Шрӣмад Бха̄гаватам 5.14.18
Деванагари
क्वचिद् गृहाश्रमकर्मचोदनातिभरगिरिमारुरुक्षमाणो लोकव्यसनकर्षितमना: कण्टकशर्कराक्षेत्रं प्रविशन्निव सीदति ॥ १८ ॥
Стих
квачид гр̣ха̄шрама-карма-чодана̄ти-бхара-гирим а̄рурукш̣ама̄н̣о лока-вясана-карш̣ита-мана̄х̣ кан̣т̣ака-шаркара̄-кш̣етрам̇ правишанн ива сӣдати.
Дума по дума
квачит — понякога; гр̣ха-а̄шрама — в семейния живот; карма-чодана — от правилата на плодоносната дейност; ати-бхара-гирим — голямата планина; а̄рурукш̣ама̄н̣ах̣ — желаейки да изкачи; лока — от материални; вясана — занимания; карш̣ита-мана̄х̣ — чийто ум е привлечен; кан̣т̣ака-шаркара̄-кш̣етрам — поле, покрито с тръни и остри камъни; правишан — влизайки; ива — като; сӣдати — скърби.
Превод
Семейният човек е длъжен да извършва много яги и плодоносни дейности, например вива̄ха-ягя (сватбената церемония за синовете и дъщерите) или церемонията за получаване на свещен шнур. Те влизат в задълженията на гр̣хастхите и са сложни и трудни за изпълнение. Сравнени са с висока планина, която живото същество, привързано към материални дейности, трябва да изкачи. Човекът, желаещ да извърши тези ритуални церемонии, чувства болка, сякаш в краката му се впиват тръни и камъчета, докато се катери по планината. Така страданията на обусловената душа нямат край.
Пояснение
За да се поддържа престижа в обществото, са необходими редица социални дейности. В различните страни съществуват различни празници и обреди. В Индия бащата трябва да се погрижи за женитбата на децата си. Само тогава може да се каже, че е изпълнил докрай семейния си дълг. Уреждането на сватби не е лека задача, особено в наши дни. Днес никой не може да изпълни правилно обредното жертвоприношение и никой няма достатъчно средства за истинска сватбена церемония. Затова семейните са много нещастни, когато им предстоят тези обществени задължения. Сякаш в тях се впиват тръни и ги бодат камъчета. Но силната материална привързаност не може да се преодолее, въпреки болката. Прахла̄да Маха̄ра̄джа ни съветва (Шрӣмад Бха̄гаватам, 7.5.5):
хитва̄тма-па̄там̇ гр̣хам андха-кӯпам̇
ванам̇ гато яд дхарим а̄шрайета
ванам̇ гато яд дхарим а̄шрайета
Така нареченият семеен уют е като тъмен кладенец насред полето. Ако паднеш в обрасъл с трева кладенец, ще се простиш с живота си, колкото и да викаш за помощ. Затова духовно извисените личности ни съветват да не навлизаме в гр̣хастха-а̄шрама. По-добре е човек да се научи на аскетизъм в брахмачаря-а̄шрама и да остане чист брахмача̄рӣ през целия си живот, отколкото да търпи трънливата болка на семейния живот в гр̣хастха-а̄шрама. Семейният трябва да кани на гости приятели и роднини, да приема техните покани и да извършва ритуални церемонии. Постепенно той се привързва към тези неща дори ако няма достатъчно средства, за да си ги позволи. Такъв начин на живот изисква непосилна работа. Така човек затъва в материалното съществуване и страда от острите му тръни.