Шрӣмад бха̄гаватам 5.14.12
Текст
Дума по дума
сах̣ – тази обусловена душа; яда̄ – когато; дугдха – изчерпани; пӯрва – минали; сукр̣тах̣ – благочестиви дела; тада̄ – тогава; ка̄раскара-ка̄катун̣д̣а-а̄ди – наречени ка̄раскара, ка̄катун̣д̣а и др.; апун̣я-друма-лата̄ – неблагочестиви дървета и пълзящи растения; виш̣а-уда-па̄на-ват – като кладенци с отровна вода; убхая-артха-шӯня – които не могат да донесат щастие нито в този живот, нито в следващия; дравин̣а̄н – притежаващите богатство; джӣват-мр̣та̄н – които са мъртви, макар да изглеждат живи; сваям – той самият; джӣват – жив; мрияма̄н̣ах̣ – бидейки мъртъв; упадха̄вати – отива за материални блага.
Превод
Заради благочестивите си дейности в минали животи обусловената душа получава материални блага в този живот, но когато те се изчерпят, тя търси богатство и пари, които няма да ѝ помогнат нито в този живот, нито в следващия. Тя отива при живите мъртъвци, натрупали големи богатства. Тези хора са сравнени с неблагочестиви дървета, пълзящи растения и отровени кладенци.
Пояснение
Богатството и парите, придобити в резултат на благочестиви дейности в миналото, не бива да се използват за сетивно наслаждение. Да им се наслаждаваш, е все едно да ядеш плодовете на отровно дърво. Обусловената душа няма полза от такива дейности нито в този живот, нито в следващия. Но ако използваме притежанията си в служене на Бога под ръководството на истински духовен учител, ще бъдем щастливи както в този, така и в следващия живот. Ако не правим това – ядем забранен плод и ще загубим своя рай. Затова Бог Кр̣ш̣н̣а ни съветва да му предлагаме всичко, което имаме:
ядж джухош̣и дада̄си ят
ят тапасяси каунтея
тат куруш̣ва мад-арпан̣ам
„Каквото и да правиш, каквото и да ядеш, каквото и да предлагаш или даряваш, на каквито и въздържания да се подлагаш, прави това, о, сине на Кунтӣ, като жертва за мен“ (Бхагавад-гӣта̄, 9.27). Материалното богатство и могъществото, постигнати с минали добри дела, спокойно могат да се използват в този живот и в следващия, ако човек е Кр̣ш̣н̣а осъзнат. Той не бива да трупа повече от необходимото за основните си потребности. Всичко излишно трябва да се използва в служене на Бога. Така всички ще бъдат щастливи – обусловената душа, светът и Кр̣ш̣н̣а. Това е целта на живота.