Шрӣмад бха̄гаватам 3.15.46
Текст
йо 'нтархито хр̣ди гато 'пи дура̄тмана̄м̇ твам̇
со 'дяива но наяна-мӯлам ананта ра̄ддхах̣
ярхй ева карн̣а-виварен̣а гуха̄м̇ гато нах̣
питра̄нуварн̣ита-раха̄ бхавад-удбхавена
Дума по дума
кума̄ра̄х̣ ӯчух̣ – Кума̄рите казаха; ях̣ – Той, който; антархитах̣ – непроявен; хр̣ди – в сърцето; гатах̣ – се намира; апи – въпреки че; дура̄тмана̄м – пред негодниците; твам – Ти; сах̣ – Той; адя – днес; ева – несъмнено; нах̣ – на нас; наяна-мӯлам – лице в лице; ананта – о, безкрайни; ра̄ддхах̣ – постигнали; ярхи – когато; ева – несъмнено; карн̣а-виварен̣а – през ушите; гуха̄м – интелигентност; гатах̣ – постигнали; нах̣ – наша; питра̄ – от нашия баща; ануварн̣ита – описани; раха̄х̣ – тайни; бхават-удбхавена – заради твоята поява.
Превод
Кума̄рите казаха: О, Господи, въпреки че се намираш във всяко сърце, Ти не се показваш пред негодниците. Ние обаче те виждаме със собствените си очи, въпреки че си безграничен. Благодарение на великодушната Ти поява сега наистина осъзнаваме думите за теб, които лично чухме от нашия баща Брахма̄.
Пояснение
Тук се говори за йогӣте, които в медитацията си се концентрират върху безличностната пустота. Тази строфа на Шрӣмад Бха̄гаватам описва хората, за които се смята, че са много опитни йогӣ, занимаващи се с медитация, но които не откриват Върховната Божествена Личност в сърцето си. В случая те са наречени дура̄тма̄ – хора със зли сърца, неинтелигентни хора, които са пълна противоположност на маха̄тмите – хората с благородни сърца. Тези псевдойогӣ се занимават с медитация, но понеже не са благородни по душа, не могат да открият четириръката форма на На̄ра̄ян̣а, която се намира в сърцето им. Осъзнаването на безличностния Брахман е първата фаза от постигането на Върховната Абсолютна Истина, но човек не бива да се задоволява с това, че съзерцава безличностното сияние на Върховния Бог. В Ӣшопаниш̣ад преданият се моли Богът да отстрани от очите му ослепителното сияние Брахман, за да може да го види в неговия истински аспект, като личност, и така да постигне пълно удовлетворение. Отначало Богът остава невидим, защото е скрит зад блестящото сияние на тялото си, но ако преданият има искрено желание да го види, Богът му се разкрива. В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че не можем да видим Бога с несъвършените си очи, да го чуем с несъвършените си уши, както и да усетим присъствието му с несъвършените си сетива. Но ако му служим с вяра и преданост, Той сам се разкрива пред нас.
Тук четиримата мъдреци Санат-кума̄ра, Сана̄тана, Санандана и Санака са описани като много искрени предани. Въпреки че били чували от баща си Брахма̄ за личностния аспект на Бога, те познавали само Брахман, неговия безличностен аспект. Но понеже искрено се стремели към Бога, накрая успели да видят и личностния му аспект, който напълно отговарял на описанието, дадено от баща им. Затова те били съвършено удовлетворени. В тази строфа четиримата изразяват благодарността си за това, че макар отначало да били ограничени имперсоналисти, по милостта на Бога имали щастието да видят природата му на личност. Друг важен момент в тази строфа е, че мъдреците споменават как са слушали от баща си Брахма̄, който е роден от самия Бог. Тоест тук се утвърждава ученическата последователност, започнала с Бога и продължила през Брахма̄, На̄рада, Вя̄са и т.н. Кума̄рите били синове на Брахма̄ и затова имали възможността да получат ведическото знание в линията на ученическата последователност, водеща началото си от него. Ето защо въпреки старта си като имперсоналисти, накрая те достигнали положението, в което можели непосредствено да виждат личностната форма на Бога.