Шрӣмад Бха̄гаватам 3.15.33

Както всяка държава в материалния свят притежава два типа институции – граждански и наказателни, – така в творението на Бога има две области на съществуване. В материалния свят наказателните институции са далеч по-малко от гражданските. По същия начин материалният свят, който всъщност представлява наказателна институция, съставлява само една четвърт от цялото творение на Бога. Всички живи същества, които населяват материалните вселени, са в една или друга степен престъпници, защото не искат да се подчиняват на волята на Бога или се противопоставят срещу дейностите, които са в хармония с тази воля. Принципът, който стои в основата на сътворението, е че Върховният Бог, Божествената Личност, който е блажен по природа, се умножава, за да увеличи трансценденталното си блаженство. Живите същества, каквито сме ние, са неотделими частици от Върховния Бог и затова са предназначени да удовлетворяват сетивата на Бога. Щом тази хармония се наруши, живото същество веднага попада в плен на ма̄я̄, илюзията.

Външната енергия на Бога се нарича материален свят, а царството на вътрешната му енергия се нарича Вайкун̣т̣ха, или царство на Бога. Между Бога и жителите на Вайкун̣т̣ха няма дисхармония и противоречия. С други думи, Божието творение във Вайкун̣т̣ха е съвършено. Там няма причина за страх. Царството на Бога представлява такова съвършено и хармонично цяло, че в него няма никакво място за неприязън. Всичко там е абсолютно. Както в тялото има най-различни физиологични системи, които работят съгласувано за удовлетворяването на стомаха, както хилядите части на машината работят в синхрон, обезпечавайки функционирането ѝ, така жителите на планетите във Вайкун̣т̣ха служат по съвършен начин на съвършения Бог.

В дадената строфа философите ма̄я̄ва̄дӣ (имперсоналистите) виждат доказателство за тъждеството на малката част от небето с цялата небесна сфера, но тези представи са напълно необосновани. Примерът с голямата и малката небесна сфера е приложим и към човешкото тяло. В този случай голямата небесна сфера ще бъде цялото тяло, а червата и останалите телесни органи – отделните участъци от небето. Всеки орган на тялото запазва своята индивидуалност, въпреки че заема малка част от тялото като цяло. По същия начин творението е тялото на Върховния Бог, а ние, сътворените същества, и всичко друго, което е сътворено, сме само малка част от това тяло. Органите на тялото никога не са равностойни на цялото тяло. Това е невъзможно. В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че живите същества, които са неотделими частици от Върховния Бог, вечно остават частици. Според философите ма̄я̄ва̄дӣ обсебеното от илюзията живо същество се смята за частица, въпреки че в действителност е тъждествено на върховното цяло. Тази теория е напълно несъстоятелна. Цялото и частицата са еднакви само в качествено отношение. Качествената еднаквост на малкия и на големия участък от пространството обаче не предполага, че малкият участък става голям.

На планетите във Вайкун̣т̣ха не съществуват предпоставки за тактиката „Разделяй и владей“. Там няма страх, защото Богът и жителите имат общи интереси. Ма̄я̄ означава дисхармония между живите същества и Върховния Бог, а Вайкун̣т̣ха предполага хармония между тях. Всъщност Богът, който е върховното живо същество, снабдява останалите живи същества с всичко необходимо за съществуването им. Но макар да са напълно зависими от върховното живо същество, глупавите създания въстават срещу него. Това състояние се нарича ма̄я̄. Понякога те отказват да приемат, че има Бог. Те заявяват: „Всичко е пустота“. А друг път го отричат по друг начин: „Може и да има Бог, но Той няма форма“. И двете концепции възникват от нежеланието на живото същество да се подчини. Докато това настроение на непокорство доминира, в материалния свят няма да има хармония.

Хармонията и дисхармонията зависят от законите, които съществуват на дадено място. Религията е законът, установен от Върховния Бог. От Шрӣмад Бхагавад-гӣта̄ научаваме, че религия означава предано служене, т.е. съзнание за Кр̣ш̣н̣а. Кр̣ш̣н̣а казва: „Остави всички други религиозни принципи и просто стани душа, посветена на мен“. Това е религия. Истинска религия е човек да има ясното съзнание, че Кр̣ш̣н̣а е най-висшият наслаждаващ се и Върховният Бог, и дейностите му да са в съгласие с това разбиране. Нещо, което противоречи на този принцип, не може да се нарича религия. Затова Кр̣ш̣н̣а казва: „Остави всички други религиозни принципи“. В духовния свят всичко е в хармония с този принцип на Кр̣ш̣н̣а съзнание. Затова духовният свят се нарича Вайкун̣т̣ха. Ако в дейностите си хората се ръководят от същия този принцип, материалният свят също ще стане Вайкун̣т̣ха. Тази истина важи за всяко общество, включително и за Международното общество за Кр̣ш̣н̣а съзнание. Ако членовете на Международното общество за Кр̣ш̣н̣а съзнание поставят в центъра на живота си Кр̣ш̣н̣а, имат вяра в него и живеят според повелята и принципите на Бхагавад-гӣта̄, те на практика ще живеят във Вайкун̣т̣ха, а не в материалния свят.