Показване на два езика

Преди стиховете

Деванагари

Стих

Дума по дума

Превод

Пояснение

ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА

Материалният свят като голямата гора на наслаждението

В тази глава е разяснен смисълът на алегорията за гората на материалното съществуване. Търговците често ходят в гората да събират разни дребни неща, които да продадат в града на добра цена, но по пътя ги дебнат много опасности. Когато чистата душа пожелае да изостави служенето на Бога и да се наслаждава на материалния свят, Кр̣ш̣н̣а ѝ предоставя тази възможност. В Према виварта е казано: кр̣ш̣н̣а-бахирмукха хан̃а̄ бхога ва̄н̃чха̄ каре. Това е причината за падението на чистата душа в материалния свят. Заради дейностите си под влияние на трите проявления на материалната природа живото същество попада в различни състояния и форми на живот. Понякога е полубог на райските планети, понякога – незначително създание в низшите планетарни системи. Във връзка с това Шрӣла Нароттама дāса Т̣хāкура казва: на̄на̄ йони сада̄ пхире – живото същество преминава през различни форми. Кардаря бхакш̣ан̣а каре: принудено е да яде и да се наслаждава на отвратителни неща. Тāра джанма адхах̣-пāте я̄я: така то проваля целия си живот. Без покровителството на всемилостив ваиш̣н̣ава обусловената душа не може да се освободи от ноктите на мāя̄. В Бхагавад-гӣтā се казва: манах̣ ш̣аш̣ṃхāнӣндрия̄н̣и пракр̣ти-стхāни карш̣ати – живото същество започва материалния си живот с ума и петте сетива за придобиване на знание и чрез тях води борба за съществуване в този свят. Тези сетива са сравнени с горски разбойници и крадци. Те ни отнемат духовното знание и ни оплитат в мрежите на невежеството. А съпругата и децата са сравнени със свирепи животни, които се хранят с човешка плът. Живото същество се оставя да го нападат чакали и лисици (жената и децата) и по този начин унищожава истинския си духовен живот. В гората на материалното съществуване е пълно със зловредни комари, плъхове и мишки, които постоянно ни причиняват неприятности. В този материален свят всеки се натъква на затруднения, заобиколен от завистници и опасни животни. Живото същество непрекъснато е подложено на грабеж и удари от други живи същества. Но въпреки тези страдания то не иска да напусне семейния живот и продължава с кармичните си дейности в опит да постигне бъдещо щастие. То се оплита все повече в последиците от карма и бива принудено да действа неблагочестиво. През деня свидетел му е слънцето, а през нощта – луната. Полубоговете също го наблюдават, но то си мисли, че никой не подозира домогванията му до сетивно наслаждение. Понякога, когато разбере, че е разкрито, то временно се отрича от всичко, но поради силната привързаност към тялото, отречението му приключва, преди да е постигнало съвършенство.

В материалния свят има много зли и завистливи хора. Има данъчни инспектори, сравнени с бухали и невидими щурци, издаващи непоносими звуци. Посредниците на материалната природа жестоко измъчват обусловената душа, загубила своята интелигентност поради нежелано общуване. В опита си да намери покой от материалните тревоги тя става жертва на т.нар. йогӣ, сāдху и инкарнации, които може и да правят някакви чудеса, но не знаят нищо за преданото служене. Понякога обусловената душа загубва всичките си пари и впоследствие започва да се държи грубо с роднините си. Живот след живот тя копнее за истинско щастие, но в материалния свят не може да намери дори капка от него. Правителствените служители са като кръвожадни рāкш̣аси и облагат хората с тежки данъци за издръжката на държавния апарат. Отрудената обусловена душа дълбоко страда от тези данъци.

Пътят на плодоносните дейности води до непристъпни планини и понякога обусловената душа пожелава да ги прекоси, но никога не успява; така разочарованието и отчаянието ѝ нарастват още повече. Материално и парично затруднена, тя без нужда се кара със семейството си. Материалното състояние се характеризира с четири основни потребности, една от които – сънят, е сравнен с питон. По време на сън обусловената душа напълно забравя действителното си положение и не чувства страданията на материалния живот. Когато изпадне в нужда, тя прибягва до кражби и измами, макар привидно да общува с предани в името на духовния напредък. Единственото ѝ желание е да се отскубне от ноктите на мāя̄, но поради погрешни напътствия тя се оплита все повече и повече в материални дейности. Материалният свят е просто тежко бреме; в него има всякакви изпитания под формата на щастие, нещастие, привързаност, вражда и завист. Като цяло той е изпълнен с несгоди и страдания. От привързаност към съпругата и секса човек губи разума си, съзнанието му се покварява и той мисли само за жени. Факторът време, който е сравнен със змия, поглъща живота на всекиго, като се започне от Брахмā и се стигне до нищожната мравка. Понякога обусловената душа се опитва да се откопчи от неумолимото време и търси помощ при някой лъжеспасител. Но за съжаление „спасителят“ ѝ не може да спаси дори себе си. Тогава как ще помогне на другите? Лъжеспасителите не се интересуват от истинското знание на извисените бра̄хман̣и и ведическите произведения. И тъй като се отдават на разврат и проповядват сексуална свобода, те са сравнени с маймуните в гората. Това е разяснението, което Шрӣла Шукадева Госвāмӣ дал на Махāрāджа Парӣкш̣ит за материалната гора и трудния път през нея.

ТЕКСТ 1

स होवाच
स एष देहात्ममानिनां सत्त्वादिगुणविशेषविकल्पितकुशलाकुशलसमवहारविनिर्मितविविधदेहावलिभिर्वियोगसंयोगाद्यनादिसंसारानुभवस्य द्वारभूतेनषडिन्द्रियवर्गेण तस्मिन्दुर्गाध्ववदसुगमेऽध्वन्यापतित ईश्वरस्य भगवतो विष्णोर्वशवर्तिन्या मायया जीवलोकोऽयं यथा वणिक्सार्थोऽर्थपर: स्वदेहनिष्पादितकर्मानुभव: श्मशानवदशिवतमायां संसाराटव्यां गतो नाद्यापि विफलबहुप्रतियोगेहस्तत्तापोपशमनीं हरिगुरुचरणारविन्दमधुकरानुपदवीमवरुन्धे ॥ १ ॥

са хова̄ча
са еш̣а деха̄тма-ма̄нина̄м̇ саттва̄ди-гун̣а-вишеш̣а-викалпита-кушала̄ку-шала-самаваха̄ра-винирмита-вивидха-деха̄валибхир вийога-сам̇ьога̄дй-ана̄ди-сам̇са̄ра̄нубхавася два̄ра-бхӯтена ш̣ад̣-индрия-варген̣а тасмин дурга̄дхвавад асугаме 'дхванй а̄патита ӣшварася бхагавато виш̣н̣ор ваша-вартиня̄ ма̄яя̄ джӣва-локо 'ям̇ ятха̄ ван̣ик-са̄ртхо 'ртха-парах̣ сва-деха-ниш̣па̄дита-карма̄нубхавах̣ шмаша̄навад ашиватама̄я̄м̇ сам̇са̄ра̄ṃавя̄м̇ гато на̄дя̄пи випхала-баху-пратийогехас тат-та̄попашаманӣм̇<~><~>хари-гуру-чаран̣а̄равинда-мадхукара̄нупадавӣм аварундхе.

Дума по дума

сах̣ — себеосъзналият се предан (Шрӣ Шукадева Госва̄мӣ); ха — наистина; ува̄ча — каза; сах̣ — тя (обусловената душа); еш̣ах̣ — тази; деха-а̄тма-ма̄нина̄м — на тези, които от глупост смятат тялото за аза; саттва-а̄ди — на саттва, раджах̣ и тамах̣; гун̣а — от проявленията; вишеш̣а — конкретни; викалпита — неправилно установен; кушала — понякога с добри дела; акушала — понякога с неблагочестиви дела; самаваха̄ра — смесица от двете; винирмита — получени; вивидха — различни видове; деха-а̄валибхих̣ — поредица от тела; вийога-сам̇ьога-а̄ди — като напуска едно тяло (вийога) и приема друго (сам̇ьога); ана̄ди-сам̇са̄ра-анубхавася — от възприемането на безначалния процес на прераждане; два̄ра-бхӯтена — съществуващи като врати; ш̣аṃ-индрия-варген̣а — от шестте сетива (ума и петте сетива за получаване на знание, очи, уши, език, нос и кожа); тасмин — на този; дурга-адхва-ват — като път, по който не е лесно да се върви; асугаме — непроходима; адхвани — на пътя в гората; а̄патитах̣ — се случи; ӣшварася — на повелителя; бхагаватах̣ — Върховната Божествена Личност; виш̣н̣ох̣ — на Бог Виш̣н̣у; ваша-вартиня̄ — действайки под контрола; ма̄яя̄ — на материалната енергия; джӣва-локах̣ — обусловеното живо същество; аям — това; ятха̄ — като; ван̣ик — търговец; са-артхах̣ — притежаващ нещо; артха-парах̣ — който е алчен за пари; сва-деха-ниш̣па̄дита — извършени от собственото му тяло; карма — плодовете на дейностите; анубхавах̣ — който изпитва; шмаша̄на-ват ашиватама̄я̄м — като зловещо гробище; сам̇са̄ра-аṃавя̄м — в гората на материалния живот; гатах̣ — влязъл; на — не; адя апи — досега; випхала — безрезултатни; баху-пратийога — изпълнени с трудности и множество страдания; ӣхах̣ — чиито дейности тук, в материалния свят; тат-та̄па-упаша-манӣм — които облекчават страданията в гората на материалния живот; хари-гуру-чаран̣а-аравинда — към лотосовите нозе на Бога и неговия предан; мадхукара-анупадавӣм — пътят, следван по примера на преданите, които са привързани като пчели; аварундхе — полза.

Превод

Когато цар Парӣкш̣ит попита за точното значение на притчата за материалната гора, Шукадева Госва̄мӣ отговори следното: Скъпи царю, човекът, който се препитава с търговия (ван̣ик), постоянно мисли как да спечели пари. Понякога той отива в гората да събира евтини дърва и глина, които да продаде в града на добра цена. По същия начин ненаситната обусловена душа идва в материалния свят, търсейки материални блага. Постепенно тя навлиза в най-гъстата част на гората и вече не знае как да се измъкне оттам. Попаднала в материалния свят, чистата душа е обусловена от материалната среда, създадена от външната енергия под наблюдението на Бог Виш̣н̣у. Така живото същество става подчинено на външната енергия дайвӣ мāя̄. Живеейки независимо, изгубено в гората, то не стига до общуване с преданите, посветили се на служене на Бога. Веднъж приело телесната представа за живот, то сменя едно след друго различни тела под влияние на материалната енергия и подтиквано от трите проявления на материалната природа (саттва-гун̣а, раджо-гун̣а и тамо-гун̣а). По този начин обусловената душа отива ту на райските планети, ту на земните, а друг път попада в низши форми на живот на низшите планети. Така тя постоянно страда в различни тела. Изпитваните страдания и болки са разнородни. Понякога са много тежки, друг път – по-поносими. Обусловената душа попада в тези състояния поради дейността на ума си. Нейният ум и петте сетива за получаване на знание ѝ носят различни тела в различни условия на живот. Използвайки сетивата си под контрола на външната енергия, мāя̄, живото същество страда в тежките условия на материалното съществуване. То търси облекчение, но обикновено се проваля, макар понякога след големи трудности да намира кратка утеха. В непрекъсната си борба за съществуване то не може да се подслони при чистите предани, които като пчели служат с любов в лотосовите нозе на Бог Виш̣н̣у.

Пояснение

Най-важното сведение в този стих е хари-гуру-чаран̣а-аравинда-мадхукара-анупадавӣм. Обикновено обусловените души в материалния свят се провалят във всичките си начинания и рядко, с цената на огромни усилия, успяват да намерят малко спокойствие. Обективно погледнато, обусловената душа никога не е щастлива. Тя просто се бори за съществуване. Всъщност единственото ѝ задължение е да приеме духовен учител, гуру, и с негова помощ да се отдаде в лотосовите нозе на Бога. Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху обяснява това: гуру-кр̣ш̣н̣а-праса̄де па̄я бхакти-лата̄-бӣджа. Въвлечени в борбата за съществуване из горите и градовете на материалния свят, хората не се радват истински на живота. Просто изпитват болки или удоволствия, а болката винаги е нещастие. Те се опитват да превъзмогнат болката, но поради невежество не успяват. Именно за тях се отнася ведическата максима тад-вигя̄на̄ртхам̇ са гурум ева̄бхигаччхет. Основен дълг на живото същество, изгубено в гората на материалния свят, в битката за съществуване, е да намери истински гуру, отдал се в лотосовите нозе на Върховната Божествена Личност Виш̣н̣у. Ако изобщо търси покой от мъчителното съществуване, трябва да намери такъв гуру и да приеме наставления в неговите лотосови нозе. Това е единственият път за освобождение.

Материалният свят е сравнен тук с гора и някой може да възрази, че в Кали юга човешката цивилизация е предимно урбанистична. Но големият град е една голяма гора. В действителност градският живот е по-опасен от живота в гората. Ако отидеш в непознат град, без приятел и подслон, ще преживяваш по-трудно отколкото в гората. Из големите градове по света, накъдето и да погледнеш, виждаш денонощна борба за съществуване. Хората бързат в колите си с над сто километра в час насам и натам, за да изкарат прехраната си. Принудени са да стават рано сутрин и да пътуват в тези коли с убийствена скорост. Всеки момент могат да катастрофират и постоянно трябва да са нащрек. Живото същество в автомобила е изпълнено с безпокойства, а битката съвсем не е приятна. Освен хората, котките, кучетата и другите животни също полагат огромни усилия, за да просъществуват. Борбата за съществуване е вечна, обусловената душа само променя позициите си в нея. Отначало е дете, след това юноша, младеж, зрял мъж, старец. Накрая, когато тялото ѝ стане негодно, тя е принудена да приеме ново тяло сред различните видове. Напускането на тялото се нарича смърт, а приемането на друго тяло се нарича раждане. Човешката форма на живот дава възможност за подслон при истински духовен учител, а чрез него – при Върховния Бог. Това е целта на движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание – да даде шанс на заблуденото от лекомислени водачи човечество. Никой не може да се измъкне от мъчителната борба за съществуване без помощта на чист предан на Бога. С материални дейности живото същество само променя положението си, но никога не намира покой. Единственото убежище са лотосовите нозе на духовния учител, а по негова милост – и лотосовите нозе на Бога.

ТЕКСТ 2

यस्यामु ह वा एते षडिन्द्रियनामान: कर्मणा दस्यव एव ते । तद्यथा पुरुषस्य धनं यत्किञ्चिद्धर्मौपयिकं बहुकृच्छ्राधिगतं साक्षात्परमपुरुषाराधनलक्षणो योऽसौ धर्मस्तं तु साम्पराय उदाहरन्ति । तद्धर्म्यं धनं दर्शनस्पर्शनश्रवणास्वादनावघ्राणसङ्कल्पव्यवसायगृहग्राम्योपभोगेन कुनाथस्याजितात्मनो यथा सार्थस्य विलुम्पन्ति ॥ २ ॥

яся̄м у ха ва̄ ете ш̣ад̣-индрия-на̄ма̄нах̣ карман̣а̄ дасява ева те тад ятха̄ пуруш̣ася дханам̇ ят кин̃чид дхармаупайикам̇ баху-кр̣ччхра̄дхигатам̇ са̄кш̣а̄т парама-пуруш̣а̄ра̄дхана-лакш̣ан̣о йо 'сау дхармас там̇ ту са̄мпара̄я уда̄харанти тад-дхармям̇ дханам̇ даршана-спаршана-шраван̣а̄сва̄дана̄вагхра̄н̣а-сан̇калпа-вяваса̄я-гр̣ха-гра̄мьопабхогена куна̄тхася̄джита̄тмано ятха̄ са̄ртхася вилум-панти.

Дума по дума

яся̄м — в която; у ха — несъмнено; ва̄ — или; ете — всички тези; ш̣аṃ-индрия-на̄ма̄нах̣ — шестте сетива (умът и петте сетива на познанието); карман̣а̄ — чрез тяхната дейност; дасявах̣ — крадците; ева — със сигурност; те — те; тат — това; ятха̄ — като; пуруш̣ася — на личността; дханам — богатство; ят — каквото и да е; кин̃чит — нещо; дхарма-аупайикам — което е средство за изпълнение на религиозните предписания; баху-кр̣ччхра-адхигатам — придобито с цената на много усилия; са̄кш̣а̄т — непосредствено; парама-пуруш̣а-а̄ра̄дхана-лакш̣ан̣ах̣ — чиито симптоми са обожание на Върховния Бог чрез извършване на жертвоприношения и т.н.; ях̣ — което; асау — това; дхармах̣ — религиозни принципи; там — това; ту — но; са̄мпара̄йе — за благото на живото същество след смъртта; уда̄харанти — мъдрите заявяват; тат-дхармям — религиозен (свързан с изпълнението на варн̣а̄шрама дхарма); дханам — богатство; даршана — като вижда; спаршана — чрез докосване; шраван̣а — чрез слушане; а̄сва̄дана — чрез вкусване; авагхра̄н̣а — чрез помирисване; сан̇калпа — с намерение; вяваса̄я — с решителност; гр̣ха — в материалния дом; гра̄мя-упабхогена — чрез материално сетивно наслаждение; куна̄тхася — на обърканата обусловена душа; аджита-а̄тманах̣ — която не се контролира; ятха̄ — като; са̄ртхася — на живото същество, стремящо се към сетивно наслаждение; вилумпанти — крадат.

Превод

В гората на материалното съществуване върлуват грабители – неовладените сетива. Обусловената душа може да спечели малко пари, за да ги използва за напредък в Кр̣ш̣н̣а съзнание, но за съжаление сетивата я ограбват, като я въвличат в сетивно наслаждение. Сетивата са крадци, защото карат живото същество да прахосва парите си, за да вижда, вкусва, помирисва, докосва, слуша и желае. Обусловената душа е принудена да удовлетворява сетивата си и така пропилява всичко. Нейните пари са предназначени за религиозни цели, но крадливите сетива ѝ ги отнемат.

