Шрӣмад Бха̄гаватам 5.14.17
Деванагари
कदाचिन्मनोरथोपगतपितृपितामहाद्यसत्सदिति स्वप्ननिर्वृतिलक्षणमनुभवति ॥ १७ ॥
Стих
када̄чин маноратхопагата-питр̣-пита̄маха̄дй асат сад ити свапна-нирвр̣ти-лакш̣ан̣ам анубхавати.
Дума по дума
када̄чит — понякога; маноратха-упагата — получено във въображението; питр̣ — бащата; пита̄-маха-а̄ди — или дядото и др.; асат — макар отдавна мъртви (и никой не знае къде е отишла душата); сат — отново са дошли бащата или дядото; ити — мислейки така; свапна-нирвр̣ти-лакш̣ан̣ам — щастието, което се изпитва на сън; анубхавати — обусловената душа изпитва.
Превод
Понякога обусловената душа си представя, че баща ѝ или дядо ѝ се е преродил като нейния син или внук. По този начин тя се радва на щастието, което човек изпитва, сънувайки, и се наслаждава на измислиците си.
Пояснение
Обусловената душа не познава истинската същност на Бога и затова си въобразява всякакви неща. Повлияна от плодоносна дейност, тя се събира със своите роднини, бащи, синове и дядовци така, както се събират плуващи в потока сламки. Но само след миг водата ги разпръсква и те повече не са заедно. В обусловения си живот живото същество е свързано за известно време с много други обусловени души. Те живеят заедно като роднини и материалната им привързаност е толкова силна, че дори когато бащата или дядото умрат, синът се утешава с мисълта, че те се връщат в семейството в друг образ. Това не е невъзможно, но при всички случаи обусловената душа обича да се залъгва с подобни измислици.