлика, защото и двете места са материални и са лишени от служенето за Бога. По тази причина ония, които служат на Бога, не правят разлика между рая и ада; единствено материалистите предпочитат едното пред другото.

Четиримата предани се молели на Бога да не забравят да му служат дори ако заради проклятието, което изрекли, ще трябва да отидат в ада. Трансценденталното любовно служене за Бога се извършва по три начина – с тяло, ум и слова. В случая мъдреците се молят словата им постоянно да възславят Върховния Бог. Човек може да умее да говори много гладко и образно и да се изразява безупречно на правилен литературен език, но ако словата му с нищо не допринасят за служенето на Бога, те са лишени от аромат и губят всякакъв смисъл. В разглежданата строфа се дават за пример листата на туласӣ. Те са много ценни за медицинската практика, защото притежават антисептични свойства. Освен това те се смятат за свещени и се предлагат в лотосовите нозе на Бога. С две думи, листата на туласӣ имат редица прекрасни качества, но ако не се предлагат в лотосовите нозе на Бога, те губят своята стойност. По същия начин човек може да говори безупречно от гледна точка на реториката, с което да заслужи признанието на материалистите, но словата му ще са лишени от стойност, ако не са подчинени на служенето за Бога. Отворите на ушите са много малки и могат да се напълнят и от най-незначителния звук. Тогава как биха могли да възприемат такава велика вибрация като възхвалата на Бога? – Ушните отвори са като небето. Както небето никога не може да се напълни, така и ухото е устроено по такъв начин, че човек може да излива в него всякакви видове вибрации, ала то винаги е в състояние да приема още и още. Преданият не се бои да отиде дори в ада, ако там ще има възможност постоянно да слуша за величието на Бога. В това е безспорното преимущество на повтарянето на мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе. В каквито и условия на живот да попадне човек, Богът винаги му предоставя възможността да повтаря Харе Кр̣ш̣н̣а. И ако продължи да повтаря святото име независимо от условията, в които живее, той никога няма да се почувства нещастен.