Пояснение

Пӯрва джанма̄рджита̄ видя̄ пӯрва джанма̄рджитам̇ дханам̇ агре дха̄вати дха̄вати. Като следва принципите на варн̣а̄шрама дхарма, човек подобрява положението си в материалния свят. Той може да е богат, образован, красив или с аристократичен произход. Но всичко това е предназначено за напредъка в Кр̣ш̣н̣а съзнание. За съжаление, заблудените хора злоупотребяват с високото си положение и се отдават на сетивно наслаждение. Ето защо неовладените сетива са сравнени с крадци. Добрите резултати, постигнати с религиозна дейност, изчезват, отнети от алчните сетива. Религиозните дейности в рамките на варн̣а̄шрама дхарма носят материално благосъстояние и то може да се използва за напредък в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Добре е да разберем, че не бива да пропиляваме за наслаждение богатството и благоприятните възможности, които получаваме в материалния свят. Те са предназначени за Кр̣ш̣н̣а съзнание. Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание предлага на хората ясен метод за овладяване на ума и петте сетива за придобиване на знание. Нужно ни е малко въздържание и желание да използваме средствата си само за скромен живот в предано служене. Очите искат да виждат красиви неща, затова с парите трябва да се купуват украшения за мӯртите в храма. Езикът иска вкусни ястия, затова храната трябва да се предлага на мӯртите. С носа може да се миришат цветята, предложени на мӯртите, а с ушите – да се слушат звуците на мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а. Така сетивата ще са под контрол и ще се използват за напредък в Кр̣ш̣н̣а съзнание. По този начин придобитото добро положение няма да бъде изгубено в материално сетивно наслаждение под формата на безразборен секс, месоядство, опиати и хазарт. Човек разваля благосъстоянието си в материалния свят, ако само кара коли, прекарва времето си в нощни заведения или яде отвратителна храна в ресторантите. Така крадливите сетива отнемат всичко, постигнато с големи усилия от обусловената душа.

ТЕКСТ 3

अथ च यत्र कौटुम्बिका दारापत्यादयो नाम्ना कर्मणा वृकसृगाला एवानिच्छतोऽपि कदर्यस्य कुटुम्बिन उरणकवत्संरक्ष्यमाणं मिषतोऽपि हरन्ति ॥ ३ ॥

атха ча ятра кауṃумбика̄ да̄ра̄патя̄дайо на̄мна̄ карман̣а̄ вр̣ка-шр̣га̄ла̄ ева̄ниччхато 'пи кадаряся куṃумбина уран̣акават сам̇ракш̣яма̄н̣ам̇ миш̣ато 'пи харанти.

Дума по дума

атха — по този начин; ча — също; ятра — в което; кауṃумбика̄х̣ — членовете на семейството; да̄ра-апатя-а̄даях̣ — съпругата, децата и други; на̄мна̄ — само на име; карман̣а̄ — с поведението си; вр̣ка-шр̣га̄ла̄х̣ — тигри и чакали; ева — безспорно; аниччхатах̣ — на този, който не иска да харчи парите си; апи — несъмнено; кадаряся — голям скъперник; куṃумбинах̣ — заобиколен от роднини; уран̣ака-ват — като агне; сам̇ракш̣яма̄н̣ам — макар и защитено; миш̣атах̣ — на този, който пази; апи — дори; харанти — насила отнемат.

Превод

О, царю, в материалния свят членовете на семейството се наричат съпруга и деца, но всъщност те действат като тигри и чакали. Въпреки усилията на пастира да опази овцете си, тигрите и лисиците ги отвличат. По същия начин скъперникът прави всичко възможно да опази парите си, но колкото и да е бдителен, роднините отнемат цялото му богатство.

Пояснение

Един индийски поет пише: дин кӣ дакинӣ ра̄т кӣ ба̄гхинӣ па̄лак па̄лак лаху чусе. Денем жената е като вещица, а нощем – като тигрица. И денем, и нощем тя само смуче кръвта на мъжа си. През деня харчи парите му, спечелени с кървава пот, за домакински разходи, а нощем по време на секса той отново губи кръв под формата на семе. Заради жена си мъжът кърви ден и нощ, но от лудост продължава грижливо да я издържа. И децата са като тигри, чакали и лисици. Тези хищници отмъкват агнетата от кошарата, колкото и да е бдителен овчарят. А децата отмъкват парите на баща си, макар той самият да ги пази. Ето как членовете на семейството са крадци, въпреки че носят имената „съпруга“ и „деца“.

ТЕКСТ 4

यथा ह्यनुवत्सरं कृष्यमाणमप्यदग्धबीजं क्षेत्रं पुनरेवावपनकाले गुल्मतृणवीरुद्भ‍िर्गह्वरमिव भवत्येवमेव गृहाश्रम: कर्मक्षेत्रं यस्मिन्न हि कर्माण्युत्सीदन्ति यदयं कामकरण्ड एष आवसथ: ॥ ४ ॥

ятха̄ хй ануватсарам̇ кр̣ш̣яма̄н̣ам апй адагдха-бӣджам̇ кш̣етрам̇ пунар ева̄вапана-ка̄ле гулма-тр̣н̣а-вӣрудбхир гахварам ива бхаватй евам ева гр̣ха̄шрамах̣ карма-кш̣етрам̇ ясмин на хи карма̄н̣й утсӣданти яд аям̇ ка̄ма-каран̣д̣а еш̣а а̄васатхах̣.

Дума по дума

ятха̄ — както; хи — несъмнено; ануватсарам — всяка година; кр̣ш̣яма̄н̣ам — разоравана; апи — въпреки; адагдха-бӣджам — в която семената не са изгорени; кш̣етрам — нивата; пунах̣ — отново; ева — несъмнено; а̄вапана-ка̄ле — по време на сеитба; гулма — от храстите; тр̣н̣а — от тревите; вӣрудбхих̣ — от растенията; гахварам ива — като гъсталак; бхавати — става; евам — така; ева — определено; гр̣ха-а̄шрамах̣ — семейният живот; карма-кш̣етрам — поле на дейност; ясмин — в което; на — не; хи — несъмнено; карма̄н̣и утсӣданти — плодоносните дейности изчезват; ят — следователно; аям — това; ка̄ма-каран̣д̣ах̣ — хранилището на материални желания; еш̣ах̣ — това; а̄васатхах̣ — място.

Превод

Всяка година орачът разорава нивата и изкоренява плевелите. Но семената им остават в пръстта и понеже не са изгорени, отново поникват заедно с посаденото жито. Дори изкоренени в дълбоката оран, плевелите пак избуяват. Гр̣хастха а̄шрама (семейният живот) е като нива от плодоносни дейности. Ако желанието за семейно щастие не е напълно потушено, то избуява отново и отново. Дори да извадим камфора от глинената купа, миризмата му остава в нея. Докато не се унищожат семената на желанието, плодоносните дейности не могат да бъдат спрени.

Пояснение

Ако човек не устреми всичките си желания към служенето на Върховната Божествена Личност, копнежът за семеен живот ще остане дори след като е приел сання̄са. Някои членове на нашето общество ИСКОН от сантименталност приемат сання̄са, но понеже не са потушили напълно желанията си, отново се връщат към семейния живот, дори с риск да загубят авторитет и да опетнят доброто си име. Тези силни желания ще изгаснат напълно само с предано служене на Бога.

ТЕКСТ 5

तत्रगतो दंशमशकसमापसदैर्मनुजै: शलभशकुन्ततस्करमूषकादिभिरुपरुध्यमानबहि:प्राण: क्‍वचित् परिवर्तमानोऽस्मिन्नध्वन्यविद्याकामकर्मभिरुपरक्तमनसानुपपन्नार्थं नरलोकं गन्धर्वनगरमु पपन्नमिति मिथ्याद‍ृष्टिरनुपश्यति ॥ ५ ॥

татра гато дам̇ша-машака-сама̄пасадаир мануджаих̣ шалабха-шакунта-таскара-мӯш̣ака̄дибхир упарудхяма̄на-бахих̣-пра̄н̣ах̣ квачит париварта̄мно 'сминн адхванй авидя̄-ка̄ма-кармабхир упаракта-манаса̄нупапанна̄ртхам̇ нара-локам̇ гандхарва-нагарам упапаннам ити митхя̄-др̣ш̣ṃир анупашяти.

Дума по дума

татра — в семейния живот; гатах̣ — отишъл; дам̇ша — конски мухи; машака — комари; сама — равен на; апасадаих̣ — долни; ману-джаих̣ — хора; шалабха — скакалци; шакунта — голяма граблива птица; таскара — крадци; мӯш̣ака-а̄дибхих̣ — от плъхове и др.; упарудхяма̄на — тормозен; бахих̣-пра̄н̣ах̣ — външният живот, под формата на богатство и др.; квачит — понякога; париварта̄мнах̣ — бродейки; асмин — по този; адхвани — път на материалното съществуване; авидя̄-ка̄ма — от невежество и похот; кармабхих̣ — и плодоносни дейности; упаракта-манаса̄ — тъй като умът е повлиян; анупапанна-артхам — в който никога не се постига желаният резултат; нара-локам — материалният свят; гандхарва-нагарам — въображаем град; упапаннам — съществуващ; ити — приема го за; митхя̄-др̣ш̣ṃих̣ — този, чието зрение е объркано; анупашяти — наблюдава.

Превод

Понякога обусловената душа в семейния живот, привързана към материалното си богатство и притежания, е притеснявана от завистливи хора, които са като конски мухи и комари, друг път я измъчват крадци, подобни на скакалци, грабливи птици и плъхове. Но въпреки всичко тя продължава да броди по пътя на материалното съществуване. Поради невежество я обзема похот, а похотта я тласка към плодоносни дейности. Тъй като умът ѝ е погълнат от тях, материалният свят ѝ се струва вечен, макар да е ефимерен и призрачен като въздушна кула.

Пояснение

Нароттама да̄са Т̣ха̄кура пее в една своя песен:

ахан̣ка̄ре матта хан̃а̄, нита̄й-пада па̄сария̄,
асатйере сатя кари ма̄ни

Забравил лотосовите нозе на Бог Нитя̄нанда, горд с материалните си притежания, пари и величие, човек приема илюзорния, временен материален свят за реалност. В това се състои материалната болест на живото същество. То е вечно и блажено, но въпреки мизерните материални условия от невежество смята материалния свят за действителен.

ТЕКСТ 6

तत्र च क्‍वचिदातपोदकनिभान् विषयानुपधावति पानभोजनव्यवायादिव्यसनलोलुप: ॥ ६ ॥

татра ча квачид а̄таподака-нибха̄н виш̣ая̄н упадха̄вати па̄на-бходжана-вява̄я̄ди-вясана-лолупах̣.

Дума по дума

татра — там (в това въображаемо място); ча — също; квачит — понякога; а̄тапа-удака-нибхāн — като вода в пустинен мираж; виш̣ая̄н — обектите на сетивно наслаждение; упадха̄вати — тича след; па̄на — към пиенето; бходжана — към храненето; вява̄я — към секса; а̄ди — и прочее; вясана — пристрастен; лолупах̣ — развратник.

Превод

Понякога в тази въздушна кула (гандхарва-пура) обусловената душа пие, яде и прави секс. Обладана от страст, тя се втурва след обектите на сетивата като елен, който преследва мираж в пустинята.

Пояснение

Има два свята – духовен и материален. Материалният свят е илюзорен, мираж в пустинята. Пустинните животни се заблуждават, че виждат вода, но всъщност виждат само пясъци. По сходен начин хората с животински наклонности се опитват да намерят спокойствие в пустинята на материалния живот. Редица ша̄стри подчертават, че в този материален свят няма наслада. Нещо повече, дори ако сме съгласни да живеем без удоволствия, не ни е позволено да го направим. Бог Кр̣ш̣н̣а казва в Бхагавад-гӣта̄, че материалният свят е не само пълен със страдания (дух̣кха̄лаям), но и временен (аша̄шватам). Дори ако искаме да живеем тук във вечно страдание, материалната природа няма да ни позволи. Тя ще ни принуди да приемем ново тяло и да страдаме в нова обстановка.

ТЕКСТ 7

क्‍वचिच्चाशेषदोषनिषदनं पुरीषविशेषं तद्वर्णगुणनिर्मितमति: सुवर्णमुपादित्सत्यग्निकामकातर इवोल्मुकपिशाचम् ॥ ७ ॥

квачич ча̄шеш̣а-дош̣а-ниш̣аданам̇ пурӣш̣а-вишеш̣ам̇ тад-варн̣а-гун̣а-нирмита-матих̣ суварн̣ам упа̄дитсатй агни-ка̄ма-ка̄тара иволмука-пиша̄чам.

Дума по дума

квачит — понякога; ча — също; ашеш̣а — безкрайни; дош̣а — пороци; ниш̣аданам — източникът; пурӣш̣а — изпражнение; вишеш̣ам — определен вид; тат-варн̣а-гун̣а — чийто цвят напомня цвета на гун̣ата на страстта (червеникаво); нирмита-матих̣ — чийто ум е погълнат от това; суварн̣ам — злато; упа̄дитсати — желаейки да получи; агни-ка̄ма — от желанието за огън; ка̄тарах̣ — измъчван; ива — като; улмука-пиша̄чам — фосфоресциращата светлина, наречена блуждаещ огън, която понякога хората взимат за привидение.

Превод

Понякога живото същество се полъгва по жълтия боклук, наречен злато, и се втурва да го търси. Златото е източник на материално богатство и на завист; с него човек може да си позволи безразборен секс, хазарт, месо и опиати. Хората с умове, обзети от гун̣ата на страстта, са привлечени от цвета на златото както някой, измръзнал в гората, хуква към фосфоресциращата светлина в мочурището, мислейки я за истински огън.

Пояснение

Парӣкш̣ит Маха̄ра̄джа заповядал на олицетворението на Кали юга незабавно да напусне царството му и да пребивава в следните четири места: публични домове, барове, кланици и казина. Но Кали го помолил да му определи само едно място, включващо и четирите, и Парӣкш̣ит Маха̄ра̄джа му посочил мястото, където се съхранява злато. Златото съдържа в себе си четирите греховни принципа и от гледна точка на духовния живот трябва всячески да се избягва. Там, където има злато, там има и непозволен секс, месоядство, хазарт и опиати. Хората от западния свят притежават големи количества злато, затова стават жертва на тези пороци. Материалистите много обичат жълтия блясък на златото. В действителност то е само вид изпражнение. Обикновено изпражненията на човек с болен черен дроб също са жълти. Цветът на това изпражнение привлича материалиста, както блуждаещият огън привлича мръзнещия в гората.

ТЕКСТ 8

अथ कदाचिन्निवासपानीयद्रविणाद्यनेकात्मोपजीवनाभिनिवेश एतस्यां संसाराटव्यामितस्तत: परिधावति ॥ ८ ॥

атха када̄чин нива̄са-па̄нӣя-дравин̣а̄дй-анека̄тмопаджӣвана̄бхинивеша етася̄м̇ сам̇са̄ра̄ṃавя̄м итас татах̣ паридха̄вати.

Дума по дума

атха — по този начин; када̄чит — понякога; нива̄са — жилище; па̄нӣя — вода; дравин̣а — богатство; а̄ди — и прочее; анека — от различни неща; а̄тма-упаджӣвана — необходими за поддържане на тялото; абхинивешах̣ — изцяло погълнат; етася̄м — от това; сам̇са̄ра-аṃавя̄м — материалният свят, който е като голяма гора; итах̣ татах̣ — тук и там; паридха̄вати — тича.

Превод

Понякога обусловената душа се втурва да си търси жилище, уютен дом, да си осигури вода и средства за поддържане на тялото. Погълната от многобройните си нужди, тя забравя всичко и непрекъснато се щура из гората на материалното съществуване.

Пояснение

Както бе казано по-рано, бедният търговец отива в гората да събере евтина стока, която да продаде изгодно в града. Той до такава степен е погълнат от мисълта за поддържане на тялото си, че забравя своите изначални взаимоотношения с Кр̣ш̣н̣а и търси само телесни удобства. Така материалните дейности стават единствено занимание за обусловената душа. Материалистът не знае истинската цел на съществуването и вечно скита из материалния свят, мъчейки се да задоволи жизнените си потребности. Без да разбира смисъла на живота, макар и получил всичко необходимо, той си създава изкуствени потребности и все повече се обърква. Умствената му нагласа е да желае нови и нови блага. Материалистът не познава тайната на природните закони. Бхагавад-гӣта̄ (3.27) утвърждава:

пракр̣тех̣ крияма̄н̣а̄ни
гун̣аих̣ карма̄н̣и сарвашах̣
ахан̇ка̄ра-вимӯд̣ха̄тма̄
карта̄хам ити маняте

„Заблудена от фалшивото его, душата се мисли за извършител на дейностите, които всъщност се осъществяват от трите гун̣и на материалната природа“. Под влияние на похотта живото същество си създава определена умствена нагласа за наслаждение в материалния свят. Така то се оплита, приема различни тела и страда в тях.

ТЕКСТ 9

क्‍वचिच्च वात्यौपम्यया प्रमदयाऽऽरोहमारोपितस्तत्कालरजसा रजनीभूत इवासाधुमर्यादो रजस्वलाक्षोऽपि दिग्देवता अतिरजस्वलमतिर्न विजानाति ॥ ९ ॥

квачич ча ва̄тяупамяя̄ прамадая̄рохам а̄ропитас тат-ка̄ла-раджаса̄ раджанӣ-бхӯта ива̄са̄дху-маря̄до раджас-вала̄кш̣о 'пи диг-девата̄ атираджас-вала-матир на виджа̄на̄ти.

Дума по дума

квачит — понякога; ча — също; ва̄тя̄ аупамяя̄ — сравнена с вихрушка; прамадая̄ — от красива жена; а̄рохам а̄ропитах̣ — положено в скута за сексуално наслаждение; тат-ка̄ла-раджаса̄ — от страстни похотливи желания в този момент; раджанӣ-бхӯтах̣ — мракът на нощта; ива — като; аса̄дху-маря̄дах̣ — който пренебрегва висшите свидетели; раджах̣-вала-акш̣ах̣ — заслепено от силни похотливи желания; апи — несъмнено; дик-девата̄х̣ — полубоговете, които управляват посоките, например Слънцето и Луната; атираджах̣-вала-матих̣ — чийто ум е обзет от похот; на виджа̄на̄ти — то не знае (че свидетели наоколо наблюдават безсрамния полов акт).

Превод

Понякога, сякаш заслепено от прашна вихрушка, обусловеното живо същество вижда красотата на нежния пол – прамада̄. Зашеметено, то се отпуска в обятията на жената и в същия миг е връхлетяно от силна страст. Похотта почти го ослепява и го кара да наруши правилата за сексуалните отношения. То не знае, че полубоговете виждат прегрешението му, и се наслаждава на непозволен секс в мрака на нощта, без да подозира наказанието, което го очаква.

