Шрӣмад бха̄гаватам 5.14.13
Текст
Дума по дума
екада̄ – понякога; асат-прасан̇га̄т – от общуване с неотдадени, които са против ведическите принципи и си измислят различни религиозни пътища; никр̣та-матих̣ – чиято интелигентност е покварена, поради незачитане властта на Върховната Божествена Личност; вюдака-сротах̣ – в плитки реки; скхалана-ват – като да скочиш; убхаятах̣ – от две страни; апи – въпреки; дух̣кха-дам – носещ страдание; па̄кхан̣д̣ам – пътят на атеизма; абхия̄ти – той поема.
Превод
Понякога обусловената душа приема нищожни благословии от атеисти, за да превъзмогне злочестините в гората на материалния свят. В близостта си с тях тя изгубва своята интелигентност. Това е като да скочиш в плитка река. Човек само си счупва главата, вместо да намери облекчение от жегата. Така страданието му се удвоява. Заблудената душа отива при някакви са̄дху и сва̄мӣ, чието учение е против принципите на Ведите. Но не намира нищо добро при тях нито сега, нито в бъдеще.
Пояснение
Винаги ще има мошеници, които измислят свой начин за духовно познание. Обусловената душа отива при такива лъжливи сання̄сӣ и йогӣ, в търсене на евтини благословии, но не получава никаква помощ, нито материална, нито духовна. В съвременната епоха е пълно с измамници, показващи фокуси и магии. Някои от тях могат дори да произведат злато за изумление на своите последователи, които ги обявяват за Бог. Този вид измами са широко разпространени в Кали юга. Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура описва истинския гуру в следните стихове:
тра̄н̣а̄я ка̄рун̣я-гхана̄гханатвам
пра̄птася каля̄н̣а-гун̣а̄рн̣авася
ванде гурох̣ шрӣ-чаран̣а̄равиндам
Човек трябва да отиде при гуру, способен да угаси буйния огън на материалния свят – борбата за съществуване. Хората искат да бъдат лъгани и затова отиват при йогӣ и сва̄мӣ, които правят само фокуси, но фокусите не облекчават страданията в материалния живот. Ако способността да произведеш малко злато е критерият да станеш Бог, тогава защо хората не приемат Кр̣ш̣н̣а, собственика на цялата вселена, в която има безброй тонове злато? В предишните стихове златото бе сравнено с блуждаещ огън и жълто изпражнение; така че не бива да се подмамваме по разни гуру, фабрикуващи злато, а искрено да се обърнем към предан като Джад̣а Бхарата. Неговите наставления към Рахӯган̣а Маха̄ра̄джа накарали царя да изостави телесната представа. Човек не може да бъде щастлив с гуру самозванец. Трябва да приемем духовен учител по начина, препоръчан в Шрӣмад Бха̄гаватам (11.3.21). Тасма̄д гурум̇ прападйета джигя̄сух̣ шрея уттамам: човек трябва да се обърне към истински гуру, за да узнае кое е най-висшето благо в живота. Такъв гуру е описан по следния начин: ша̄бде паре ча ниш̣н̣а̄там. Такъв гуру не фабрикува злато и не жонглира с думите. Добре познава заключенията на ведическото знание (ведаиш ча сарваир ахам ева ведях̣). Освободен е от материално замърсяване и е потопен в служене на Кр̣ш̣н̣а. С праха от лотосовите нозе на такъв гуру човешкият живот става съвършен. В противен случай и този живот, и бъдещият е сигурен провал.