Шрӣмад бха̄гаватам 3.15.47
Текст
саттвена сампрати ратим̇ рачаянтам еш̣а̄м
ят те 'нута̄па-видитаир др̣д̣ха-бхакти йогаир
удгрантхайо хр̣ди видур мунайо вира̄га̄х̣
Дума по дума
там – него; тва̄м – теб; вида̄ма – знаем; бхагаван – о, Върховна Божествена Личност; парам – Върховна; а̄тма-таттвам – Абсолютна Истина; саттвена – твоята форма от чисто добро; сампрати – сега; ратим – любов към Бога; рачаянтам – създавайки; еш̣а̄м – на всички тях; ят – които; те – твоята; анута̄па – милост; видитаих̣ – разбрали; др̣д̣ха – неотклонно; бхакти йогаих̣ – чрез предано служене; удгрантхаях̣ – без привързаност, освободени от материалното робство; хр̣ди – в сърцето; видух̣ – да разберат; мунаях̣ – великите мъдреци; вира̄га̄х̣ – неинтересуващи се от материалния живот.
Превод
Ние знаем, че Ти си Върховната Абсолютна Истина, Божествената Личност, която проявява своята трансцендентална форма в гун̣ата на чистото добро. Само благодарение на милостта Ти и на своето неотклонно предано служене великите мъдреци, които са пречистили сърцата си по пътя на предаността, могат да разберат тази твоя вечна и трансцендентална форма на личност.
Пояснение
Абсолютната Истина може да бъде разбрана в три аспекта: безличностен Брахман, локализирана Парама̄тма̄ и Бхагава̄н, Върховната Божествена Личност. В тази строфа се потвърждава, че постигането на Върховната Божествена Личност е най-висшата фаза в осъзнаването на Абсолютната Истина. Въпреки че четиримата Кума̄ри били наставлявани от Брахма̄, своя велик и мъдър баща, те не могли да разберат докрай Абсолютната Истина. Те я разбрали едва когато видели Божествената Личност със собствените си очи. С други думи, ако човек види или осъзнае Върховната Божествена Личност, едновременно с това той постига и останалите два аспекта на Абсолютната Истина – безличностния Брахман и локализираната Парама̄тма̄. Затова Кума̄рите заявили: „Ти си окончателната Абсолютна Истина“. Имперсоналистите могат да възразят, че щом Върховният Бог е бил толкова богато украсен, Той не може да е Абсолютната Истина. Но настоящата строфа подчертава, че в абсолютната сфера цялото многообразие е изградено от шуддха-саттва, чисто добро. В материалния свят доброто, страстта и невежеството не съществуват в чист вид. Тук дори доброто е замърсено с примеси от страст и невежество. Ала в трансценденталния свят има само чисто добро, в което не може да се открие и най-слаб оттенък от страст и невежество. Следователно формата на Върховната Божествена Личност и многообразните забавления и атрибути на Бога са изтъкани изцяло от чиста саттва-гун̣а. Богът проявява това многообразие от чисто добро за удоволствие на преданите си. Преданият не желае да вижда у Върховната Личност, Абсолютната Истина, пустота или нещо безличностно. В известен смисъл абсолютното трансцендентално многообразие е предназначено единствено за преданите, защото отличителните му черти могат да бъдат разбрани само по милостта на Върховния Бог. Нито философските разсъждения, нито възходящия метод на познанието са адекватни средства за постигане на Абсолютната Истина. Казва се, че човек може да разбере Върховната Божествена Личност, ако Богът го дари поне с капчица от милостта си. Без тази милост той може да размишлява в продължение на хиляди години и пак да не успее да разбере какво е Абсолютната Истина. Богът дарява предания с милостта си, когато той напълно се освободи от замърсяванията. Затова се казва, че само когато изхвърли от сърцето си всички материални замърсявания и стане напълно равнодушен към материалните изкушения, преданият е в състояние да получи милостта на Бога.