Пояснение

В Бхагавад-гӣта̄ (7.11) е казано: дхарма̄вируддхо бхӯтеш̣у ка̄мо 'сми бхаратарш̣абха. Сексът е позволен само за зачеване на деца, не за наслаждение. Човек може да прави секс, за да зачене добро дете, което ще донесе благо на семейството, обществото и света. Иначе сексът е в разрез с нормите на религиозния живот. Материалистът не вярва, че в природата има ред и полубоговете виждат всички прегрешения. Той се наслаждава на безразборен секс и заслепен от похотливи желания, си мисли, че никой не го наблюдава, но представителите на Върховната Божествена Личност виждат всичко. И го наказват по най-различни начини. В Кали юга незаконният секс често води до нежелана бременност и понякога се стига до аборт. Тези греховни дейности са следени от представителите на Бога и мъжът и жената, които ги извършват, биват наказани от строгите закони на материалната природа (даивӣ хй еш̣а̄ гун̣а-майӣ мама ма̄я̄ дуратяя̄). За незаконния секс няма опрощение; виновниците търпят наказания живот след живот. Бхагавад-гӣта̄ (16.20) утвърждава:

а̄сурӣм̇ йоним а̄панна̄
мӯд̣ха̄ джанмани джанмани
ма̄м апра̄пяива каунтея
тато я̄нтй адхама̄м̇ гатим

„Раждайки се отново и отново в демонични форми на живот, о, сине на Кунтӣ, такива личности не могат никога да ме доближат. Постепенно те затъват до най-отвратително съществуване“.

Върховната Божествена Личност не разрешава на никого да нарушава строгите закони на материалната природа, затова незаконният секс винаги се наказва. Резултатът от него е нежелана бременност, прекъсвана с аборт. Хората, участващи в този грях, в следващия си живот трябва да изтърпят същото. Те биват убивани в майчината утроба, преди да се родят. Всичко това може да се избегне, ако останем на трансценденталното равнище на Кр̣ш̣н̣а съзнание. Така няма да вършим грехове. Непозволеният секс е най-разпространеният грях, дължащ се на похотта. Когато живото същество действа в проявлението на страстта, то си навлича многобройни страдания живот след живот.

ТЕКСТ 10

क्‍वचित्सकृदवगतविषयवैतथ्य: स्वयं पराभिध्यानेन विभ्रंशितस्मृतिस्तयैव मरीचितोयप्रायांस्तानेवाभिधावति ॥ १० ॥

квачит сакр̣д авагата-виш̣ая-ваитатхях̣ сваям̇ пара̄бхидхя̄нена вибхрам̇шита-смр̣тис таяива марӣчи-тоя-пра̄я̄м̇с та̄н ева̄бхидха̄вати.

Дума по дума

квачит — понякога; сакр̣т — веднъж; авагата-виш̣ая-ваитатхях̣ — осъзнавайки безсмислието на материалното сетивно наслаждение; сваям — себе си; пара-абхидхя̄нена — от телесната представа за аза; вибхрам̇шита — погубена; смр̣тих̣ — чиято памет; тая̄ — от това; ева — несъмнено; марӣчи-тоя — вода в мираж; пра̄я̄н — подобно на; та̄н — тези сетивни обекти; ева — несъмнено; абхидха̄вати — тича след.

Превод

Обусловената душа понякога сама разбира безсмислието на сетивното наслаждение в материалния свят и стига до заключението, че то носи само страдание. Но под влияние на вкоренената телесна представа паметта ѝ изневерява и тя отново се впуска след материалното наслаждение като животно, преследващо пустинен мираж.

Пояснение

Телесната представа е голямата болест на материалния живот. След непрекъснати провали в материалните си начинания обусловената душа за момент осъзнава безсмислието на материалното наслаждение, но след това възобновява същите действия. Като общува с предани, човек може да се убеди в материалната безсмислица, но не може да изостави своите занимания, въпреки голямото си желание да се върне вкъщи, при Бога. При така създалото се положение Бог, Върховната Личност, намиращ се във всяко сърце, милостиво му отнема всички материални притежания. В Шрӣмад Бха̄гаватам (10.88.8) Бог Кр̣ш̣н̣а казва, че отнема всичко на своя скъп предан, ако той е прекалено привързан към притежанията си (яся̄хам анугр̣хн̣а̄ми хариш̣йе тад-дханам̇ шанаих̣). Когато загуби всичко, преданият се чувства безпомощен, лишен от общество, приятели и любов. Той разбира, че семейството му повече не се интересува от него, и напълно се отдава в лотосовите нозе на Върховния. Това е рядко благодеяние, оказвано от Бога на този предан, който не може напълно да му се отдаде поради силната телесна представа. Както се обяснява в Чайтаня чарита̄мр̣та (Мадхя, 22.39): а̄ми-вигя, еи мӯркхе 'виш̣ая' кене диба. Бог разбира предания, който се колебае дали да му служи, или да възобнови материалния си живот. След редица безуспешни опити и провали той изцяло се отдава в лотосовите нозе на Бога. Тогава Върховният му помага с наставленията си и щастливият предан напълно забравя материалните дейности.

ТЕКСТ 11

क्‍वचिदुलूकझिल्लीस्वनवदतिपरुषरभसाटोपं प्रत्यक्षं परोक्षं वा रिपुराजकुलनिर्भर्त्सितेनातिव्यथितकर्णमूलहृदय: ॥ ११ ॥

квачид улӯка-джхиллӣ-сванавад ати-паруш̣а-рабхаса̄т̣опам̇ пратякш̣ам̇ парокш̣ам̇ ва̄ рипу-ра̄джа-кула-нирбхартситена̄ти-вятхита-карн̣а-мӯла-хр̣даях̣.

Дума по дума

квачит — понякога; улӯка — на бухала; джхиллӣ — и щуреца; свана-ват — точно като непоносимите звуци; ати-паруш̣а — крайно резки; рабхаса — с постоянство; а̄т̣опам — дразнение; пратякш̣ам — пряко; парокш̣ам — косвено; ва̄ — или; рипу — на враговете; ра̄джа-кула — и на държавните служители; нирбхартситена — от заплахите; ати-вятхита — много огорчена; карн̣а-мӯла-хр̣даях̣ — чиито уши и сърце.

Превод

Понякога обусловената душа е дълбоко огорчена от заплашителните обиди на враговете си или държавните служители, които явно или прикрито се нахвърлят върху нея с груби думи. Тогава сърцето ѝ се къса от мъка. Тези груби думи могат да се сравнят със звуците на бухалите и щурците.

Пояснение

В материалния свят има различни врагове. Правителството заплашва гражданите, когато не си плащат данъците. Подобно отношение, било то явно или прикрито, причинява болка на обусловената душа и тя се опитва да се защити, но за съжаление не може да направи нищо.

ТЕКСТ 12

स यदा दुग्धपूर्वसुकृतस्तदा कारस्करकाकतुण्डाद्यपुण्यद्रुमलताविषोदपानवदुभयार्थशून्यद्रविणान्जीवन्मृतान् स्वयं जीवन्म्रियमाण उपधावति ॥ १२ ॥

са яда̄ дугдха-пӯрва-сукр̣тас тада̄ ка̄раскара-ка̄катун̣д̣а̄дй-апун̣я-друма-лата̄-виш̣ода-па̄навад убхая̄ртха-шӯня-дравин̣а̄н джӣван-мр̣та̄н сваям̇ джӣван-мрияма̄н̣а упадха̄вати.

Дума по дума

сах̣ — тази обусловена душа; яда̄ — когато; дугдха — изчерпани; пӯрва — минали; сукр̣тах̣ — благочестиви дела; тада̄ — тогава; ка̄раскара-ка̄катун̣д̣а-а̄ди — наречени ка̄раскара, ка̄катун̣д̣а и др.; апун̣я-друма-лата̄ — неблагочестиви дървета и пълзящи растения; виш̣а-уда-па̄на-ват — като кладенци с отровна вода; убхая-артха-шӯня — които не могат да донесат щастие нито в този живот, нито в следващия; дравин̣а̄н — притежаващите богатство; джӣват-мр̣та̄н — които са мъртви, макар да изглеждат живи; сваям — той самият; джӣват — жив; мрияма̄н̣ах̣ — бидейки мъртъв; упадха̄вати — отива за материални блага.

Превод

Заради благочестивите си дейности в минали животи обусловената душа получава материални блага в този живот, но когато те се изчерпят, тя търси богатство и пари, които няма да ѝ помогнат нито в този живот, нито в следващия. Тя отива при живите мъртъвци, натрупали големи богатства. Тези хора са сравнени с неблагочестиви дървета, пълзящи растения и отровени кладенци.

Пояснение

Богатството и парите, придобити в резултат на благочестиви дейности в миналото, не бива да се използват за сетивно наслаждение. Да им се наслаждаваш, е все едно да ядеш плодовете на отровно дърво. Обусловената душа няма полза от такива дейности нито в този живот, нито в следващия. Но ако използваме притежанията си в служене на Бога под ръководството на истински духовен учител, ще бъдем щастливи както в този, така и в следващия живот. Ако не правим това – ядем забранен плод и ще загубим своя рай. Затова Бог Кр̣ш̣н̣а ни съветва да му предлагаме всичко, което имаме:

ят карош̣и яд ашна̄си
ядж джухош̣и дада̄си ят
ят тапасяси каунтея
тат куруш̣ва мад-арпан̣ам

„Каквото и да правиш, каквото и да ядеш, каквото и да предлагаш или даряваш, на каквито и въздържания да се подлагаш, прави това, о, сине на Кунтӣ, като жертва за мен“ (Бхагавад-гӣта̄, 9.27). Материалното богатство и могъществото, постигнати с минали добри дела, спокойно могат да се използват в този живот и в следващия, ако човек е Кр̣ш̣н̣а осъзнат. Той не бива да трупа повече от необходимото за основните си потребности. Всичко излишно трябва да се използва в служене на Бога. Така всички ще бъдат щастливи – обусловената душа, светът и Кр̣ш̣н̣а. Това е целта на живота.

ТЕКСТ 13

एकदासत्प्रसङ्गान्निकृतमतिर्व्युदकस्रोत:स्खलनवद् उभयतोऽपि दु:खदं पाखण्डमभियाति ॥ १३ ॥

екада̄сат-прасан̇га̄н никр̣та-матир вюдака-сротах̣-скхаланавад убхаято 'пи дух̣кхадам̇ па̄кхан̣д̣ам абхия̄ти.

Дума по дума

екада̄ — понякога; асат-прасан̇га̄т — от общуване с неотдадени, които са против ведическите принципи и си измислят различни религиозни пътища; никр̣та-матих̣ — чиято интелигентност е покварена, поради незачитане властта на Върховната Божествена Личност; вюдака-сротах̣ — в плитки реки; скхалана-ват — като да скочиш; убхаятах̣ — от две страни; апи — въпреки; дух̣кха-дам — носещ страдание; па̄кхан̣д̣ам — пътят на атеизма; абхия̄ти — той поема.

Превод

Понякога обусловената душа приема нищожни благословии от атеисти, за да превъзмогне злочестините в гората на материалния свят. В близостта си с тях тя изгубва своята интелигентност. Това е като да скочиш в плитка река. Човек само си счупва главата, вместо да намери облекчение от жегата. Така страданието му се удвоява. Заблудената душа отива при някакви са̄дху и сва̄мӣ, чието учение е против принципите на Ведите. Но не намира нищо добро при тях нито сега, нито в бъдеще.

Пояснение

Винаги ще има мошеници, които измислят свой начин за духовно познание. Обусловената душа отива при такива лъжливи сання̄сӣ и йогӣ, в търсене на евтини благословии, но не получава никаква помощ, нито материална, нито духовна. В съвременната епоха е пълно с измамници, показващи фокуси и магии. Някои от тях могат дори да произведат злато за изумление на своите последователи, които ги обявяват за Бог. Този вид измами са широко разпространени в Кали юга. Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура описва истинския гуру в следните стихове:

сам̇са̄ра-да̄ва̄нала-лӣд̣ха-лока-
тра̄н̣а̄я ка̄рун̣я-гхана̄гханатвам
пра̄птася каля̄н̣а-гун̣а̄рн̣авася
ванде гурох̣ шрӣ-чаран̣а̄равиндам

Човек трябва да отиде при гуру, способен да угаси буйния огън на материалния свят – борбата за съществуване. Хората искат да бъдат лъгани и затова отиват при йогӣ и сва̄мӣ, които правят само фокуси, но фокусите не облекчават страданията в материалния живот. Ако способността да произведеш малко злато е критерият да станеш Бог, тогава защо хората не приемат Кр̣ш̣н̣а, собственика на цялата вселена, в която има безброй тонове злато? В предишните стихове златото бе сравнено с блуждаещ огън и жълто изпражнение; така че не бива да се подмамваме по разни гуру, фабрикуващи злато, а искрено да се обърнем към предан като Джад̣а Бхарата. Неговите наставления към Рахӯган̣а Маха̄ра̄джа накарали царя да изостави телесната представа. Човек не може да бъде щастлив с гуру самозванец. Трябва да приемем духовен учител по начина, препоръчан в Шрӣмад Бха̄гаватам (11.3.21). Тасма̄д гурум̇ прападйета джигя̄сух̣ шрея уттамам: човек трябва да се обърне към истински гуру, за да узнае кое е най-висшето благо в живота. Такъв гуру е описан по следния начин: ша̄бде паре ча ниш̣н̣а̄там. Такъв гуру не фабрикува злато и не жонглира с думите. Добре познава заключенията на ведическото знание (ведаиш ча сарваир ахам ева ведях̣). Освободен е от материално замърсяване и е потопен в служене на Кр̣ш̣н̣а. С праха от лотосовите нозе на такъв гуру човешкият живот става съвършен. В противен случай и този живот, и бъдещият е сигурен провал.

ТЕКСТ 14

यदा तु परबाधयान्ध आत्मने नोपनमति तदा हि पितृपुत्रबर्हिष्मत: पितृपुत्रान् वा स खलु भक्षयति ॥ १४ ॥

яда̄ ту пара-ба̄дхая̄ндха а̄тмане нопанамати тада̄ хи питр̣-путра-бархиш̣матах̣ питр̣-путра̄н ва̄ са кхалу бхакш̣аяти.

Дума по дума

яда̄ — когато; ту — но (за зла участ); пара-ба̄дхая̄ — въпреки че експлоатира всички останали; андхах̣ — сляпа; а̄тмане — за себе си; на упанамати — не получи дяла си; тада̄ — тогава; хи — безспорно; питр̣-путра — на бащата или синовете; бархиш̣матах̣ — незначително като стръкче трева; питр̣-путра̄н — баща или синове; ва̄ — или; сах̣ — тя (обусловената душа); кхалу — дори; бхакш̣аяти — вреди.

Превод

В този материален свят, когато обусловената душа не може да осигури своето препитание, дори като експлоатира другите, тя се опитва да присвои притежанията на собствения си баща или син, колкото и незначителни да са те. И ако не получи нищо от роднините си, тя е готова да им навреди по всякакъв начин.

Пояснение

Веднъж видях със собствените си очи как един обеднял човек открадна бижутата на дъщеря си просто за да преживее. Както гласи английската поговорка, нуждата не признава закони. Когато изпадне в нужда, обусловената душа забравя роднинските отношения и ограбва собствения си баща или син. От Шрӣмад Бха̄гаватам научаваме, че в епохата на Кали не е далеч времето, когато роднини ще се избиват заради няколко гроша. Без Кр̣ш̣н̣а съзнание хората ще се израждат все повече и повече и ще вършат мерзости.

ТЕКСТ 15

क्‍वचिदासाद्य गृहं दाववत्प्रियार्थविधुरमसुखोदर्कं शोकाग्निना दह्यमानो भृशं निर्वेदमुपगच्छति ॥ १५ ॥

квачид а̄са̄дя гр̣хам̇ да̄вават прия̄ртха-видхурам асукходаркам̇ шока̄гнина̄ дахяма̄но бхр̣шам̇ нирведам упагаччхати.

Дума по дума

квачит — понякога; а̄са̄дя — изпитвайки; гр̣хам — семейния живот; да̄ва-ват — като силен горски пожар; прия-артха-видхурам — без никаква положителна стойност; асукха-ударкам — предизвикващ все по-голямо нещастие; шока-агнина̄ — от огъня на отчаянието; дахяма̄нах̣ — изгорена; бхр̣шам — много голямо; нирведам — разочарование; упагаччхати — получава.

Превод

Семейният живот в този свят е като опустошителен горски пожар. В него няма никакво щастие, а нещастието постепенно нараства. В семейния живот няма нищо благоприятно за вечно щастие. Обвързана с дом и семейство, обусловената душа изгаря в огъня на отчаянието. Понякога тя проклина нещастната си участ, друг път твърди, че страда, защото не е извършвала благочестиви дела в миналия си живот.

Пояснение

Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура пише в Гурв-аш̣т̣ака:

сам̇са̄ра-да̄ва̄нала-лӣд̣ха-лока-
тра̄н̣а̄я ка̄рун̣я-гхана̄гханатвам

Животът в материалния свят е като буен горски пожар. Никой не отива да подпали гората – огънят пламва от само себе си. По същия начин страданията в материалния свят само се увеличават, въпреки че всички искат да бъдат щастливи. Понякога човекът, захвърлен в пламъците на материалното съществуване, обвинява себе си, но заради телесната си представа не може да се измъкне от оплитането и това го кара да страда още повече.

ТЕКСТ 16

क्‍वचित्कालविषमितराजकुलरक्षसापहृतप्रियतमधनासु: प्रमृतक इव विगतजीवलक्षण आस्ते ॥ १६ ॥

квачит ка̄ла-виш̣а-мита-ра̄джа-кула-ракш̣аса̄пахр̣та-приятама-дхана̄сух̣ прамр̣така ива вигата-джӣва-лакш̣ан̣а а̄сте.

Дума по дума

квачит — понякога; ка̄ла-виш̣а-мита — покварени с течение на времето; ра̄джа-кула — правителствените служители; ракш̣аса̄ — от тези, които са като кръвожадни човешки същества; апахр̣та — ограбена; прия-тама — най-свидно; дхана — под формата на богатство; асух̣ — чийто жизнен дъх; прамр̣таках̣ — мъртва; ива — като; вигата-джӣва-лакш̣ан̣ах̣ — лишена от всички признаци на живот; а̄сте — остава.

Превод

Правителствените служители са като кръвожадните демони, наречени ра̄кш̣аси (човекоядци). Понякога те се настройват срещу обусловената душа и отнемат цялото ѝ богатство. Лишена от средствата, събирани с години, обусловената душа изпада в дълбоко униние, сякаш се е разделила с живота си.

Пояснение

Думата ра̄джа-кула-ракш̣аса̄ заслужава внимание. Шрӣмад Бха̄гаватам е съставен преди около пет хиляди години, но описва правителствените чиновници като ра̄кш̣аси, кръвожадни демони. Ако те са против някого, той може да загуби състоянието си, събирано цял живот. Никой не иска да плаща подоходни данъци – дори данъчните инспектори се опитват да ги избегнат, но понякога идват тежки времена и хората са принуждавани насила да плащат данъците си. Това дълбоко ги потиска.

