Шрӣмад Бха̄гаватам 5.14.10
Деванагари
क्वचित्सकृदवगतविषयवैतथ्य: स्वयं पराभिध्यानेन विभ्रंशितस्मृतिस्तयैव मरीचितोयप्रायांस्तानेवाभिधावति ॥ १० ॥
Стих
квачит сакр̣д авагата-виш̣ая-ваитатхях̣ сваям̇ пара̄бхидхя̄нена вибхрам̇шита-смр̣тис таяива марӣчи-тоя-пра̄я̄м̇с та̄н ева̄бхидха̄вати.
Дума по дума
квачит — понякога; сакр̣т — веднъж; авагата-виш̣ая-ваитатхях̣ — осъзнавайки безсмислието на материалното сетивно наслаждение; сваям — себе си; пара-абхидхя̄нена — от телесната представа за аза; вибхрам̇шита — погубена; смр̣тих̣ — чиято памет; тая̄ — от това; ева — несъмнено; марӣчи-тоя — вода в мираж; пра̄я̄н — подобно на; та̄н — тези сетивни обекти; ева — несъмнено; абхидха̄вати — тича след.
Превод
Обусловената душа понякога сама разбира безсмислието на сетивното наслаждение в материалния свят и стига до заключението, че то носи само страдание. Но под влияние на вкоренената телесна представа паметта ѝ изневерява и тя отново се впуска след материалното наслаждение като животно, преследващо пустинен мираж.
Пояснение
Телесната представа е голямата болест на материалния живот. След непрекъснати провали в материалните си начинания обусловената душа за момент осъзнава безсмислието на материалното наслаждение, но след това възобновява същите действия. Като общува с предани, човек може да се убеди в материалната безсмислица, но не може да изостави своите занимания, въпреки голямото си желание да се върне вкъщи, при Бога. При така създалото се положение Бог, Върховната Личност, намиращ се във всяко сърце, милостиво му отнема всички материални притежания. В Шрӣмад Бха̄гаватам (10.88.8) Бог Кр̣ш̣н̣а казва, че отнема всичко на своя скъп предан, ако той е прекалено привързан към притежанията си (яся̄хам анугр̣хн̣а̄ми хариш̣йе тад-дханам̇ шанаих̣). Когато загуби всичко, преданият се чувства безпомощен, лишен от общество, приятели и любов. Той разбира, че семейството му повече не се интересува от него, и напълно се отдава в лотосовите нозе на Върховния. Това е рядко благодеяние, оказвано от Бога на този предан, който не може напълно да му се отдаде поради силната телесна представа. Както се обяснява в Чайтаня чарита̄мр̣та (Мадхя, 22.39): а̄ми-вигя, еи мӯркхе 'виш̣ая' кене диба. Бог разбира предания, който се колебае дали да му служи, или да възобнови материалния си живот. След редица безуспешни опити и провали той изцяло се отдава в лотосовите нозе на Бога. Тогава Върховният му помага с наставленията си и щастливият предан напълно забравя материалните дейности.