Шрӣмад Бха̄гаватам 3.15.34
Деванагари
तद्वाममुष्य परमस्य विकुण्ठभर्तु:
कर्तुं प्रकृष्टमिह धीमहि मन्दधीभ्याम् ।
लोकानितो व्रजतमन्तरभावदृष्टया
पापीयसस्त्रय इमे रिपवोऽस्य यत्र ॥ ३४ ॥
कर्तुं प्रकृष्टमिह धीमहि मन्दधीभ्याम् ।
लोकानितो व्रजतमन्तरभावदृष्टया
पापीयसस्त्रय इमे रिपवोऽस्य यत्र ॥ ३४ ॥
Стих
тад ва̄м амуш̣я парамася викун̣т̣ха-бхартух̣
картум̇ пракр̣ш̣т̣ам иха дхӣмахи манда-дхӣбхя̄м
лока̄н ито враджатам антара-бха̄ва-др̣ш̣т̣я̄
па̄пӣясас трая име рипаво 'ся ятра
картум̇ пракр̣ш̣т̣ам иха дхӣмахи манда-дхӣбхя̄м
лока̄н ито враджатам антара-бха̄ва-др̣ш̣т̣я̄
па̄пӣясас трая име рипаво 'ся ятра
Дума по дума
тат — следователно; ва̄м — на тези двамата; амуш̣я — него; парамася — Върховният; викун̣т̣ха-бхартух̣ — Богът на Вайкун̣т̣ха; картум — да дари; пракр̣ш̣т̣ам — полза; иха — по отношение на това оскърбление; дхӣмахи — нека помислим; манда-дхӣбхя̄м — тези, които са с оскъдна интелигентност; лока̄н — в материалния свят; итах̣ — от това място (Вайкун̣т̣ха); враджатам — да отидат; антара-бха̄ва — двойственост; др̣ш̣т̣я̄ — щом виждат; па̄пӣясах̣ — греховни; траях̣ — три; име — тези; рипавах̣ — врагове; ася — на живото същество; ятра — където.
Превод
Затова нека решим как тези две скверни личности да бъдат наказани. Наказанието трябва да е подходящо, за да могат да извлекат полза от него. Щом откриват двойствености в живота на Вайкун̣т̣ха, те са замърсени и затова трябва да напуснат това място и да отидат в материалния свят, където живите същества имат три вида врагове.
Пояснение
В Бхагавад-гӣта̄ (7.27) се обяснява защо чистите души попадат в материалния свят, който е като затвор, създаден от Върховния Бог. Там се казва, че докато живото същество се запазва чисто, то е в пълна хармония с желанията на Бога, но веднага щом се замърси, тази хармония се нарушава. Заради замърсяванията си живото същество е принудено да отиде в материалния свят, където съществата като него имат трима врагове: желанието, гнева и похотта. Тези врагове принуждават живото същество да продължава материалното си съществуване. Когато се освободи от тях, то е достойно да влезе в царството на Бога. И така, от това следва, че човек не трябва да се гневи, когато липсват възможности за сетивно наслаждение, и не трябва да жадува за повече от това, което му е необходимо. В настоящата строфа недвусмислено се казва, че двамата пазачи заслужават да бъдат изпратени в материалния свят, където пребивават престъпниците. Щом основни стълбове на престъпността са сетивното наслаждение, гневът и необузданата похот, ония, които се оставят да бъдат водени от тези трима врагове на живото същество, никога не се издигат до Вайкун̣т̣ха. Хората трябва да четат Бхагавад-гӣта̄ и да се научат да приемат Върховната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а, като всевластен господар на всичко съществуващо. Те трябва да удовлетворяват сетивата на Върховния Бог, вместо да се опитват да доставят удоволствие на собствените си сетива. Така, възпитани в дух на Кр̣ш̣н̣а съзнание, те ще могат да стигнат до Вайкун̣т̣ха.