Шрӣмад Бха̄гаватам 5.14.40
Деванагари
यदपि दिगिभजयिनो यज्विनो ये वै राजर्षय: किं तु परं मृधे शयीरन्नस्यामेव ममेयमिति कृतवैरानुबन्धायां विसृज्य स्वयमुपसंहृता: ॥ ४० ॥
Стих
яд апи диг-ибха-джайино яджвино йе ваи ра̄джарш̣аях̣ ким̇ ту парам̇ мр̣дхе шайӣранн ася̄м ева мамеям ити кр̣та-ваира̄нубандха̄я̄м̇ виср̣джя сваям упасам̇хр̣та̄х̣.
Дума по дума
ят апи — въпреки; дик-ибха-джайинах̣ — които побеждават навсякъде; яджвинах̣ — умело извършващи големи жертвоприношения; йе — всички, които; ваи — наистина; ра̄джа-р̣ш̣аях̣ — велики святи царе; ким ту — но; парам — само тази земя; мр̣дхе — в битка; шайӣран — побеждавани; ася̄м — на тази (земя); ева — наистина; мама — мое; иям — това; ити — разсъждаващи по този начин; кр̣та — което предизвиква; ваира-ану-бандха̄я̄м — враждебни отношения с другите; виср̣джя — напускащи; сваям — собствения си живот; упасам̇хр̣та̄х̣ — убивани.
Превод
Много велики, святи царе с голяма вещина извършваха жертвоприношения и завладяваха други царства, но въпреки могъществото си, не успяха да постигнат любовно служене на Върховната Божествена Личност. Причина за това е тяхна неспособност да победят погрешното мислене: „Аз съм това тяло, а това е моето имущество“. Те цял живот се сражаваха с вражески царе и умряха, без да изпълнят действителната мисия на човешкия живот.
Пояснение
Истинската житейска мисия на обусловената душа е да възстанови забравените си отношения с Върховната Божествена Личност и да служи предано; така ще съживи своето Кр̣ш̣н̣а съзнание, след като напусне тялото си. Не е необходимо човек да променя заниманията си като бра̄хман̣а, кш̣атрия, вайшя или шӯдра. При всички обстоятелства, докато изпълнява предписания си дълг, той може да развива Кр̣ш̣н̣а съзнание просто като общува с предани, които са представители на Кр̣ш̣н̣а и преподават тази наука. За съжаление известните политици и обществени лидери в материалния свят само създават враждебност и не се интересуват от духовен живот. Обикновените хора търсят щастие в материалния прогрес, но накрая претърпяват поражение, защото се отъждествяват с материалното тяло и смятат за своя собственост всичко, свързано с него. Това е невежество. Всъщност нищо не им принадлежи, дори тялото. Тялото на живото същество се определя от неговата карма и ако то не работи с тялото си за удоволствие на Върховната Божествена Личност, всичките му начинания ще се провалят. Истинската цел на живота е описана в Шрӣмад Бха̄гаватам (1.2.13):
атах̣ пумбхир двиджа-шреш̣т̣ха̄
варн̣а̄шрама-вибха̄гашах̣
свануш̣т̣хитася дхармася
сам̇сиддхир хари-тош̣ан̣ам
варн̣а̄шрама-вибха̄гашах̣
свануш̣т̣хитася дхармася
сам̇сиддхир хари-тош̣ан̣ам
Наистина няма значение с какво се занимаваме. Ако успеем да удовлетворим Върховния Бог, животът ни ще бъде пълноценен.