Шрӣмад Бха̄гаватам 2.3.24

Трябва да отбележим, че в първите три глави на Втора песен е описан постепенният процес на усъвършенстване на преданото служене. В първата глава бе отделено повече внимание на началните стъпки в преданото служене за постигане съзнание за Бога, а именно слушането и възпяването, и за начинаещите бе предложена най-простата концепция за Личността на Бога – неговата вселенска форма. С помощта на тази груба концепция за Бога, която се основава на материалните проявления на енергията му, човек може да одухотвори ума и сетивата си и постепенно да се съсредоточи върху Бог Виш̣н̣у, Върховния, който под формата на Свръхдуша се намира във всяко сърце и навсякъде, във всеки атом на материалната вселена. Системата пан̃ча-упа̄сана̄, която превежда простия човек през пет психологически състояния, води до същата цел – постепенно да го научи да обожава висшата сила, която може да бъде представена под формата на огъня (електричеството), слънцето, съвкупността от живи същества, Шива и накрая безличностната Свръхдуша, която е частично проявление на Бог Виш̣н̣у. Всичко това е описано подробно във втората глава. Третата глава е предназначена за тези, които са постигнали равнището на обожаване на Виш̣н̣у, т.е. чистото предано служене; в нея се описва зрелият етап в обожанието на Виш̣н̣у и промените, които стават в сърцето на човека.

Целият процес на духовно развитие цели да промени сърцата на живите същества, да възстанови вечната им и естествена връзка с Върховния Бог като негови слуги. В хода на преданото служене сърцето се променя – човек спира да изпитва удоволствие от въображаемото си господство над света и се усилва стремежът му да отдава любовно служене на Бога. Тук се описва как видхи-бхакти, т.е. преданото служене по правила, което се извършва с частите на тялото (очите, ушите, носа, ръцете и краката, както вече говорихме), влияе върху ума, който подбужда към действие всички телесни части. У човека, който извършва регулирано предано служене, непременно трябва да настъпи промяна в сърцето. Ако това не стане, сърцето на такъв човек е оковано в желязо, то не омеква дори при повтаряне святото име на Бога. Винаги трябва да помним, че слушането и повтарянето са основните задължения в преданото служене и ако преданият ги изпълнява както трябва, непременно ще стигне до екстаза – очите му ще се напълнят със сълзи, а космите по тялото му ще настръхнат. Тези реакции са естествени и са първите симптоми за равнището бха̄ва, което предшества према, съвършената любов към Бога.

Но ако тази реакция не настъпи дори след като човек дълго време е слушал и възпявал святото име на Бога, това се дължи на извършваните оскърбления. Така се твърди в Сандарбха. Ако преданият, който започва да повтаря святото име на Бога, не се стреми да избягва десетте вида оскърбления в краката на святото име, той никога няма да усети раздялата с Бога, от която в очите бликват сълзи, а космите настръхват.

Стадият бха̄ва има осем трансцендентални признака: вялост, изпотяване, настръхване на космите, секване на гласа, треперене, побледняване на тялото, сълзи в очите и накрая транс. В Нектарът на предаността, обобщено изложение на Бхакти-раса̄мр̣та синдху от Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ, подробно са обяснени както тези признаци, така и други трансцендентални състояния – и устойчиви, и нарастващи.

Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура се отнася много критично към симулирането на бха̄ва от някои безпринципни неофити, които се стремят към евтино признание. Не само Вишвана̄тха Чакравартӣ, но и Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ ги осъжда много сурово. Понякога преданите-материалисти (пра̄кр̣та-сахаджия̄) симулират изброените осем признака, но лъжата веднага става явна, когато проличи, че тези лъже-предани са привързани към ред забранени неща. Човек, който е пристрастен към пушене, пиене или непозволени връзки с жени, може да се кичи с белезите на преданите, но не може да изпита екстаза, съпровождащ осемте признака. Тъй като понякога хората симулират тези признаци, Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ казва, че такива симуланти имат каменни сърца. Понякога върху тях падат отблясъци от трансценденталните признаци на екстаза, но ако и тогава не изоставят порочните си навици, за тях няма никаква надежда да осъзнаят трансценденталното.

Когато на брега на Года̄варӣ Бог Чайтаня срещнал Шрӣла Ра̄ма̄нанда Ра̄я от Каваур, Той почувствал в себе си всички тези признаци, но потиснал изявата им, защото с Ра̄я вървели и неколцина бра̄хман̣и, които не били предани. Това показва, че при определени обстоятелства признаците на екстаза могат да не намерят израз дори у предан от първата класа. Истинската и устойчива бха̄ва намира сигурен израз в отмирането на материалните желания (кш̣а̄нти), в използването на всеки миг за трансцендентално любовно служене на Бога (авя̄ртха-ка̄латвам), в силното желание за непрекъснато прославяне на Бога (на̄ма-га̄не сада̄ ручи), в стремежа на предания да живее там, където е бил Богът (прӣтис тад-васати стхале), в абсолютната непривързаност към материалното щастие (виракти) и в липсата на горделивост (ма̄на-шӯнята̄). Човекът, който е развил всички тези трансцендентални качества, наистина е достигнал равнището на бха̄ва, за разлика от симулантите с каменни сърца, преданите-материалисти.

И така, целият процес може да се обобщи по следния начин: напредналите предани, които възпяват святото име на Бога, без да допускат оскърбления, и се отнасят дружелюбно към всички, могат да изпитат трансценденталната сладост на възпяването на Бога. И както вече споменахме, резултатът от това е, че изчезват всички материални желания. Начинаещите, които се намират на най-ниското равнище в преданото служене, неизбежно изпитват завист и затова вместо да следват а̄ча̄риите, си измислят собствени правила и начини за предано служене. Ето защо дори постоянно да повтарят святото име на Бога, те пак не могат да усетят трансценденталния му вкус. По тази причина а̄ча̄риите осъждат показните сълзи, треперенето, изпотяването, загубата на съзнание и пр. Като общуват с чисти предани на Бога обаче, начинаещите могат да преодолеят лошите си склонности. В противен случай сърцата им ще си останат каменни и без никаква надежда за промяна. Напредъкът по пътя, който води вкъщи, обратно при Бога, зависи от наставленията на свещените писания, предадени от предан, който е постигнал себепознание.