ТЕКСТ 17

कदाचिन्मनोरथोपगतपितृपितामहाद्यसत्सदिति स्वप्ननिर्वृतिलक्षणमनुभवति ॥ १७ ॥

када̄чин маноратхопагата-питр̣-пита̄маха̄дй асат сад ити свапна-нирвр̣ти-лакш̣ан̣ам анубхавати.

Дума по дума

када̄чит — понякога; маноратха-упагата — получено във въображението; питр̣ — бащата; пита̄-маха-а̄ди — или дядото и др.; асат — макар отдавна мъртви (и никой не знае къде е отишла душата); сат — отново са дошли бащата или дядото; ити — мислейки така; свапна-нирвр̣ти-лакш̣ан̣ам — щастието, което се изпитва на сън; анубхавати — обусловената душа изпитва.

Превод

Понякога обусловената душа си представя, че баща ѝ или дядо ѝ се е преродил като нейния син или внук. По този начин тя се радва на щастието, което човек изпитва, сънувайки, и се наслаждава на измислиците си.

Пояснение

Обусловената душа не познава истинската същност на Бога и затова си въобразява всякакви неща. Повлияна от плодоносна дейност, тя се събира със своите роднини, бащи, синове и дядовци така, както се събират плуващи в потока сламки. Но само след миг водата ги разпръсква и те повече не са заедно. В обусловения си живот живото същество е свързано за известно време с много други обусловени души. Те живеят заедно като роднини и материалната им привързаност е толкова силна, че дори когато бащата или дядото умрат, синът се утешава с мисълта, че те се връщат в семейството в друг образ. Това не е невъзможно, но при всички случаи обусловената душа обича да се залъгва с подобни измислици.

ТЕКСТ 18

क्‍वचिद् गृहाश्रमकर्मचोदनातिभरगिरिमारुरुक्षमाणो लोकव्यसनकर्षितमना: कण्टकशर्कराक्षेत्रं प्रविशन्निव सीदति ॥ १८ ॥

квачид гр̣ха̄шрама-карма-чодана̄ти-бхара-гирим а̄рурукш̣ама̄н̣о лока-вясана-карш̣ита-мана̄х̣ кан̣т̣ака-шаркара̄-кш̣етрам̇ правишанн ива сӣдати.

Дума по дума

квачит — понякога; гр̣ха-а̄шрама — в семейния живот; карма-чодана — от правилата на плодоносната дейност; ати-бхара-гирим — голямата планина; а̄рурукш̣ама̄н̣ах̣ — желаейки да изкачи; лока — от материални; вясана — занимания; карш̣ита-мана̄х̣ — чийто ум е привлечен; кан̣т̣ака-шаркара̄-кш̣етрам — поле, покрито с тръни и остри камъни; правишан — влизайки; ива — като; сӣдати — скърби.

Превод

Семейният човек е длъжен да извършва много яги и плодоносни дейности, например вива̄ха-ягя (сватбената церемония за синовете и дъщерите) или церемонията за получаване на свещен шнур. Те влизат в задълженията на гр̣хастхите и са сложни и трудни за изпълнение. Сравнени са с висока планина, която живото същество, привързано към материални дейности, трябва да изкачи. Човекът, желаещ да извърши тези ритуални церемонии, чувства болка, сякаш в краката му се впиват тръни и камъчета, докато се катери по планината. Така страданията на обусловената душа нямат край.

Пояснение

За да се поддържа престижа в обществото, са необходими редица социални дейности. В различните страни съществуват различни празници и обреди. В Индия бащата трябва да се погрижи за женитбата на децата си. Само тогава може да се каже, че е изпълнил докрай семейния си дълг. Уреждането на сватби не е лека задача, особено в наши дни. Днес никой не може да изпълни правилно обредното жертвоприношение и никой няма достатъчно средства за истинска сватбена церемония. Затова семейните са много нещастни, когато им предстоят тези обществени задължения. Сякаш в тях се впиват тръни и ги бодат камъчета. Но силната материална привързаност не може да се преодолее, въпреки болката. Прахла̄да Маха̄ра̄джа ни съветва (Шрӣмад Бха̄гаватам, 7.5.5):

хитва̄тма-па̄там̇ гр̣хам андха-кӯпам̇
ванам̇ гато яд дхарим а̄шрайета

Така нареченият семеен уют е като тъмен кладенец насред полето. Ако паднеш в обрасъл с трева кладенец, ще се простиш с живота си, колкото и да викаш за помощ. Затова духовно извисените личности ни съветват да не навлизаме в гр̣хастха-а̄шрама. По-добре е човек да се научи на аскетизъм в брахмачаря-а̄шрама и да остане чист брахмача̄рӣ през целия си живот, отколкото да търпи трънливата болка на семейния живот в гр̣хастха-а̄шрама. Семейният трябва да кани на гости приятели и роднини, да приема техните покани и да извършва ритуални церемонии. Постепенно той се привързва към тези неща дори ако няма достатъчно средства, за да си ги позволи. Такъв начин на живот изисква непосилна работа. Така човек затъва в материалното съществуване и страда от острите му тръни.

ТЕКСТ 19

क्‍वचिच्च दु:सहेन कायाभ्यन्तरवह्निना गृहीतसार: स्वकुटुम्बाय क्रुध्यति ॥ १९ ॥

квачич ча дух̣сахена ка̄я̄бхянтара-вахнина̄ гр̣хӣта-са̄рах̣ сва-кут̣умба̄я крудхяти.

Дума по дума

квачит ча — и понякога; дух̣сахена — непоносим; ка̄я-абхянтара-вахнина̄ — заради огъня на глада и жаждата в тялото; гр̣хӣта-са̄рах̣ — чието търпение е изчерпано; сва-кут̣умба̄я — на собствените си роднини; крудхяти — се разгневява.

Превод

Понякога, измъчвана от глад и жажда, обусловената душа губи търпение и се разгневява на любимите си синове, дъщери и жена. Тази грубост я кара да страда още повече.

Пояснение

Шрӣла Видя̄пати Т̣ха̄кура е казал:

та̄тала саикате, ва̄ри-бинду-сама,
сута-мита-раман̣ӣ-сама̄дже

Семейното щастие е като капка вода в пустинята. Никой не може да бъде щастлив в семейния живот. Според ведическите канони семейните задължения не бива да се пренебрегват, но днес всички напускат семействата си и се развеждат. Разводите се дължат на злочестината, която носи семейният живот. Понякога от нищета бащата се ожесточава срещу любимите си синове, дъщери и съпруга. Това е само една от искрите на опустошителния пожар в гората на материалния живот.

ТЕКСТ 20

स एव पुनर्निद्राजगरगृहीतोऽन्धे तमसि मग्न: शून्यारण्य इव शेते नान्यत्किञ्चन वेद शव इवापविद्ध: ॥ २० ॥

са ева пунар нидра̄джагара-гр̣хӣто 'ндхе тамаси магнах̣ шӯня̄ран̣я ива шете на̄нят-кин̃чана веда шава ива̄павиддхах̣.

Дума по дума

сах̣ — тази обусловена душа; ева — несъмнено; пунах̣ — отново; нидра̄-аджагара — от питона на дълбокия сън; гр̣хӣтах̣ — погълната; андхе — в дълбок мрак; тамаси — в невежество; магнах̣ — потопена; шӯня-аран̣йе — в далечна гора; ива — като; шете — лежи; на — не; анят — друго; кин̃чана — нищо; веда — знае; шавах̣ — труп; ива — като; апавиддхах̣ — захвърлени.

Превод

Шукадева Госва̄мӣ продължи разказа си: Скъпи царю, сънят може да се сравни с питон. Бродещите из гората на материалния живот биват погълнати от питона на съня. Задушени от него, те завинаги остават в мрака на невежеството. Те са като трупове, захвърлени в затънтена гора. Така обусловените души не могат да разберат какво става с живота им.

Пояснение

Материален живот означава да си изцяло погълнат от хранене, сън, съвкупление и защита. Сред тях сънят заема особено важно място. Когато спи, човек напълно забравя коя е целта на живота и какво трябва да прави. Духовното осъзнаване изисква сънят да се сведе до минимум. Госва̄мӣте от Вр̣нда̄вана почти не спели. Естествено, тялото се нуждае от сън, но те спели само по два часа, а често и по-малко. Непрекъснато се занимавали с духовна дейност. Нидра̄ха̄ра-виха̄рака̄ди-виджитау. Следвайки техния пример, добре е да се опитаме да намалим съня, храната, секса и самозащитата.

ТЕКСТ 21

कदाचिद्भग्नमानदंष्ट्रो दुर्जनदन्दशूकैरलब्धनिद्राक्षणो व्यथितहृदयेनानुक्षीयमाणविज्ञानोऽन्धकूपेऽन्धवत्पतति ॥ २१ ॥

када̄чид бхагна-ма̄на-дам̇ш̣т̣ро дурджана-данда-шӯкаир алабдха-нидра̄-кш̣ан̣о вятхита-хр̣дайена̄нукш̣ӣяма̄н̣а-вигя̄но 'ндха-кӯпе 'ндхават патати.

Дума по дума

када̄чит — понякога; бхагна-ма̄на-дам̇ш̣т̣рах̣ — на когото зъбите на гордостта са счупени; дурджана-данда-шӯкаих̣ — от подлите постъпки на злонамерени хора, сравнени с вид змия; алабдха-нидра̄-кш̣ан̣ах̣ — който не може да заспи; вятхита-хр̣дайена — от неспокоен ум; анукш̣ӣяма̄н̣а — постепенно намаляващо; вигя̄нах̣ — чието истинско съзнание; андха-кӯпе — в тъмен кладенец; андха-ват — като илюзия; патати — пада.

Превод

В гората на материалния свят обусловената душа понякога бива хапана от озлобени врагове, които могат да се сравнят със змии и други подобни създания. Заради вражеските подлости обусловената душа загубва престижното си положение. Разтревожена и измъчена, тя дори не може да спи спокойно. Става все по-нещастна и постепенно губи интелигентност и съзнание. В това състояние тя е досущ като слепец, паднал в тъмния кладенец на невежеството.

ТЕКСТ 22

कर्हि स्म चित्काममधुलवान् विचिन्वन् यदा परदारपरद्रव्याण्यवरुन्धानो राज्ञा स्वामिभिर्वा निहत: पतत्यपारे निरये ॥ २२ ॥

кархи сма чит ка̄ма-мадху-лава̄н вичинван яда̄ пара-да̄ра-пара-драв-я̄н̣й аварундха̄но ра̄гя̄ сва̄мибхир ва̄ нихатах̣ пататй апа̄ре нирайе.

Дума по дума

кархи сма чит — понякога; ка̄ма-мадху-лава̄н — капчици медено сетивно наслаждение; вичинван — търсейки; яда̄ — когато; пара-да̄ра — чужда съпруга или жена; пара-дравя̄н̣и — чужди пари и имущество; аварундха̄нах̣ — приемайки като свое; ра̄гя̄ — от правителството; сва̄мибхих̣ ва̄ — или от съпруга и роднините на жената; нихатах̣ — жестоко бита; патати — тя пада; апа̄ре — в безкрайни; нирайе — адски условия (държавен затвор заради престъпления, като изнасилване, отвличане и кражба на чуждо имущество).

Превод

Понякога обусловеният човек се подлъгва по нищожната радост, извличана от сетивното наслаждение, и затова прелюбодейства или краде чуждо имущество. В такъв момент той рискува да бъде наказан от властите, от съпруга или покровителя на жената. И само заради капка материално удоволствие той попада в адски условия и влиза в затвора за изнасилване, отвличане, кражба и пр.

Пояснение

Материалният живот е така устроен, че с извънбрачен секс, хазарт, опиати и месоядство обусловеното живо същество постоянно си навлича неприятности. Месната храна и упойващите средства възбуждат прекалено сетивата на мъжа и той става подвластен на жените. За да издържа любовниците си, той има нужда от средства, затова проси, сключва заеми или краде. Извършва най-долни престъпления, от които страда не само в този живот, но и в следващия. Ето защо хората с духовна нагласа и поелите по пътя на духовното познание трябва да се въздържат от непозволен секс. Много предани пропадат заради секса. Те стигат до кражби и дори изоставят високоуважавания духовен сан на отречението. И след това, за да преживеят, приемат всякаква унизителна работа или стават просяци. Затова в ша̄стрите е казано: ян маитхуна̄ди-гр̣хамедхи-сукхам̇ хи туччхам – сексът, бил той позволен или непозволен, е основата на материализма. Сексът е опасен дори за хората, привързани към семейния живот. Независимо дали сексът е позволен, или не, той е свързан с неприятности. Баху-дух̣кха-бха̄к: сексът влече след себе си много нещастия. Както скъперникът не използва пълноценно богатството си, така и материалистът погрешно използва човешкия си живот. Вместо да го посвети на духовно развитие, той се опитва да извлече телесно наслаждение. Затова материалистите са наричани скъперници.

ТЕКСТ 23

अथ च तस्मादुभयथापि हि कर्मास्मिन्नात्मन: संसारावपनमुदाहरन्ति ॥ २३ ॥

атха ча тасма̄д убхаятха̄пи хи карма̄сминн а̄тманах̣ сам̇са̄ра̄вапанам уда̄харанти.

Дума по дума

атха — сега; ча — и; тасма̄т — заради това; убхаятха̄ апи — в този живот и в следващия; хи — несъмнено; карма — плодоносни дейности; асмин — по пътя на сетивното наслаждение; а̄тманах̣ — на живото същество; сам̇са̄ра — на материалния живот; а̄вапанам — нива или източник; уда̄харанти — познавачите на Ведите казват.

Превод

Учените трансценденталисти отхвърлят материалистичния път на плодоносна дейност, защото той е първопричина и развъдник на материалните страдания и в този живот, и в следващия.

Пояснение

Не разбирайки стойността на живота, кармӣте създават обстоятелства, от които страдат не само в този живот, но и в бъдещия. За съжаление те са много привързани към материалното сетивно наслаждение и не могат да преценят окаяното състояние на сегашното си съществуване, както и на следващото. Затова Ведите ни призовават да пробудим духовното си съзнание и с всяка своя дейност да привличаме благосклонността на Върховната Божествена Личност. Бог сам казва в Бхагавад-гӣта̄ (9.27):

ят карош̣и яд ашна̄си
ядж джухош̣и дада̄си ят
ят тапасяси каунтея
тат куруш̣ва мад-арпан̣ам

„Каквото и да правиш, каквото и да ядеш, каквото и да предлагаш или даряваш, на каквито и въздържания да се подлагаш – прави това, о, сине на Кунтӣ, като жертвоприношение за мен“.

Плодовете от всяка наша дейност би трябвало да се използват не за сетивно наслаждение, а за мисията на Върховната Божествена Личност. В Бхагавад-гӣта̄ Бог подробно излага целта на живота и накрая призовава всички да му се отдадат. Повечето хора не харесват тази повеля, но този, който изучава духовното знание в продължение на много животи, накрая се отдава в лотосовите нозе на Бога (бахӯна̄м̇ джанмана̄м анте гя̄нава̄н ма̄м̇ прападяте).

ТЕКСТ 24

मुक्तस्ततो यदि बन्धाद्देवदत्त उपाच्छिनत्ति तस्मादपि विष्णुमित्र इत्यनवस्थिति: ॥ २४ ॥

муктас тато яди бандха̄д девадатта упа̄ччхинатти тасма̄д апи виш̣н̣умитра итй анавастхитих̣.

Дума по дума

муктах̣ — освободена; татах̣ — от това; яди — ако; бандха̄т — затворничество или побой от покровителя на жената; дева-даттах̣ — човек на име Девадатта; упа̄ччхинатти — взима парите му; тасма̄т — от този човек, Девадатта; апи — отново; виш̣н̣у-митрах̣ — човек на име Виш̣н̣умитра; ити — така; анавастхитих̣ — богатството не остава на едно място, а се предава от ръка на ръка.

Превод

С кражби и мошеничества обусловената душа успява да събере някакви пари и да избегне възмездието на закона. Но не след дълго човек на име Девадатта я измамва и взима парите ѝ. След това друг човек на име Виш̣н̣умитра открадва парите от Девадатта и изчезва с тях. По този начин парите не се задържат на едно място, а се предават от ръка на ръка. Всъщност никой не може да се наслаждава на парите, те си остават собственост на Върховната Божествена Личност.

Пояснение

Богатствата идват от Лакш̣мӣ, богинята на щастието, а тя самата е собственост на На̄ра̄ян̣а, Върховната Божествена Личност. Богинята на щастието не остава никъде задълго освен при На̄ра̄ян̣а; затова едно от имената ѝ е Чан̃чала̄, „непостоянната“. Тя не може да намери спокойствие, докато не се събере със съпруга си На̄ра̄ян̣а. Веднъж материалистът Ра̄ван̣а отвлякъл Сӣта̄, която е богинята на щастието Лакш̣мӣ и принадлежи на Бог Ра̄ма. Заради похищението целият му род, богатства и царство били унищожени, а освободената Сӣта̄ се завърнала при Бог Ра̄ма. Тази история показва как всички пари, богатства и съкровища принадлежат на Кр̣ш̣н̣а. В Бхагавад-гӣта̄ (5.29) е казано:

бхокта̄рам̇ ягя-тапаса̄м̇
сарва-лока-махешварам

„Бог, Върховната Личност, е истинският наслаждаващ се на жертвите и отреченията. Той е върховният собственик на всички планетарни системи“.

Лекомислените материалисти трупат пари или крадат от други крадци, но не могат да ги задържат. Рано или късно парите се похарчват. Един човек мами друг, той на свой ред мами трети и т.н.; ето защо най-сигурният начин да притежаваме Лакш̣мӣ, е да я задържим край На̄ра̄ян̣а. Това е същността на движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание. Ние почитаме Лакш̣мӣ (Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ) заедно с На̄ра̄ян̣а (Кр̣ш̣н̣а). Събираме пари с различни дейности, но те принадлежат единствено на Ра̄дха̄ и Кр̣ш̣н̣а (Лакш̣мӣ На̄ра̄ян̣а). Ако преданите използват парите в служене на Лакш̣мӣ На̄ра̄ян̣а, ще имат всички удобства. Но ако човек иска да се наслаждава на Лакш̣мӣ по примера на Ра̄ван̣а, ще бъде наказан от законите на природата и ще загуби и малкото си притежания. Накрая смъртта ще отнеме всичко, а смъртта е представителка на Кр̣ш̣н̣а.

