Шрӣмад Бха̄гаватам 5.14.38
Деванагари
एतस्मिन् संसाराध्वनि नानाक्लेशोपसर्गबाधित आपन्नविपन्नो यत्र यस्तमु ह वावेतरस्तत्र विसृज्य जातं जातमुपादाय शोचन्मुह्यन् बिभ्यद्विवदन् क्रदन् संहृष्यन्गायन्नह्यमान: साधुवर्जितो नैवावर्ततेऽद्यापि यत आरब्ध एष नरलोकसार्थो यमध्वन: पारमुपदिशन्ति ॥ ३८ ॥
Стих
етасмин сам̇са̄ра̄дхвани на̄на̄-клешопасарга-ба̄дхита а̄панна-випанно ятра яс там у ха ва̄ветарас татра виср̣джя джа̄там̇ джа̄там упа̄да̄я шочан мухян бибхяд-вивадан крандан сам̇хр̣ш̣ян га̄ян нахяма̄нах̣ са̄дху-варджито наива̄вартате 'дя̄пи ята а̄рабдха еш̣а нара-лока-са̄ртхо ям адхванах̣ па̄рам упадишанти.
Дума по дума
етасмин — на този; сам̇са̄ра — на страданията; адхвани — път; на̄на̄ — различни; клеша — трудности; упасарга — от изпитанията на материалното съществуване; ба̄дхитах̣ — измъчвано; а̄панна — понякога печели; випаннах̣ — понякога губи; ятра — в който; ях̣ — което; там — него; у ха ва̄ва — или; итарах̣ — някой друг; татра — следователно; виср̣джя — изоставяйки; джа̄там джа̄там — новородени; упа̄да̄я — приемайки; шочан — скърбящо; мухян — заблудено; бибхят — изпълнено със страх; вивадан — понякога вика силно; крандан — понякога плаче; сам̇хр̣ш̣ян — понякога се радва; га̄ян — пеейки; нахяма̄нах̣ — обвързано; са̄дху-варджитах̣ — далече от святите личности; на — не; ева — безспорно; а̄вартате — получава; адя апи — дори досега; ятах̣ — от когото; а̄рабдхах̣ — започнато; еш̣ах̣ — този; нара-лока — на материалния свят; са-артхах̣ — живите същества, които преследват истинския си интерес; ям — когото (Бог, Върховната Личност); адхванах̣ — на пътя на материалното съществуване; па̄рам — другия край; упадишанти — святите личности показват.
Превод
Пътят на материалния живот е осеян с много страдания и всякакви проблеми измъчват обусловената душа. Понякога тя печели, друг път губи. И в двата случая я заплашват опасности. Рано или късно обусловеното същество трябва да се раздели с баща си, който умира или го напуска; и тогава то прехвърля привързаността си към своите деца. Понякога обусловеното същество си внушава нещо и плаче от страх. Друг път, преизпълнено с радост, работи за семейството си и весело пее. Така то се оплита и забравя, че от незапомнени времена е отделено от Върховната Божествена Личност. Продължава да върви по опасния път на материалното съществуване и никога не намира щастие. Себепозналите се души приемат подслон при Върховния Бог, за да се освободят от това страшно битие. Ако не поеме пътя на предаността, човек не може да се измъкне от материалния плен. Заключението е, че никой не може да бъде щастлив в материалния живот. Кр̣ш̣н̣а съзнание е единственото разрешение.
Пояснение
Ако внимателно анализира материалистичния начин на живот, всеки разумен човек ще разбере, че на този свят няма никакво щастие. Но понеже обусловената душа върви по опасния път от незапомнени времена и не общува със святи личности, в заблуждението си тя иска да се наслаждава на материалния свят. Понякога материалната енергия ѝ дава възможност да изпита така нареченото щастие, но същевременно постоянно я наказва. В Чайтаня чарита̄мр̣та е казано: дан̣д̣я-джане ра̄джа̄ йена надӣте чуба̄я (Мадхя, 20.118). Материалистичният живот означава непрекъснато нещастие, но понякога в пролуките се промъква и малко щастие. Случва се да потопят във вода осъден престъпник и за кратко да го извадят. Цялото действие е само наказание, но той чувства известно облекчение, когато може отново да си поеме въздух. Такова е положението на обусловената душа. Ето защо всички ша̄стри ни съветват да общуваме с предани и святи личности.
'са̄дху-сан̇га', 'са̄дху-сан̇га' – сарва-ша̄стре кая
лава-ма̄тра са̄дху-сан̇ге сарва-сиддхи хая
лава-ма̄тра са̄дху-сан̇ге сарва-сиддхи хая
(Чайтаня чарита̄мр̣та, Мадхя, 22.54)
Дори кратко общуване с предани ще освободи обусловената душа от това окаяно материално състояние. Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание предоставя на всекиго шанса да общува със святи предани. Всички членове на това движение самите трябва са съвършени са̄дху, за да помогнат на пропадналите обусловени души. Това е най-хуманната дейност.