Шрӣмад Бха̄гаватам 3.15.13
Деванагари
त एकदा भगवतो वैकुण्ठस्यामलात्मन: ।
ययुर्वैकुण्ठनिलयं सर्वलोकनमस्कृतम् ॥ १३ ॥
ययुर्वैकुण्ठनिलयं सर्वलोकनमस्कृतम् ॥ १३ ॥
Стих
та екада̄ бхагавато
ваикун̣т̣хася̄мала̄тманах̣
яюр ваикун̣т̣ха-нилаям̇
сарва-лока-намаскр̣там
ваикун̣т̣хася̄мала̄тманах̣
яюр ваикун̣т̣ха-нилаям̇
сарва-лока-намаскр̣там
Дума по дума
те — те; екада̄ — веднъж; бхагаватах̣ — на Върховната Божествена Личност; ваикун̣т̣хася — на Бог Виш̣н̣у; амала-а̄тманах̣ — освободени от всички материални замърсявания; яюх̣ — влязоха; ваикун̣т̣ха-нилаям — обителта на име Вайкун̣т̣ха; сарва-лока — от жителите на всички материални планети; намаскр̣там — обожавани.
Превод
Веднъж, след като бяха обходили всички вселени, те влязоха и в духовния свят, защото бяха освободени от всички материални замърсявания. В духовния свят има духовни планети, наречени Вайкун̣т̣хи, които са обител на Върховната Божествена Личност и на чистите предани и са обожавани от жителите на всички материални планети.
Пояснение
Материалният свят е изпълнен с грижи и страхове. На всяка планета, като се започне от най-висшата и се стигне до най-низшата (Па̄та̄ла), живите същества са изпълнени с тревоги и безпокойства, защото на материалните планети човек не може да живее вечно. Ала самите живи същества по природа са вечни. Те искат вечен дом, вечна обител, но понеже са приели за убежище тленната обител на материалния свят, постоянно са изпълнени със страхове. Планетите в духовния свят се наричат Вайкун̣т̣хи, защото жителите им не знаят тревоги. За тях раждането, смъртта, старостта и болестите не съществуват и те живеят спокойно. За разлика от тях, жителите на материалните планети постоянно изпитват страх от раждането, смъртта, болестите и старостта и затова вечно са изпълнени с безпокойство.