Шрӣмад Бха̄гаватам 5.14.12
Деванагари
स यदा दुग्धपूर्वसुकृतस्तदा कारस्करकाकतुण्डाद्यपुण्यद्रुमलताविषोदपानवदुभयार्थशून्यद्रविणान्जीवन्मृतान् स्वयं जीवन्म्रियमाण उपधावति ॥ १२ ॥
Стих
са яда̄ дугдха-пӯрва-сукр̣тас тада̄ ка̄раскара-ка̄катун̣д̣а̄дй-апун̣я-друма-лата̄-виш̣ода-па̄навад убхая̄ртха-шӯня-дравин̣а̄н джӣван-мр̣та̄н сваям̇ джӣван-мрияма̄н̣а упадха̄вати.
Дума по дума
сах̣ — тази обусловена душа; яда̄ — когато; дугдха — изчерпани; пӯрва — минали; сукр̣тах̣ — благочестиви дела; тада̄ — тогава; ка̄раскара-ка̄катун̣д̣а-а̄ди — наречени ка̄раскара, ка̄катун̣д̣а и др.; апун̣я-друма-лата̄ — неблагочестиви дървета и пълзящи растения; виш̣а-уда-па̄на-ват — като кладенци с отровна вода; убхая-артха-шӯня — които не могат да донесат щастие нито в този живот, нито в следващия; дравин̣а̄н — притежаващите богатство; джӣват-мр̣та̄н — които са мъртви, макар да изглеждат живи; сваям — той самият; джӣват — жив; мрияма̄н̣ах̣ — бидейки мъртъв; упадха̄вати — отива за материални блага.
Превод
Заради благочестивите си дейности в минали животи обусловената душа получава материални блага в този живот, но когато те се изчерпят, тя търси богатство и пари, които няма да ѝ помогнат нито в този живот, нито в следващия. Тя отива при живите мъртъвци, натрупали големи богатства. Тези хора са сравнени с неблагочестиви дървета, пълзящи растения и отровени кладенци.
Пояснение
Богатството и парите, придобити в резултат на благочестиви дейности в миналото, не бива да се използват за сетивно наслаждение. Да им се наслаждаваш, е все едно да ядеш плодовете на отровно дърво. Обусловената душа няма полза от такива дейности нито в този живот, нито в следващия. Но ако използваме притежанията си в служене на Бога под ръководството на истински духовен учител, ще бъдем щастливи както в този, така и в следващия живот. Ако не правим това – ядем забранен плод и ще загубим своя рай. Затова Бог Кр̣ш̣н̣а ни съветва да му предлагаме всичко, което имаме:
ят карош̣и яд ашна̄си
ядж джухош̣и дада̄си ят
ят тапасяси каунтея
тат куруш̣ва мад-арпан̣ам
ядж джухош̣и дада̄си ят
ят тапасяси каунтея
тат куруш̣ва мад-арпан̣ам
„Каквото и да правиш, каквото и да ядеш, каквото и да предлагаш или даряваш, на каквито и въздържания да се подлагаш, прави това, о, сине на Кунтӣ, като жертва за мен“ (Бхагавад-гӣта̄, 9.27). Материалното богатство и могъществото, постигнати с минали добри дела, спокойно могат да се използват в този живот и в следващия, ако човек е Кр̣ш̣н̣а осъзнат. Той не бива да трупа повече от необходимото за основните си потребности. Всичко излишно трябва да се използва в служене на Бога. Така всички ще бъдат щастливи – обусловената душа, светът и Кр̣ш̣н̣а. Това е целта на живота.