Шрӣмад Бха̄гаватам 5.14.6
Деванагари
तत्र च क्वचिदातपोदकनिभान् विषयानुपधावति पानभोजनव्यवायादिव्यसनलोलुप: ॥ ६ ॥
Стих
татра ча квачид а̄таподака-нибха̄н виш̣ая̄н упадха̄вати па̄на-бходжана-вява̄я̄ди-вясана-лолупах̣.
Дума по дума
татра — там (в това въображаемо място); ча — също; квачит — понякога; а̄тапа-удака-нибхāн — като вода в пустинен мираж; виш̣ая̄н — обектите на сетивно наслаждение; упадха̄вати — тича след; па̄на — към пиенето; бходжана — към храненето; вява̄я — към секса; а̄ди — и прочее; вясана — пристрастен; лолупах̣ — развратник.
Превод
Понякога в тази въздушна кула (гандхарва-пура) обусловената душа пие, яде и прави секс. Обладана от страст, тя се втурва след обектите на сетивата като елен, който преследва мираж в пустинята.
Пояснение
Има два свята – духовен и материален. Материалният свят е илюзорен, мираж в пустинята. Пустинните животни се заблуждават, че виждат вода, но всъщност виждат само пясъци. По сходен начин хората с животински наклонности се опитват да намерят спокойствие в пустинята на материалния живот. Редица ша̄стри подчертават, че в този материален свят няма наслада. Нещо повече, дори ако сме съгласни да живеем без удоволствия, не ни е позволено да го направим. Бог Кр̣ш̣н̣а казва в Бхагавад-гӣта̄, че материалният свят е не само пълен със страдания (дух̣кха̄лаям), но и временен (аша̄шватам). Дори ако искаме да живеем тук във вечно страдание, материалната природа няма да ни позволи. Тя ще ни принуди да приемем ново тяло и да страдаме в нова обстановка.