ТЕКСТ 25

क्‍वचिच्च शीतवाताद्यनेकाधिदैविकभौतिकात्मीयानां दशानां प्रतिनिवारणेऽकल्पो दुरन्तचिन्तया विषण्ण आस्ते ॥ २५ ॥

квачич ча шӣта-ва̄та̄дй-анека̄дхидаивика-бхаутика̄тмӣя̄на̄м̇ даша̄на̄м̇ пратинива̄ран̣е 'калпо дуранта-чинтая̄ виш̣ан̣н̣а а̄сте.

Дума по дума

квачит — понякога; ча — също; шӣта-ва̄та-а̄ди — като мразовит, силен вятър; анека — различни; адхидаивика — предизвикани от полубоговете; бхаутика — адхибхаутика, причинени от други живи същества; а̄тмӣя̄на̄м — адхя̄тмика, предизвикани от тялото и ума; даша̄на̄м — на страданието; пратинива̄ран̣е — да превъзмогне; акалпах̣ — неспособна; дуранта — много тежки; чинтая̄ — от безпокойства; виш̣ан̣н̣ах̣ — унила; а̄сте — тя остава.

Превод

Неспособна да се защити от тристранните страдания на материалното съществуване, обусловената душа прекарва живота си в скръб и отчаяние. Тези страдания са бедствията, предизвикани от полубоговете (например мразовит вятър и палеща жега), неприятностите, причинени от други живи същества, и страданията, възникнали от собствения ум и тяло.

Пояснение

Привидно щастливият материалист е принуден постоянно да търпи тристранните житейски страдания, наречени адхидайвика, адхя̄тмика и адхибхаутика. В действителност никой не може да избегне тези страдания. Те връхлитат по едно и също време или се редуват. Затова живото същество е изпълнено с безпокойство и все очаква да го сполети някое нещастие. То е безусловно подложено поне на едно от трите страдания.

ТЕКСТ 26

क्‍वचिन्मिथो व्यवहरन् यत्किञ्चिद्धनमन्येभ्यो वा काकिणिकामात्रमप्यपहरन् यत्किञ्चिद्वा विद्वेषमेति वित्तशाठ्यात् ॥ २६ ॥

квачин митхо вявахаран ят кин̃чид дханам анйебхьо ва̄ ка̄кин̣ика̄-ма̄трам апй апахаран ят кин̃чид ва̄ видвеш̣ам ети витта-ша̄т̣хя̄т.

Дума по дума

квачит — понякога; митхах̣ — един на друг; вявахаран — търговия; ят кин̃чит — колкото и малко; дханам — пари; анйебхях̣ — от другите; ва̄ — или; ка̄кин̣ика̄-ма̄трам — съвсем малка сума (двайсет раковини); апи — несъмнено; апахаран — взимайки с измама; ят кин̃чит — колкото и малко; ва̄ — или; видвеш̣ам ети — предизвиква вражда; витта-ша̄т̣хя̄т — заради измамата.

Превод

А ако говорим за парични сделки, достатъчно е един човек да измами друг с незначителна сума, за да станат смъртни врагове.

Пояснение

Това се нарича сам̇са̄ра-да̄ва̄нала. Дори в най-обикновените сделки между двама души неизменно се стига до измама, защото обусловената душа притежава четири недостатъка – тя е в илюзия, допуска грешки, знанието ѝ е несъвършено и е склонна да мами. Само освободеният от материална обусловеност е над тези недостатъци. Тоест почти всеки е склонен да мами другите и това се проявява в бизнеса или паричните сделки. Двама приятели може да си живеят мирно и спокойно, но поради присъщата им склонност към измама се превръщат във врагове при уреждане на парични въпроси. Философът обвинява икономиста в мошеничество и икономистът може да го обвини в същото, когато стане дума за пари. Така е устроен материалният живот. Някой може да изповядва много възвишена философия, но когато изпадне в нужда, веднага се превръща в мошеник. В материалния свят така наречените учени, философи и икономисти не са нищо друго освен измамници в една или друга област. Учените са измамници, защото представят всякакви измислици за наука. Те планират космическа експедиция до Луната, но всъщност мамят цялата общественост, като прахосват огромни суми за своите експерименти. Те не могат да направят нищо стойностно. Докато не открием личност, преодоляла четирите основни недостатъка, не бива да приемаме чужди съвети и да ставаме жертва на материалните обстоятелства. Най-добре е да приемем съветите и наставленията на Шрӣ Кр̣ш̣н̣а или на негов истински представител. Само тогава ще можем да бъдем щастливи в този живот и в следващия.

ТЕКСТ 27

अध्वन्यमुष्मिन्निम उपसर्गास्तथा सुखदु:खरागद्वेषभयाभिमानप्रमादोन्मादशोकमोहलोभमात्सर्येर्ष्यावमानक्षुत्पिपासाधिव्याधिजन्मजरामरणादय: ॥ २७ ॥

адхванй амуш̣минн има упасарга̄с татха̄ сукха-дух̣кха-ра̄га-двеш̣а-бхая̄бхима̄на-прама̄донма̄да-шока-моха-лобха-ма̄тсарйерш̣я̄ва-ма̄на-кш̣ут-пипа̄са̄дхи-вя̄дхи-джанма-джара̄-маран̣а̄даях̣.

Дума по дума

адхвани — по пътя на материалния живот; амуш̣мин — в това; име — всички тези; упасарга̄х̣ — вечни трудности; татха̄ — също така; сукха — привидно щастие; дух̣кха — нещастие; ра̄га — привързаност; двеш̣а — омраза; бхая — страх; абхима̄на — фалшив престиж; прама̄да — илюзия; унма̄да — лудост; шока — отчаяние; моха — заблуда; лобха — алчност; ма̄тсаря — завист; ӣрш̣я — враждебност; авама̄на — обида; кш̣ут — глад; пипа̄са̄ — жажда; а̄дхи — изпитания; вя̄дхи — болест; джанма — раждане; джара̄ — старост; маран̣а — смърт; а̄даях̣ — и прочее.

Превод

Материалният живот е пълен с непреодолими трудности, които вече ти описах. Освен тях обусловената душа страда поради привидно щастие, нещастие, привързаност, омраза, страх, фалшив престиж, илюзия, лудост, отчаяние, заблуда, алчност, завист, враждебност, презрение, глад, жажда, изпитания, болести, раждане, старост и смърт.

Пояснение

Обусловената душа трябва да приеме всички тези състояния само за да се радва на сетивното наслаждение в материалния свят. Хората си придават важност, обявявайки се за големи учени, икономисти, философи, политици и социолози, но всъщност са невежи. Затова в Бхагавад-гӣта̄ (7.15) те са наречени мӯд̣ха и нара̄дхама:

на ма̄м̇ душ̣кр̣тино мӯд̣ха̄х̣
прападянте нара̄дхама̄х̣
ма̄яя̄пахр̣та-гя̄на̄
а̄сурам̇ бха̄вам а̄шрита̄х̣

„Грешниците, които са много глупави; най-нисшите сред хората; тези, чието знание е отнето от илюзията и демоничните безбожници, не се отдават на мен“.

Заради глупостта си тези материалисти са наречени в Бхагавад-гӣта̄ нара̄дхама. Те са получили човешка форма на живот, за да се освободят от материалното робство, но вместо това още повече затъват в окаяните материални условия. Затова са нара̄дхама̄, най-нисши сред хора. Някой може да попита дали учените, философите, икономистите и математиците са също нара̄дхама̄. Върховната Божествена Личност отговаря – да, те са такива, защото нямат истинско знание. Горди с престижното си положение, те нямат представа как да се освободят от материалната обусловеност и да съживят своя духовен живот, изпълнен с трансцендентално блаженство и знание. Така пропиляват времето и енергията си в търсене на мнимото щастие. Това са отличителните качества на демоните. В Бхагавад-гӣта̄ е казано, че този, който притежава демонични качества, става мӯд̣ха. Той се изпълва със завист към Върховната Божествена Личност, постоянно се ражда в демонични семейства и приема различни демонични тела. Забравя своята връзка с Кр̣ш̣н̣а и живот след живот води ужасно съществуване като нара̄дхама.

ТЕКСТ 28

क्‍वापि देवमायया स्त्रिया भुजलतोपगूढ: प्रस्कन्नविवेकविज्ञानो यद्विहारगृहारम्भाकुलहृदयस्तदाश्रयावसक्तसुतदुहितृकलत्रभाषितावलोकविचेष्टितापहृतहृदय आत्मानमजितात्मापारेऽन्धे तमसि प्रहिणोति ॥ २८ ॥

ква̄пи дева-ма̄яя̄ стрия̄ бхуджа-латопагӯд̣хах̣ прасканна-вивека-вигя̄но яд-виха̄ра-гр̣ха̄рамбха̄кула-хр̣даяс тад-а̄шрая̄васакта-сута-духитр̣-калатра-бха̄ш̣ита̄валока-вичеш̣т̣ита̄пахр̣та-хр̣дая а̄тма̄нам аджита̄тма̄па̄ре 'ндхе тамаси прахин̣оти.

Дума по дума

ква̄пи — някъде; дева-ма̄яя̄ — под влияние на илюзорната енергия; стрия̄ — в образа на приятелката или жената; бхуджа-лата̄ — от красиви ръце, сравнени с нежни лиани в гората; упагӯд̣хах̣ — дълбоко объркан; прасканна — загубен; вивека — интелигентността; вигя̄нах̣ — научно знание; ят-виха̄ра — за удоволствие на съпругата; гр̣ха-а̄рамбха — да намери къща или жилище; а̄кула-хр̣даях̣ — чието сърце е обременено; тат — от тази къща; а̄шрая-авасакта — които са се подслонили; сута — синове; духитр̣ — дъщери; калатра — съпруга; бха̄ш̣ита-авалока — от думите и нежните погледи; вичеш̣т̣ита — от постъпките; апахр̣та-хр̣даях̣ — чието съзнание е отнето; а̄тма̄нам — себе си; аджита — неовладян; а̄тма̄ — чийто аз; апа̄ре — в безкраен; андхе — непрогледен мрак; тамаси — в адски условия; прахин̣оти — захвърлен.

Превод

Понякога обусловеното същество е привлечено от олицетворението на илюзията (неговата съпруга или приятелка) и копнее за женска прегръдка. Така то се лишава от интелигентност и знание за целта на живота. После престава да се стреми към духовно усъвършенстване и от прекомерна любов към тази жена или приятелка се старае да ѝ осигури подходящо жилище. Домашното огнище обсебва цялото му внимание, а думите, погледите и постъпките на жената и децата напълно го завладяват. Ето как обусловената душа загубва своето Кр̣ш̣н̣а съзнание и пропада в гъстия мрак на материалното съществуване.

Пояснение

Когато обусловеното същество е в прегръдките на любимата си жена, то забравя всичко за Кр̣ш̣н̣а съзнание и колкото повече се привързва към жена си, толкова повече се заплита в семейния живот. Бенгалският поет Банким Чандра казва, че в очите на влюбения любимата жена, дори и грозна, е винаги прекрасна. Влечението между мъжа и жената се нарича дева-ма̄я̄ и е причина за материалното робство и на двамата. Те принадлежат на пара̄ пракр̣ти, висшата енергия на Бога, но всъщност двамата са пракр̣ти, („от женски пол“). Все пак, понеже искат да се наслаждават един на друг, понякога са наричани пуруш̣а („от мъжки пол“). В действителност никой от тях не е пуруш̣а, само условно се обозначават с това определение. Когато мъжът и жената се съберат, те силно се привързват един към друг, към домашния уют, земята, семейните приятели и парите. Така попадат в клопката на материалното съществуване. Думите бхуджа-лата̄-упагӯд̣ха „прегръщан от красиви ръце, сравнявани с лиани“ посочват как започва робството на обусловената душа. Не закъснява и резултатът от сексуалното общуване – синовете и дъщерите. Това е закономерността на материалното съществуване.

ТЕКСТ 29

कदाचिदीश्वरस्य भगवतो विष्णोश्चक्रात्परमाण्वादिद्विपरार्धापवर्गकालोपलक्षणात्परिवर्तितेन वयसा रंहसा हरत आब्रह्मतृणस्तम्बादीनां भूतानामनिमिषतो मिषतां वित्रस्तहृदयस्तमेवेश्वरं कालचक्रनिजायुधं साक्षाद्भगवन्तं यज्ञपुरुषमनाद‍ृत्य पाखण्डदेवता: कङ्कगृध्रबकवटप्राया आर्यसमयपरिहृता: साङ्केत्येनाभिधत्ते ॥ २९ ॥

када̄чид ӣшварася бхагавато виш̣н̣ош чакра̄т парама̄н̣в-а̄ди-дви-пара̄рдха̄паварга-ка̄лопалакш̣ан̣а̄т паривартитена ваяса̄ рам̇хаса̄ харата а̄брахма-тр̣н̣а-стамба̄дӣна̄м̇ бхӯта̄на̄м анимиш̣ато миш̣ата̄м̇ витраста-хр̣даяс там евешварам̇ ка̄ла-чакра-ниджа̄юдхам̇ са̄кш̣а̄д бхагавантам̇ ягя-пуруш̣ам ана̄др̣тя па̄кхан̣д̣а-девата̄х̣ кан̇ка-гр̣дхра-бака-ват̣а-пра̄я̄ а̄ря-самая-парихр̣та̄х̣ са̄н̇кетйена̄бхидхатте.

Дума по дума

када̄чит — понякога; ӣшварася — на Върховния Бог; бхагаватах̣ — на Върховната Божествена Личност; виш̣н̣ох̣ — на Бог Виш̣н̣у; чакра̄т — от диска; парама̄н̣у-а̄ди — започвайки от времето на малките атоми; дви-пара̄рдха — продължителността на живота на Брахма̄; апаварга — свършвайки; ка̄ла — на времето; упалакш̣ан̣а̄т — притежаващ характеристики; паривартитена — въртящо се; ваяса̄ — по хронологичната последователност на епохите; рам̇хаса̄ — бързо; харатах̣ — отнемащо; а̄-брахма — като се започне от Брахма̄; тр̣н̣а-стамба-а̄дӣна̄м — до стрък трева; бхӯта̄на̄м — на всички живи същества; анимиш̣атах̣ — немигащо (неумолимо); миш̣ата̄м — пред очите на живите същества (без те да могат да го спрат); витраста-хр̣даях̣ — изпитвайки страх в сърцето; там — него; ева — несъмнено; ӣшварам — Върховният Бог; ка̄ла-чакра-ниджа-а̄юдхам — чието лично оръжие е дискът на времето; са̄кш̣а̄т — пряко; бхагавантам — Върховната Божествена Личност; ягя-пуруш̣ам — който приема всякакви жертвоприношения; ана̄др̣тя — пренебрегвайки; па̄кхан̣д̣а-девата̄х̣ — измислени инкарнации на Бога (измислени от хората богове или полубогове); кан̇ка — ястреби; гр̣дхра — лешояди; бака — чапли; ват̣а-пра̄я̄х̣ — като гарги; а̄ря-самая-парихр̣та̄х̣ — отхвърлени от автентичните ведически писания; са̄н̇кетйена — с измислици или без да се позовава на посочен от писанията авторитет; абхидхатте — приема да обожава.

Превод

Личното оръжие на Бог Кр̣ш̣н̣а е дискът, наречен хари-чакра, дискът на Хари. Тази чакра е колелото на времето. Времето се простира от появата на атомите чак до смъртта на Брахма̄ и управлява всички дейности. Вечното му движение съкращава живота на всички същества, като се започне от Брахма̄ и се стигне до незначителната тревичка. Така човек преминава през детство, юношество, младост, зрялост и се приближава към смъртта. Невъзможно е да се спре колелото на времето. То е неумолимо, защото е лично оръжие на Върховната Божествена Личност. Понякога, в страха си от наближаващата смърт, обусловената душа решава да служи на някого, способен да я спаси от надвисналата опасност. Но тя не се обръща към Върховния Бог, чието оръжие е неумолимото време. Вместо това търси подслон при измислен от хора бог, описан в неавторитетни писания. Такива богове са като ястреби, лешояди, чапли и гарги. Те не са споменати в никое ведическо произведение. Неизбежната смърт връхлита като лъв и никакви лешояди, нито ястреби, гарги или чапли не могат да предотвратят нейната атака. Този, който търси помощ при измислени богове самозванци, не може да се спаси от ноктите на смъртта.

Пояснение

Казано е: харим̇ вина̄ наива мр̣тим̇ на таранти. Никой не може да се спаси от жестоките ръце на смъртта без милостта на Хари, Върховната Божествена Личност. В Бхагавад-гӣта̄ се казва: ма̄м ева йе прападянте ма̄я̄м ета̄м̇ таранти те – този, който напълно се отдаде на Кр̣ш̣н̣а, може да се спаси от жестоката материална природа. Но често пъти обусловената душа решава да се отдаде на някой полубог, измислен бог, псевдоинкарнация или мним сва̄мӣ и йогӣ. Тези измамници само се преструват, че следват религиозни принципи, и са често срещано явление в епохата на Кали. Има много па̄ш̣ан̣д̣ӣ, които се обявяват за въплъщения на Бога без никакви доказателства от ша̄стрите, и много наивници им вярват. Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност, е оставил след себе си Шрӣмад Бха̄гаватам и Бхагавад-гӣта̄. Пренебрегвайки тези авторитетни източници, негодниците се позовават на изфабрикувани писания и се опитват да съперничат на Бог Кр̣ш̣н̣а. Това е най-голямото препятствие за разпространението на духовно съзнание сред обществото. Нашето движение прави всичко възможно да върне хората към Кр̣ш̣н̣а съзнание в неговата чиста форма, но па̄ш̣ан̣д̣ӣте, атеистите, и прочее мошеници са в такова изобилие, че понякога се чудим как да продължим разрастването на това движение. Но в никакъв случай не можем да приемем неавторитетните дейности на всякакви псевдоинкарнации, „богове“, лъжци и мошеници, сравнени тук с гарги, лешояди, ястреби и чапли.

ТЕКСТ 30

यदा पाखण्डिभिरात्मवञ्चितैस्तैरुरु वञ्चितो ब्रह्मकुलं समावसंस्तेषां शीलमुपनयनादिश्रौतस्मार्तकर्मानुष्ठानेन भगवतो यज्ञपुरुषस्याराधनमेव तदरोचयन् शूद्रकुलं भजते निगमाचारेऽशुद्धितो यस्य मिथुनीभाव: कुटुम्बभरणं यथा वानरजाते: ॥ ३० ॥

яда̄ па̄кхан̣д̣ибхир а̄тма-ван̃читаис таир уру ван̃чито брахма-кулам̇ сама̄васам̇с теш̣а̄м̇ шӣлам упанаяна̄ди-шраута-сма̄рта-карма̄нуш̣т̣ха̄-нена бхагавато ягя-пуруш̣ася̄ра̄дханам ева тад арочаян шӯдра-кулам̇ бхаджате нигама̄ча̄ре 'шуддхито яся митхунӣ-бха̄вах̣ кут̣умба-бхаран̣ам̇ ятха̄ ва̄нара-джа̄тех̣.

