Шрӣмад Бха̄гаватам 5.14.41
Деванагари
कर्मवल्लीमवलम्ब्य तत आपद: कथञ्चिन्नरकाद्विमुक्त: पुनरप्येवं संसाराध्वनि वर्तमानो नरलोकसार्थमुपयाति एवमुपरि गतोऽपि ॥ ४१ ॥
Стих
карма-валлӣм аваламбя тата а̄падах̣ катхан̃чин нарака̄д вимуктах̣ пунар апй евам̇ сам̇са̄ра̄дхвани вартама̄но нара-лока-са̄ртхам упая̄ти евам упари гато 'пи.
Дума по дума
карма-валлӣм — лианата на плодоносните дейности; аваламбя — подслонява се; татах̣ — от това; а̄падах̣ — опасно или жалко състояние; катхан̃чит — по един или друг начин; нарака̄т — от адските условия на живот; вимуктах̣ — освободен; пунах̣ апи — отново; евам — по този начин; сам̇са̄ра-адхвани — по пътя на материалния живот; вартама̄нах̣ — съществуващ; нара-лока-са-артхам — полето на себичните материални дейности; упая̄ти — влиза; евам — така; упари — горе (на висшите планетарни системи); гатах̣ апи — макар и да се е издигнала.
Превод
Когато обусловената душа се подслони сред лианите на плодоносната дейност благодарение на своето благочестие, би могла да се издигне до висшите планетарни системи, да се освободи от адския живот, но за съжаление, не може да остане там. Щом плодовете на благочестивите ѝ дела се изчерпят, тя трябва да се върне на низшите планети. Така тя вечно се издига и пропада.
Пояснение
В тази връзка Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху казва:
брахма̄н̣д̣а бхрамите кона бха̄гява̄н джӣва
гуру-кр̣ш̣н̣а-праса̄де па̄я бхакти-лата̄-бӣджа
гуру-кр̣ш̣н̣а-праса̄де па̄я бхакти-лата̄-бӣджа
(Чайтаня чарита̄мр̣та, Мадхя, 19.151)
Живото същество може да странства из вселената милиони години – от началото на сътворението до самото унищожение, – но няма да изостави пътя на материалното съществуване, докато не се подслони в лотосовите нозе на чист предан. Както маймуната търси подслон в клоните на баняново дърво и си мисли, че се наслаждава, обусловената душа, неразбираща истинската цел на живота, поема пътя на карма-ка̄н̣д̣а, плодоносните дейности. Благодарение на тях понякога тя се издига до райските планети, понякога отново се връща на Земята. Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху описва това с думите брахма̄н̣д̣а бхрамите. Но ако по милостта на Кр̣ш̣н̣а човек има щастието да приеме подслон при гуру, той ще научи как да служи предано на Върховния Бог. Ще разбере как може да прекрати вечната си борба и скитане из материалния свят. Затова Ведическото предписание ни насочва да се обърнем към духовен учител. Тад вигя̄на̄ртхам̇ са гурум ева̄бхигаччхет (Мун̣д̣ака Упаниш̣ад, 1.2.12). И в Бхагавад-гӣта̄ (4.34) Върховната Божествена Личност ни съветва:
тад виддхи пран̣ипа̄тена
парипрашнена севая̄
упадекш̣янти те гя̄нам̇
гя̄нинас таттва-даршинах̣
парипрашнена севая̄
упадекш̣янти те гя̄нам̇
гя̄нинас таттва-даршинах̣
„Опитай се да научиш истината, като се обърнеш към духовен учител. Питай го смирено и му служи. Себепозналите се души могат да ти дадат знание, защото са прозрели истината“. От Шрӣмад Бха̄гаватам (11.3.21) получаваме подобен съвет:
тасма̄д гурум̇ прападйета
джигя̄сух̣ шрея уттамам
ша̄бде паре ча ниш̣н̣а̄там̇
брахман̣й упашама̄шраям
джигя̄сух̣ шрея уттамам
ша̄бде паре ча ниш̣н̣а̄там̇
брахман̣й упашама̄шраям
„Всеки, който желае да постигне истинско щастие, трябва да потърси автентичен духовен учител и да приеме посвещение от него. Духовният му учител трябва да е разбрал, след задълбочено обмисляне, заключението на писанията и да е способен да убеди другите в това заключение. Такива велики личности, подслонени при Върховния Бог и изоставили всякакви материални съображения, трябва да се смятат за истински духовни учители“. А великият ваиш̣н̣ава Вишвана̄тха Чакравартӣ ни завещава: яся праса̄да̄д бхагават-праса̄дах̣ – „По милостта на духовния учител получаваме милостта на Кр̣ш̣н̣а“. Същият съвет ни е дал и Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху (гуру-кр̣ш̣н̣а-праса̄де па̄я бхакти-лата̄-бӣджа). Това е много важно. Нуждаем се от Кр̣ш̣н̣а съзнание и затова ни трябва подслона на чистия предан. Така бихме могли да се измъкнем от ноктите на материята.