Шрӣмад Бха̄гаватам 5.14.5
Деванагари
तत्रगतो दंशमशकसमापसदैर्मनुजै: शलभशकुन्ततस्करमूषकादिभिरुपरुध्यमानबहि:प्राण: क्वचित् परिवर्तमानोऽस्मिन्नध्वन्यविद्याकामकर्मभिरुपरक्तमनसानुपपन्नार्थं नरलोकं गन्धर्वनगरमु पपन्नमिति मिथ्यादृष्टिरनुपश्यति ॥ ५ ॥
Стих
татра гато дам̇ша-машака-сама̄пасадаир мануджаих̣ шалабха-шакунта-таскара-мӯш̣ака̄дибхир упарудхяма̄на-бахих̣-пра̄н̣ах̣ квачит париварта̄мно 'сминн адхванй авидя̄-ка̄ма-кармабхир упаракта-манаса̄нупапанна̄ртхам̇ нара-локам̇ гандхарва-нагарам упапаннам ити митхя̄-др̣ш̣ṃир анупашяти.
Дума по дума
татра — в семейния живот; гатах̣ — отишъл; дам̇ша — конски мухи; машака — комари; сама — равен на; апасадаих̣ — долни; ману-джаих̣ — хора; шалабха — скакалци; шакунта — голяма граблива птица; таскара — крадци; мӯш̣ака-а̄дибхих̣ — от плъхове и др.; упарудхяма̄на — тормозен; бахих̣-пра̄н̣ах̣ — външният живот, под формата на богатство и др.; квачит — понякога; париварта̄мнах̣ — бродейки; асмин — по този; адхвани — път на материалното съществуване; авидя̄-ка̄ма — от невежество и похот; кармабхих̣ — и плодоносни дейности; упаракта-манаса̄ — тъй като умът е повлиян; анупапанна-артхам — в който никога не се постига желаният резултат; нара-локам — материалният свят; гандхарва-нагарам — въображаем град; упапаннам — съществуващ; ити — приема го за; митхя̄-др̣ш̣ṃих̣ — този, чието зрение е объркано; анупашяти — наблюдава.
Превод
Понякога обусловената душа в семейния живот, привързана към материалното си богатство и притежания, е притеснявана от завистливи хора, които са като конски мухи и комари, друг път я измъчват крадци, подобни на скакалци, грабливи птици и плъхове. Но въпреки всичко тя продължава да броди по пътя на материалното съществуване. Поради невежество я обзема похот, а похотта я тласка към плодоносни дейности. Тъй като умът ѝ е погълнат от тях, материалният свят ѝ се струва вечен, макар да е ефимерен и призрачен като въздушна кула.
Пояснение
Нароттама да̄са Т̣ха̄кура пее в една своя песен:
ахан̣ка̄ре матта хан̃а̄, нита̄й-пада па̄сария̄,
асатйере сатя кари ма̄ни
асатйере сатя кари ма̄ни
Забравил лотосовите нозе на Бог Нитя̄нанда, горд с материалните си притежания, пари и величие, човек приема илюзорния, временен материален свят за реалност. В това се състои материалната болест на живото същество. То е вечно и блажено, но въпреки мизерните материални условия от невежество смята материалния свят за действителен.