Дума по дума

яда̄ — когато; па̄кхан̣д̣ибхих̣ — от па̄ш̣ан̣д̣ӣ (безбожни атеисти); а̄тма-ван̃читаих̣ — самите те са измамени; таих̣ — от тях; уру — все повече; ван̃читах̣ — измамени; брахма-кулам — истинските бра̄хман̣и, които строго се придържат към ведическата култура; сама̄васан — присъединявайки се към тях, за да напредва духовно; теш̣а̄м — на тях (бра̄хман̣ите, които строго следват ведическите принципи); шӣлам — добрите качества; упанаяна-а̄ди — започвайки с церемонията на свещения шнур или обучаването на обусловената душа като истински бра̄хман̣а; шраута — според ведическите принципи; сма̄рта — според авторитетните писания, основаващи се на Ведите; карма-ануш̣т̣ха̄нена — извършване на дейности; бхагаватах̣ — на Върховната Божествена Личност; ягя̄-пуруш̣ася — почитан с ведически ритуални церемонии; а̄ра̄дханам — процесът на обожание; ева — несъмнено; тат арочаян — не намирайки удоволствие в него, защото безскрупулни хора трудно могат да го изпълняват; шӯдра-кулам — съсловието на шӯдрите; бхаджате — обръща се към; нигама-а̄ча̄ре — поведение според ведическите принципи; ашуддхитах̣ — непречистен; яся — на когото; митхунӣ-бха̄вах̣ — сексуално наслаждение или материалният живот; кут̣умба-бхаран̣ам — издържане на семейството; ятха̄ — каквото е; ва̄нара-джа̄тех̣ — на обществото на маймуните или на техните потомци.

Превод

Самозваните сва̄мӣ, йогӣ и инкарнации, които не вярват във Върховната Божествена Личност, се наричат па̄ш̣ан̣д̣ӣ. Те самите са измамени и пропаднали, защото не познават истинския път на духовно развитие и всеки, отишъл при тях, също бива измамен. Понякога такива объркани хора търсят подслон при истински следовници на ведическите принципи (бра̄хман̣и или личности в Кр̣ш̣н̣а съзнание), които учат другите как да почитат Върховния Бог с ведическите ритуали. Но тъй като не могат да следват принципите, тези нещастници отново пропадат и отиват при шӯдри, които са много опитни в сексуалното наслаждение. Маймуните много обичат секса, затова хората, търсещи забавление в секса, може да се нарекат потомци на маймуни.

Пояснение

В процеса на еволюцията, от риби до сухоземни животни, живото същество постепенно достига човешката форма на живот. Трите гун̣и на материалната природа са основният фактор в еволюцията. Тези, които са се издигнали до човешка форма под влияние на качеството саттва-гун̣а, са били крави в последното си животинско прераждане. Постигналите човешка форма под влияние на раджо-гун̣а са били лъвове. А родените в човешки тела под влиянието на тамо-гун̣а, са били маймуни в своето последно животинско раждане. Дарвин и други съвременни антрополози с право смятат такива хора за потомци на маймуни.
От този стих научаваме, че хората, интересуващи се само от секс, не стоят по-горе от маймуните. Маймуните са много изкусни в секса; лекарите дори присаждат маймунски полови жлези на стари хора, за да могат да се наслаждават на секса в преклонната си възраст. Това е напредъкът на съвременната цивилизация. От Индия в Европа се изпращат много маймуни, вземат се половите им жлези и се присаждат на старци. Тези, които наистина произлизат от маймуни, се отдават на секс, за да умножат потомците на аристократичните си семейства. И във Ведите съществуват определени ритуали за сексуално усъвършенстване и издигане до висшите планетарни системи, където полубоговете се радват на секс. Полубоговете също имат голяма склонност към секса, защото това е основата на материалното наслаждение.

Обусловеният човек най-напред се обръща към лъжливи сва̄мӣ, йогӣ и инкарнации, търсейки облекчение от материалните страдания. Когато остане разочарован и излъган, той отива при преданите и чистите бра̄хман̣и, които се опитват да го освободят завинаги от материалното робство. Но безпринципният човек не може да спазва стриктно забраната за безразборен секс, опиати, хазарт и месоядство. Той пропада и търси убежище при хора, които са истински маймуни. В движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание също се срещат такива ученици. Те не са в състояние да следват строгите принципи, пропадат и понякога се опитват да създадат свои общности, основани на секса. Това е доказателство, че такива хора са потомци на маймуни, както твърди Дарвин. В стиха недвусмислено е казано: ятха̄ ва̄нара-джа̄тех̣.

ТЕКСТ 31

तत्रापि निरवरोध: स्वैरेण विहरन्नतिकृपणबुद्धिरन्योन्यमुखनिरीक्षणादिना ग्राम्यकर्मणैव विस्मृतकालावधि: ॥ ३१ ॥

татра̄пи ниравародхах̣ сваирен̣а вихаранн ати-кр̣пан̣а-буддхир аньоня-мукха-нирӣкш̣ан̣а̄дина̄ гра̄мя-карман̣аива висмр̣та-ка̄ла̄вадхих̣.

Дума по дума

татра апи — в това състояние (в обществото на хората, произлезли от маймуните); ниравародхах̣ — без колебание; сваирен̣а — независимо, без да вземат под внимание целта на живота; вихаран — наслаждавайки се като маймуни; ати-кр̣пан̣а-буддхих̣ — чиято интелигентност е притъпена заради неизползване на богатствата; аньоня — един на друг; мукха-нирӣкш̣ан̣а-а̄дина̄ — като гледат лицата си (когато мъжът види красивото лице на жената и тя види силното му тяло, те пожелават да се наслаждават един на друг); гра̄мя-карман̣а̄ — от материални дейности за сетивно наслаждение; ева — само; висмр̣та — забравен; ка̄ла-авадхих̣ — краткият живот (след който живото същество може да пропадне или да се издигне в еволюционния цикъл).

Превод

Така живеят потомците на маймуните, наричани още шӯдри. Без всякакви задръжки те правят каквото си искат, не знаейки нищо за целта на живота. Запленени един от друг, те се любуват на лицата си, които им напомнят за сетивно наслаждение. Погълнати са от материални дейности, известни като гра̄мя-карма, и работят неуморно за материални блага. Те напълно забравят, че един ден краткият им живот ще свърши и ще се сринат в еволюционния цикъл.

Пояснение

Материалистите често са наричани шӯдри, или потомци на маймуни, поради маймунската им интелигентност. Те не си правят труда да научат как се осъществява процесът на еволюцията и не се интересуват какво ще стане с тях, щом изтече краткият им човешки живот. Това е поведението на шӯдрите. Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание изпълнява мисията на Бог Чайтаня да издигне шӯдрите до равнището на бра̄хман̣ите, за да разберат истинската цел на живота. За съжаление, пристрастени към сетивното наслаждение, материалистите не възнамеряват да подпомогнат това движение. Някои от тях дори се опитват да му пречат. Да затрудняваш дейността на бра̄хман̣ите, е маймунско занимание. Потомците на маймуните са много горди с научния прогрес, с постиженията на материалната цивилизация и напълно забравят, че ще трябва да умрат. Думата гра̄мя-карман̣а̄ означава дейности за подобряване на телесните удобства. В днешно време цялото човечество се е заело да подобрява икономическите условия и материалните блага. Хората не се интересуват какво ще се случи с тях след смъртта и не вярват в прераждането на душата. Ако погледнем научно на еволюционната теория, ще разберем, че човешкият живот е като кръстопът, от който тръгваме нагоре или надолу. В Бхагавад-гӣта̄ (9.25) е казано:

я̄нти дева-врата̄ дева̄н
питР̣̄н я̄нти питр̣-врата̄х̣
бхӯта̄ни я̄нти бхӯтеджя̄
я̄нти мад-я̄джино 'пи ма̄м

„Тези, които почитат полубоговете, ще се родят сред тях. Тези, които почитат прадедите, ще отидат при тях. Тези, които почитат призраци и духове, ще се родят сред тези същества, а всички, които ме обожават, ще живеят с мен“.

Този живот би трябвало да е подготовка за прогреса ни в следващия. Обикновено хората в раджо-гун̣а искат да се издигнат до райските планети. Други, без да го съзнават, се насочват към низши животински форми. А хората в гун̣ата на доброто могат да се заемат с предано служене и така да се завърнат у дома, при Бога (я̄нти мад-я̄джино 'пи ма̄м). Именно това е истинската цел на човешкия живот. Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание се опитва да издигне интелигентните човешки същества до равнището на преданото служене. Вместо да си губи времето в опити да подобри материалното си положение, човек просто трябва да се стреми да се завърне при Бога. Това решава всички проблеми. В Шрӣмад Бха̄гаватам (1.2.17) е казано:

шр̣н̣вата̄м̇ сва-катха̄х̣ кр̣ш̣н̣ах̣
пун̣я-шраван̣а-кӣртанах̣
хр̣дй антах̣-стхо хй абхадра̄н̣и
видхуноти су-хр̣т-сата̄м

„Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, Божествената Личност, Парама̄тма̄ (Свръхдуша) във всяко сърце и благодетелят на истинските предани, очиства техните сърца от желанието за материално сетивно наслаждение; достатъчно е да вкусят посланията му, сами по себе си благотворни, ако се слушат и повтарят правилно“.

Просто трябва да следваме регулиращите принципи, да действаме като бра̄хман̣а, да повтаряме мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а и да четем Бхагавад-гӣта̄ и Шрӣмад Бха̄гаватам. По този начин се пречистваме от низшите материални проявления (тамо-гун̣а и раджо-гун̣а) и свободни от алчността, характерна за тях, ще намерим пълно спокойствие. Така бихме могли да разберем Бога, Върховната Личност, нашите взаимоотношения с него и да се издигнем до висшето съвършенство (сиддхим̇ парама̄м̇ гата̄х̣).

ТЕКСТ 32

क्‍वचिद् द्रुमवदैहिकार्थेषु गृहेषु रंस्यन् यथा वानर: सुतदारवत्सलो व्यवायक्षण: ॥ ३२ ॥

квачид друмавад аихика̄ртхеш̣у гр̣хеш̣у рам̇сян ятха̄ ва̄нарах̣ сута-да̄ра-ватсало вява̄я-кш̣ан̣ах̣.

Дума по дума

квачит — понякога; друма-ват — като дървета (както маймуните скачат от дърво на дърво, обусловената душа се преселва от тяло в тяло); аихика-артхеш̣у — за да увеличи материалните си блага; гр̣хеш̣у — в домове (или тела); рам̇сян — наслаждавайки се (в тела на животни, хора или полубогове); ятха̄ — също като; ва̄нарах̣ — маймуна; сута-да̄ра-ватсалах̣ — много привързана към децата и съпругата; вява̄я-кш̣ан̣ах̣ — прекарваща свободното си време в секс.

Превод

Както маймуната скача от дърво на дърво, така и обусловената душа се преражда от тяло в тяло. И както маймуната накрая бива уловена от ловеца и не може да се измъкне от пленничеството, така и обусловената душа, запленена от мимолетното сексуално удоволствие, се привързва към различните тела и пада в капана на семейния живот. Този живот ѝ предоставя празника на ефимерната сексуална наслада и тя е неспособна да се освободи от материалното робство.

Пояснение

В Шрӣмад Бха̄гаватам (11.9.29) е казано: виш̣аях̣ кхалу сарватах̣ ся̄т. Телесните потребности – храна, сън, съвкупление и защита – са лесно задоволими във всяка форма на живот. Стихът посочва, че ва̄нара (маймуната) много обича секса. Всяка мъжка маймуна има поне две дузини спътнички и ги търси от дърво на дърво, за да се съвкупява с тях. Основното занимание на маймуните е да скачат по дърветата и да правят секс. Обусловената душа води подобно съществуване – преражда се от тяло в тяло и се наслаждава на секса. Така напълно забравя, че би могла да се освободи от материалния капан. Случва се ловец да плени маймуната и да продаде тялото ѝ на лекари, които оперират жлезите ѝ, за да ги присадят на друга маймуна. И всичко това се прави в името на икономическото благоденствие и по-добрия секс.

ТЕКСТ 33

एवमध्वन्यवरुन्धानो मृत्युगजभयात्तमसि गिरिकन्दरप्राये ॥ ३३ ॥

евам адхванй аварундха̄но мр̣тю-гаджа-бхая̄т тамаси гири-кандара-пра̄йе.

Дума по дума

евам — по този начин; адхвани — по пътя на сетивното наслаждение; аварундха̄нах̣ — окована, тя забравя истинската цел на живота; мр̣тю-гаджа-бхая̄т — от ужас пред слона на смъртта; тамаси — в мрака; гири-кандара-пра̄йе — като тъмните планински пещери.

Превод

Когато обусловената душа в материалния свят забрави отношенията си с Върховната Божествена Личност и пренебрегне Кр̣ш̣н̣а съзнание, тя започва да върши злодеяния и грехове. Заради тях е подложена на трите вида страдания и в ужаса си от слона на смъртта пропада в тъмна планинска пещера.

Пояснение

Всеки се бои от смъртта. Колкото и да е силен един материалист, когато дойдат болестите и старостта, той неминуемо трябва да приеме предупреждението на смъртта. Обусловената душа изпада в дълбока покруса от това предупреждение. Тя изпитва ужас, сякаш пропада в тъмна планинска пещера, а смъртта е сравнена с огромен слон.

ТЕКСТ 34

क्‍वचिच्छीतवाताद्यनेकदैविकभौतिकात्मीयानां दु:खानां प्रतिनिवारणेऽकल्पो दुरन्तविषयविषण्ण आस्ते ॥ ३४ ॥

квачич чхӣта-ва̄та̄дй-анека-даивика-бхаутика̄тмӣя̄на̄м̇ дух̣кха̄на̄м̇ пратинива̄ран̣е 'калпо дуранта-виш̣ая-виш̣ан̣н̣а а̄сте.

Дума по дума

квачит — понякога; шӣта-ва̄та-а̄ди — като страшен студ или вятър; анека — много; даивика — причинени от полубоговете или природните сили; бхаутика — причинени от други живи същества; а̄тмӣя̄на̄м — причинени от обусловеното материално тяло и ум; дух̣кха̄на̄м — множество страдания; пратинива̄ран̣е — да превъзмогне; акалпах̣ — неспособна; дуранта — непреодолими; виш̣ая — заради връзката със сетивното наслаждение; виш̣ан̣н̣ах̣ — унила; а̄сте — остава.

Превод

Обусловената душа е подложена на много страдания, засягащи тялото ѝ, например сковаващ студ и силен вятър. Другите живи същества и природните бедствия също ѝ причиняват страдания. Когато не може да превъзмогне трудностите и е принудена да търпи окаяното си положение, тя изпада в униние, защото иска да се наслаждава на материалния живот.

ТЕКСТ 35

क्‍वचिन्मिथो व्यवहरन् यत्किञ्चिद्धनमुपयाति वित्तशाठ्येन ॥ ३५ ॥

квачин митхо вявахаран ят кин̃чид дханам упая̄ти витта-ша̄т̣хйена.

Дума по дума

квачит — някога или някъде; митхах̣ вявахаран — търгувайки помежду си; ят — каквато и да е; кин̃чит — малка; дханам — материална печалба или богатство; упая̄ти — получава; витта-ша̄т̣хйена — отнемайки нечие богатство с измама.

Превод

Понякога обусловените души се занимават с търговия и сделки, но с течение на времето измамите предизвикват вражда между тях. Заради нищожната печалба те потъпкват приятелството си и стават врагове.

Пояснение

В Шрӣмад Бха̄гаватам (5.5.8) се казва:

пум̇сах̣ стрия̄ митхунӣ-бха̄вам етам̇
тайор митхо хр̣дая-грантхим а̄хух̣
ато гр̣ха-кш̣етра-сута̄пта-виттаир
джанася мохо 'ям ахам̇ мамети

Също като маймуните обусловената душа най-напред развива влечение към секса, а след съвкуплението влечението й става още по-голямо. После се появява нуждата от материални удобства – апартамент, къща, храна, приятели, пари и пр. За да си ги осигури, обусловената душа трябва да мами другите, а това поражда вражда дори между най-близки приятели. Понякога такива враждебни отношения възникват между обусловената душа и нейния баща или духовен учител. Ако не следва стриктно установените принципи, човек може да върши низости дори да е член на движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание. Ето защо ние съветваме учениците си да следват стриктно тези принципи; в противен случай разногласията между тях ще попречат на това най-важно за духовния подем на човечеството движение. Всеки, който наистина желае обществото за Кр̣ш̣н̣а съзнание да се разраства, трябва да помни този съвет и стриктно да следва регулиращите принципи, така че умът му да не бъде смущаван.

ТЕКСТ 36

क्‍वचित्क्षीणधन: शय्यासनाशनाद्युपभोगविहीनो यावदप्रतिलब्धमनोरथोपगतादानेऽवसितमतिस्ततस्ततोऽवमानादीनि जनादभिलभते ॥ ३६ ॥

квачит кш̣ӣн̣а-дханах̣ шайя̄сана̄шана̄дй-упабхога-вихӣно я̄вад апратилабдха-маноратхопагата̄да̄не 'васита-матис татас тато 'вама̄на̄дӣни джана̄д абхилабхате.

Дума по дума

квачит — понякога; кш̣ӣн̣а-дханах̣ — нямаща достатъчно пари; шайя̄-а̄сана-ашана-а̄ди — удобства за сън, седене или хранене; упабхога — материално наслаждение; вихӣнах̣ — лишена от; я̄ват — докато; апратилабдха — непостигнато; маноратха — от желанието ѝ; упагата — получено; а̄да̄не — по нечестен начин; авасита-матих̣ — чийто ум е решил; татах̣ — заради това; татах̣ — от това; авама̄на-а̄дӣни — обиди и наказание; джана̄т — от хората; абхилабхате — получава.

Превод

Често пъти обусловената душа няма достатъчно пари и остава без подслон и храна. Понякога дори няма на какво да седне, нито може да удовлетвори най-насъщните си нужди. С други думи, изпада в нищета и тъй като не може да преживява с честен труд, решава с измама да си присвои чуждото имущество. Тя не получава нищо освен обиди от другите и това я прави много нещастна.

Пояснение

Казва се, че нуждата не признава закони. Обусловената душа, лишена от средства за преживяване, е готова на всичко. Тя проси, взима заеми или краде. Но вместо желаното получава само обиди и наказания. Само най-находчивите престъпници забогатяват. И дори да забогатее по нечестен път, човек не може да избегне наказанието и хулите от страна на властите и обществеността. Има редица случаи с влиятелни хора, осъждани и хвърляни в затвора за финансови злоупотреби. Възможно е да се избегне затвора, но никой не може да избегне наказанието на Бога, Върховната Личност, който действа с посредничеството на материалната природа. Това е описано в Бхагавад-гӣта̄ (7.14): даивӣ хй еш̣а̄ гун̣а-майӣ мама ма̄я̄ дуратяя̄. Природата е жестока. Тя не прощава никому. Когато не зачитат природата, хората извършват всякакви греховни дейности и впоследствие си навличат много страдания.

ТЕКСТ 37

एवं वित्तव्यतिषङ्गविवृद्धवैरानुबन्धोऽपि पूर्ववासनया मिथ
उद्वहत्यथापवहति ॥ ३७ ॥

евам̇ витта-вятиш̣ан̇га-вивр̣ддха-ваира̄нубандхо 'пи пӯрва-ва̄саная̄ митха удвахатй атха̄павахати.

Дума по дума

евам — по този начин; витта-вятиш̣ан̇га — заради парични сделки; вивр̣ддха — увеличено; ваира-анубандхах̣ — с враждебни отношения; апи — макар; пӯрва-ва̄саная̄ — от назряващите резултати на минали греховни дела; митхах̣ — един на друг; удвахати — събират се благодарение на брака на синовете и дъщерите; атха — след това; апавахати — развалят брака или се развеждат.

Превод

Макар и врагове, хората се женят помежду си, за да изпълнят многобройните си желания. За съжаление, тези бракове не траят дълго и те отново се разделят, с развод или другояче.

Пояснение

Както казахме по-преди, всяка обусловена душа има склонност към измама, дори в брака. Материалният свят е пълен с озлобени едно на друго живи същества. Хората могат да бъдат приятели за известно време, но постепенно отново се превръщат във врагове и се карат за пари. Понякога те се женят и след това се разделят или развеждат. Обобщено казано, единството и хармонията са непостоянни. Заради склонността към измама враждата между хората остава. Дори в Кр̣ш̣н̣а съзнание има раздяла и вражда поради силното влияние на материалните наклонности.

ТЕКСТ 38

एतस्मिन् संसाराध्वनि नानाक्लेशोपसर्गबाधित आपन्नविपन्नो यत्र यस्तमु ह वावेतरस्तत्र विसृज्य जातं जातमुपादाय शोचन्मुह्यन् बिभ्यद्विवदन् क्रदन् संहृष्यन्गायन्नह्यमान: साधुवर्जितो नैवावर्ततेऽद्यापि यत आरब्ध एष नरलोकसार्थो यमध्वन: पारमुपदिशन्ति ॥ ३८ ॥

етасмин сам̇са̄ра̄дхвани на̄на̄-клешопасарга-ба̄дхита а̄панна-випанно ятра яс там у ха ва̄ветарас татра виср̣джя джа̄там̇ джа̄там упа̄да̄я шочан мухян бибхяд-вивадан крандан сам̇хр̣ш̣ян га̄ян нахяма̄нах̣ са̄дху-варджито наива̄вартате 'дя̄пи ята а̄рабдха еш̣а нара-лока-са̄ртхо ям адхванах̣ па̄рам упадишанти.

Дума по дума

етасмин — на този; сам̇са̄ра — на страданията; адхвани — път; на̄на̄ — различни; клеша — трудности; упасарга — от изпитанията на материалното съществуване; ба̄дхитах̣ — измъчвано; а̄панна — понякога печели; випаннах̣ — понякога губи; ятра — в който; ях̣ — което; там — него; у ха ва̄ва — или; итарах̣ — някой друг; татра — следователно; виср̣джя — изоставяйки; джа̄там джа̄там — новородени; упа̄да̄я — приемайки; шочан — скърбящо; мухян — заблудено; бибхят — изпълнено със страх; вивадан — понякога вика силно; крандан — понякога плаче; сам̇хр̣ш̣ян — понякога се радва; га̄ян — пеейки; нахяма̄нах̣ — обвързано; са̄дху-варджитах̣ — далече от святите личности; на — не; ева — безспорно; а̄вартате — получава; адя апи — дори досега; ятах̣ — от когото; а̄рабдхах̣ — започнато; еш̣ах̣ — този; нара-лока — на материалния свят; са-артхах̣ — живите същества, които преследват истинския си интерес; ям — когото (Бог, Върховната Личност); адхванах̣ — на пътя на материалното съществуване; па̄рам — другия край; упадишанти — святите личности показват.

Превод

Пътят на материалния живот е осеян с много страдания и всякакви проблеми измъчват обусловената душа. Понякога тя печели, друг път губи. И в двата случая я заплашват опасности. Рано или късно обусловеното същество трябва да се раздели с баща си, който умира или го напуска; и тогава то прехвърля привързаността си към своите деца. Понякога обусловеното същество си внушава нещо и плаче от страх. Друг път, преизпълнено с радост, работи за семейството си и весело пее. Така то се оплита и забравя, че от незапомнени времена е отделено от Върховната Божествена Личност. Продължава да върви по опасния път на материалното съществуване и никога не намира щастие. Себепозналите се души приемат подслон при Върховния Бог, за да се освободят от това страшно битие. Ако не поеме пътя на предаността, човек не може да се измъкне от материалния плен. Заключението е, че никой не може да бъде щастлив в материалния живот. Кр̣ш̣н̣а съзнание е единственото разрешение.

Пояснение

Ако внимателно анализира материалистичния начин на живот, всеки разумен човек ще разбере, че на този свят няма никакво щастие. Но понеже обусловената душа върви по опасния път от незапомнени времена и не общува със святи личности, в заблуждението си тя иска да се наслаждава на материалния свят. Понякога материалната енергия ѝ дава възможност да изпита така нареченото щастие, но същевременно постоянно я наказва. В Чайтаня чарита̄мр̣та е казано: дан̣д̣я-джане ра̄джа̄ йена надӣте чуба̄я (Мадхя, 20.118). Материалистичният живот означава непрекъснато нещастие, но понякога в пролуките се промъква и малко щастие. Случва се да потопят във вода осъден престъпник и за кратко да го извадят. Цялото действие е само наказание, но той чувства известно облекчение, когато може отново да си поеме въздух. Такова е положението на обусловената душа. Ето защо всички ша̄стри ни съветват да общуваме с предани и святи личности.

'са̄дху-сан̇га', 'са̄дху-сан̇га' – сарва-ша̄стре кая
лава-ма̄тра са̄дху-сан̇ге сарва-сиддхи хая

(Чайтаня чарита̄мр̣та, Мадхя, 22.54)

Дори кратко общуване с предани ще освободи обусловената душа от това окаяно материално състояние. Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание предоставя на всекиго шанса да общува със святи предани. Всички членове на това движение самите трябва са съвършени са̄дху, за да помогнат на пропадналите обусловени души. Това е най-хуманната дейност.

ТЕКСТ 39

यदिदं योगानुशासनं न वा एतदवरुन्धते यन्न्यस्तदण्डा मुनय उपशमशीला उपरतात्मान: समवगच्छन्ति ॥ ३९ ॥

яд идам̇ йога̄нуша̄санам̇ на ва̄ етад аварундхате ян няста-дан̣д̣а̄ муная упашама-шӣла̄ упарата̄тма̄нах̣ самавагаччханти.

Дума по дума

ят — която; идам — висшата обител на Върховната Божествена Личност; йога-ануша̄санам — постигана само с предано служене; на — не; ва̄ — или; етат — пътя на освобождението; аварундхате — достигат; ят — затова; няста-дан̣д̣а̄х̣ — личности, които не завиждат на другите; мунаях̣ — святи личности; упашама-шӣла̄х̣ — които живеят в пълно спокойствие; упарата-а̄тма̄нах̣ — които владеят ума и сетивата; самавагаччханти — много лесно постигат.

Превод

Святите личности, приятелите на всички живи същества, имат умиротворено съзнание. Те са овладели сетивата и ума и с лекота следват пътя на освобождението, пътя към Бога. Злощастният материалист, привързан към жалкото материално съществуване, не може да общува с тях.

Пояснение

Великият светец Джад̣а Бхарата описва не само страданието, но и начина, по който може да бъде преодоляно. Единственият изход е общуването с предани и това общуване е много лесно. Някои злощастни хора също получават такава възможност, но за беда не могат да се подслонят при чистите предани и продължават да страдат. Въпреки това движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание настоява всеки да поеме духовния път, като повтаря маха̄-мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а. Проповедниците на Кр̣ш̣н̣а съзнание ходят от врата на врата да разясняват на хората как биха могли да се освободят от мъчителното материално съществуване. Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху казва: гуру-кр̣ш̣н̣а-праса̄де па̄я бхакти-лата̄-бӣджа – по милостта на Кр̣ш̣н̣а и гуру човек получава семето на преданото служене. И ако е поне малко интелигентен, той може да развива Кр̣ш̣н̣а съзнание и да се освободи от окаяния материален живот.

ТЕКСТ 40

यदपि दिगिभजयिनो यज्विनो ये वै राजर्षय: किं तु परं मृधे शयीरन्नस्यामेव ममेयमिति कृतवैरानुबन्धायां विसृज्य स्वयमुपसंहृता: ॥ ४० ॥

яд апи диг-ибха-джайино яджвино йе ваи ра̄джарш̣аях̣ ким̇ ту парам̇ мр̣дхе шайӣранн ася̄м ева мамеям ити кр̣та-ваира̄нубандха̄я̄м̇ виср̣джя сваям упасам̇хр̣та̄х̣.

Дума по дума

ят апи — въпреки; дик-ибха-джайинах̣ — които побеждават навсякъде; яджвинах̣ — умело извършващи големи жертвоприношения; йе — всички, които; ваи — наистина; ра̄джа-р̣ш̣аях̣ — велики святи царе; ким ту — но; парам — само тази земя; мр̣дхе — в битка; шайӣран — побеждавани; ася̄м — на тази (земя); ева — наистина; мама — мое; иям — това; ити — разсъждаващи по този начин; кр̣та — което предизвиква; ваира-ану-бандха̄я̄м — враждебни отношения с другите; виср̣джя — напускащи; сваям — собствения си живот; упасам̇хр̣та̄х̣ — убивани.

Превод

Много велики, святи царе с голяма вещина извършваха жертвоприношения и завладяваха други царства, но въпреки могъществото си, не успяха да постигнат любовно служене на Върховната Божествена Личност. Причина за това е тяхна неспособност да победят погрешното мислене: „Аз съм това тяло, а това е моето имущество“. Те цял живот се сражаваха с вражески царе и умряха, без да изпълнят действителната мисия на човешкия живот.

Пояснение

Истинската житейска мисия на обусловената душа е да възстанови забравените си отношения с Върховната Божествена Личност и да служи предано; така ще съживи своето Кр̣ш̣н̣а съзнание, след като напусне тялото си. Не е необходимо човек да променя заниманията си като бра̄хман̣а, кш̣атрия, вайшя или шӯдра. При всички обстоятелства, докато изпълнява предписания си дълг, той може да развива Кр̣ш̣н̣а съзнание просто като общува с предани, които са представители на Кр̣ш̣н̣а и преподават тази наука. За съжаление известните политици и обществени лидери в материалния свят само създават враждебност и не се интересуват от духовен живот. Обикновените хора търсят щастие в материалния прогрес, но накрая претърпяват поражение, защото се отъждествяват с материалното тяло и смятат за своя собственост всичко, свързано с него. Това е невежество. Всъщност нищо не им принадлежи, дори тялото. Тялото на живото същество се определя от неговата карма и ако то не работи с тялото си за удоволствие на Върховната Божествена Личност, всичките му начинания ще се провалят. Истинската цел на живота е описана в Шрӣмад Бха̄гаватам (1.2.13):

атах̣ пумбхир двиджа-шреш̣т̣ха̄
варн̣а̄шрама-вибха̄гашах̣
свануш̣т̣хитася дхармася
сам̇сиддхир хари-тош̣ан̣ам

Наистина няма значение с какво се занимаваме. Ако успеем да удовлетворим Върховния Бог, животът ни ще бъде пълноценен.

ТЕКСТ 41

कर्मवल्लीमवलम्ब्य तत आपद: कथञ्चिन्नरकाद्विमुक्त: पुनरप्येवं संसाराध्वनि वर्तमानो नरलोकसार्थमुपयाति एवमुपरि गतोऽपि ॥ ४१ ॥

карма-валлӣм аваламбя тата а̄падах̣ катхан̃чин нарака̄д вимуктах̣ пунар апй евам̇ сам̇са̄ра̄дхвани вартама̄но нара-лока-са̄ртхам упая̄ти евам упари гато 'пи.

Дума по дума

карма-валлӣм — лианата на плодоносните дейности; аваламбя — подслонява се; татах̣ — от това; а̄падах̣ — опасно или жалко състояние; катхан̃чит — по един или друг начин; нарака̄т — от адските условия на живот; вимуктах̣ — освободен; пунах̣ апи — отново; евам — по този начин; сам̇са̄ра-адхвани — по пътя на материалния живот; вартама̄нах̣ — съществуващ; нара-лока-са-артхам — полето на себичните материални дейности; упая̄ти — влиза; евам — така; упари — горе (на висшите планетарни системи); гатах̣ апи — макар и да се е издигнала.

Превод

Когато обусловената душа се подслони сред лианите на плодоносната дейност благодарение на своето благочестие, би могла да се издигне до висшите планетарни системи, да се освободи от адския живот, но за съжаление, не може да остане там. Щом плодовете на благочестивите ѝ дела се изчерпят, тя трябва да се върне на низшите планети. Така тя вечно се издига и пропада.

Пояснение

В тази връзка Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху казва:

брахма̄н̣д̣а бхрамите кона бха̄гява̄н джӣва
гуру-кр̣ш̣н̣а-праса̄де па̄я бхакти-лата̄-бӣджа

(Чайтаня чарита̄мр̣та, Мадхя, 19.151)

Живото същество може да странства из вселената милиони години – от началото на сътворението до самото унищожение, – но няма да изостави пътя на материалното съществуване, докато не се подслони в лотосовите нозе на чист предан. Както маймуната търси подслон в клоните на баняново дърво и си мисли, че се наслаждава, обусловената душа, неразбираща истинската цел на живота, поема пътя на карма-ка̄н̣д̣а, плодоносните дейности. Благодарение на тях понякога тя се издига до райските планети, понякога отново се връща на Земята. Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху описва това с думите брахма̄н̣д̣а бхрамите. Но ако по милостта на Кр̣ш̣н̣а човек има щастието да приеме подслон при гуру, той ще научи как да служи предано на Върховния Бог. Ще разбере как може да прекрати вечната си борба и скитане из материалния свят. Затова Ведическото предписание ни насочва да се обърнем към духовен учител. Тад вигя̄на̄ртхам̇ са гурум ева̄бхигаччхет (Мун̣д̣ака Упаниш̣ад, 1.2.12). И в Бхагавад-гӣта̄ (4.34) Върховната Божествена Личност ни съветва:

тад виддхи пран̣ипа̄тена
парипрашнена севая̄
упадекш̣янти те гя̄нам̇
гя̄нинас таттва-даршинах̣

„Опитай се да научиш истината, като се обърнеш към духовен учител. Питай го смирено и му служи. Себепозналите се души могат да ти дадат знание, защото са прозрели истината“. От Шрӣмад Бха̄гаватам (11.3.21) получаваме подобен съвет:

тасма̄д гурум̇ прападйета
джигя̄сух̣ шрея уттамам
ша̄бде паре ча ниш̣н̣а̄там̇
брахман̣й упашама̄шраям

„Всеки, който желае да постигне истинско щастие, трябва да потърси автентичен духовен учител и да приеме посвещение от него. Духовният му учител трябва да е разбрал, след задълбочено обмисляне, заключението на писанията и да е способен да убеди другите в това заключение. Такива велики личности, подслонени при Върховния Бог и изоставили всякакви материални съображения, трябва да се смятат за истински духовни учители“. А великият ваиш̣н̣ава Вишвана̄тха Чакравартӣ ни завещава: яся праса̄да̄д бхагават-праса̄дах̣ – „По милостта на духовния учител получаваме милостта на Кр̣ш̣н̣а“. Същият съвет ни е дал и Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху (гуру-кр̣ш̣н̣а-праса̄де па̄я бхакти-лата̄-бӣджа). Това е много важно. Нуждаем се от Кр̣ш̣н̣а съзнание и затова ни трябва подслона на чистия предан. Така бихме могли да се измъкнем от ноктите на материята.

ТЕКСТ 42

तस्येदमुपगायन्ति—
आर्षभस्येह राजर्षेर्मनसापि महात्मन: । नानुवर्त्मार्हति नृपो मक्षिकेव गरुत्मत: ॥ ४२ ॥

тасйедам упага̄янти –
а̄рш̣абхасйеха ра̄джарш̣ер
манаса̄пи маха̄тманах̣
на̄нувартма̄рхати нр̣по
макш̣икева гарутматах̣

Дума по дума

тася — на Джад̣а Бхарата; идам — тази възхвала; упага̄янти — пеят; а̄рш̣абхася — на сина на Р̣ш̣абхадева; иха — тук; ра̄джа-р̣ш̣ех̣ — на великия свят цар; манаса̄ апи — дори в ума; маха̄-а̄тманах̣ — на великата личност Джад̣а Бхарата; на — не; анувартма архати — могат да следват пътя; нр̣пах̣ — всеки цар; макш̣ика̄ — муха; ива — като; гарутматах̣ — на Гаруд̣а, носача на Върховната Божествена Личност.

Превод

И като обобщи наставленията на Джад̣а Бхарата, Шукадева Госва̄мӣ в заключение каза: Скъпи царю Парӣкш̣ит, пътят на Джад̣а Бхарата е като пътя на Гаруд̣а, който носи Бога, а обикновените царе са като мухи. Мухите не могат да летят като Гаруд̣а и до ден-днешен нито един цар или велик завоевател не е могъл да следва този път на предано служене дори в ума си.

Пояснение

Кр̣ш̣н̣а казва в Бхагавад-гӣта̄ (7.3):

мануш̣я̄н̣а̄м̇ сахасреш̣у
кашчид ятати сиддхайе
ятата̄м апи сиддха̄на̄м̇
кашчин ма̄м̇ ветти таттватах̣

„Сред хилядите хора един може да се стреми към съвършенство, а сред постигналите съвършенство трудно ще се намери някой, който наистина да ме познава“. Пътят на преданото служене е много труден дори за великите царе, победили безброй врагове. Макар да са били победители на бойното поле, те не са успели да победят отъждествяването с тялото. Редица големи религиозни водачи, йогӣ, сва̄мӣ и псевдоинкарнации, почитатели на умозрителните разсъждения, се представят за съвършени, но не постигат крайната цел. Безспорно пътят на преданото служене е много труден, но всички трудности изчезват, ако човек е готов да следва маха̄джаните. В тази епоха пътят е даден от Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху, който се е появил, за да спаси падналите души. Този път е прост и лесен; всеки може да го следва, като възпява святото име на Бога.

харер на̄ма харер на̄ма
харер на̄маива кевалам
калау на̄стй ева на̄стй ева
на̄стй ева гатир анятха̄

Ние сме много щастливи, че движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание прокарва този път, защото по този начин много европейски и американски момчета и момичета задълбочено изучават неговата философия и постепенно постигат съвършенство.

ТЕКСТ 43

यो दुस्त्यजान्दारसुतान् सुहृद्राज्यं हृदिस्पृश: । जहौ युवैव मलवदुत्तमश्लोकलालस: ॥ ४३ ॥

йо дустяджа̄н да̄ра-сута̄н
сухр̣д ра̄джям̇ хр̣ди-спр̣шах̣
джахау юваива малавад
уттамашлока-ла̄ласах̣

Дума по дума

ях̣ — същият Джад̣а Бхарата, който по-рано бе Маха̄ра̄джа Бхарата, син на Маха̄ра̄джа Р̣ш̣абхадева; дустяджа̄н — много трудно могат да се изоставят; да̄ра-сута̄н — жената и децата или разкошния семеен живот; сухр̣т — приятели и доброжелатели; ра̄джям — царство, което обхваща целия свят; хр̣ди-спр̣шах̣ — това, което се намира в дълбините на сърцето; джахау — напусна; юва̄ ева — макар и съвсем млад; мала-ват — като изпражнения; уттама-шлока-ла̄ласах̣ — който много обичаше да служи на Върховната Божествена Личност, Уттамашлока.

Превод

В разцвета на силите си великият Маха̄ра̄джа Бхарата изостави всичко, защото обичаше служенето на Върховната Божествена Личност, Уттамашлока. Той напусна красивата си жена, добрите си деца, близките приятели и огромната си империя. Трудно е да се разделиш с такива богатства, но Маха̄ра̄джа Бхарата бе толкова извисен, че ги изостави с лекота, както човек изоставя собствените си изпражнения. Такова бе могъществото на Негово Величество.

Пояснение

Името на Бога е Кр̣ш̣н̣а, тъй като Той е толкова запленяващ, че заради него чистият предан може да изостави всичко в материалния свят, дори да му е много, много скъпо. Маха̄ра̄джа Бхарата бил съвършен цар, учител и император на света. Той притежавал всички материални богатства, но Кр̣ш̣н̣а е толкова привлекателен, че царят напълно ги забравил. Обаче се случило така, че царят се привързал към едно еленче и трябвало да се прероди като елен в следващия си живот. По великата милост на Кр̣ш̣н̣а той не забравил предишното си положение и разбрал как е пропаднал. В своето следващо раждане като Джад̣а Бхарата, царят много внимавал да не пропилява напразно енергията си и затова се преструвал на глухоням. Това му помогнало да се съсредоточи върху преданото си служене. От великия цар Бхарата трябва да се научим как да бъдем предпазливи в Кр̣ш̣н̣а съзнание. И най-малката небрежност може да възпрепятства преданото служене за известно време. Но всяко служене, отдадено на Върховната Божествена Личност, никога не се губи: свалпам апй ася дхармася тра̄яте махато бхая̄т (Бхагавад-гӣта̄, 2.40). Дори малкото служене, извършено с искреност, остава завинаги. В Шрӣмад Бха̄гаватам (1.5.17) е казано:

тяктва̄ сва-дхармам̇ чаран̣а̄мбуджам̇ харер
бхаджанн апакво 'тха патет тато яди
ятра ква ва̄бхадрам абхӯд амуш̣я ким̇
ко ва̄ртха а̄пто 'бхаджата̄м̇ сва-дхарматах̣

Ако човек е привързан по някакъв начин към Кр̣ш̣н̣а, каквото и предано служене да извърши, то ще му донесе вечно благо. Дори да пропадне поради неопитност или лоша среда, той няма да изгуби плодовете на предаността си. Можем да посочим много примери – Аджа̄мила, Маха̄ра̄джа Бхарата и др. Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание дава възможност на всекиго да служи предано поне за известно време. И малкото служене ще подтикне човек да се развива и да осмисли живота си.

В този стих Бог е наречен Уттамашлока. Уттама означава „най-голямата“, а шлока значи „слава“. Бог Кр̣ш̣н̣а притежава в пълна степен шест съвършенства, едно от които е слава. Аишваряся самаграся вӣряся яшасах̣ шриях̣ (Виш̣н̣у Пура̄н̣а, 6.5.74). Славата на Кр̣ш̣н̣а вечно нараства. Ние го възвеличаваме, като разпространяваме движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание. Пет хиляди години след битката при Курукш̣етра славата на Кр̣ш̣н̣а се носи по целия свят. Всички по-важни личности в света са чували за Кр̣ш̣н̣а, особено днес, благодарение на нашето движение. Дори хора, които не ни харесват и се опитват да ни пречат, по един или друг начин също повтарят Харе Кр̣ш̣н̣а. Те казват: „Трябва да накажем тези от Харе Кр̣ш̣н̣а“. Глупавите хора не разбират истинската стойност на движението, но самите им опити да ни критикуват ги карат да възпяват Харе Кр̣ш̣н̣а и това е голям успех за нас.

ТЕКСТ 44

यो दुस्त्यजान् क्षितिसुतस्वजनार्थदारान्प्रार्थ्यां श्रियं सुरवरै: सदयावलोकाम् । नैच्छन्नृपस्तदुचितं महतां मधुद्विट-सेवानुरक्तमनसामभवोऽपि फल्गु: ॥ ४४ ॥

йо дустяджа̄н кш̣ити-сута-сваджана̄ртха-да̄ра̄н
пра̄ртхя̄м̇ шриям̇ сура-вараих̣ садая̄валока̄м
наиччхан нр̣пас тад-учитам̇ махата̄м̇ мадхудвит̣-
сева̄нуракта-манаса̄м абхаво 'пи пхалгух̣

Дума по дума

ях̣ — който; дустяджа̄н — трудно може да се изостави; кш̣ити — земята; сута — деца; сва-джана-артха-да̄ра̄н — роднини, богатство и красива жена; пра̄ртхя̄м — желани; шриям — богинята на щастието; сура-вараих̣ — от най-великите полубогове; са-дая-авалока̄м — чийто милостив поглед; на — не; аиччхат — желан; нр̣пах̣ — царят; тат-учитам — напълно подобава; махата̄м — на великите личности (маха̄тмите); мадху-двит̣ — на Бог Кр̣ш̣н̣а, убиеца на демона Мадху; сева̄-ануракта — привлечен от любовното служене; манаса̄м — чиито умове; абхавах̣ апи — дори състоянието на освобождение; пхалгух̣ — нищожно.

Превод

Шукадева Госва̄мӣ продължи: Скъпи царю, деянията на Бхарата Маха̄ра̄джа са наистина удивителни. Той изостави всичко, което другите мъчно биха изоставили. Напусна своето царство, съпруга и семейство. На неговите изключителни богатства завиждаха дори полубоговете, но той се отказа от тях. Съвсем естествено тази благородна личност бе велик предан. Той успя да се отрече от всичко, защото беше запленен от неописуемата красота, богатство, слава, знание, могъщество и отреченост на Върховната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а. Кр̣ш̣н̣а е толкова привлекателен, че заради него човек може да се раздели и с най-скъпото си. Дори освобождението няма стойност за тези, чийто ум е привлечен от любовното служене на Бога.

Пояснение

Този стих потвърждава, че Кр̣ш̣н̣а е всепривличащ. Маха̄ра̄джа Бхарата бил така запленен от Кр̣ш̣н̣а, че изоставил цялото си материално богатство. Обикновено материалистите са много привързани към такива богатства.

ато гр̣ха-кш̣етра-сута̄пта-виттаир
джанася мохо 'ям ахам̇ мамети

(Шрӣмад Бха̄гаватам, 5.5.8)

„Човек се привързва към своето тяло, дом, имущество, деца, роднини и богатство. Така се множат житейските илюзии и той започва да мисли от позицията на „аз и мое“.“ Влечението към материални неща несъмнено се дължи на илюзията. То няма никаква стойност, а просто отклонява обусловената душа. Човек постига успех в живота, ако е погълнат от обаянието на красотата, силата и забавленията на Кр̣ш̣н̣а, описани в Десета песен на Шрӣмад Бха̄гаватам. Ма̄я̄ва̄дӣте са привлечени от идеята за сливане с битието на Бога, но Кр̣ш̣н̣а е по-привлекателен. Думата абхавах̣ означава „да не се раждаш отново в материалния свят“. Преданият не се интересува дали ще се прероди или не. За него е достатъчно да служи на Бога независимо от обстоятелствата. Това е истинско мукти.

ӣха̄ яся харер да̄сйе
карман̣а̄ манаса̄ гира̄
никхила̄св апй авастха̄су
джӣван-муктах̣ са учяте

„Този, който служи на Кр̣ш̣н̣а със своето тяло, ум, интелигентност и слова, е освободена личност дори в материалния свят“ (Бхакти-раса̄мр̣та синдху, 1.2.187). Преданият, желаещ вечно да служи на Кр̣ш̣н̣а, се опитва по различни начини да убеди хората, че има Бог, Върховна Личност, и този Бог е Кр̣ш̣н̣а. Това е неговият стремеж; без значение дали е в рая, или в ада. Такъв предан се нарича уттамашлока ла̄ласа.

ТЕКСТ 45

यज्ञाय धर्मपतये विधिनैपुणाययोगाय साङ्ख्यशिरसे प्रकृतीश्वराय । नारायणाय हरये नम इत्युदारंहास्यन्मृगत्वमपि य: समुदाजहार ॥ ४५ ॥

ягя̄я дхарма-патайе видхи-наипун̣а̄я
йога̄я са̄н̇кхя-ширасе пракр̣тӣшвара̄я
на̄ра̄ян̣а̄я харайе нама итй уда̄рам̇
ха̄сян мр̣гатвам апи ях̣ самуда̄джаха̄ра

Дума по дума

ягя̄я — на Бога, Върховната Личност, който се наслаждава на плодовете от всички велики жертвоприношения; дхарма-патайе — на господаря или радетеля на религиозните принципи; видхи-наипун̣а̄я — който дава интелигентност на предания, за да следва успешно установените правила; йога̄я — олицетворение на мистичната йога; са̄н̇кхя-ширасе — който учи на философията Са̄н̇кхя или дава това знание на хората; пракр̣ти-ӣшвара̄я — върховният властелин на космическото проявление; на̄ра̄ян̣а̄я — убежище на безбройните живи същества (нара означава „живи същества“, а аяна – „убежище“); харайе — на Върховната Божествена Личност, Хари; намах̣ — смирени почитания; ити — така; уда̄рам — силно; ха̄сян — усмихнат; мр̣гатвам апи — макар и в тяло на елен; ях̣ — който; самуда̄джаха̄ра — произнесе.

Превод

Макар и в еленско тяло, Маха̄ра̄джа Бхарата не забрави Върховната Божествена Личност. И когато напускаше тялото си, той изрече следната молитва: „Бог Върховната Личност е олицетвореното жертвоприношение. Той ни възнаграждава с плодовете на ритуалните церемонии. Той е защитник на религията, олицетворение на мистичната йога, източник на цялото знание, властелин на творението и Свръхдуша във всяко живо същество. Той е красив и необикновено привлекателен. Аз напускам това тяло с преклонение пред него и с надежда вечно да му отдавам трансцендентално любовно служене“. С тези думи Маха̄ра̄джа Бхарата напусна тялото си.

Пояснение

Всички Веди са предназначени за разбиране на карма, гя̄на и йога – плодоносната дейност, умозрителното знание и мистичната йога. Върховната Божествена Личност, На̄ра̄ян̣а, е крайната цел на всеки метод за духовно осъзнаване. Живите същества са вечно свързани с него чрез предано служене. В Шрӣмад Бха̄гаватам е казано, анте на̄ра̄ян̣а-смр̣тих̣: съвършенството на живота е да помним На̄ра̄ян̣а в мига на смъртта. Бхарата Маха̄ра̄джа бил принуден да приеме тяло на елен, но в последния си час мислел за На̄ра̄ян̣а и се родил като съвършен предан в бра̄хмин̣ско семейство. Това е доказателство за казаното в Бхагавад-гӣта̄ (6.41): шучӣна̄м̇ шрӣмата̄м̇ гехе йога-бхраш̣т̣о 'бхиджа̄яте – „Този, който изостави пътя на себепознанието, се ражда в семейство на бра̄хман̣и или на богати аристократи“. Маха̄ра̄джа Бхарата се появил в царско семейство, но понеже пренебрегнал духовните си задължения, трябвало да се прероди като елен. В еленското си тяло той бил много предпазлив, затова в следващия живот се родил като Джад̣а Бхарата. В това съществуване той останал съвършено осъзнат за Кр̣ш̣н̣а и проповядвал посланието на Кр̣ш̣н̣а съзнание, като първо дал наставления на Маха̄ра̄джа Рахӯган̣а. Тук трябва да отбележим думата йога̄я. Както казва Мадхва̄ча̄ря, смисълът на аш̣т̣а̄н̇га йога е да се осъществи връзка с Върховната Божествена Личност. Целта не е да се демонстрират някакви материални съвършенства.

ТЕКСТ 46

य इदं भागवतसभाजितावदातगुणकर्मणो राजर्षेर्भरतस्यानुचरितं स्वस्त्ययनमायुष्यं धन्यं यशस्यं स्वर्ग्यापवर्ग्यं वानुश‍ृणोत्याख्यास्यत्यभिनन्दति च सर्वा एवाशिष आत्मन आशास्ते न काञ्चन परत इति ॥ ४६ ॥

я идам̇ бха̄гавата-сабха̄джита̄вада̄та-гун̣а-карман̣о ра̄джарш̣ер бхаратася̄нучаритам̇ свастй-аянам а̄юш̣ям̇ дханям̇ яшасям̇ сваргя̄паваргям̇ ва̄нушр̣н̣отй а̄кхя̄сятй абхинандати ча сарва̄ ева̄шиш̣а а̄тмана а̄ша̄сте на ка̄н̃чана парата ити.

Дума по дума

ях̣ — всеки, който; идам — това; бха̄гавата — от извисени предани; сабха̄джита — дълбоко уважаван; авада̄та — чисти; гун̣а — чиито качества; карман̣ах̣ — и дейности; ра̄джа-р̣ш̣ех̣ — на великия и свят цар; бхаратася — на Бхарата Маха̄ра̄джа; анучаритам — повествованието; свасти-аянам — извор на святост; а̄юш̣ям — което дарява дълъг живот; дханям — увеличава богатството; яшасям — дарява слава; сваргя — дава възможност за постигане на райските планети (целта на кармӣте); апаваргям — дава освобождение от материалния свят и помага на човек да се слее с Върховния (целта на гя̄нӣте); ва̄ — или; анушр̣н̣оти — винаги слуша, следвайки пътя на преданото служене; а̄кхя̄сяти — описва за благото на другите; абхинандати — възхвалява качествата на преданите и на Върховния Бог; ча — и; сарва̄х̣ — всички; ева — несъмнено; а̄шиш̣ах̣ — благословии; а̄тманах̣ — за себе си; а̄ша̄сте — постига; на — не; ка̄н̃чана — нищо; паратах̣ — от някого другиго; ити — така.

Превод

Преданите, запознати с метода на слушане и възпяване (шраван̣ам̇ кӣртанам), редовно говорят за възвишените качества на Бхарата Маха̄ра̄джа и възхваляват делата му. Ако човек смирено слуша и възпява светлия му образ, ще живее дълго и ще придобие големи материални богатства. Ще стане много прочут и лесно ще се издигне до райските планети или ще постигне освобождение, като се слее с битието на Бога. Просто като слуша, повтаря и възхвалява дейностите на Маха̄ра̄джа Бхарата, той ще получи всичко, което желае. Така човек може да осъществи своите материални и духовни стремежи. Не е нужно да моли никого другиго, защото, като изучава живота на царя, ще постигне желаното.

Пояснение

Гората на материалния живот е обобщена в тази четиринадесета глава. Думата бхава̄т̣авӣ се отнася до пътя на материалното съществуване. Търговецът е живото същество, дошло в гората на материалния свят да изкара пари за сетивно наслаждение. Шестте разбойници са сетивата – очи, уши, нос, език, осезание и ум. Лошият водач е заблудената интелигентност. Интелигентността е предназначена за Кр̣ш̣н̣а съзнание, а в материалния живот ние я отклоняваме от Кр̣ш̣н̣а, за да се сдобием с материални блага. Всичко принадлежи на Върховния Бог Кр̣ш̣н̣а, но с извратения си ум и сетива ние грабим неговата собственост и се занимаваме с наслаждение на сетивата си. Чакалите и тигрите в гората са членовете на семейството; тревите и лианите са нашите материални желания. Планинската пещера е уютният ни дом, а комарите и змиите са враговете ни. Плъховете, зверовете и лешоядите са разните крадци, които ни ограбват, а гандхарва пура, призрачното видение, е представата ни за тялото и дома. Блуждаещият огън е алчността за злато. Материалното жилище и богатство са съставките на материалното ни щастие. Вихрушката е влечението към жената, а пясъчната буря е заслепяващата страст по време на секс. Полубоговете са господарите на различните посоки, а писъците на щуреца са грубите думи, изречени от враговете зад гърба ни. Бухалът е човекът, който ни оскърбява в лицето; греховните дървета са порочните хора. Пресъхналата река символизира атеистите, които ни измъчват в този живот и в следващия. Демоните месоядци са държавните чиновници, а тръните са препятствията на материалното съществуване. Малкото удоволствие по време на секс пробужда в нас желанието да се наслаждаваме на чужди жени, а мухите символизират покровителите на жените (съпруг, свекър, свекърва и др.). Лианата е обобщен символ на жените. Лъвът е колелото на времето, а чаплите, гаргите и лешоядите са така наречените полубогове, псевдосва̄мӣ, йогӣ и инкарнации. Те са прекалено жалки, за да могат да ни помогнат. Лебедите са благородните бра̄хман̣и; маймуните са екстравагантните шӯдри, заети с ядене, спане, съвкупление и защита. Дърветата на маймуните са нашите домове, а слонът е смъртта. Така в тази глава е описано цялото материално съществуване.

Така завършват коментарите на Бхактиведанта върху четиринадесета глава от Пета песен на „Шрӣмад Бха̄гаватам“, наречена „Материалният свят като голямата гора на наслаждението“.

ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА